РЕШЕНИЕ № 248
гр. Пловдив 15.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 14 май 2020
г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 809/2019 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Делото е
образувано по искова молба вх. 27976/25.09.19 г., предявена от „АНГЕЛ
СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А срещу MANNHEIMER
VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165,
Mannheim и КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK GmBHQ number der Firma:
HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz 15q 67663
Kaiserslautern.
Обективно и
субективно съединени искове, при
условията на евентуалност, по чл. 432 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 17, ал.1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз /CMR/.
Ищцовото
дружество „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ №
6А моли да се постанови решение, с което MANNHEIMER
VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165,
Mannheim, да бъде осъден да му заплати сумата 18 487.50
евро с левова равностойност 36 204 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховане отговорността на
превозвача по застрахователна полица № ТН 520-7540789-5702625 и възникнало
застрахователно събитие – кражба на 21,750 метрични тона безшевни тръби, настъпило
на 01.02.2019 г. в ***, както и сумата 2011
лв. – законна лихва за периода от датата на застрахователното събитие –
01.02.2019 до предявяване на исковата молба,
А в случай,
че искът бъде отхвърлен, да бъде осъден втория ответник КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK
GmBHQ number
der Firma: HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz
15q 67663 Kaiserslautern за заплащането на същите суми.
Претендира
присъждане на разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение. Представя списък на
разноските. Представени са писмени бележки.
Ответното
застрахователно дружество MANNHEIMER VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number
der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165,
Mannheim, моли производството против него да бъде прекратено като недопустимо.
Евентуално, моли да се постанови решение, с което исковете против него да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Представени са писмени бележки от процесуалния
представител на страната адв. Е. – В..
Ответното
дружество КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK GmBHQ
number der Firma:
HRB 30894, седалище
и адрес на управление: Davenportplatz 15q 67663 Kaiserslautern, не е изразило становище по делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е възложило на втория ответник като
превозвач превоз на товар – безшевни тръби - 21,750 метрични тона, като
условията на превоза са визирани в заявка за превоз от 18.01.2019 г., при
условията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/. Товарът
бил натоварен на автомобил на ответника съгласно уговореното между страните.
На
01.02.2019 г. товарът бил откраднат. За извършената кражба било образувано
посочено наказателно дело в Украйна, като са информирани и полицейските органи
в Германия, където също била образувана преписка.
Ищецът се
позовава на чл. 17, т.1 от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз /CMR/ превозвачът
е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й.
Отговорността
на превозвача била застрахована от ответното застрахователно дружество MANNHEIMER
VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501 по застрахователна полица № ТН 520-7540789-5702625.
Веднага след
извършване на кражбата застрахователното дружество било уведомено за настъпилото
застрахователно събитие, като била образувана застрахователна преписка
2019-008782.
Фактурната
стойност на товара възлизала на 18 487.50
евро, която ищецът претендира от застрахователното дружество, а в
случай, че искът против застрахователя бъде отхвърлен – от втория ответник като
превозвач.
Претендира
се заплащане и на обезщетение за забавено плащане в размер на 2011 лв. за
периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
подаване на исковата молба. С молба вх. № 638/09.01.2020 г. ищецът е уведомил
съда, че на 01.10.2019 г. застрахователното дружество му е изплатило
по банков път сумата 18 487.50 евро.
С молба вх. № 7461/2.3.20 г. ищецът заявява, че поддържа предявените претенции за
сумата 2011 лв. – обезщетение за забавено плащане за посочения
период, ведно със съдебни разноски, вкл.
за адвокатско възнаграждение.
По исковете
против застрахователното дружество:
Съдът намира
за приложима нормата на чл. 432 от КЗ, като взема предвид следното:
Касае е за
застрахователен договор, сключен между юридически лица със седалище в държави –
членки на ЕС, като е предявен пряк иск
на увреденото лице – юридическо лице със седалище в |България, също държава –
член на ЕС. За решаване на въпроса за приложимото право по отношение на договора
следва да бъдат съобразени нормите на Регламент /ЕО/ № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към
договорните задължения /РИМ І/. Съгласно т.11 от преамбюла на регламента
свободата на страните да избират приложимото е един от основните принципи на
системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения. Чл. 3
от регламента предвижда, че договорът се урежда от избраното от страните право, като изборът трябва да е
изричен, или да следва от условията или от обстоятелствата по случая; чрез избора си страните могат да изберат
право, приложимо за целия или за част от договора; страните могат по всяко
време да се споразумеят към договора да се прилага право, различно от това,
което го е уреждало до този момент в резултат на предишен избор. Чл. 7 от
регламента, касаещ конкретно застрахователните договори, също предвижда по
принцип към договора да се прилага правото, избрано от страните.
В случая
страните по делото не спорят по отношение приложимостта на българския Кодекс на
застраховането, респ. на чл. 432 от КЗ относно предявения пряк иск на
увреденото лице. Това основание изрично е посочено от ищеца в предявената
искова молба, като не е било оспорено от ответниците в процедурата по размяна
на книжа. Застрахователното дружество MANNHEIMER
VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT изрично се позовава на българското право в проведеното
открито съдебно заседание. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че
българският КЗ, в частност възможността за предявяване на пряк иск съгласно чл.
432 от КЗ е приложим в случая, като право избрано от страните.
Съгласно чл.
432 от КЗ прекият иск на увреденото лице е допустим, ако са спазени
изискванията на чл. 380 от КЗ - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция; лицето е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура.
В открито
съдебно заседание процесуалният представител на застрахователното дружество е
направил възражение за неспазване на процедурата по чл. 380 от КЗ, поради което
счита предявените искове за недопустими.
Съдът намира
това възражение за допустимо, тъй като касае въпроси, които следва да се
преценяват и служебно от съда, при което не може да се приеме, че същото е
преклудирано. Но разгледано по същество, същото е неоснователно.
Към исковата
молба са представени писмени доказателства за осъществена кореспонденция между
застрахованото лице КOMITERN
TRANSPORT – LOGISTIK GmBHQ и застрахователя, като застрахованото лице е
уведомило застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискало изплащане на обезщетение в полза
на възложителя на превоза, като е
изпратило на застрахователя искане на
ищцовото дружество „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ за изплащане на обезщетение на 7.2.19.
Налице е отговор от застрахователя от 13.02.2019 г. , че е образувано щета №
2019-008782 / л. 22-33 от делото/, като е изпратен и списък въпроси във връзка
със застрахователната събитие.
При това
положение е налице предявена претенция от ищеца „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД пред
застрахователя – същата е предявена чрез
КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK GmBHQ, като
дружеството е представило пред застрахователя искането на ищцовото дружество за
изплащане на обезщетение като увредено лице.
Следва да се
посочи, че представените към исковата молба писмени доказателства по никакъв
начин не са били оспорени от ответниците нито в срока за отговор, нито
впоследствие. Същите установяват, че пред застрахователя е била предявена
писмена претенция чрез дружеството – превозвач, което е възможно и допустимо.
Към момента на подаване на исковата молба
претенцията не е била удовлетворена и не е имало произнасяне на
застрахователя, поради което няма основание да се приеме, че същата е
недопустима. Очевидно именно във връзка с образуваната щета в полза на ищеца е
била преведена претендираната сума като застрахователно обезщетение в размер
на 18 487.50 евро по банков път, на
01.10.2019 г. – след образуване на делото
/ИМ е подадена на 25.9.19 г./, но преди на ответника да се връчат
преписи от исковата молба и приложенията към нея, което е осъществено на
30.12.2019 г.
Искът по
отношение на претендираната главница от 18 487.50 евро е неоснователен, тъй като сумата
е изплатена от ответното застрахователно дружество по банков път в полза на
ищеца на 01.10.2019 г. – обстоятелство, за което ищецът е уведомил съда с
писмена молба на 9.1.20 г., във връзка с което е заявил, че не поддържа иска си
в тази му част.
При това
положение този иск следва да бъде отхвърлен както по отношение на главния
ответник, така и по отношение на евентуалния ответник, тъй като с извършеното
плащане от страна на застрахователя са обезщетени вредите, подлежащи на
обезщетяване по чл. 17, ал.1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ от страна
на превозвача.
За
мораторното обезщетение:
Съгласно чл.
409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405
освен в случаите на чл. 380, ал. 3.
Според чл.
405 от КЗ срокът за изплащане на обезщетение не може да бъде по-дълъг от срока
по чл. 108, ал.1-3 или 5 от КЗ. В случая относимата правна норма е тази на чл.
108, ал.1 и ал.2 от КЗ, според която
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като 1./ определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или 2./ мотивирано откаже плащането, а в
случаите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ –
застрахователят е длъжен да се произнесе по един от посочените начини не
по-късно от шест месеца след предявяване на претенцията.
Т.е.
застрахователят не дължи обезщетение за забава от деня на настъпване на
вредата, а от момента, в който изтече срока за произнасяне по застрахователната
претенция и изплащане на застрахователно
обезщетение. Този срок започва да тече
от предявяване на претенцията, а в случаите, когато не са представени всички
относими доказателства – от представяне на последните.
От
представената към исковата молба електронна кореспонденция между застрахователя
и застрахованото лице /чрез което е предявена и пряката претенция на увредения
ищец/ е видно, че от страна на застрахователя са били изискани допълнителни
документи във връзка със сключения договор за превоз, конкретни обстоятелства
по настъпване на кражбата на товара и т.н. /електронно писмо от 13.02.2019 г./
Доколкото
застрахователят е осъществил доброволно плащане на претендираната главница,
съдът приема, че пред него са били представени относимите документи, но по
делото няма каквито и да било доказателства за това кога е станало това, респ.
не може да се направи мотивиран и обоснован извод за това кога е изтекъл срокът
за произнасяне съобразно регламентацията по чл. 108, ал.1 и 2 от КЗ, респ. не
може да се приеме, че този срок е изтекъл преди датата, на която е осъществено
доброволното плащане.
/Представено
е електронно писмо от 20.08.19 г. от застрахования до ищцовото дружество, в
което се сочи, че се подготвят отговори на многочислените въпроси на
застрахователната компания, но доказателства за това кога действително тези
отговори са подготвени и по-съществено – кога са предоставени на
застрахователя, по делото не са налице/.
В
допълнение следва да се посочи и че
липсват доказателства и за момента на посочване на банкова сметка, по която да се
осъществи плащането – обстоятелство, също относимо към момента на възникване на
задължение за застрахователя за
заплащане на обезщетение за забава.
Съгласно чл.
432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380.
Според чл. 380, ал.1 от КЗ с предявяване на
претенцията пред застрахователя лицето е длъжно да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят извършва плащането по
посочената банкова сметка /ал.2/, като според ал.3 на същия член
непредставянето на банкова сметка от страна на увреденото лице има за последиците
на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихвата по чл. 409 от КЗ.
Липсата на
доказателства за момента на посочване на банкова сметка е допълнителен аргумент
за отхвърлянето на иска против
застрахователя за заплащане на мораторно обезщетение като недоказан.
Ето защо
съдът приема, че искът за заплащане на мораторно обезщетение спрямо
застрахователното дружество е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
С оглед
отхвърляне на иска за мораторно обезщетение против застрахователя следва да се
разгледа иска против евентуалния ответник КOMITERN
TRANSPORT – LOGISTIK GmBHQ number
der Firma: HRB 30894.
Отговорността
на превозвача се основава на чл. 17, т.1
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/, според
който превозвачът
е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за
превоз до този на доставянето й, както и за
забавата при доставянето й.
Както се
посочи по-горе искът за главницата против евентуалния ответник е неоснователен
поради извършеното плащане от страна на застрахователя.
Що се отнася
до иска за мораторно обезщетение следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.
27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /CMR/, според
който лихвата върху сумата на обезщетението се
изчислява
в размер на 5 процента годишно и тече от деня на писмената рекламация до
превозвача.
В случая се
твърди, че кражбата на товара е извършена на 1.2.19 г., като от представената
електронна кореспонденция може да се направи извод, че рекламация пред
превозвача е била направена веднага, най-късно на 5.2.2019 г. В електронно
писмо от тази дата превозвачът потвърждава
настъпването на кражбата, завеждането на криминално досие, както и отправя
покана за представяне на относими доказателства за подаване на заявление за
застрахователно обезщетение.
При това
положение съдът приема, че началният момент, от който превозвачът дължи
обезщетение за забава е 5.2.19 г., а крайният – датата на осъщественото
плащане.
Предявеният
иск за мораторно обезщетение е за периода от 1.2.19 до датата на предявяване на
исковата молба.
С оглед
посоченото съдът приема, че искът е неоснователен за периода 1 - 4 февруари
2019 г., а за периода 5.2.19 –
25.09.2019 г. е основателен, като размерът му
следва да бъде съобразен с чл. 27 от Конвенцията – 5 % годишно.
Или за
периода 5.2.19 - 25.09.2019 дължимото
обезщетение възлиза на 1145.63 лв. , за
която сума следва да се уважи искът
против евентуалния ответник.
За разликата
до пълния предявен размер, както и за периода 1 - 4 февруари 2019 г. искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
на разноските:
Ищецът
е представил списък на разноски, според
който претендира разноски в общ размер на 5567.20 лв.
Исковете
против застрахователя са отхвърлени, поради което няма основание в тежест на
същия да се вменяват разноски.
По отношение
иска за главница следва да се отбележи, че същият е отхвърлен поради плащане,
което е станало след завеждане на исковата молба. Това обстоятелство обаче не е
основание за присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като по делото няма
доказателства плащането да е осъществено след изтичане на срока за произнасяне
по застрахователната претенция и плащане на обезщетението /съобразно изложените
мотиви/. Т.е. не може да се приеме, че с поведението си страната е станала
повод за завеждане на делото.
Съобразно
уважената част на исковете против евентуалния ответник последният следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по съразмерност - 166.80 лв.
Направена е
претенция за разноски и от страна на ответното застрахователно дружество.
Съдът
намира, че по отношение иска за главница е налице хипотеза по чл. 78, ал.2 от ГПК
за застрахователното дружество – същото с поведението си не е дало повод за
завеждане на делото, като е осъществило доброволно плащане преди да получи
препис от исковата молба.
Искът за
мораторно обезщетение е отхвърлен против застрахователното дружество, поради
което в тази връзка му се дължат разноски на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Или
претенцията за разноски, предявена от застрахователното дружество е основателна
изцяло и ищецът следва да бъде осъден да му заплати 2 542.60 лв. –
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноски и
доказателство за плащането.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН /поради осъществено плащане/ предявения иск от „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А против MANNHEIMER VERSICHERUNG
AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165,
Mannheim, за сумата 18 487.50 евро с
левова равностойност 36 204 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по договор за застраховане отговорността на
превозвача по застрахователна полица № ТН 520-7540789-5702625 и възникнало
застрахователно събитие – кражба на 21,750 метрични тона безшевни тръби,
настъпило на 01.02.2019 г. в ***,
Както и
евентуалния иск против КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK GmBHQ number der Firma:
HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz 15q 67663
Kaiserslautern за заплащане на същата сума на основание чл. 17, ал.1 от
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз /CMR/.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
от „АНГЕЛ СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А против MANNHEIMER VERSICHERUNG
AKTIENGESELLSHAFT, number der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165,
Mannheim за сумата 2011 лв. – законна лихва върху главницата за периода от датата на
застрахователното събитие – 01.02.2019 до предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK
GmBHQ number
der Firma: HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz
15q 67663 Kaiserslautern, да заплати на „АНГЕЛ
СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А, обезщетение за забавено плащане на
основание чл. 17 и чл. 27 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз /CMR/, в размер на 1145.63
лв. за периода 5.2.19 - 25.09.2019 /датата
на подаване на исковата молба/,
Като за
разликата до пълния предявен размер от 2011 лв., както и за периода 1 – 4
февруари 2019 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА КOMITERN TRANSPORT – LOGISTIK
GmBHQ number
der Firma: HRB 30894, седалище и адрес на управление: Davenportplatz
15q 67663 Kaiserslautern, да заплати на „АНГЕЛ
СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А, деловодни разноски в размер на 166.80 лв.
ОСЪЖДА „АНГЕЛ
СТОИЛОВ 96“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Рогошко шосе“ № 6А да заплати
на MANNHEIMER VERSICHERUNG AKTIENGESELLSHAFT, number
der Firma: HRB 7501, седалище и адрес на управление: Augustaanlage 66q 68165,
Mannheim, направени по делото разноски в
размер на 2 542.60 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: