№ 664
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20231001000349 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 139/01.02.2023г., постановено по т.д № 877/21г., СГС,
ТО, VІ- 19 състав, е осъдил Столична община, гр. София, ул. „Московска“ №
33, да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 79,
ал. 1, пр.1 ЗЗД сумата от 44949,13 лв., представляваща допълнително
възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 по договор от 02.12.2016 г. за осъществяване
на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема
на Столична община за месец май, 2018 г., ведно със законната лихва от
20.05.2021 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от
13359,88 лева обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.06.2018 година – 20.05.2021 година; сумата от 44135,98 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 по договор от
02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от
общинската транспортна схема на Столична община за месец юни, 2018 г.,
ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното заплащане на
задължението, сумата от 12750,39 лева обезщетение за забава върху
1
главницата за периода от 15.07.2018 година – 20.05.2021 година; както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9059,74 лв. разноски.
В законноустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от
Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение, в
осъдителната му част като неправилно. Твърди, че при тълкуване клаузите на
договора неправилно съдът не е отчел обществения интерес като водещ при
този вид договори. Неправилно приел, че с разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от
договора е въведен автоматизъм при увеличаване на възнаграждението и че
промяната в дължимото възнаграждение не е обусловена от кумулирането и
на двете предпоставки на чл.5, ал.4 от договора. Към момента на подаване на
предложението за преговори все още не е имало доказателства за наличието
на изискуемите предпоставки за цената на ГСМ. Ищецът не отнася промяната
на цената на горивата съобразно данни на НСИ, нито представя такива
документи като предложението изобщо не съдържа информация за промяна в
цената на смазочните материали. Ищецът вече се е възползвал от механизма
за компенсация, чрез т.нар.инфлационна клауза. Съдът не е направил
правилния извод от приетата по делото справка от НСИ за цените на
природния газ, тъй като не се установява увеличение за конкретния месец. В
обжалваното съдебно решение липсват аргументи приложими ли са за
процесния договор данните по начина, по който се събират и обобщават от
НСИ и могат ли да служат като обосновка за промяна в цената на превоза. Не
е обсъдено и противоречието на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора с
императивните правни норми на Закона за енергетиката, забраняващи
поведение, с което би се нарушило установеното от закона ограничение, а
именно в противоречие с чл.30, ал.1, т.7 ЗЕ във вр. с чл.210 ЗЕ. В договора е
посочено, че освен настъпването на факта на изменението на цената на
превоза следва да са проведени и преговори, поради което това е
задължителна предпоставка,която не се е осъществила като всяко едно
изменение на договора има действие занапред, като неправилно съдът е
уважил и иска за забава. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и
вместо него да постанови друго, с което искът бъде отхвърлен, с присъждане
на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „МТК ГРОУП“ ООД е депозирала писмен
отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд
2
и се присъдят направените по делото разноски.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която исковете
по чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 13359,88 лева до
предявения размер от 13372,36 лева и за сумата над 12750,39 лева до
предявения размер от 12762,66 лева.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба на „МТК Гроуп“ ООД се излага, че по силата на
сключен с ответника Столична община договор от 02.12.2016 г., следвало да
осъществява обществен превоз на пътници по автобусни линии от
общинската транспортна схема, а ответникът - да заплаща месечно
възнаграждение, определяемо според изминатия пробег (3 лв./км. без ДДС).
Възнаграждението се заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30%
авансово до 15-то число на текущия месец и останалата част – до 14-то число
на следващия месец въз основа на действително извършения пробег-чл.5, ал.2
от договора. Страните по договора са уговорили и клауза за промяна на
цената на извършвания превоз в зависимост от промяната в цената на гориво-
смазочните материали - /ГСМ/ след датата на подписване на договора.
Съгласно договореното, размерът на възнаграждението подлежи на изменение
при настъпване на промяна на цената на гориво-смазочните материали с
повече от 20 % спрямо момента на подписване на договора, каквато промяна
била налице, но въпреки отправената до ответника покана, преговори за
увеличение на възнаграждението не били проведени. Ето защо счита, че
възнаграждението следва да се увеличи с определения в договора минимум, а
именно - с 2,5 % или до сумата от 3,69 лв. с ДДС на километър пробег.
За месец май, 2018 г. размерът на дължимото увеличение възлиза на
сумата от 44949.13 лева с ДДС, дължима, на основание чл.5, ал.4, т.2 от
договора, а за месец юни, 2018 година е в размер на 44135,98 лева с ДДС. Тъй
като се касае за изрично уговорен падеж то ответникът изпада в забава дори и
без изрична покана. За периода 15.06.2018 година до датата на 20.05.2021
година обезщетението за забава е в размер на 13372.36 лева , а за периода
15.07.2018 година до 20.05.2021 година е в размер на 12762,66 лева. Моли
съдът да постанови решение, с което осъди ответника Столична Община да
му заплати сумата от 44949.13 лева с ДДС, дължимо увеличение за месец
3
май, 2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 20.05.2021 година до окончателното
изплащане на задължението, ведно със сумата от 13372,36 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.06.2018 година –
20.05.2021 година; сумата от 44135,98 лева с ДДС, увеличение за месец юни,
2018 година, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 20.05.2021 година до окончателното
изплащане на задължението, ведно със сумата от 12762,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.06.2018 година –
20.05.2021 година, както и направените по делото разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска. Не оспорва
обстоятелството, че като възложител е възложил на „МТК Гроуп“ ООД
обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от
общинската транспортна схема. Твърди, че процесният договор не бил влязъл
в сила, както и че в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната
техническа грешка при определяне на началната дата, от която се следи за
промяна на цената на гориво-смазочните материали, като това следвало да е
не датата на подписване на договора- 02.12.2016 г., а датата на влизането му в
сила- след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила
определение за прекратяване на водено между страните административно
дело, или най-рано - датата на въвеждане в експлоатация на първата
автобусна линия - 26.07.2017 г. , поради което най- ранната възможна дата,
сочеща за базов период за промяна на цената е именно 26.07.2017г. /датата на
въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия/, а не месец декември,
2016 година.
Необходимо условие за влизане в действие на изменението на цената е
непостигане на съгласие след проведени преговори. В случая не е отправено
искане за провеждане на преговори. Съгласно договореното подписването на
писмено споразумение между страните е абсолютна предпоставка за
настъпването на последиците по чл.5, ал.4, т.2 от процесния договор. Дори да
се приеме, че са налице изискуемите предпоставки за увеличаване на
определената в чл.5, ал.1 от процесния договор цена поради промяна на
цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ то следва да се
извърши цялостен и задълбочен анализ относно размера, процента, с който
следва да се увеличи определената в чл.5, ал.1 от договора цена така че
4
същото да е съобразено с предвиденото в чл.5, ал.4, т.2 от договора и да е
справедливо т.е. да е реално дължимо. Изпълнителят се е съгласил, че
увеличението зависи от статистическите данни на НСИ, както и, че при
тълкуването на разпоредбата следва да се приеме възможността само за
еднократно увеличение, а не при всяка промяна, тъй като това би довело до
прекомерност в цената на услугата.Оспорва иска и по размер и възразява
срещу искането за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Иска се съдът да
отхвърли предявените искове, като присъди и направените по делото
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представеният договор, че на
02.12.2016г. между „МТК Гроуп“ ООД- изпълнител, и Столична община-
възложител е сключен договор № СОА16- ДГ56- 1196, по силата на който
Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД извършването на
обществен превоз на пътници по определени основни градски автобусни
линии от общинската транспортна схема на Столична община, за срок от 8
години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. С
чл.5, ал.1 от договора е определен размер на базисното превозно
възнаграждение от 3 лв./км. без ДДС, а с чл.5, ал.4 - условията, при
настъпването на които се дължи промяна в определената цена. Не се спори,
че за процесните месеци е извършен пробег, за който е заплатено базисното
възнаграждение от 3 лв. без ДДС съобразно издадени фактури.
По делото е приложено предложение от „МТК Гроуп“ ООД до
Столична община с вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017г., с което на
осн. чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от процесния договор, дружеството е отправило
предложение за провеждане на преговори и актуализиране на цената на
превоза в съответствие с клаузите на договора, както и второ предложение в
отговор на предложението на Столична община за представяне на справка от
НСИ.
Приложена е изготвена от НСИ справка за цените на природния газ за
крайни небитови потребители.
От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че при сравнение на цените
5
на природния газ за 2-ро шестмесечие на 2016 година с 1-во шестмесечие на
2018 година е налице увеличение над 20%., а при сравнение на 2-ро
шестмесечие на 2017 година с 1-шестмесечие на 2018 година е под 20%. При
прилагане на чл.5, ал.4, т.2 от договора възнаграждението за 1 километър
пробег става 3,69 лева с ДДС като за фактурирания пробег за месец май, 2018
година разликата е в размер на 44949,13 лева, а за месец юни, 2018 година в
размер на 44135,98 лева. Размерът на обезщетението за забава е в размер на
13372,37 лева за периода 15.06.2018-20.05.2021 година и 12762,65 лева за
периода 15.07.2018-20.05.2021 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Безспорно е наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по договор за обществен превоз на пътници по основни
градски автобусни линии за срок от осем години след проведен конкурс,както
и валидна клауза за промяна на размерът на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да
уговарят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
императивните норми на закона и на добрите нрави. Специалната процедура
по Закона за автомобилните превози и Наредба №2/15.03.2002г. има за цел
гарантиране на обществения интерес при сключването на определена
категории договори, насочени към задоволяване на обществени нужди и
правилно разходване на публичния ресурс, но не отрича или ограничава
установената с нормата на чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне при сключване на
договор след проведена обществена поръчка, още по- малко е основание този
договор да не бъде изпълняван изцяло или относно някоя от уговорките му.
Наред с това, предвид нормата на чл.20 ЗЗД, при тълкуване на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните
уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността. Волята само на една от страните не може да
бъде критерий при тълкуването на договора, като наличието на обществен
интерес не налага извода за невъзможност за промяна на първоначално
определената цена при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгл.
данните на НСИ, каквато уговорена в полза и на двете страни промяна е
6
изрично договорена с чл.5, ал.4, т.2 от договора. Страните са обвързани от
постиганото от тях с чл.5, ал.4, т.2 от договора съгласие относно дължимата
по договора цена на предоставената услуга, включително относно нейния
размер, като волята им е ясна- с чл. 5, ал.4, т.2 са се съгласили да поставят
размера на дължимото по договора възнаграждение в зависимост от едно
бъдещо несигурно събитие, при сбъдването на което се променя дължимата
по договора цена. Процесният договор е сключен през 2016г., като срокът му
на действие е 8 години[1]- чл.3, ал.1. С оглед значителната продължителност
на действие на договора и неговия предмет, е напълно ясна, логична и
икономически обоснована волята на страните да уредят хипотези, при които
договорената първоначална цена ще бъде променяна, като една от тях е
промяната на цената на ГСМ с повече от 20% съгл. обективните данни на
НСИ. Следва да се има предвид, че възнаграждението е договорено за 1 км.
отчетен пробег /чл.5, ал.1/, т.е. дължи се цена само за реално извършен
превоз, което обяснява обвързването на измененията в цената с настъпили и
реално отчетени по съответния ред промени в икономическите условия, които
директно се отразяват на себестойността на услугата или водят до
несъразмерност в правата и задълженията на страните, като волята на
страните е ясно формулирана: „Цената … се променя при промяна на цената
на ГСМ..“ и не е поставена в зависимост от допълнително изразяване на воля
от страните. Съгласно чл.38 от договора, писмени споразумения са
необходими само за изменянето и допълването на договора, каквото
изменение и допълване в случая не е налице. Ищецът претендира изпълнение
на клауза, която е уговорена при първоначалното сключване на договора, и
поради сбъдването на предвидено в нея условие, което поражда задължение
за изпълнението й по силата на самата разпоредба, изначално съществуваща в
договора, без каквото и да било последващо допълване и/или изменение на
договора, и на условията, при които е сключен. Обратният извод не следва и
от останалото съдържание на договора, в който не е предвидена нито
процедура, нито срок за сключване на анекс при настъпилата промяна на
цената на ГСМ, именно защото съобразно волята на страните такъв не е
необходим, за да настъпи промяната в условията на договора. Наред с това, по
делото е приложено получено от Столична община предложение за
преговори, срокът за провеждането на които отдавна е изтекъл. Точният
смисъл на клаузата на чл.5, ал.4 от договора е, че в него са предвидени
7
алтернативни основания за промяна на цена, едно от които е промяната на
цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към
датата на подписване на договора. В този случай цената се променя
автоматично с 2,5%, независимо дали промяната на цената на ГСМ с повече
от 20% е положителна или отрицателна. Вложеният в клаузата на чл. 5, ал. 4,
т.2 от договора смисъл е да се индексира цената за пробег с оглед
настъпилата промяна в размера на превозната услуга, която промяна в цената
на ГСМ има значителен дял при 4 формиране на общия размер на разходите.
Целта е възнаграждението на превозвача да не бъде икономически
обезценено, като се запази еквивалентността на насрещните престации. Този
извод следва и от останалото съдържание на договора, в чл.5, ал.4, т.4 от
който изрично е договорено, че при настъпване на което и да е от условията,
описаните в предходните две точки, всяка от страните има право да направи
мотивирано писмено предложение за преговори, като при непостигнато
съгласие настъпват последиците по т.1 и т.2.
С чл.5, ал.4, т.2 от договора страните изрично са се съгласили, че като
база за отчитане промяна на цената на ГСМ ще бъдат ползвани обективните
данни от НСИ. В случая данни за увеличение на цените за периода се
съдържат в приложената по делото, изготвена от НСИ справка, както и от
заключението на вещото лице, от което е видно, че главният компонент е
използваното за автобусиоте гориво –природен газ, цената на който се е
увеличила до степен да обуслови необходимостта от определяне на
допълнително възнаграждение, а цената на смазочните материали се е
понижила пренебрежимо малко – спадът е с 1,57% за месец юни, 2018 година
спрямо месец декември.
Неоснователен е доводът, че най- ранната възможна дата, служеща
като базов период на промяна на цената, би била 26.07.17г.- като дата на
влизане на договора в сила, а не както неправилно първоинстанционният съд
бил приел- датата на подписване на договора 02.12.2016г. Изразената в чл.5
от договора, воля на страните не е неясна или непълна, като нейното буквално
приложение налага извода, че началният момент, от който ще се отчитат
условията по т.1 и т.2 на чл.5, ал.4 от договора , е именно датата на
подписване на договора.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен, тъй като се е
8
осъществило условието, което страните са посочили в договора, като по
отношение на размера същият следва да бъде уважен съобразно заключението
на вещото лице за сумата от 44949,13 лева с ДДС за месец май, 2018 година и
за сумата от 44135,98 лева с ДДС за месец юни, 2018 година. Следва да се
присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед уважаването на главните искове основателни се явяват и
евентуалните искове за обезщетение за забава, тъй като се касае за парично
задължение с определен срок.
Неоснователен е доводът за неправилно начисляване на лихва за
забава върху ДДС. В случая се касае за парично задължение, което включва в
себе си главница - доп. възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от договора и
дължим ДДС, което възложителят не е заплатил, което поражда задължение,
съответно право на обезщетение върху цялото дължимо възнаграждение,
поради което исковете следва да бъдат уважени до размера, посочен от
вещото лице, съответно за сумата от 13359,88 лева върху главницата от
44949,13 лева и 12750,39 лева върху главницата от 44135,98 лева.
Поради съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По съдебните разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на
спора и направеното искане Столична община следва да бъде осъдена да
заплати на „МТК Гроуп“ ООД направените във въззивното производство
разноски в размер на 9200лв.- заплатен адв. хонорар.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно, тъй като размерът му е по-малък от определеното адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл.7 от Наредба 1 /2004 година за
минималния размер на адвокатските възнаграждения към датата на договора
17.10.2023 година.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139/01.02.2023г., постановено по т.д №
877/21г., СГС, ТО, VІ- 19 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдил Столична
община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на „МТК Гроуп“ ООД,
ЕИК: *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД сумата от 44949,13 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 по договор от
02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от
общинската транспортна схема на Столична община за месец май, 2018 г.,
ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателното заплащане на
задължението, сумата от 13359,88 лева обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.06.2018 година – 20.05.2021 година; сумата от
44135,98 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2
по договор от 02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по
автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община за
месец юни, 2018 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
окончателното заплащане на задължението, сумата от 12750,39 лева
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2018 година –
20.05.2021 година; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9059,74
лв. разноски.
ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. „Московска“ № 33, да
заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“, № 150, ет.1 сумата от 9200/девет
хиляди и двеста/ лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10