Решение по дело №875/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 329
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20213100900875
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20213100900875 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 и
чл.92 от ЗЗД от "НБС МЕРИТАЙМ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна против Й. К., гражданин на Румъния, от **** за заплащане на следните
суми:
1.1. 16000 евро (шестнадесет хиляди евро) главница, дължима по
договор за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата
20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;
1.2. 1972.60 евро (хиляда деветстотин седемдесет и две евро и
шестдесет цента) договорната лихва, съгласно т.1.2 от договора за заем с дата
20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2018г. до 16.12.2019г. върху
сумата от 20 000 евро;
1.3. 339.29 евро (триста тридесет и девет евро и двадесет и девет цента)
договорна лихва съгласно т.1.2. от договора за заем с дата 20.04.2018г,
изчислена за периода от 17.12.2019г до 24.04.2020г. върху сумата от 16 000
евро;
1.4. 966.40 евро (деветстотин шестдесет и шест евро и четиридесет
цента) лихва за забава изчислена за периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021 г.,
1
дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 20.04.2018г;
2.1. 20000 евро (двадесет хиляди евро) главница, дължима по договор
за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 23.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;
2.2. 2400 евро (две хиляди и четиристотин евро) договорна лихва,
изчислена за периода от 25.04.2018г до 24.04.2020г, дължима съгласно т.1.2
по договор за заем с дата 23.04.2018г.;
2.3. 1208 евро (хиляда двеста и осем евро) лихва за забава, изчислена за
периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор за
заем с дата 23.04.2018г.;
3.1. 9000 евро (девет хиляди евро) главница дължима по договор за заем
сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 17.12.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане;
3.2. 1080 евро (хиляда и осемдесет евро) договорна лихва, изчислена за
периода от 17.12.2019г. до 16.12.2021г., дължима съгласно т.1.2 по договор за
заем с дата 17.12.2019г.;
3.3. 3.60 евро (три евро и шестдесет цента) лихва за забава, изчислена
за периода от 17.12.2021г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор
за заем с дата 17.12.2019г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с ответника са сключили три договора за заем.
Първият договор за заем с дата 20.04.2018г. е за предоставяне на заем на
ответника в размер на 20 000 евро (в румънски леи 93 032 еквивалентни към
25.04.2018г. на 20 000 евро), като сумата е била преведена от ищеца по
посоченената в договора сметка на ответника на 25.04.2018г. Договорът за
заем е бил за срок от две години, но в т.2.3 от договора е допусната
техническа грешка като в него е посочено, че срокът на заема е 3 (три)
месеца, докато от т.3 от договора е видно, че заемът е бил отпуснат за срок от
две години. Съгласно т.1.2 от договора, заемателя се е задължил да погаси
дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че
заемателя не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е
2
отпуснат заема, то съгласно т.3 от договора за заем, той дължи на
заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената
сума, но не повече от 20% от непогасената сума. На 17.12.2019г. ответникът е
върнал на ищеца на 4 000 евро, като посочил като основание за плащането
„Заем 2018“. Тъй като през 2018г. са били отпуснати два заема, ищецът приел
че с това плащане ищецът е погасил частично по по-стария от двата заема, а
именно по заема с дата 20.04.2018г. Останалите дължими суми по този заем
не са изплатени от ответника до настоящия момент.
Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018г. и е за предоставяне на
заем на ответника в размер на 20 000 евро. Сумата по заема (в румънски леи
93 032 еквивалентни към 25.04.2018г. на 20000 евро) е била преведена по
сметката на ответника на 25.04.2018г. Договорът за заем е бил за срок от две
години. В т.2.3 от договора е допусната техническа грешка като в него е
посочено, че срокът за заема е 3 (три) месеца, докато от точка 3 от договора е
видно, че заемът е бил отпуснат за срок от две години. Съгласно т. 1.2 от
договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс
лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите
задължения до изтичане на двугодишния срок, за който е отпуснат заема, то
съгласно т.З от договора за заем, той дължи на заемодателя лихва за забава в
размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от нея.
Ответникът не е погасил никаква част от този заем.
Третият договор за заем е с дата 17.12.2019г и е за предоставяне на заем
в размер на 9 000 евро. Страните са постигнали договорката за отпускане на
този заем на 16.12.2019г., но са разписали самият договор на следващият ден -
17.12.2019г. Сумата по заема в размер на 9 000 евро е била преведена по
сметката на ответника на 17.12.2019г. В платежното нареждане
счетоводителят на ищеца е посочил в основанието за превода „Договор за
заем от 16 декември 2019г.“, но договорът е оформен и подписан от двете
страни на 17.12.2019г., на която дата е бил извършен и паричният превод в
размер на 9 000 евро по сметката на ответника. Няма друг договор за заем
подписан между страните през 2019г. Този договор за заем е бил за срок от
две години, считано от датата на която заемополучателят е усвоил заема.
Съгласно т.1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата
главница плюс лихва в размер па 6% годишно. Съгласно т.З от договора за
заем, ответникът дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на
3
ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума.
Ответникът не е погасил никаква част от този заем.
Ищецът излага, че и по трите договора за заем страните са се съгласили
за тях да се прилага българското право, а компетентен е съответния съд в гр.
Варна. С допълнителната искова молба поддържа изложените в исковата
молба доводи и оспорва въведените от ответника възражения и оспорвания.
С писмен отговор ответникът Й. К. оспорва исковете. В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение относно компетентността
на ОС-Варна, както и на всички съдилища в България да разгледат спора.
Изложил е съображения за нищожност на клаузата на чл.6 от договорите,
определяща компетентния съд в гр. Варна да разгледа спора между страните.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца с
изтичането на 3 (три) години от падежната дата на двата договора, сключени
на 20.04.2018 г. и 23.04.2018 г., съгласно чл.110 от ЗЗД. Според ответника, не
може да се подчертае, че заемът е предоставен за срок от две години, а за
срока, предвиден в т. 2.3. Излага, че договорът трябва да се тълкува в полза на
този, който се задължава, съгласно принципа in dubio pro гео. Освен това в
третия договор, сключен на 17.12.2019 г., неговата продължителност е
изрично посочена, а в точка 2.3 е посочено, че заемът се погасява за две
години.
Ответникът излага, че на 20.04.2018 г. е сключен договорът за заем
между ищеца и ответника, като предмет е сумата от 20 000 евро,
равностойността в леи, за да се използва като оборотен капитал. На
25.04.2018 г. паричната сума от 20 000 евро (равностойността в леи 93 032
леи) е преведена от NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон
Констанца от неговата сметка, открита в банка „First Bank“ по сметката на
ответника, открита в същата банка „First Bank“. Ответникът излага, че е
получил по сметката си във First Bank сумата от 93 032 леи и е изтеглил от
сметката си сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е комисионна на банката.
Банката, в която са имали сметки страните и първоначално се е казвала Банка
Пиреос, а по-късно е променила наименованието си на First Bank /Първа
банка/. По същия повод, на същия ден 25.04.2018 г., ответникът е върнал
получените пари, съответно 93000,00 леи по сметката на NBS Maritime
SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца, съгласно касова бележка №
4
00046, издадена от Pireus Bank Констанца - Делфинариум (понастоящем
Първа банка).
На 23.04.2018г. е сключен друг договор за заем между ищеца и
ответника, имащ предмет отново сумата от 20 000 евро, с равностойност в
леи, която да се използва като оборотен. На 25.04.2018 г. ответникът получил
още една сума от 20 000 евро, равностойността на 93 032,00 леи по сметката
му, от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца, и
изтеглил сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е банковата комисионна,
съгласно банковото извлечение. Знаейки, че няма нужда от пари в
дружеството, ответникът внесъл сумата от 88 000 леи на същия ден
25.04.2018 г. в същата банка по сметка в NBS Maritime SRL Варна клон
Констанца, съгласно Нареждане за събиране на приходи 00050/ 25.04.2018 г.
Задържана/спряна била сумата от 5032 леи, равностойност на приблизително
1000 (хиляда) евро, пари, използвани за плащане на таксите за входовете на
пристанището и зареждане на превозните средства на дружеството.
На 17.12.2019 г. е сключен нов договор за заем между двете страни в
размер на 9000 евро, при същите условия, но с падеж на погасяване, след две
години. Ответникът е получил на 17.12.2019 г. в сметката си сумата от 9000
евро от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца. В
същия ден ответникът изтеглил от банката сумата от 4950 евро и банката
взела комисионната от 49,5 евро, като общо от получената сума е 4999,5 евро.
Тъй като не е имал нужда от пари към този момент, на същата дата 17.12.2019
г. внесъл по сметката на NBS Maritime SRL Варна клон Констанца сумата от
4950 евро съгласно инкасо нареждане № 00045/17.12.2019г. Също така, в
същия ден той върнал по банков път сумата от 4000 евро от заема. Остатъкът
от 50 евро от заема от 9000 евро, бил използван за закупуване на канцеларски
материали.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. И.Т.,
поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
Ответникът Й. К., редовно призован по реда на чл.40, ал.2 от ГПК, не се
явява в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
5
и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Относно международната подведомственост на спора и приложимото
право съдът се произнесе с определение №620/27.04.2022г.
Между страните не е налице спор, че през процесния период ответникът
е бил служител в офиса на "НБС МЕРИТАЙМ" ООД в гр. Констанца.
От представените по делото доказателства се установява, че между
"НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. са сключени три договора за заем. Първият
договор за заем с дата 20.04.2018г. е за предоставяне на заем на ответника Й.
К. в размер на 20 000 евро. Съгласно т.2.3 от договора заемателя се задължава
да погаси заема в срок от три месеца, а според т.3 от договора срокът по т.2.3
е двугодишен. Съгласно т.1.2 от договора, заемателя се е задължил да погаси
дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че
заемателя не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е
отпуснат заема, то съгласно т.3 от договора за заем, той дължи на
заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху непогасената
сума, но не повече от 20% от непогасената сума. На 25.04.2018г. ищецът е
превел по сметка на ответника 93032 леи, като не е налице спор, че тази сума
е равностойна на 20000 евро.
Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018г. и е за предоставяне на
заем на ответника Й. К. в размер на 20 000 евро. Съгласно т.2.3 от договора
заемателя се задължава да погаси заема в срок от три месеца, а според т.3 от
договора срокът по т.2.3 е двугодишен. Съгласно т.1.2 от договора, заемателя
се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6%
годишно. В случай, че заемателя не погаси своите задължения преди изтичане
на срока, за който е отпуснат заема, то съгласно т.3 от договора за заем, той
дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01.% на ден върху
непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума. На 25.04.2018г.
ищецът е превел по сметка на ответника 93032 леи, като не е налице спор, че
тази сума е равностойна на 20000 евро.
Третият договор за заем с дата 17.12.2019г. е за предоставяне на заем в
размер на 9 000 евро. Съгласно т.1.2 от договора, заемателят се е задължил да
погаси дължимата главница плюс лихва в размер па 6% годишно. Съгласно
т.З от договора за заем, ответникът дължи на заемодателя лихва за забава в
6
размер на 0.01.% на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от
непогасената сума. С платежното нареждане от 17.12.2019г. по сметка на
ответника е преведена сумата от 9 000 евро, като в платежното нареждане е
посочено в основанието за превода „Договор за заем от 16 декември 2019г.“
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
на 25.04.2018г. с вносна бележка №00046 Й. К. е внесъл по сметка на ищеца
93000 леи, на 25.04.2018г. с вносна бележка №00050 е внесъл по сметка на
ищеца 88000 леи, на 17.12.2018г. с вносна бележка №00045 е внесъл по
сметка на ищеца 4950 евро. В трите вносни бележки не е посочено основание
за внасяне на сумите по сметка на ищеца.
На 17.12.2018г. Й. К. е превел по сметка на ищеца 4000 евро, като
основание за превода е посочено „заем 2018“.
От заключението на вещото лице Р.С. по ССЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
внесените от Й. К. на 25.04.2018 г. 93 032.00 леи са осчетоводени като
трансфер на 93 000 леи от касата в банковата сметка на предприятието, а
сумата не е записана като получена във връзка с възстановяване на отпуснат
заем. Съобразно счетоводно записване сумата от 88 000 леи (25.04.2018г.) не е
получена във връзка с възстановяване на отпуснат заем, а е във връзка с
трансфер на 88 000 леи от касата в банковата сметка на предприятието.
Съобразно счетоводно записване сумата 4950 евро (17.12.2019 г.) не е
получена във връзка с възстановяване на отпуснат заем, а е във връзка с
трансфер на 4 950 евро от касата в банковата сметка на предприятието.
Счетоводните записвания са следните относно сумата 4 000 евро: Дебит
сметка 504/1 (Банкова сметка евро) на стойност 4 000 евро; Кредит сметка
413/4 (Клиенти по търговски кредити, аналитична сметка ****) на стойност 4
000 евро. Съобразно горното счетоводно записване сумата е получена във
връзка с възстановяване на отпуснатия заем.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с
оглед предмета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че
между страните са сключени три договора за заем, с твърдените права и
задължения (размер, срок, падеж, лихви и т.н.), в това число и реално
7
предаване на сумите от кредитора на заемателя. Ответникът следва да
установи възражението си, че е върнал заетите суми.
В разглеждания казус сключването на процесните три договора за заем
не се оспорва от ответника, не се оспорва, че той е получил сумите по
договорите, като същият възразява относно срока на първите два договора за
заем, както и че е погасил задълженията си чрез плащане.
Установи се, че на 25.04.2018г. ищецът е превел по сметка на ответника
93032 леи, на 25.04.2018г. е превел на ответника 93032 леи, а на 17.12.2019г.
по сметка на ответника е преведена сумата от 9 000 евро. Не е налице спор
относно обстоятелството, че 93032 леи са равностойността на 20000 евро.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договорите като е предал на
заемателя паричните суми. Поради това, в тежест на ответника е да докаже,
че е върнал сумите на заемодателя. Ответникът доказа, че е върнал на ищеца
само 4000 евро – на 17.12.2019г. с посочено основание „заем 2018“. Не може
да се приеме, че с другите направени от ответника плащания - на 25.04.2018г.
с вносна бележка №00046 - 93000 леи, на 25.04.2018г. с вносна бележка
№00050 - 88000 леи, на 17.12.2019г. с вносна бележка №00045 - 4950 евро, са
върнати заети суми по трите договора за заем, доколкото такова основание не
е посочено в платежните документи. Обстоятелството, че сумите от 93000
леи 88000 леи не са внесени за погасяване на задълженията по първите два
договора за заем следва и от това, че на 17.12.2019г. ответникът е върнал 4000
евро с посочено основание „заем 2018“. Ако сумите от 93000 леи и 88000 леи
са били внесени за погасяване на задълженията по договорите от м. април
2018г., то към към 17.12.2019г. ответникът не би дължал 4000 евро по тях.
Установи се също така от заключението на вещото лице по ССЕ, че сумите от
93000 леи, 88000 леи и 4950 евро са трансфер от касата в банковата сметка на
предприятието.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът е върнал на
заемодателя 4000 евро. Трите договора за заем са еднакво обременителни,
поради което по правилото на чл.76 от ЗЗД е погасено частично най – старото
задължение, а именно задължението по договор за заем с дата 20.04.2018г.
Поради това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца главници, както
следва: 16000 евро по договор за заем с дата 20.04.2018г., 20000 евро по
договор за заем с дата 23.04.2018г. и 9000 евро по договор за заем с дата
8
17.12.2019г.
Предвид наличието на задължение за заплащане на главниците, следва
да се разгледа възражението на ответника за погасяване по давност на
главните задължения по договорите от 20.04.2018г. и 23.04.2018г. Вземанията
по договорите за заем се погасяват с общата петгодишна давност, т.е. към
датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2021г. давността не е изтекла,
независимо от обстоятелството дали договорите са сключени за срок от три
месеца или две години. В случая срокът на тези два договора има значение
относно задължението за заплащане на договорна лихва по т.1.2 и/или
неустойка по т.3 от договорите. Задълженията на ответника за заплащане на
договорна лихва и неустойка ще са в по-малък общ размер ако се приеме, че
договорите са сключени за срок от 2 години. Поради това съдът приема, че
срокът за връщане на заема по двата договора от м. април 2018г. е 2 години.
Съобразно уговорките в договорите, ответникът дължи на ищеца
договорна лихва за срока на договора и неустойка по т.3 от договорите след
изтичането на след изтичането на двугодишния период на договорите. Съдът
намира, че исковете са основателни и за претендираните договорни лихви и
неустойки (лихва за забава) в предявените в исковата молба размери. Съдът
намира клаузата по т.1.2 от договора за валидна, доколкото уговорената
годишна лихва е в размер на 6%. Клаузата на т.3 също не накърнява добрите
нрави, доколкото лихвата за забава (неустойка) е в размер на 0.01% на ден
върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума. Поради
това акцесорните искове за заплащане на договорна лихва и неустойка и
следва да бъдат уважени така, както са предявени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане,
в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 12008.52 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. К., гражданин на Румъния, от **** да заплати на
основание чл.240, ал.1, чл.240, ал.2 и чл.92 от ЗЗД на "НБС МЕРИТАЙМ"
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна следните суми:
9
1.1. 16000 евро (шестнадесет хиляди евро) главница, дължима по
договор за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата
20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда – 21.12.2021г. до окончателното й
изплащане;
1.2. 1972.60 евро (хиляда деветстотин седемдесет и две евро и
шестдесет цента) договорната лихва, съгласно т.1.2 от договора за заем с дата
20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2018г. до 16.12.2019г. върху
сумата от 20 000 евро;
1.3. 339.29 евро (триста тридесет и девет евро и двадесет и девет цента)
договорна лихва съгласно т.1.2. от договора за заем с дата 20.04.2018г,
изчислена за периода от 17.12.2019г до 24.04.2020г. върху сумата от 16 000
евро;
1.4. 966.40 евро (деветстотин шестдесет и шест евро и четиридесет
цента) лихва за забава изчислена за периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021 г.,
дължима съгласно т.3 по договор за заем с дата 20.04.2018г;
2.1. 20000 евро (двадесет хиляди евро) главница, дължима по договор
за заем сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 23.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането
на исковата молба в съда – 21.12.2021г. до окончателното й изплащане;
2.2. 2400 евро (две хиляди и четиристотин евро) договорна лихва,
изчислена за периода от 25.04.2018г до 24.04.2020г, дължима съгласно т.1.2
по договор за заем с дата 23.04.2018г.;
2.3. 1208 евро (хиляда двеста и осем евро) лихва за забава, изчислена за
периода от 25.04.2020г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор за
заем с дата 23.04.2018г.;
3.1. 9000 евро (девет хиляди евро) главница дължима по договор за заем
сключен между "НБС МЕРИТАЙМ" ООД и Й. К. с дата 17.12.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 21.12.2021г. до окончателното й изплащане;
3.2. 1080 евро (хиляда и осемдесет евро) договорна лихва, изчислена за
периода от 17.12.2019г. до 16.12.2021г., дължима съгласно т.1.2 по договор за
заем с дата 17.12.2019г.;
10
3.3. 3.60 евро (три евро и шестдесет цента) лихва за забава, изчислена
за периода от 17.12.2021г. до 20.12.2021г., дължима съгласно т.3 по договор
за заем с дата 17.12.2019г.;
както и сумата от 12008.52 лева (дванадесет хиляди и 8 лева и 52
стотинки), представляваща направените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съобщението за връчване на препис от настоящото решение на
ответника да се приложи към делото и същото се смята за връчено на
основание чл.40, ал.2 ГПК. Препис от решението да се изпрати и на ел. поща
на ответника.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11