№ 1329
гр. Варна, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100502186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю. Р. К. срещу Решение №
2839/25.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 9425/2023 г. по описа на Районен
съд - Варна, XLIII състав, с което са отхвърлени исковете й против С. Р. Н. с
правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на Р.Н.Д., б.ж. на гр. Варна, починал на 26.12.2021 г. и от
наследството на Н.Й.Д., б.ж. на гр. Варна, починала на 06.06.2023 г., чрез
намаляване на дарственото им разпореждане извършено с договор за дарение
от 15.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 58, том 3, рег. № 17793, дело
№ 423/2009 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Служба по вписванията
– Варна под акт № 163, том 74, дв. вх. рег. № 26060/15.12.2009 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че в първоинстанционното решение изцяло погрешно е прието, че
наследодателите Д. са дарили на ищцата сумата от 8 000 деноминирани лева,
1
като са въведени твърдения от ответната страна, които последната не е
направила. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, като се
постанови друго, с което да се възстанови запазената част на ищцата от
наследството на родителите й, като се намали дарственото разпореждане
извършено от тях в полза на сестра й. Претендират се разноски.
Въззиваемата С. Р. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Ю. Р. К. против С. Р.
Н. с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от
наследството на Р.Н.Д., б.ж. на гр. Варна, починал на 26.12.2021 г. и от
наследството на Н.Й.Д., б.ж. на гр. Варна, починала на 06.06.2023 г., чрез
намаляване на дарственото им разпореждане извършено с договор за дарение
от 15.12.2009 г., обективиран в нотариален акт № 58, том 3, рег. № 17793, дело
№ 423/2009 г. на нотариус Роза Кожухарова, вписан в Служба по вписванията
– Варна под акт № 163, том 74, дв. вх. рег. № 26060/15.12.2009 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата
С. Р. Н., с който се оспорва иска с правно основание чл. 30 от ЗН като
неоснователен, тъй като в полза на сестра й е извършено дарение на парични
средства приживе от родителите им.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл. 30 от ЗН за процесуално допустим, доколкото е налице
валиден договор за дарение, поради което и дължи произнасяне по същество
2
на спора.
За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна
съобрази следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от
първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред
въззивната инстанция СОЕ се установява, че пазарната стойност към
настоящия момент на дареният апартамент на С. Н. е в размер на 219 200 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
достигна до следните правни изводи:
По силата на чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част,
който не може да получи пълния размер на тази част, защото наследодателят
се е разпоредил изцяло със своето имущество с направено завещание или
дарение, може да иска намалението му, за да бъде възстановена неговата
запазена част.
Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това
право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е
приел наследството по опис – чл. 30, ал. 2 от ЗН. В конкретния случай искът е
насочен спрямо наследник по закон – дъщеря на наследодателите Д., като и
ищцата е дъщеря на същите и сестра на ответницата.
Между страните не се спори, че подареният на Н. имот с договор за
дарение, обективирано в нот. акт № 58, том III, рег. № 17793, дело №
423/15.12.2009 г. на нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 на НК, с район на
действие ВРС е собственост в режим на СИО на наследодателите към момента
на разпореждането. Това е имуществото, с което същите разполагат към
релевантния момент и същото ще бъде включено в наследствената маса по чл.
31 от ЗН.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗН съдържа забрана наследодателят при
низходящи, родители или съпруг със завещателни разпореждания или чрез
дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от неговото
наследство. Р.Н.Д., б.ж. на гр. Варна е поч. на 26.12.2021 г., като е оставил за
3
свои наследници по закон, както следва: Н.Й.Д. – съпруга, С. Р. Н. – дъщеря и
Ю. Р. К. – дъщеря. Наследниците на починалия имат общо, съобразно
разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗН 3/4 запазена част от неговото наследство,
както следва: 1/4 ид.ч. за Н.Й.Д., 1/4 ид.ч. за С. Р. Н. и 1/4 ид.ч. за Ю. Р. К..
Н.Й.Д., б.ж. на гр. Варна е поч. на 06.06.2023 г., като е оставила за свои
наследници по закон, както следва: С. Р. Н. – дъщеря и Ю. Р. К. – дъщеря.
Наследниците на починалата имат общо, съобразно разпоредбата на чл. 29, ал.
1 от ЗН 2/3 запазена част от нейното наследство, както следва: 1/3 ид.ч. за С.
Р. Н. и 1/3 ид.ч. за Ю. Р. К..
Ответницата Н. възразява, че в масата по чл. 31 от ЗН следва да се
включи сума от 8 000 лева, която родителите й дарили на сестра й при
покупката на жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Ф.“ № ***. Страните
спорят за дарението на горната сума и за стойността на същото. Видно е от
нот. акт № 77, том LXXI, дело № 19053/18.11.1997 г., че Ю. К. и съпругът й
закупуват правото на строеж върху дворното място, върху което ще се изгради
процесния апартамент № 2 за сумата от 26150 лева /неденоминирани/.
Писмени доказателства за окончателната стойност на изграденото жилището
не са ангажирани. От показанията на свидетеля Ж. К. Ж. – свекър на ищцата,
се установява, че стойността на същото е „над осем хиляди и нещо долара“,
като той е предоставил на младото семейство сумата от 5 000 щатски долара, а
останалата част за закупуването му е дадена от родителите на снаха му.
Горното кореспондира изцяло с останалите събрани по делото доказателства
/СОЕ, СИЕ и разпит на свидетели/. От заключенията по приетите по делото
СОЕ и СИЕ, които съдът цени като обективно и компетентно дадени, е видно,
че пазарната стойност на апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. „Ф.“ №
*** към датата на придобиването му през 1997 г. е в размер на 15 791 128
неденоминирани лева или 9114.12 щ.д. /при курс за 1 щ.д. – 1732.6 лева/. По
това време Ю. К. и съпругът й са твърде млади, за да разполагат със собствени
средства – А. К. е в казармата, а ищцата отглежда малко дете с помощта на
възходящите. От показанията на свидетелката Р.Т., които съдът кредитира като
обективни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява, че остатакът от стойността на жилището на Ю. К. е
закупено със заемни средства дадени от брата на нейната майка, като
последната лично е посетила семейството в гр. Шумен и е взела сумата,
4
предназначена да послужи за осигуряване на самостоятелен дом на по-
малката й дъщеря – единствено семейна към този момент. Житейски
нелогично е да се приеме, че вуйчото на страните е помогнал за закупуването
на това жилище, като е предоставил заем на сестра си Н.Д. /майката на
сестрите/ за сумата от 8 000 неденоминирани лева, при МРЗ за 1997 г. в
размер на 45 500 лева или 4.62 щ.д. Още повече, че от показанията на
свидетелката Р.Т. се установява, че заемната сума представлява спестявания за
семейството й, която след връщането й от Д. непосредствено е послужила за
изграждане на триетажна къща. Първоинстанционният съд съвсем обосновано
приема, че в заем за закупуване на апартамент за Ю. К. е дадена от вуйчо й
сумата от 8 000 000 неденомнирани лева или 4 617.34 щ.д. Дарението на тази
сума следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 от ЗН.
Масата по чл. 31 от ЗН се съставя, за да се определи стойността на
запазената и разполагаема част и да се прецени дали е накърнена запазената
част. Даренията, които се включват в наследствената маса се остойностяват
към момента на откриване на наследството в състоянието, в което са се
намирали към момента на дарението. Когато предмет на дарението, направено
преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева /ЗДЛ/ е парична сума,
а наследството е открито след влизане в сила на този закон, стойностите,
които се включват при образуване на масата по чл. 31 от ЗН не се
деноминират. ЗДЛ променя само за числовата стойност на лева, но не променя
паричната стойност на имущественото право. Затова той е неприложим в този
случай, а следва да се използва друг съизмерител на стойностите на дареното
имущество към момента на откриване на наследството. Съпоставянето на
паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната
равностойност на броя минимални работни заплати към момента на
придобиване като съизмерител е обективен критерий и следва да бъде
използвано.
В конкретния случай, дарението от 8 000 000 неденоминирани лева,
извършено през 1997 г. се равнява на 175.82 МРЗ /1 МРЗ е 45 500
неденоминирани лева/. Към датата на откриване на наследството на Р.Н.Д. –
26.12.2021 г. 1 МРЗ е в размер на 650 лева, поради което и паричният
еквивалент на дарената парична сума е 114 285.71 лева, като за 1/2 от
притежаваната в режим на СИО сума размерът е 57 142.86 лева.
5
Към датата на откриване на наследството на Н.Й.Д. – 06.06.2023 г. 1 МРЗ
е в размер на 780 лева, поради което и паричният еквивалент на дарената
парична сума е 137 139.60 лева, като за 1/2 от притежаваната в режим на СИО
сума размерът е 68 569.80 лева. В този смисъл наследствената маса останала
след смъртта на Р.Д., поч. на 26.12.2021 г. се състои от стойността на 1/2 ид.ч.
от подарения на ответницата имот или сумата от 46 465 лева /половината от
92 930 лева/ и 1/2 от дарената на Ю. К. от 8 000 000 неденоминирани лева
остойностена към момента на откриване на наследството или 57 142.86 лева
или общо стойността на наследствената маса е в размер на 103 607.86 лева.
Запазената част на ищцата е 1/4, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗН, а
остойностена в пари е 25 901.97 лева.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН ищцата може да иска
възстановяване на запазена част след като се прихване направеното в нейна
полза дарение, като в конкретния случай дарението направено от баща й е на
стойност от 57 142.86 лева - т.е. с 31 240.90 лева повече от стойността на
запазената й част, от което следва извода, че ищцата е възмездена от
дарението, направено в нейна полза и не е налице накърняване на правото й. С
оглед изложеното искът по чл. 30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена
част на Ю. К. от наследството оставено от баща й Р.Д. се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Нследствената маса останала след смъртта на Н.Д., поч. на 06.06.2023 г.
се състои от стойността на 1/2 ид.ч. от подарения на ответницата имот или
сумата от 46 465 лева /половината от 92 930 лева/ и 1/2 от дарената на Ю. К.
сума от 8 000 000 неденоминирани лева остойностена към момента на
откриване на наследството или 68 569.80 лева или общо стойността на
наследствената маса е в размер на 115 034.80 лева. Запазената част на ищцата
е 1/3, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, а остойностена в пари е
38 344.93 лева.
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН ищцата може да иска
възстановяване на запазена част след като се прихване направеното в нейна
полза дарение, като в конкретния случай дарението направено от майка й е на
стойност от 68 569.80 лева - т.е. с 30 224.87 лева повече от стойността на
запазената й част, от което следва извода, че ищцата е възмездена от
дарението, направено в нейна полза и не е налице накърняване на правото й. С
6
оглед изложеното искът по чл. 30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазена
част на Ю. К. от наследството оставено от майка й Н.Д. се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.
Във въззивното производство въззиваемата С. Н. е отправила искане с
правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което
въззивницата Ю. К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1000 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение – 2000 лева, съобразно
представена фактура /лист 58/. Възражението на въззивницата с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно предвид това, че
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 1000 лева, а заплатеното такова е в
двоен размер, като пред въззивната инстанция не са извършвани действия по
събиране на доказателства и производството е приключило в едно с.з.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2839/25.07.2025 г., постановено по гр.д.
№ 9425/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XLIII състав.
ОСЪЖДА Ю. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. З., община Варна, обл.
Варна ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Т.“, бл. *** сумата от 1 000 /хиляда/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8