Решение по дело №483/2018 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 573

гр.Плевен, 1 Октомври  2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №483 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от Г.Д.Г. *** против Решение №2153-14-24/27.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-18/27.02.2018г. и е потвърдено Разпореждане №2/08.12.2017г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се сочи, че заявлението за отпускане на пенсия е подадено на 28.11.2017г., в който момент са били налице условията по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, поради което не е ясно защо ТП на НОИ-Плевен са приели датата 11.11.2017г. (когато е било налице само условието по чл.68 ал.3 от КСО) за „правопораждаща“ дата за отпускане на пенсията. Счита се, че датата за отпускане на пенсия следва да бъде 17.11.2017г., когато са се изпълнили условията за придобиване право на пенсия и по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. В тази връзка се счита, че датата за придобиване на правото на пенсия е неправилно определена. Твърди се също, че органът неправилно отказва да приложи чл.56 ал.1 от АПК, при условие че изрично е заявено от лицето, че се отказва от направеното искане за отпускане на пенсия. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

От ответника по делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и моли решението да бъде отменено като неправилно по заявените в жалбата основания. Представя писмено становище, в което отново изразява виждане за неправилно приложение на закона. Сочи, че твърдението за неприложимост на чл.56 ал.1 от АПК противоречи на разпоредбата на чл.90 ал.1 от АПК.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Р. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че правилно пенсионният орган е отпуснал лична пенсия за ОСВ в минимален размер от първия момент, в който Г. е изпълнил условията съгласно закона, а именно 11.11.2017г. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски в размер на 75лева –депозит за вещо лице, съобразно представен списък.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-24/27.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено лично на 02.05.2018г. (л.81). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 11.05.2018г., видно от поставения печат на административния орган /л32/, като е заведена с рег.№1012-14-18#8 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

             Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Със Заявление вх.№2113-14-23/06.01.2016г. до Директора на ТД на НОИ-Плевен Г.Д.Г. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на което с Разпореждане №2113-14-23#24/26.10.2016г. е отказано  с мотиви, че лицето отговаря на изискването по чл.68 ал.1-2 от КСО за навършена възраст  63год. и 10мес. за 2016г., но не отговаря на условието за най-малко 38 години и 02 месеца осигурителен стаж. Посочено е още, че Г. не може да се възползва от разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО – за заплащане на недостигащ за правото на пенсия стаж, тъй като към 06.01.2016г. има дължими невнесени осигурителни вноски на друго основание-като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2002г.-31.12.2005г.

            По жалба на Г. *** се е произнесъл с Решение №2153-14-9/23.01.2017г., с което е отменено Разпореждане №2113-14-23#24/26.10.2016г. и административната преписка е върната за ново произнасяне.

            С Уведомително писмо от 11.07.2017г. Г. е уведомен за 01год.07мес.21дни недостигащ осигурителен стаж за право на лична пенсия за ОСВ по чл.9а ал.2 от КСО, на което с декларация от 23.08.2017г. е отговорил, че няма да се възползва от тази разпоредба.

            Във връзка с горното, с Разпореждане №2175-14-1#12/05.09.2017г. на Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицето отговаря на условието за възраст, но не отговаря на изискването за осигурителен стаж.

            Със Заявление вх.№2113-14-2435/28.11.2017г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен Г. отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил необходими документи.

            След извършена проверка по разходите на ДОО, с Разпореждане №2/08.12.2017г. на Ръководител ПО на Г. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 11.11.2017г. пожизнено по чл.68 ал.3 от КСО, в минимален размер от 170лева до определяне на действителния размер. Разпореждането е получено от Г. на 19.02.2018г.

            На 27.02.2018г. Г. е подал жалба срещу разпореждането, като счита, че неправилно му е отпусната пенсия по чл.68 ал.3 от КСО след като към датата на подаване на заявлението е отговарял на условията по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. В жалбата се сочи още, че се отказва от искането за отпускане на пенсия, тъй като възнамерява да продължи да работи и след датата на придобиване на правото на отпускане на лична пенсия.

С Решение №2153-14-24/27.03.2018г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане №2/08.12.2017г., като е приел, че към датата на подаване на заявлението 28.11.2017г. Г. има навършена възраст 66г. 0мес. и придобит осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд-15год., с което отговаря на условията по чл.68 ал.3 от КСО. Посочено е още, че съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО през 2017г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 64години и придобит осигурителен стаж 38години 4месеца. По отношение на размера на пенсията е посочено, че е съобразена нормата на чл.10 ал.2 от НПОС, като същата е отпусната от датата на придобиване на правото – 11.11.2017г., т.е. от първият момент, в който лицето придобива право на пенсия. Посочено е също, че с Разпореждане №40/09.03.2018г. на Г. е определена пенсия за ОСВ в действителен размер, считано от 11.11.2017г. Отразено е още, че от 17.11.2017г. за Г. са изпълнени условията за придобиване на пенсия по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, но личната пенсия за ОСВ е отпусната от първия момент, в който лицето е изпълнил условията за отпускане на пенсия, а именно 11.11.2017г. по чл.68 ал.3 от КСО, като това в парично отношение не се отразява върху изчисления размер на пенсията. По отношение отказа от искането за пенсиониране е посочено, че производството може да бъде прекратено единствено в случай когато е висящо, т.е. когато органът още не се произнесъл по искането, като се е позовал на чл.56 ал.1 от АПК.

По делото е приложено и Разпореждане №4/09.03.2018г. на Ръководител ПО, с което е изменена личната пенсия за ОСВ на Г. считано от 11.11.2017г. и е определена в действителен размер от 244.94лева.

По делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема за компетентно, обективно и безпристрастно. Вещото лице посочва, че към дата 11.11.2017г. Г. има 38години 03месеца 24дни 04часа; към 17.11.2018г. има 38години 04месеца 0дни 04часа; а към 28.11.2017г. има 38години 04месеца 11дни 04часа осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-24/27.03.2018г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

            Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и  административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Спорът се свежда до правния въпрос правилно ли органите на ТП на НОИ-Плевен са определили началния момент на отпускане на пенсията за ОСВ на Г..

Съгласно чл.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсия и добавки към тях се отпускат въз основа на заявление, т. е по инициатива на носителя на материалното право. Нормата на чл.94 ал.1 КСО урежда началния момент на получаване на пенсия в зависимост от времето на подаване на заявлението. Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Съгласно чл. 98 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Идентична е и разпоредбата на чл.10 ал.1 от НПОС, като в същата се определя и срок от четири месеца от подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в който длъжностното лице по пенсионното осигуряване следва да се произнесе по него. Съгласно ал.2 на чл.10 от НПОС, когато става въпрос за пенсии за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., какъвто е и настоящият случай, те се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.99 ал.1 т.2 буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Това отпускане в минимален размер в случаите, когато за първи път се отпуска пенсия, се извършва в срок от един месец от подаване на заявлението - арг. чл.10, ал.4 от НПОС.

Анализът на цитираните правни норми сочи, че законодателят е предвидил особена процедура при отпускане за първи път на пенсии. Този особен ред изисква произнасяне на административния орган в значително по-краткия срок от един месец в сравнение с общо предвидения такъв от четири месеца с цел защита интересите на пенсионера и своевременно осигуряване на минимални средства за живот. Именно за тази цел е предвидено в рамките на това първо произнасяне по заявлението на лицето, административният орган да извърши преценка единствено на правото му на исканата пенсия и датата, от която това право е възникнало, респективно датата, от която то може да бъде упражнено по правилата на чл.94 от КСО.

В случая с оспореното пред горестоящият орган разпореждане от 08.12.2017 г., на Г. е отпусната ЛПОСВ в минимален размер, считано от 11.11.2017 г. до определянето на действителният й размер по реда на КСО. При постановяване на това разпореждане правилно административният орган е изследвал единствено предпоставките за придобиване право на ЛПОСВ – тези по чл.68 от КСО и е отпуснал такава от първия момент на придобиване на правото, а именно 11.11.2017г. при условията на чл.68 ал.3 от КСО, като е сторил това в срок от 1 месец от подаване на заявлението, при съобразяване с разпоредбата на чл.94 ал.1 от КСО - от датата на придобиване на правото, когато заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.

По отношение приложението на чл.56 ал.1 от АПК съдът съобрази следното:

Съгласно тази норма, административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административното производство има за своя цел произнасяне на административния орган по субективно материално административно право. Произнасянето на административния орган с административен акт или отказ прекратява производството автоматично. След произнасянето административният орган може само да уведоми страните, да поправи явни фактически грешки или да отстрани непълноти. Възможността на прекратяване на производството по реда на чл.56 от АПК е тази, която органът има, преди да се е произнесъл с краен административен акт. Когато се установи, че не са налице предпоставките за произнасяне, той отказва да се произнесе и прекратява производството, когато му е позволено от закона. Хипотезата да бъде прекратено административното производство след издаване на акт, който е и целта на същото това административно производство няма. В конкретния случай по искането на Г. за отпускане на ЛПОСВ е издадено Разпореждане №2/08.12.2017г., т.е. правото е било вече реализирано с издаване на административния акт, поради което е неприложима нормата на чл.56 от АПК.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата на Г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че Г.Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 75лева, представляващи внесен депозит за СИЕ (л.128 от делото).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г. *** против Решение №2153-14-24/27.03.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-18/27.02.2018г. и е потвърдено Разпореждане №2/08.12.2017г. на Ръководител ПО.

ОСЪЖДА Г.Д.Г. ***, ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати в полза на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 75.00лева /седемдесет и пет лева/.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                                                                                                                                                           СЪДИЯ: