Р Е Ш Е Н И Е
№ 2110
Гр. Перник, 16.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01700/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу Х.М.А. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 406,87 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
паричен кредит № ********* от 19.12.2016 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
70,35 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
08.02.2017 г. до 14.02.2018 г., сумата
от 101,71 лв., представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода от
15.02.2017 г. до 14.02.2018 г., сумата от 237,23 лв., представляваща такса за
услугата „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, дължима за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г., сумата
от 19,84 лв.,
представляваща такса за оценка на досие за периода от 15.02.2017 г. до 14.02.2018 г. и сумата от 47,76
лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението /до 30.10.2018 г./, за които суми по ч. гр. дело №
7615/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между ответницата Х.М.А., в
качеството ѝ на заемател и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски паричен кредит №
********* от 19.12.2016 г., по силата на който ѝ е отпуснат кредит в
размер на сумата от 450 лв. Заемната сума е предоставена лично на
заемополучателя. Договорена е лихва в размер на сумата от 88,76 лв., като
ответницата се задължила да върне главницата, заедно с лихвата чрез 60 равни
седмични погасителни вноски всяка от по 8,98 лв., с падеж на първата
погасителна вноска на 28.12.2016 г. и падеж на последната погасителна вноска на
14.02.2018 г. Съгласно договора и по желание на А. на същата е предоставена допълнителна
услуга „кредит у дома“, изразяваща се в предоставяне на заемната сума в брой по
местоживеенето ѝ и в събиране на погасителните вноски от адреса ѝ.
Общата дължима цена за услугата възлиза на сумата от 383,83 лв., като
заплащането ѝ е разсрочено чрез включването ѝ в редовните 60 вноски
по договора за кредит. За оценка на кредитното ѝ досие А. дължи такса в
размер от 22,50 лв., която
да заплати на 60 вноски от по 0,38 лв. на същите падежни дати, както основните
вноски по кредита. Поради допусната забава в плащанията от страна на
ответницата на същата е начислена лихва за забава за периода от 09.02.2017 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Ищецът поддържа, че
общо заплатената от ответницата сума за погасяване на задълженията по договора
възлиза на 109 лв., като след приспадането ѝ А. продължава да дължи
вземанията, предмет на исковите претенции. Посочва, че същите са прехвърлени на
ищцовото дружество на 01.03.2018 г. До ответницата са изпратени уведомления, с
които същата се уведомява за настъпилата промяна в кредитора, които са получени
лично от нея. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за цесиите
следва да се счита връчването на уведомлението на ответницата като приложение
към исковата молба. Счита за дължима и претендира законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските в производството.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. Р.П. оспорва
предявените искове с твърдението, че заемната сума не е преведена, респ.
усвоена от А.. Намира за неясен начинът на формиране на ГПР по договора. Счита
за недължима възнаградителната лихва, тъй като размерът ѝ е прекомерен и
противоречи на добрите нрави. Поддържа, че клаузите относно услугата „кредит у
дома“ са недействителни, като не става ясно по какъв начин са формирани. Не е
доказано и от страна на дружеството – заемодател реално да са били предоставени
услугите, за които се начислява същата.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Провидент Файненшъл
България“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Х.М.А., в качеството
ѝ на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ********* от
19.12.2016 г., по силата на който на същата е предоставена паричната сума от 450
лв. под формата на потребителски заем за покриване на лични нужди срещу
задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 945,10
лв. на 60 седмични вноски, от които 59 в размер на сумата от по 15,76 лв. и
последна вноска в размер от 15,26 лв., с падеж на първата вноска на 28.12.2016
г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 31,82 % и годишен процент
на разходите от 48,10 %. Съгласно договора уговорената между страните
възнаградителна лихва възлиза на сума в общ размер от 88,76 лв.
Заемополучателят дължи и сумата от 22,50 лв., представляваща такса за оценка на
кредитното досие. Установява се, че ответницата е избрала и допълнителна услуга
– „кредит у дома“, изразяваща се в
домашна доставка на заемната сума в брой по местоживеенето ѝ, както и
седмично домашно събиране на вноските по кредита, за което дължимата такса
възлиза на 383,84 лв. Съгласно чл. 25 от договора 30 % от таксата е дължима за
разходите, свързани с организирането на самата услуга и предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на заемателя, а останалата част за разходите по
събиране на седмичните вноски от дома на А.. Изяснява се, че вноската за тази
услуга е включена като част от седмичните такива и подлежи на намаляване
единствено при пълно предсрочно погасяване на кредита и то, само по отношение
на втория изграждащ я компонент. Предвидена е – в клаузата на чл. 26 от
договора възможността на заемополучателят да се откаже от услугата „кредит у
дома“ по всяко време с писмено уведомление до кредитния консултант, който отказ
поражда действие от момента на сключване на анекс между страните. Установено е,
че в този случай клиентът не дължи единствено разходите, свързани със
седмичното събиране на вноските в дома на клиента до датата на последното
плащане.
Съгласно
клаузата на чл. 4 от договора кредитът се предоставя на клиента в срок от 10 календарни дни от сключване на договора
чрез банков превод по банковата сметка, предоставена от заемателя, като в
клаузата на чл. 27 страните са уговорили, че с подписването на самия договор
последният удостоверява, че е получил пълния размер на кредита. В клаузата на
чл. 3 и б. „Б“ и б. „В“ от договора е предвидено, че заемополучателят дължи
връщане на заемната сума заедно с договорна лихва и такса за оценка на
кредитното досие. Първото седмично плащане съгласно чл. 6 от договора следва да
бъде осъществено в срок от 19 календарни дни от сключване на договора, а
следващите плащания в деня, в който е била дължима първата погасителна вноска,
който принцип е приложим за всяка следваща седмица до пълното погасяване на
кредита.
Съгласно
клаузата на чл. 9 от договора в случай, че заемополучателят не плати на падежа
седмичната вноска в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД се поражда
правото да начисли неустойка, равняваща се на законната лихва за забава за
периода от падежа на вноската до датата на плащането. Предвидено е, че когато
плащанията не са достатъчни, за са покрият непогасените задължения, платените
суми се погасяват в следната последователност: законна лихва за забава, такса
за услугата „кредит у дома“, такса за оценка на досието, лихва, обезщетение при
предсрочно погасяване на кредита и главница.
Изяснява
се, че договорът е сключен въз основа на искане от ответницата Х.А.,
обективирано във формуляр за кандидатстване за кредит от 19.12.2016 г. за
отпускане на кредит в размер на сумата от 450 лв., които да погасява чрез 60
седмични вноски, с вписани лични данни, източници на доходи. Попълнен е и
Стандартен европейски формуляр от двете страни /обстоятелство, неоспорено от
ответницата/ с вписани размер на заема, начин на усвояването му, срока на
договора, общата дължима сума, фиксираният лихвен %, ГПР, с отбелязване за
получаването му от А..
Данните
по делото сочат, че с Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.
дружеството – заемодател „Провидент Файненшъл България“ ООД, като прадавач,
прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като купувач, главни и акцесорни
вземания – настоящи и бъдещи /с ненастъпил падеж/, произтичащи от договори за
паричен заем, описани в Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузата на т.
1.1.5 от договора продавачът издава на купувача потвърждение за извършената
цесия, а с клаузата на
т. 1.1.6 упълномощава купувача да уведоми третите лица – длъжници за
прехвърлянето на вземанията. Изготвено е и пълномощно от **.**.**** г., с което
цедентът упълномощава цесионера за уведомяване на длъжниците за настъпилата
промяна в кредитора. С потвърждение
за сключена цесия третото за процеса лице „Файненшъл Бългалия“ ЕООД /с предишно
търговски наименование „Провидент Файненшъл България/, в качеството му на
продавач по договора от 19.12.2016 г. потвърждава, че в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са прехвърлени вземания по договор № ********* от 19.12.2016 г.
от Х.М.А., от които 450 лв. главница по договора и оставаща дължима сума от
836,10 лв.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. следва, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството си на продавач – цедент е прехвърлило на ищцовото дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД /тогава ООД/, като купувач – цесионер вземанията, произтичащи
от договори за кредити, заедно с всички допълнителни права, включително
начислени лихви и разходите, направени за събиране на вземанията, които да
бъдат индивидуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от
договора.
В
Приложение № 1_Р/01.03.2018 г. към Рамковия договор под № *** е
включено вземане спрямо ответницата Х.А. по договор № ********* от 19.12.2016
г. с отпусната главница от 450 лв., общо дължима
сума от 945,10 лв., оставаща неплатена към 01.03.2018 г. от 855,90 лв. и лихва
за забава в размер от 19,80 лв. С пълномощно от 09.09.2015 г. ищцовото
дружество е упълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми всички длъжници
/кредитополучатели/ по вземанията, предмет на цесията, а с друго пълномощно и
за цесията по договора от 01.07.2017 г.
С
Уведомително писмо с изх. № ***/********* от 18.02.2019 г. „Файненшъл България“
ЕООД, чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата Ц.К.за извършено в полза
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор
за кредит от 19.12.2016 г.
С
Уведомително писмо с изх. № ***/********* от 18.02.2019 г. г. „Изи Асет Мениджмът“ АД,
чрез ищцовото дружество, уведомява ответницата за извършено в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор
за кредит № ********* от 19.12.2016 г. и възлизащи на сумата от общо
1 027,31 лв.
Доказателствата
сочат, че пратката, съдържаща двете уведомителни писма е получена лично от
ответницата Х.М. на 19.02.2019 г. в 13:00 ч. на адреса, вписан като постоянен
адрес на А. в договора за кредит.
От
изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото
заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно
процесния договор за потребителски кредит от 19.12.2016 г. ответницата следва
да върне на дружеството – заемодател сума в общ размер от 945,10 лв. на 60
седмични вноски. Ответницата е извършвала плащания в общ размер от 109 лв. през
периода 19.12.2016 г. – 14.02.2017 г. След отнасянето им за погасяване на съответните
вземания продължават да са дължими главница в размер от 406,87 лв. договорна
лихва за периода от 07.02.2017 г. до 12.02.2018 г. в размер от 70,35 лв., такса
за оценка на досие в размер от 19,84 лв., такса за услугата „кредит у дома“ в
размер от 339,04 лв. или общо неплатеното задължение по договора възлиза на 836,10
лв. В заключението е изяснено, че ГПР е в размер на 48,10 % и включва сбора от
лихвата по кредита и таксата за оценка на досие, но не и таксата за услугата „кредит
у дома“, тъй като последната по характера си представлява комисиона за услуги,
предоставени единствено по искане на клиента. Експертизата достига до извод, че
размерът на лихвата за забава върху неплатената главница за периода от 07.02.2017
г. до 12.02.2018 г. възлиза на сумата от 48,56 лв. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден
отговор на всички поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по
делото и проверка при ищцовото дружество и е останало неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане
за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания
на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Възникването
в полза на ищеца на процесните вземания е обусловено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответницата, породено от договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва, за заплащане на такса за оценка на досие и за
предоставяне на услугата „кредит у дома“; 3). изпълнение на насрещната
престация, обуславяща възникването на вземане за съответната такса; 4). да
установи вземанията си и по размер и размера на обезщетението за забава за
процесния период; 5). да установи, че е станал титуляр на сочените вземания на
твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество, придобило
вземанията, включването на процесните вземания в неговия предмет и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
При
доказване на горните факти в тежест на ответницата да установи погасяване на
паричното си задължение, респ. основателността на своите възражения.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството му на заемодател и
ответницата Х.М.А., в качеството ѝ на заемател, чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за потребителски кредит № № ********* от
19.12.2016 г., приложен и приет по делото в заверен препис. Доколкото се касае
за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното
предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Фактът
на изпълнение от страна на заемодателя на
основното си задължение по договора – реално предоставяне на заемателя на
сумата от 450 лв., предмет на паричния заем следва от удостоверителното волеизявление
на ответницата за получаване ѝ, обективирано в клаузата на чл. 27 от договора
за кредит. Същевременно
по делото се установи, че ответницата е извършвала частични плащания по
договора, което действие съдът намира за извънсъдебно признание по см. на чл.
175 ГПК, направено от същата за сключването на договора, предаване на заемната
сума и пораждане на насрещното ѝ задължение да заплаща на заемодателя
съответните седмични вноски при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се,
че процесният договор е сключен на 19.12.2016 г., при което породеното от него
облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по – особена по своя
вид с оглед на последиците ѝ, визирани в чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като последният дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите
разходи.
В разпоредбите
на чл. 11, т. 11 и т. 12 ЗПК е регламентирано договорът за потребителски кредит
да съдържа погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания,
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
Процесният
договор съдържа информация за съответните плащания и срокове – посочен е общият
размер на дължимата по договора сума, общите размери на главницата, договорната
лихва, таксата за оценка на досие и на услугата „кредит у дома“, броят на
вноските и техният размер, конкретният падеж на първата от тях и начина на
определяне на падежа на следващите.
Уговореното
заплащане на задължението по кредита чрез 60 седмични вноски, от които 59 в
размер на сумата от по 15,76 лв. и последна вноска в размер от 15,26 лв., с
падеж на първата вноска на 28.12.2016 г. не следва да се приема за погасителен
план по смисъла на цитираните повелителни норми. Договорът не съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на частта от главницата и
на частта от лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, съответно на
останалите такси по договора. Не става ясно как се формира сумата от 15,76 лв.,
съответно сумата от 15,26 лв., съставляващи седмичната погасителна вноска.
Произтичащото от ЗПК задължение за кредитора е да посочи разбивка не само на
целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна
погасителна вноска. Макар в договора за кредит да е описано какво включва
общото задължение в размер от 945,10 лв., то не е посочено в стойността на
всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и
допълнителните разходи. Включително таксата „Кредит у дома“ следва да бъде
отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от договорните
разпоредби, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на
договора за кредит, а не се начислява еднократно. Не са посочени и конкретните
падежни дати на всяка седмична вноска. Вписан е само падежът на първата, а
определянето на последващите е общо формулирано и подлежащо на изчисление – чл.
6 от договора.
С оглед изложеното,
съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е
налице пълна недействителност (нищожност на договора) – арг. чл. 22 ЗПК.
В допълнение
и за прецизност следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани
доказателства, въпреки дадените му указания за това, за изпълнението на
услугата „кредит у дома“ от страна на ищеца, който съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да
обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата „оценка на досие“, която по своята правна същност
представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на
кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Следователно,
имайки предвид последиците на недействителността, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят – ответницата по делото следва да дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.
По делото се
изясни, че в случая чистата стойност на кредита възлиза на сумата от 450 лв. Същата следва да бъде
намалена с вече платената от А. обща сума по кредита в размер от 109 лв.,
отнесена от дружеството – кредитор за погасяване на отделните вземания по
кредита, недължимостта на които, извън главницата, следва от приетата по делото
нищожност на договора. Следователно, останалата неплатена главница по договора възлиза
на сумата от 341 лв., чието плащане ответницата дължи.
Съдът намира
за установено по делото, че активно материалноправен носител на това вземане е
именно ищцото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, придобило
вземания по процесния договор за потребителски кредит № ********* от 19.12.2016
г., в частност главницата по него, от третото за процеса лице „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по силата на договора за цесия от 16.11.2010 г. и Приложение № 1_Р/01.03.2018
г. към него, а последното от кредитора „ Провидент Файненшъл България“ по
силата на договора за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., за които
цесии ответницата е надлежно уведомена в хода на процеса – на 19.02.2019 г.
Този факт следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В
тази връзка съдът съобрази данните, следващи от писмените доказателства, както
и обстоятелство, че от страна на особения представител на ответницата не е
оспорено сключването на договорите за цесия, нито включването в предметния им
обхват на главницата по процесния договор за кредит.
Предвид
всичко изложено, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 341 лв., представляваща останалата непогасена и изискуема
главница по договора за потребителски кредит № ********* от 19.12.2016 г. и в
тази част следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 406,87
лв. или за сумата от 65,87 лв. искът се явява недоказан по размер и следва да
бъде отхвърлен. Върху уважената част от главницата следва да бъде присъдена законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Поради неплащането
в срок на главницата по кредита и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответницата
дължи лихва за забава, но за периода от 15.02.2018 г. /денят, следващ падежа на
последната погасителна вноска по кредита съгласно исковата молба, останал
неоспорен от ответната страна, когато е станала изискуема главницата в целия
ѝ уважен размер/ до 30.10.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ в
размер на сумата от 24,44 лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК с
помощта на електронен лихвен калкулатор. За тази сума предявеният иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 47,76 лв. или за сумата от 23,32 лв. и за периода от 09.02.2017
г. до 14.02.2018 г. – отхвърлен като
неоснователен.
Предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се
явяват недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, включително за разноските, направени в хода на заповедното
производство по ч. гр. дело №
7615/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в който смисъл са задължителните
за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 31,01 лв. –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по
ч. гр. дело № 07615/2018
г. по описа на Районен съд – Перник и сумата от 200,55 лв. – разноски за
държавна такса, депозит за вещото лице, за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, изразяваща се в депозирането на искови и
допълнителни молби без представителство в съдебно заседание, както и конкретната
фактическа и правна сложност на делото. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски, според отхвърлената част от исковете, има и
ответницата. Същата не е претендирала и доказала извършването на такива
/представлява се в настоящия процес от особен представител/, поради което и не
следва да ѝ бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу Х.М.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 240, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х.М.А. дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД сумата от 341 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски
паричен кредит № ********* от
19.12.2016 г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 24,44 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.02.2018 г. до 30.10.2018 г., за които суми по
ч. гр. дело № 07615/ 2018 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата над уважения размер от 341 лв. до пълния предявен размер от 406,87
лв. или за сумата от 65,87 лв. – главница и над уважения
размер от 24,44 лв. до пълния предявен размер от 47,76 лв. или за сумата от 23,32 лв. и за периода от 09.02.2017 г.
до 14.02.2018 г. – лихва за забава.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4 срещу Х.М.А., с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Х.М.А.
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 70,35 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.02.2017 г. до
14.02.2018 г., сумата от 101,71 лв.,
представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода от 15.02.2017 г.
до 14.02.2018 г., сумата от 237,23 лв.,
представляваща такса за услугата „кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода от 15.02.2017
г. до 14.02.2018 г. и сумата от 19,84 лв., представляваща такса за оценка на досие за периода от
15.02.2017 г. до 14.02.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 07615/2018 г. по описа на Районен съд –
Перник, ГО е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2018 г.
ОСЪЖДА Х.М.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 31,01 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело №
07615/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, както и сумата от 200,55 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 07615/2018
г. по описа на съда, да се върне на съответни съдебен състав с приложен заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: