№ 7836
гр. София, 14.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четирИ.десети февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:ИВАНКА ГР. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110117344 по описа за 2022 годИ.
взе предвид следното:
С решение от 29.05.2024 г. съдът е ОСЪДИЛ „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД, гр.
София, ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. Й. от гр. София сумата от 15000 лв. – парично
обезщетение за неимуществени вреди от физически и психически страдания и
болки от травматично увреждане – фрактура на лявата раменна кост с
дислокация на фрагментите; остра болка в областта на лява раменна става и
оток в областта на лява раменна става, претърпени в резултат на трудова
злополука, реализирана на 08.02.2022 г., на основание чл. 200 от КТ, вр. чл. 52
ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
настъпване на увреждането – 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане;
ОТХВЪРЛИЛ е предявения от Й. П. Й. срещу „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД иск с
правно основание чл. 200 от КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 15000 лв. до
пълния предявен размер 90000 лв., като недоказан по основание и по размер;
„СТРОНГ – ЕС“ ЕООД е осъдено ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Й. Й. сумата
от 1750 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществената по делото
безплатна правна помощ на ищеца Й. П. Й. с ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно с уважената част от иска; Й. П. Й. е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД общата сума от 8162.50 лв. – направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК; „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД е осъдено ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
1
Софийския районен съд сумата от 600 лв. – дължима държавна такса, както и
сумата от 83.33 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК във връзка с чл. 71, ал. 1 ГПК, чл. 73, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа
за ДТССГПК (обн. ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г.) и чл. 77 от ГПК.
Недоволен от последното решение в отхвърлителната му част до размер
на сумата от 60000 лв., включително и в частта му на разноските, е останал
ищеца Й. П. Й. и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си
пълномощник адвокат Д. Й. Й. е подал въззивна жалба срещу него пред
въззивния съд, според който във въззивната жалба се съдържа и молба по чл.
248 ГПК за изменение решението на СРС в частта на разноските и с
определение от 27.08.2024 г. е върнал делото на Софийския районен съд за
произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.
В писмен отговор на въззивната жалба от 02.08.2024 г. се съдържа и
становище на ответника по делото „СТРОНГ – ЕС“ ЕООД по чл. 248, ал. 2
ГПК и се моли съда да остави без уважение искането на другата страна за
изменение на решението от 29.05.2024 г. в частта на разноските, като излага
съображения за това и обръща внимание на обстоятелството, че с решението
районния съд не е присъдил на ответника адвокатско възнаграждение в
твърдения от другата страна размер 8162.50 лв., а последната сума
представлява общо направени по делото от страна на ответника разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
Съдът намира молбата на ищеца Й. П. Й. чрез адвокат Д. Й. Й., за
изменение на решението от 29.05.2024 г. в частта на разноските, съдържаща се
във въззивната жалба срещу решението, за неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид крайния изход на делото, съдът, с решението от 29.05.2024 г. е
присъдил на ответника всички направени по делото разноски, съобразно
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска – за
разликата над 15000 лв. до пълния предявен пред районния съд размер от
90000 лв., и след като е разгледал възражението на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК и е намалил като прекомерни разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника.
Видно от приложените към Списъка по чл. 80 ГПК от ответника (лист
2
199 от делото) документи, в заверен от страната препис – Фактура от
02.10.2023 г. (лист 200 от делото) и платежно нареждане от 02.10.2023 г. (лист
201 от делото) е, че ответникът реално е направил по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 9420 лв. с ДДС.
Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и
цената на защитавания материален интерес – оспорване и възражения срещу
иск на стойност 90000 лв., съдът по възражение на ищеца, заявено по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, е намалил размера на адвокатското възнаграждение,
уговорено и платено от ответника на Адвокатско дружество „К. и В.“ за
осъществената по делото процесуална защита, до размер на сумата от 8640 лв.
с ДДС, като съдът е преценил и намерил за уместно да се съобрази с
действащите към датата на произнасянето норми на чл. 7, ал. 2, т. 4, чл. 7, ал. 9
и §2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не е налице никаква обективна причИ., която да мотивира
съда да постъпи по различен начин и да определи друг – по – нисък размер на
разноските, направени от ответника за възнаграждение на Адвокатско
дружество „К. и В.“ за реално осъществената по делото правна защита.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал.
5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, чл. 7, ал. 9 и §2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е присъдил на
ответника сумата от 7200 лв. с ДДС – направени по делото разноски за
възнаграждение на един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска.
Наред с разноските за адвокатско възнаграждение на ответника са присъдени с
решението и следващите му се други разноски, направени по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска, по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК, а
именно сумата от 958.33 лв. – за възнаграждение на вещи лица, съразмерно с
отхвърлената част от иска и сумата от 4.17 лв. – разноски за издаване на
съдебно удостоверение. В диспозитива на съдебния акт от 29.05.2024 г.
изрично е посочено обстоятелството, намерило място и в мотивите на
решението – че общата сума от 8162.50 лв. представлява сбор от всички
направени по делото от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Част от тази обща сума, е и
дължимото от ищеца на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 7200 лв. с
ДДС.
3
Предвид горното, настоящият състав на Софийски районен съд намира,
че не са налице основания за изменение на решението в частта на разноските.
На основание горното и чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Й. П. Й. чрез адвокат Д. Й. Й., съдържаща се
във въззивната жалба от 25.06.2024 г., подадена по пощата на 20.06.2024 г., за
изменение на решението от 29.05.2024 г. в частта на разноските, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в двуседмичен срок от датата на
получаване на съобщението до ищеца, на основание чл. 248, ал. 3,
изречение 2 ГПК, вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да се изпрати на ищеца и на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4