№ 19544
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110174077 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “...” АД е предявил срещу К. б. С. по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове , както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2550,07 лв. - представляваща 4/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. ... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
22.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 314,41 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2550,07 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 6,05 лв. – представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.02.2020г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 22.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,50 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 25,39
лв. за периода 31.03.2020г. – 08.02.2021г.
С исковата молба ищецът “...” АД е предявил срещу М. И. Г. и Н. И. Г. по реда на чл.
422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове , както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 637,52 лв. - представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
1
находящ се в гр. ... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
22.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 78,60 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 637,52 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 1,51 лв. – представляващо 1/6 от
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.02.2020г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 22.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,12 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,51
лв. за периода 31.03.2020г. – 08.02.2021г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява
съсобственик на имота за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения от чл. 131 ГПК едномесечен срок не е бил депозиран отговор на
исковата молба. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на
съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число,
срокът изтича в последния му ден. Ответниците са поучили съобщения с указания за даване
на отговор на 31.01.2023г., като срокът изтича на 28.02.2023г., който е присъствен, докато
отговор е депозиран на 01.03.2023г. след срока.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “...” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
2
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
С Нотариален акт от 07.03.1989г. е придобит от Иван Георгиев Старокин имот,
находящ се в. ж.к. Балтова воденица, бл. 9 вх. А, ет. 4, ап. 9. Видно от удостоверение от ГИС
този адрес е идентичен с настоящ адрес ж.к. Сердика, бл. 9, където се намира
топлоснабдения имот. Установява се от удостоверение за наследници, че след смъртта на
наследодателят Иван Георгиев Старокин имота се наследява от наследниците му при квоти
както следва: 1/3 за К. Б. С., 1/3 за Н. И. Г.; 1/3 за М. И. Г.. Няма данни към датата на
придобиване на имота Иван Георгиев Старокин да е бил женен за К. Б. С., съответно имотът
да е бил придобит в СИО, както вероятно счита ищеца след акто претендира вземането си
при квоти 1/6 от Н. И. Г. и М. И. Г. и 4/6 от К. Б. С.. Единствено като индиция за това може
да се ползва записаното в заповед от 26.11.1882г., където е посочено, че Иван Георгиев
Старокин има 4 чл. семейство. Това, обаче, само по себе си не доказва пълно и главно
наличието на брак между Иван Георгиев Старокин и К. Б. С.. По делото не е представено и
заявление-декларация, което да сочи за облигационни правоотношения единствено между
ищцовото дружество и М. И. Г., както се твърди в отговора. Единствено видно е, че същата
е сключила споразумение с „...“ ЕАД за разсрочване част от задълженията, това обаче, само
по себе си не означава, че единствено тя има облигационна връзка с ищцовото дружество.
С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответниците са имали
качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.
....
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
3
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Без значение за дължимостта на сумите за дялово разпределение е дали редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” е бил обявен по подходящ начин
4
на клиентите, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Тоест, последица от необявяването
не е недължимост на сумите за дялово разпределение, както счита ответника.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция, както
и на водомерите, ежегодно, като и периодично е извършвана и подмяната им с нови.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, действаща през релевантния период.
Изяснява, че справките на третото лице помагач съдържат данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за процесния имот, като тези
изчисления са извършвани съобразно изискванията на действащите към този момент
нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразила срещу
отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия,
респ. че е възразила срещу отразените във фактурите стойности.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период има данни за
извършени плащания в размер на 848,02 лв., както и е налице сума за възстановяване в
размер на 666,10 лв. от предходни периоди.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период потребената
топлинна енергия е в общ размер на 4397,91 лв. Тази сума се получава след отчитане
нарушението, посочено от вещото лице топлотехник, а именно, че за периода 10.09.2018г. до
5
24.09.2018г. топломерът в абонатната станция е бил с изтекъл срок на метрологична
проверка и с неясна годност като СТИ. Следователно съдът счита, че не е доказано
потреблението на топлинна енергия за сумата в размер от 33,00 лв. Тоест следва да се
възприеме, като дължима главница посочената от вещото лице топлотехник сума в размер
на 4397,91 лв., Тази сума следва да се намали със заплатените суми от 848,02 лв. и сумите за
възстановяване от 666,10 лв., при което се получава сумата от 2883,79 лв., която следва да се
разпредели между ответниците при горепосочените квоти от 1/3 за всеки или по 961,26 лв.,
до която следва да се уважат исковете.
От горепосочените експертизи се установява, че сумата дължима за предоставената
услуга дялово разпределение е в размер на 9,07 лв., която следва да се разпредели между
ответниците при горепосочените квоти от 1/3 за всеки или по 3,02 лв., до която следва да се
уважат исковете.
Не следва да се разглежда въведеното с просрочения, както се посочи по-горе,
отговор възражение за изтекла погасителна давност, тъй като същото е било направено
извън срока по чл. 133 ГПК.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период е в размер на
432,64 лв., а за дялово разпределение в размер на 0,72 лв., които следва да се разпределят
между ответниците при горепосочените квоти от 1/3 за всеки или по 144,21 лв. лихва за ТЕ
и 0,24 лв. лихва за ДР, до които следва да се уважат исковете.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
6
Относно разноските:
Предявен размер: 3657,67 лв. Уважена част: 3530,99 лв.
Разноските на ищеца по делото са както следва: ДТ в заповедното -86,13/л. 10/, ДТ в
исковото производство- 565,87 /л. 47/, депозит за експертизи в общ размер на 650 лв., сумата
от 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното - 50 лв., определени от съда в минимален размер на осн. чл.
25 НЗПП, или общо 1452 лв.
Разноските се претендират съответно: 4/6 от К. б. С. или сумата от 968 лв. и 1/6 от М.
И. Г. или сумата от 242 лв. и 1/6 от Н. И. Г. или сумата от 242 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от исковете /1108,73лв. от 2871,03
лв./ на ищеца се дължат разноски от К. б. С. в размер на 373,82 лв. и от М. И. Г. и Н. И. Г. в
пълен размер от 242 лв. от всяка.
На осн. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Н. К., предоставила безплатна правна помощ по
отношение на К. б. С. се дължи възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
исковете, а именно: 360,37 лв. /при база 587,10 лв., отхв. част. 1762,30 лв./
На отв. М. И. Г. и Н. И. Г. не се дължат разноски, поради пълното уважаване на
исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че К. б. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ... дължи на „...“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. № 10066/2021г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 961,26 лв.- представляваща 4/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. ... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.02.2021г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 961,26 лв. до
пълния предявен размер от 2550,07 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 144,21 лв.– представляваща обезщетение
7
за забавено изпълнение върху главницата от 961,26 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 144,21 лв. до
пълния предявен размер от 314,41 лв., като неоснователен;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 3,02 лв.– представляващо 4/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.02.2020г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 22.02.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3,02 лв. до пълния предявен размер от 6,05 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 0,24 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 3,02 лв. за периода
31.03.2020г. – 08.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 0,24 лв. до пълния
предявен размер от 0,50 лв., като неоснователен;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че М. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ... дължи на „...“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. № 10066/2021г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 637,52 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. ... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.02.2021г.
до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 78,60 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 637,52 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1,51 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.02.2020г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 22.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 0,12 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,51 лв. за периода
8
31.03.2020г. – 08.02.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Н. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ... дължи на „...“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на
управление: гр. ..., заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 17.04.2021г. по ч.гр.д. № 10066/2021г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми
състав, както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 637,52 лв. - представляваща 1/6 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. ... за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 22.02.2021г.
до окончателното ѝ изплащане;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 78,60 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 637,52 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.;
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 1,51 лв. – представляващо 1/6 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.02.2020г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 22.02.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 0,12 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 1,51 лв. за периода
31.03.2020г. – 08.02.2021г.
ОСЪЖДА К. б. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. ... ДА ЗАПЛАТИ на „...“ ЕАД с
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
от 373,82 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ... ДА ЗАПЛАТИ на „...“ ЕАД с
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
от 242 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...ДА ЗАПЛАТИ на „...“ ЕАД с
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата
от 242 лв., разноски по делото.
9
ОСЪЖДА „...“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. ... ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н. К. от САК, с личен № ..., със съдебен адрес: гр. ... на основание чл.38,
ал. 2 ЗА сумата от 360,37 лв., адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„...“ ЕАД - „Б“ ООД с ...
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10