Р Е Ш Е Н И Е
№. 260034
гр. Пловдив, 19.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на седми
август , две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: Елена Апостолова,
като разгледа АНД № 3532/2020 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалванo е Наказателно постановление №38/08.06.2020 г. на **К.Г.– **** на РИОСВ Пловдив,
с което на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.2 вр. чл.48, ал.4 от Закона
за водите за нарушение на чл.200, ал.1, т.2 вр. чл.48, ал.4 от Закона за водите.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се твърди наказателното постановление
да е издадено при съществени процесуални нарушения, сочи се че не е дадено
пълно и точно описание на нарушението, алтернативно се твърди наличие на
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД редовно призован не се представлява
в съдебно заседание, не взема становище по делото.
Въззиваемата страна –
РИОСВ Пловдив се представлява от **К., която иска потвърждаване на
наказателното постановление и излага мотиви за това.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Дружеството жалбоподател
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250 имало сключен споразумителен протокол
Ю-01-52/01.06.2015 г. с Община Стамболийски за стопанисване, поддържане и
експлоатация на обект „Пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) – Община
Стамболийски“. По същия споразумителен
протокол на дружеството бил предоставен за стопанисване, поддържане и
експлоатация и „Довеждащ колектор на гр.Стамболийски – ПСОВ“. На 01.06.2015 г.
бил подписан приемо-предавателен протокол за обектите описани в споразумителния
протокол. На 09.10.2015 г. на Община Стамболийски било издадено от **на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Същото било със срок
от 09.10.2015 г. до 09.10.2021 г. Съгласно това разрешително отпадъчните води
от обект „Канализация и ПСОВ“ на Община Стамболийски и селата Три водици, Ново
село, Куртово Конаре и Йоаким Груево следвало да се заустват в река Марица,
поречие река Марица. Съгласно разрешителното имало поставено условие да не се
допуска заустване на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа във
водния обект.
На 11.12.2019 година свидетелката
В.Х., заемаща длъжността ***при РИОСВ- Пловдив, извършила проверка на обект за Канализационна
система ГПСОВ гр.Стамболийски, в присъствието на Д.М.– ****в Регионална
лаборатория към ИАОС Пловдив и ****„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – С.С. –
С.С.. Проверката била в съответствие с план за контролната дейност на РИОСВ
Пловдив за 2019 г. и във връзка с мониторинг на заустването във воден обект на
отпадъчни води. Бил извършен оглед на преливника при ГПСОВ, като се установило
че има заустване на непречистени води в река Марица, има отложени утайки, усеща
се мирис на канал. Установено било, че всички SBR на ГПСОВ са технически изправни и
работят на автоматичен режим. В присъствието на С.С. – ****„Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД била взета проба за изследване. При огледа на канала в
точката на заустване водата била видимо бистра, нямало следи от замърсяване.
Сочените обстоятелства били отразени в протокол за проверка № **** от
11.12.2019 г., който бил подписан от присъстващите лица. Начинът на вземане на
пробите за изследване бил описан в протокол за вземане на проби №**** от
11.12.2019 г., като в същия било посочено че пробите се вземат от
Канализационна мрежа и ПСОВ на Община Стамболийски – отпадъчна вода от
дъждопреливника. Видно от протокол за изпитване №****/20.12.2019 г. било
установено превишаване на индивидуалните емисионни ограничения определени в
разрешителното за заустване по следните показатели :
-
неразтворени
вещества – измерени 99+/-3 mg/dm3 при норма 35.0 mg/dm3
-
ХПК измерено
1200+/-48 mg/dm3 при норма 125.0 mg/dm3
-
БПК5 измерено
500+/-62 mg/dm3 при норма 25.0 mg/dm3
Копие от протокола за измерване
бил изпратен на Община Стамболийски, както и на оператора на обекта
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив с писмо на РИОСВ Пловдив от 31.01.2020
г. В същото се сочело, че в р.Марица в сухо време се зауства непречистена
отпадъчна вода и се сочело, че с писмо от 13.12.2019 г. е изискано да се
представят мерки с краен срок за прекратяване замърсяването водите на река
Марица, като се сочело че до момента на изпращане на писмото от 31.01.2020 г.
такава информация не е получена в РИОСВ Пловдив. На 19.02.2020 г. била
изпратена покана до управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Пловдив, в която се сочело че е констатирано нарушение по Закона за водите и
се сочело, че на 04.03.2020 г. следва да се яви лично или упълномощен
представител от 9.30 до 10.00 часа за съставяне на АУАН. На посочената дата се явил представител на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД гр.Пловдив – М.Д.- **** и в негово присъствие от св.В.Х. бил
съставен АУАН № 10/04.03.2020 година за извършено административно нарушение на чл.200, ал.1, т.2 вр. чл.48, ал.4
от Закона за водите, като копие от
съставения АУАН било връчено на представителя на дружеството. В законоустановения срок било подадено писмено
възражение, което било счетено за неоснователно от наказващия орган. На база на
съставения АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка
се установява от приложените по делото доказателства: Акт за установено
административно нарушение и наказателно постановление с разписка за връчването
им, пълномощно, възражение, покана за съставяне на АУАН, писмо от 31.01.2020
г., протокол от изпитване от 20.12.2019 г., протокол за вземане на проби от
11.12.2019 г., протокол за проверка от 11.12.2019 г., разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от 09.10.2015
г., споразумителен протокол от 01.06.2015 г.
