№ 1468
гр. Варна, 13.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500611 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №302638/23.11.2021г. от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260 срещу протоколно
определение от 02.11.2021г., постановено по гр. дело №2383/2020г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение възражението на
жалбоподателя за местна неподсъдност, като делото бъде прекратено и
изпратено на Районен съд – София.
В жалбата се излага, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че възражението за местна неподсъдност е
направено своевременно с отговора на исковата молба. По същество се
излага, че спрямо предявените искове е неприложима разпоредбата на чл.113
от ГПК, тъй като ищецът няма качеството на потребител /не е страна по
договора за кредит, той е само ипотекарен гарант/. По тази причина следва да
намери приложение общата подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени обжалвания акт и да уважи възражението за местна
неподсъдност, като изпрати делото на Районен съд - София.
По делото е постъпил отговор от ответника по жалбата В. ЕВГ. К., в
който излага, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, тъй
като налице произнасяне на въпроса за местната подсъдност по предявените
1
искове, които са разделени от гр. дело №4872/2018г. По същество са
изложени съображения, че ищецът има качеството на потребител, поради
което спрямо него е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК.
Не е постъпил отговор от другите ответници по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частна жалба вх. №302638/23.11.2021г. е подадена в срока по чл.275, ал.1
от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез
пълномощник с надлежна представителна власт, но е процесуално
недопустима.
Производството по гр. дело №2283/2020г. по описа на Районен съд –
Варна е образувано след разделянето от гр. дело №4872/2018г. по описа на
същия съд на предявените от В.К. срещу „Юробанк България“ АД искове с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.143 от Закона за защита на
потребителите да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл.3, ал.1, т.1.3,
чл.3, ал.3, чл.4, ал.1, т.2, чл.5, ал.2, чл.6, ал.3, т.3, чл.8, ал.1, т.1, 2,3 и чл.9,
ал.3 от договор за ипотечен кредит №115/05.12.2006г., сключен между
ответника и И.И., Г.И. и Росица Николова.
От справка по гр. дело №4872/2018г. по описа на Районен съд – Варна се
установява, че така посочените искове за нищожност на клаузите на договора
за кредита са предявени с първоначалната искова молба с вх.
№22691/02.04.2018г., съгласно изложените твърдения и формулиран петитум.
Същите са съединени с втора група искове за нищожност на клаузи на
договора за ипотека, обективиран в нотариален акт №21/07.12.2006г., нот.
дело №874/2006г., съгласно уточнителна молба от 11.03.2019г.
В постъпилия отговор от 12.06.2018г. „Юробанк България“ АД по гр.
дело №4872/2018г. е направено възражение за местна неподсъдност и е
поискано производството да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на
Районен съд – София.
С протоколно определение от 16.10.2018г. по гр. дело №4872/2018г. е
уважено направеното възражение и производството по делото е прекратено.
С определение №4339/05.12.2018г., постановено по в.т.дело
№1810/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна е отменено протоколно
2
определение от 16.10.2018г., с което производството по делото е прекратено
поради отвод за местна компетентност и производството по делото е върнато
за разглеждане на Районен съд – Варна. В мотивите е изложено, че ищецът К.
има качеството на потребител по предявените искове за нищожност на
клаузите на договора за ипотечен кредит №115/05.12.2006г., поради което е
приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК, на която същият се е позовал.
Въззивният съд констатира, че по гр. дело №4872/2018г.
първоинстанционно решение №4982/18.11.2019г. е постановено само по
втората група искове за нищожност на клаузите на договора за ипотека,
обективиран в нотариален акт №21/07.12.2006г., нот. дело №874/2006г.
Постъпилата молба за допълване по чл.250 от ГПК от ищеца К. и
непроизнасянето по исковете за нищожност на клаузите на договора за
кредит е предпоставило разделяне на производството по тях и образуване на
гр. дело №2283/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
По новообразуваното гр. дело №2283/2020г. исковата молба отново е
била оставяна без движение, като след отстраняване на нередовностите е
дадена възможност на ответника отново да депозира отговор.
Предвид горните фактически данни въззивният съд намира, че местната
подсъдност по предявените искове за нищожност на клаузите на договора за
ипотечен кредит пред Районен съд – гр. Варна е стабилизирана с влязлото в
сила определение №4339/05.12.2018г., постановено по в.т.дело №1810/2018г.
на Окръжен съд – Варна, с което е отменено протоколно определение от
16.10.2018г. Въпросът за това кой съд е местно компетентен да разгледа и
двете групи искове е решен, и не подлежи на преразглеждане.
Разделянето на производството по коментираните искове за нищожност
на клаузите на договора за кредит от производството по исковете за
нищожност на клаузите на договора за ипотека не отменя извършените до
момента процесуални и съдопроизводствени действия, в това число и
произнасянето по местната подсъдност. Съответно изправянето на
констатирани в последствие нередовности на исковата молба по
новообразуваното гр. дело №2283/2020г. и депозирането на допълнителен
отговор във връзка с това, не дават нова възможност на ответника да направи
отново отвод за местна подсъдност с правно основание чл.119, ал.3 от ГПК.
При това положение частна жалба срещу акт, който по същество само
3
констатира стабилизираната местна подсъдност се явява недопустима и
производството по нея подлежи на прекратяване.
В допълнение следва само да се посочи, че останалите ответници по иска
И.И., Г.И. и Росица Николова са с адреси в гр. Варна, което принципно
обуславя и приложимост чл.116 от ГПК, т.е отново местно компетентен е
Районен съд – Варна.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.дело №20223100500611 по
описа за 2022г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4