№ 1397
гр. Варна , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501372 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№276089 от 04.03.2021г. от „Овергаз
Мрежи“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу решение №260407/11.02.2021г.
по гр.д. №4424/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която е уважен иска на М. Х. К., ЕГН
**********, с адрес в ****, за приемане за установено, че не дължи на „Овергаз Мрежи“ АД,
ЕИК *********, сумата 387,53 лв., представляваща главница по договор за доставка и
разпределение на природен газ, както и сумата 7,70 лв., представляваща наказателна лихва
за периода от 11.03.2011г. до 31.05.2011г., за които суми е издаден изпълнителен лист на
основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изпълнение по
изпълнително дело с номер 201684110410015/2016г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на
действие в гр. София.
С жалбата се претендира отмяна на първоинстанционното решение като
неправилно и необосновано, като се излагат аргументи в подкрепа на становището за
прекъсване на давността от извършените изпълнителни действия.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна М. Х.
К., с който се оспорва въззивната жалба и се изразява становище за законосъобразност и
обоснованост на първоинстанционното решение.
1
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от М. Х. К., ЕГН **********, с
адрес в ****, срещу „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК *********, с искане да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че М.К. не дължи на ответното дружество сумата от 387,53 лв., представляваща главница по
договор за доставка и разпределение на природен газ, както и сумата от 7,70 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 11.03.2011г. до 31.05.2011г., за които суми
е издаден изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищцата било образувано ч.гр.д. по
заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което били издадени заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от 16.11.2011г. за сумата от 387,53 лв., представляваща главница по
договор за доставка и разпределение на природен газ, сумата от 7,70 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 11.03.2011г. до 31.05.2011г., сумата от 100,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 25,00 лв., представляваща
платена държавна такса. По молба на ответника било образувано изпълнително дело при
ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, под № 10015/2016г. С молбата било поискано налагане
на запор на сметките на длъжника. На 25.10.2016г. била изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и запорно съобщение до ПИБ. На 13.10.2017г. постъпила
молба от взискателя за налагане на запор и опис на движимото имущество на длъжника. На
14.02.2018г. отново била изпратена ПДИ. Изпратено било съобщение от ПИБ за запор на
сумата от 375,00 лв. На 23.01.2019г. отново била изпратена ПДИ, която не била получена от
длъника. Твърди се, че погасителна давност по отношение на вземането е започнала да тече
на 11.03.2011г., в момента на настъпване изискуемостта на вземането, тъй като подаването
на заявление не е самостоятелно основание за прекъсване на давността. Сочи се
приложимост на кратката 3-годишна давност поради периодичния характер на вземанията
на взискателя. Следователно и изпълнителното дело е било образувано след изтичане на
погасителната давност.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Овергаз Мрежи“ АД, ЕИК *********. Сочи се, че искът е неоснователен. Излага
се, че вземането по изпълнителното дело не е погасено по давност. Длъжникът доброволно
извършил плащане по делото, поради което от тази дата е започнала да тече нова давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
2
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124,
ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение или да е предмет на издаден изп.лист. В последния случай длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се
позовава на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след
издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след
издаване на процесния изп.лист, което обуславя допустимостта на иска съобразно
предвидените в чл.439 от ГПК условия. Правният интерес от предявяване на настоящия иск
се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима единствено при преценка валидността на последващите
изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва
да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество
на спора.
В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност след
11.03.2011г., момента на настъпване изискуемостта на вземането, въз основа на твърдение,
че подаването на заявление не е самостоятелно основание за прекъсване на давността. Сочи
се, че приложима е кратката 3-годишна давност, която е изтекла на 11.03.2014г.
Подаването на заявление действително не е самостоятелно основание за
прекъсване на давността, съгласно разрешението по т.14 от ТР №2/2015г., ОСГТК на ВКС,
но в случая издадената заповед по чл.410 от ГПК е влязла в сила на 30.11.2011г., което е
констатирано от районния съд и съответно е издаден изп.лист. В хипотезата на неподаване
на възражение давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има
характера на фингирано признание на вземането. Приложимият давностен срок спрямо
цялото вземане е петгодишен предвид издадената и стабилизирана заповед за изпълнение,
въз основа на която е издаден процесния изп.лист.
В изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
3
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съгласно
тълкувателното решение не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
От приложените по делото две изп.дела се установява следната хронология:
изпълнително дело с номер 20128410400429/2012г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на
действие в гр. София, е образувано на 09.01.2012г. по молба на „Овергаз Изток“ ЕАД, въз
основа на издаден в полза на „Овергаз Изток“ АД изпълнителен лист от 30.11.2011г. по
ч.гр.д. с номер 8296/2011г. по описа на Районен съд – Варна. На същата дата е насрочен
опис на движимото имущество на длъжника К.. На 03.02.2012г. с разпореждане ЧСИ е
наложил запор върху вземанията на длъжника М.К. за суми по банкови сметки. С
mостановление от 01.07.2016г. частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното
дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и наложените запори са били вдигнати.
Изпълнително дело с номер 201684110410015/2016г. по описа на ЧСИ Н.М., с
район на действие в гр. София, е било образувано на 21.10.2016г. по молба от „Овергаз
Мрежи“ АД въз основа на изпълнителен лист от 30.11.2011г. по ч.гр.д. с номер 8296/2011г.
по описа на Районен съд – Варна. На 13.10.2017г. ответното дружество е поискало ЧСИ да
пристъпи към принудително изпълнение. С разпореждане от 14.02.2018г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника М.К.. Бил е насрочен опис на движимото имущество на
ищцата за 18.04.2018г. Сумата от 375,00 лв. е била преведена по сметка на ЧСИ на
25.05.2018г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, предвид наложения запор на сметките на
ищцата.
Доколкото настъпването на предвидените в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК последици се
предпоставя от липса на инициирани от взискателя изпълнителни действия през изтекъл 2-
годишен период от време, другите извършени от съдия-изпълнителя действия като
изпращане на съобщения и представяне на делото за послужване са без правно значение.
При наличието на посочените условия следва да се приеме за осъществен фактическия
състав на предвиденото в чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК прекратяване на изпълнителното
производство, за което в случая е постановен от съдебния изпълнител нарочен акт.
Последиците от перемирането на изпълнителното производство при продължило повече от
две години бездействие на взискателя са от процесуален характер - те водят до неговото
прекратяване, но предявеният за изпълнение изпълнителен лист не губи характера си на
изпълнително основание.
С оглед хронологията на описаните действия по изп.дело се установява, че
двугодишен период, в който не са извършени изп.действия, е изтекъл от 03.02.2012г., датата
4
на налагане запор върху банкови сметки на длъжника, до 28.06.2016г., когато е отправена
нова молба за предприемане на изп.действия. След изтичане на периода е настъпила
перемпция на 04.02.2014г. по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, която е
констатирана от ЧСИ с надлежен акт от 01.07.2016г.
В случая изп.дело е образувано преди приемане на цитираното тълк.решение и
релевантният за настъпване на перемпцията период, на който се позовава ищецът, е изтекъл
преди датата на обявяване на решението. По въпроса "От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело,
което е образувано преди приемането му?" е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК, по което към момента не е постановено решение. При липсата на
задължително тълкуване настоящият състав приема за приложимо към настоящия случай
ППВС № 3/18.11.1980г., съобразно което новата давност започва да тече от прекратяване на
изп.производство, което в случая е настъпило на 04.02.2014г. поради перемпция.
Следващото действие, годно да прекъсне давността, е подаване на молба от
кредитора на 21.10.2016г. за образуване на ново изп.дело, постановено от ЧСИ с
разпореждане от същата дата, в която се съдържа и искане за насочване на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана. До този момент не е изтекла приложимата петгодишна
давност, дори ако приемем за момент на прекъсване на давността датата на последващата
молба от кредитора, с която се иска предприемане на изп.действия – 13.10.2017г., въпреки
че същото искане е обективирано и в първоначалната молба за образуване на изп.дело от
21.10.2016г.
Въз основа на изложеното се налага извода, че изпълняемото право не е погасено
по давност, поради което предявеният на това основание иск се явява неоснователен.
Поради несъвпадане правните изводи на настоящия въззивен състав с тези на
първата инстанция, решението следва да бъде отменено изцяло и съответно предявеният иск
отхвърлен.
Съобразно този изход на спора, присъждане на разноски се следва в полза на
въззивника в размер на 25 лв. заплатена държавна такса за въззивното обжалване,
доказателства за други заплатени разноски не са представени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260407/11.02.2021г., постановено по гр.дело №4424/2020г.
на 10 състав на ВРС, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Х. К., ЕГН **********, с адрес в **** да се приеме за
установено в отношенията между страните, че НЕ ДЪЛЖИ на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София сумите по изпълнителен лист, издаден на
основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 8296/2011г. по описа на ВРС: 387,53 лв., представляваща главница по
договор за доставка и разпределение на природен газ, както и сумата от 7,70 лв.,
представляваща наказателна лихва за периода от 11.03.2011г. до 31.05.2011г., които суми са
предмет на изпълнение по изпълнително дело №201684110410015/2016г. по описа на ЧСИ
Н.М., с район на действие в гр. София, поради погасяване на задължението по давност, на
осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК.
ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН **********, с адрес в **** ДА ЗАПЛАТИ на
„ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата 25 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6