и приемо-предавателен протокол от 01.06.2015 г., свидетелски показания
на актосъставителя В.Х., която поддържа констатациите и които съдът счита за
обективни, подкрепени от събраните писмени писмени доказателства.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА,
тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
На първо място следва да се
посочи, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, което се доказва от
представените оправомощителни заповеди. В хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. От установените по делото доказателства
безспорно се установява, че към момента на извършване на проверката в река
Марица са били зауствани непречистени води от обект „Канализационна система“ на
гр.Стамболийски. Доказано е по делото, че тези непречистени води са замърсявали
реката, тъй като са установени няколко показателя, които са били със завишени
стойности от разрешените максимални стойности за тези показатели в разрешителното
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води
издадено на собственика на обекта Община Стамболийски. Безспорно е установено
по делото и че ****на този обект е дружеството жалбоподател „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД. С оглед на това и съдът счита, че по делото е безспорно
доказано осъществяването на нарушение по чл.200, ал.1, т.2 вр. чл.48, ал.4 от
Закона за водите. Съгласно чл.200, ал.1, т.2 се наказва се с глоба, съответно имуществена санкция,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда
такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените
условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.48, ал.4 от Закона за водите водоползвателите,
които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие
с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води за съответната канализационна система. Както вече беше посочено дружеството жалбоподател е ****на
провереното съоръжение, като е установено и че заустваните води са с показатели
надвишаващи максимално разрешените в действащото разрешително. Като ВиК ****по
смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и предвид това, че именно на дружеството е възложена експлоатацията на
обекта, съдът приема за доказано и че жалбоподателят има качеството
водоползвател. С оглед на установеното заустване на непречистени води от
проверения обект, съдът счита за доказано и че „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД ползва воден обект /река Марица/ в отклонение от предвидените условия в
разрешителното, т.е. явява се субект на административна отговорност по чл.200,
ал.1, т.2 от Закона за водите. Ето защо и съдът счита, че безспорно е доказано
осъществяването на нарушението сочено в АУАН и НП.
В жалбата се
навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на
нарушението. Твърди се, че не е достатъчно ясно къде се сочи да е осъществено
нарушението. Това твърдение на дружеството жалбоподател се намира за
неоснователно от настоящия съдебен състав. При запознаване с текста на
съставения АУАН, респ. издаденото НП се установява, че изрично се сочи, че нарушението
е извършено на обект : „Канализационна система“ на гр.Стамболийски –
дъждопреливник, намиращ се преди пречиствателната станция за отпадъчни води.
Така даденото описание съдът счита за напълно достатъчно да е възможно
идентифицирането на точното място на заустване на непречистените води.
Действително не се сочи административен адрес или конкретен имот, в който се
намира посочения колектор, но е изрично посочено мястото на дъждопреливника –
преди пречистателната станция за отпадъчни води на обект : „Канализационна
система“ на гр.Стамболийски, което от своя страна не дава възможност за
приемане на извод, че нарушението е осъществено на място различно от посоченото
по поречието на р.Марица, като например място извън територията на Република
България. С оглед на това и наведените аргументи в тази насока са
несъстоятелни.
По отношение на наложената
санкция, същата е в минимален размер и АНО е съобразил при определянето и
всички обстоятелства по преписката, като същата санкция се явява справедлива с
оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
Що се касае до изложените
аргументи за маловажност на случая, съдът счита същите за неоснователни. От
една страна следва да се има предвид, че засегнатите обществени отношения са от
особена важност с оглед на това, че замърсяването на водни обекти извън
разрешените за това стойности засяга множество други обществени отношения –
може да застраши или увреди както здраве на неограничен кръг хора, така и може
да застраши или увреди биоразнобразието и околната среда. От друга страна по
делото се установява, че има значително надвишаване на разрешените емисионни стойности, като за
някои от показателите това надвишаване е над 10 пъти. Следва при преценката
относно маловажност на случая да се отчете и бездействието на Община
Стамболийски и дружеството жалбоподател по предлагане на конкретни мерки
относно прекратяване замърсяването водите на река Марица. Това се установява от
писмо на **на РИОСВ Пловдив до тези юридически лица от 31.01.2020 г., в което се
сочи че такива мерки са били изискани да бъдат предложени още на 13.12.2019 г.,
но липсват такива към 31.01.2020 г. По делото не са ангажирани доказателства и
в последствие да са били предложени. Ето защо и съдът счита, че случаят няма
как да бъде приет за маловажен с оглед на това, че нарушението е осъществено за
първи път. Поради всичко изложено дотук и не следва да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на ****ско възнаграждение за участие в
делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 120 лева за
участието на ****а на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед
изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38/08.06.2020 г. на **К.Г.–
*** на РИОСВ Пловдив, с което на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.200, ал.1, т.2 вр.
чл.48, ал.4 от Закона за водите за нарушение на чл.200, ал.1, т.2 вр. чл.48,
ал.4 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на въззиваемата страна РИОСВ
Пловдив направените в производството разноски в размер на 120 лева.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Ж. К.