РЕШЕНИЕ №
гр.ВРАЦА, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, 3-ти гр.състав , в публично заседание на 27.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА РОСАЛИНОВА
При секретаря С.Р.в присъствието на прокурора :
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело № 2525 по описа на 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
„АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **********, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори, е предявила при условията на обективно съединяване
искове против Р.П.Х., ЕГН **********
с адрес *** ,с които иска да се признае за установено,че ответника дължи на
ищеца следните суми: 686,03 лв.-главница,
дължима по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 08.12.2016 г. с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; 112,07 лв. договорна лихва от 25.02.2017 г. до 03.02.2018 г.; 33,30 лв. такса за оценка на досие от 25.02.2017
г. до 03.02.2018 г.; 170,61 лв.
такса услуга“Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя от 18.02.2017 г. до 03.02.2018 г.; 390,47 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местожиеене на кредитополучателя от 25.02.2017 г. до
03.02.2018 г.; 105,89 лв.
обеезщетение за забава от 26.02.2017 г. до 07.03.2019 г.; законната лихва върху
главницата,считано от 07.03.2017 г. до изплащането на главницата; разноските по
делото-29,97 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
определено от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ във вр.с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.-представляващи
разноски за заповедното производство и разноските по исковото производство.
- 2 -
Предявените искове са с правно основание
чл.79, ал.1 , чл.86 ,чл.92 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК.
Исковите претенции са допустими.Същите са
предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника чрез назначения особен представител адв.Д.
е оспорил исковите претенции по съображения подробно изложени в отговора.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д.№826/2019г. по описа на ВРС се установява,че съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на ищеца
против ответника за неиздълженията предмет на настоящите искови претенции.С оглед
връчване на книжата на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и указания до ищеца
за предявяване на искове за установяване на вземанията по реда на чл.422 ГПК са
предявени настоящите искови претенции за установяване дължимост на вземанията
по исков ред.
По делото е представен договор за
потребителски кредит № ***, сключен на 08.12.2016 г. с „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника. Вземанията по този договор се твърди,че са
прехвърлени на 01.07.2017г. с договор за цесия на „Изи Асет Мениджмънт”АД ,като
последното дружество се твърди,че с договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г.е прехвърлило вземанията по този
договор на ищеца.
Преди да разгледа спора по същество съдът
следва да изследва валидността на твърдяните цесии,които обуславят и активната
процесулна лигитимация на ищеца.
Съдът констатира,че действително по делото е
представен Договор за цесия и заместване в дълг сключен между Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт”АД от 01.07.2017г., с който са
прехвърлени на купувача вземанията по договори за парични заеми сключени между
продавача Провидент Файненшъл България“ ООД и трети лица като потребители
индивидуализирани в приложение №1,като договора е подписан от пълномощници на
продавача и купувача, но съдът констатира,че върху приложението което е
неразделна част от договора като е представена извадка само по отношение на
вземанията по процесния договор не може да се направи извод дали има надлежен
подпис на купувача.Видно е че е посочен продавач –посочен е представляващия
управител за Провидент Файненшъл България“ ООД –П.Д.–управител,но такива
отметки липсват за купувача.
- 3 -
Поставен е печат на „Изи Асет
Мениджмънт”АД ,като върху самия печат доколкото се разчита има подпис, но не е
ясно при това положение дали този подпис е положен към момента на сключване на
договора за цесия и дали не направена в последствие с оглед на последващата
цесия/или с оглед нуждите на настоящия процес /,респективно кой е поставил този
печат и чий е подписа,какво се удостоверява с този подпис и лицето, което се е
подписало има ли представителна власт по отношение на „Изи Асет Мениджмънт”АД.
С оглед на изложеното, съдът намира,че по
отношение на процесното вземане не е доказана надлежна цесия между Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт”АД ,при което съдът намира,че
при това положение не може да се приеме,че по надлежен ред е цедирано вземането
по следваща цесия между„Изи Асет Мениджмънт”АД и настоящи ищец.Като съдът
изрично е указал в определението си по чл.140 ГПК че ищеца следва да докаже
валидността на цесията ,на която се позовава.
С оглед на изложеното без да се разглежда
спора по същество исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани.
С оглед отхвърляне на исковите претенции на
ищеца не се следват разноски и съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
изпълнителни директори, при условията на обективно съединяване искове против Р.П.Х., ЕГН ********** с адрес *** ,с
които иска да се признае за установено,че ответника дължи на ищеца следните
суми: 686,03 лв.-главница, дължима
по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 08.12.2016 г. с „Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.; 112,07 лв. договорна лихва от 25.02.2017 г. до 03.02.2018 г.; 33,30 лв. такса за оценка на досие от
25.02.2017 г. до 03.02.2018 г.; 170,61
лв. такса услуга“Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя от 18.02.2017 г. до 03.02.2018 г.; 390,47 лв. такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на
- 4 -
погасителните вноски по
местожиеене на кредитополучателя от 25.02.2017 г. до 03.02.2018 г.; 105,89 лв. обеезщетение за забава от
26.02.2017 г. до 07.03.2019 г.; законната лихва върху главницата,считано от
07.03.2017 г. до изплащането на главницата КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: