Решение по дело №14670/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 25.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14670 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №170077 от 18.07.2019г., постановено по гр.дело №72822/2018г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, ответникът „А.К.Г.”ЕООД с ЕИК******* е осъден да заплати на „М.”ЕООД с ЕИК******* следните суми: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.327, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 7179,90лв.- незаплатена главница по фактура №20643 от 11.10.2016г. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 14.11.2018г. до окончателното изплащане; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, сумата от 15982,46лв.- неустойка за забава за периода от 12.10.2016г. до 13.11.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2616,50лв. разноски по делото.  

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „А.К.Г.”ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че стоките по процесната фактура са закупени за сметка на друго дружество- „Н.б.“ЕООД с ЕИК*******, а ответникът е бил само превозвач. Именно затова и фактурата не била осчетоводена от ответника. Неправилен бил изводът за наличието на трайни търговски отношения между страните. Наличието на текст визиращ неустойка в процесната фактура не означавало, че купувачът се е задължил да заплати такава, а и текстът бил извън полето за подписи. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец „М.”ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Третото лице- помагач „Н.б.“ЕООД не взема становище по въззивната жалба.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.

Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            От събраните по делото доказателства безспорно се установяват фактите, твърдени от ищеца и релевантни за процесния спор. Сключването на договора между страните и изпълнението на задълженията на продавача (предаването на стоката) се установяват от представените по делото фактура и приемо- предавателен протокол от 11.10.2016г., а се признава и от ответника с отговора на исковата молба.  Наличието на трайни търговски взаимоотношения между страните се установява от представените с исковата молба множество фактури за покупко- продажба на подобни стоки и платежни нареждания за извършени плащания по тези фактури. Наличието на твърдените от ответника правоотношения между него и трети за спора лица не обвързва ищеца по никакъв начин и е ирелевантно за спора, доколкото дори не е установено ищецът да е знаел за съществуването на такива. В тази връзка представения от ответника с отговора на исковата молба договор за строителство между него и третото лице- помагач е неотносим към предмета на делото. Осчетоводяването на процесната фактура от ответника не е обстоятелство, което може да се отрази на валидността на задължението за плащане на стоката. Независимо от това, че текстът относно дължимата неустойка се намира след полето за подпис на процесната фактура, същият не е допълнително добавен, а е част от типовата бланка и безспорно е съществувал към момента на подписването на фактурата от представляващия купувача (ответника).

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени нито доказателства за заплащане на такова, нито списък по чл.80 от ГПК, поради което разноски не следва да му се присъждат.

С оглед цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                              

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №170077 от 18.07.2019г., постановено по гр.дело №72822/2018г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/