Решение по дело №3359/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 22.07.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  трети юли  две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №3359 по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са  искове  с правно основание  чл.422 ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД срещу   Н.Ж.Д.  за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №6718/05.09.2018г. , издадена по ч.гр.д. №13444/2018г. по описа на ВРС, 42 с. : сумата от 2186,97 лв. (две хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит № 22841239 от 30.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 02.03.2016 г.,сумата от 80,33 лв. (осемдесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.04.2017 г. до 03.09.2018 г.,сумата от 2,53 лв. (два лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г. до 03.09.2018 г., сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими заемни такси, дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката към 03.09.2018 г. за сметка № 22841239 по Договор за кредит № 22841239 от 30.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 02.03.2016 г., предсрочно изискуем, считано от 04.05.2018 г., поради забава в плащанията на дължими вноски, за предсрочната изискуемост на който кредит кредитополучателят е надлежно уведомен;ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

         В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми, представляващи предрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2015г. : 2 186.97 лева – главница; 80.33 лева – договорна /възнаградителна лихва/ за периода 20.04.2017г. до 03.09.2018г.; 2.53 лева- обезщетение за забава/ лихвена надбавка/ за периода 12.06.2017г. до 03.09.2018г.; 120 лева – разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска 28.02.2019г. до окончателното изплащане. 

         В исковата молба се твърди, че на 30.07.2015г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 2530 лева с  цел рефинансиране на Договор за кредит овърдрафт. На 27.03.2017г. банката рефинансирала този кредит като открила нова кредитна сметка №11/22841239, по която се отчитало новото задължение на кредитополучателя. Бил договорен 60-месечен срок за погасяване на кредита. Кредитополучателят поел ангажимент да заплаща на кредитора променлива възнаградителна лихва, която към датата на  сключване на кредита била 11.70 % годишно, формирана от стойността на 6 –месечен Софибор 0.986 %, които при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 10.714 %.

На 02.03.2016г. се сключило Допълнително споразумение към договора за кредит, с което остатъкът от дълга в размер на 2 485 лева се преструктурира за нов 120 месечен период с крайна дата на издължаване 02.03.2026г. Договорен бил нов лихвен процент, който към датата на сключване на споразумението бил 13.308 %годишно.

С погасяването на старото кредитно задължение и закриване на кредитната сметка, по което същото се отчитало, банката изпълнила поетия по договора ангажимент. Твърди се, че кредитополучателят допускал просрочия по погасяване на кредита като платил вноските по погасителен план с падеж до 20.11.2017г., вследствие на което останало неплатено задължението за вноската за месец декември 2017г. и следващите до обявяване на предсрочната изискуемост. Поради допусната забава в плащанията банката предприела действия по обявяване на предсрочна изискуемост, за което уведомила ответника с Нотариална покана  изх. №06-20-00928/09.02.2018г. , връчена съгласно чл.46 ГПК. 

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът  не е  депозирал отговор на исковата молба.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

         Със Заповед за изпълнение №6718/05.09.2018г., издадена по ч.гр.д. №13444/2018г. по описа на ВРС, 42с.   в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 2186,97 лв. (две хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит № 22841239 от 30.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 02.03.2016 г.,сумата от 80,33 лв. (осемдесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.04.2017 г. до 03.09.2018 г.,сумата от 2,53 лв. (два лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г. до 03.09.2018 г., сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими заемни такси, дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката към 03.09.2018 г. за сметка № 22841239 по Договор за кредит № 22841239 от 30.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 02.03.2016 г., предсрочно изискуем, считано от 04.05.2018 г., поради забава в плащанията на дължими вноски, за предсрочната изискуемост на който кредит кредитополучателят е надлежно уведомен;ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК.

Съгласно Договор за  кредит за текущо потребление  от 30.07.2015г.  „Банка ДСК“ЕАД  е предоставила на  Н.Ж.Д.  сумата от 2530 лева за рефинансиране на задължения към банката по Договора за издаване и обслужване на кредит овърдрафт, отпуснат по сметка 02/12697062 с лимит 2 500 лева. Срокът за издължаване на кредита е 60 месеца с падежна дата 20-то число на месеца. Съобразно чл.5 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11.70 % годишно или 0.03 % на ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR 0.986 % и надбавка в размер на 10.714 %, като лихвеният процент не може да бъде по-нисък от 10.714 %.  ГПР е уговорен в размер на 12.35 %.

С Допълнително споразумение от 02.03.2016г. страните по договора за кредит са се съгласили, че остатъкът по дълга към датата на сключване на споразумението е 2409.75 лева за главница; 79.60 лева за дължима редовна лихва; 0.15 лева наказателна лихва, която се отказва. Срокът на договора за кредит е определен на 120 месеца като крайната падежна дата е 02.03.20206г. Договорен е гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 3 месеца, считано от първата падежна дата от подписване на споразумението. Кредитът се олихвява с лихвен процент от 11.308 % годишно или 0.03 % на ден. ГПР на разходите е 13.04 %. При неплащане на две поредни погасителни вноски по новия погасителен план банката начислява сторнираната наказателна лихва.

Представен е погасителен план от 20.03.2016г. и Общи условия на банката.

С покана, връчена на 04.05.2018г. Сесил Д./ дъщеря/  от ЧСИ №716- Николай Георгиев   „Банка ДСК“ЕАД е уведомила Н.Д., че поради забава в погасяването на задълженията към банката по Договор за банков кредит от 30.07.2015г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора става дължима като към нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен в предвидената в договора надбавка за забава.

  От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :                                

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя  и дължимостта и  размера на вземането си. Ответникът следва да докаже наличието на  правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Съгласно твърденията на ищеца и представения договор за кредит за текущо потребление от 30.07.2015г. банката е предоставила на Н.Д. кредит в размер на 2530 лева за срок от 60 месеца. Със споразумение от 02.03.2016г. срокът на договора е продължен на 120 месеца с последна падежна дата 02.03.2026г. Ответницата се е съгласила, че към датата на подписване на споразумението 02.03.2016г. размерът на задълженията по договора са :   2409.75 лева за главница; 79.60 лева за дължима редовна лихва.

         На 04.05.2018г. с връчване на уведомление  от частен съдебен изпълнител банката е упражнила правата си по т. 20.1 от ОУ и обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от тази дата, поради забава в плащанията на задълженията по кредита.

Съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на банката към 03.09.2018г. задълженията по кредита са както следва : 2186.97 лева –дължима главница; 80.33 лева – възнаградителна лихва за периода 20.04.2017г. до 03.09.2018г.; 2.53 лева – обезщетение за забава за периода 12.06.2017г. до 03.09.2018г. и 120 лева – дължими заемни такси.

Не е налице спор относно наличието на кредитно правоотношение, размера  и дължимостта на задълженията съобразно договореното, както и настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, считано от 04.05.2018г.

 Ищецът се позовава на т.14 от Договора и т.5 от Тарифата за таксите на банката по претенцията си за заплащане на 120 лева за разход за изискуем кредит. Следва да се отбележи, че т. 14 от Договора предвижда задължения за кредитора, а т. 5 от Тарифата предвижда обезщетение при предсрочно погасяване на кредита или не се установява наличие на договореност, съобразно която кредитополучателят да е изразил съгласие и да се е задължил при настъпване на определени условия да дължи сума за разход при изискуем кредит. Дори и такава уговорка да беше налице съдът намира, че същата би била нищожна. Съобразно императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса разходи. Така с уговарянето на такъв вид такса е налице  заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост в свързана с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел. По изложените съображения в частта, с която са претендирани вземанията за разходи за изискуем кредит претенцията следва да се отхвърли.

По разноските :

С оглед  изхода на делото  в полза на ищеца се следват реализираните от същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 94.89 лева – разноски по заповедното производство и сумата от 180.15   лева заплатена д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК,  юрисконсултско възнаграждение  в размер на 384.94 лева, определено по чл.25 НВЗПП съгласно цената на иска и отхвърлената част от него.

С оглед горното, съдът :

Р Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ Банка ДСК“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***,  че Н.Ж.Д., ЕГН: ********** с адрес ***  дължи заплащането на следните суми : сумата от 2186,97 лв. (две хиляди сто осемдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница по Договор за кредит № 22841239 от 30.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 02.03.2016 г.,сумата от 80,33 лв. (осемдесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща договорна лихва, дължима за периода от 20.04.2017 г. до 03.09.2018 г.,сумата от 2,53 лв. (два лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2017 г. до 03.09.2018 г.,  дължими суми въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на банката към 03.09.2018 г. за сметка № 22841239 по Договор за кредит № 22841239 от 30.07.2015 г. и Допълнително споразумение от 02.03.2016 г., предсрочно изискуем, считано от 04.05.2018 г., поради забава в плащанията на дължими вноски, за предсрочната изискуемост на който кредит кредитополучателят е надлежно уведомен;ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №6718/05.09.2018г. , издадена по ч.гр.д. №13444/2018г. по описа на ВРС, 42 с., на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща дължими заемни такси.

ОСЪЖДА Н.Ж.Д., ЕГН: ********** с адрес ***   да заплати  на „ Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***  сумата от 94.89  /деветдесет и четири лева и осемдесет и девет ст./лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Н.Ж.Д., ЕГН: ********** с адрес ***   да заплати  на „ Банка ДСК“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***  сумата от 465.09  /четиристотин шестдесет и пет лева и девет ст./лева, представляваща реализирани разноски в исковото производство, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от  получаването  му от  страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: