гр.Силистра, 10.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
1. ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Галина Йовчева и в присъствието
на прокурора .като разгледа докладваното от .. Т. Василева .... в. гр. дело №297 по описа за 2020 г.год. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от ЕТ „ДАЛИЯ-МГ-МАРИЙКА ГЕОРГИЕВА“ ЕИК ********* и адрес на управление гр. София Район „Подуяне“, ж.к, „Хаджи Димитър“, бл. 131, вх. „Б“, ет. 5, ап. 46, управляван от търговеца Марийка Георгиева Георгиева, чрез процесуален представител, против Решение № 42/16.03.2020г. на Районен съд- гр. Дулово, постановено по гр.д. № 215/2019г., с което ОТХВЪРЛИЛ предявения от него иск за осъждане на „Жоси“ ЕООД в несъстоятелност с ЕИК831271363 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Професор Георги Златарски №11, представлявано от синдика Михаил Мишев да му върне заетите за ползване сгради находящи се в стопански двор на с.Чернолик с площ от 3231 кв.м. с идентификатор 81150.721.171 и представляващи : масивна стопанска сграда „млекопункт“ с идентификатор 81150.721.171.3 с площ от 210 кв.м; гараж с идентификатор 81150.721.171.1 с площ от 60 кв.м и котелно помещение с идентификатор 81150.721.171.4 с площ от 87 кв.м. ,като неоснователен и недоказан, както и искането за присъждане на разноски. Присъдил е съответни разноски. Жалбоподателят е развил доводи най – вече за незаконосъобразно и необоснованост на първоинстанционното решение, като моли въззивната инстанция да го отмени изцяло като постанови ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция, претендира и разноски за двете инстанции. В с.з. пред въззивния съд се представлява от адв. С. ***, който поддържа жалбата.
По реда на
чл. 263 ГПК е изготвен писмен отговор по тази жалба от ответника по нея „ЖОСИ“
ЕООД /в несъстоятелност/, гр. София, район Витоша, ул.“Проф. Георга Златарски“
№ 11, ЕИК: *********, представлявано от синдика Михаил Васков Мишев, чрез
процесуален представител, съгласно който същата е неоснователна и недоказана,
поради което моли да бъде отхвърлена като такава. В с.з. пред тази инстанция се
представлява от адв. Ч. ***, който поддържа жалбата.
ОС, като
съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с
процесуалните изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Пред районния съд настоящият въззивник е предявил иск против ответника, с които претендира съдът да постанови решение с което да го осъди да му върне заетите за ползване от дружеството сгради, находящи се в стопански двор в с.Чернолик с площ от 3231 кв.м. съставляващ имот №72017 по картата за земеразделяне на с.Чернолик представляващи: масивна стопанска сграда „Млекопункт“ със застроена площ от 210 кв.м. и с идентификатор 81150.721.171.3, гараж с площ от 60 кв.м. и идентификатор 81150.721.171.1 и котелно помещение със застроена площ от 87 кв.м. и идентификатор 81150-721.171.4. Въпреки дискусията около фактическите основания и формулирания петитум, ищецът твърдо поддържа становището си , че исковата му претенция се основава на изтекъл десетгодишен договор за послужване от 21.06.1999 г., поради което той претендира връщане на заетите за послужване вещи.
С протокол от 04.02.1994 г. на ликвидационния съвет на ТКЗС Чернолик, е обособен парцел XII с площ от 6304 кв.м. за построените в него гараж, млекопункт и варница, който е закупен от Х И Ш, след проведени търгове. Той е обособил два парцела - парцел 17, кадастрален №1000 с площ от 3073 кв.м в който попада постройката- гараж и парцел 17А, кадастрален номер 1000 с площ от 3231 кв.м в който попадат млекопункт и варница .
Видно от приложения пред районния съд НА №45 том I дело №84/95, Х И Ш и Ю И Ш като собственици, продават на М Г Г в качеството и на ЕТ с фирма „Далия- МГ“ единия от парцелите, а именно описания по горе 17А. Другият парцел 17 е продаден от Х И Ш и съпругата му на Н Х П като ЕТ с фирма „Моника -87- Наташа Присадашка“ с договор за продажба, съгласно НА 97,том първи, нот.дело №465/1996г по описа на РС- Дулово. ЕТ, от своя страна, с НА №62,том II,дело №767/1997 година по описа на РС-Дулово продава на „Жоси“ ООД с управител Г Г., настоящ въззиваем, този имот.
Приложен е договор за наем на недвижим имот от 21.06.1999 година вписан в службата по вписванията при РС-Дулово на 03.12.2002 година и нотариална заверка на подписите на М Г и С П на 06.01.2003 година, с който ЕТ „Далия-МГ“ –Марийка Георгиева ,като наемодател предоставя на „Жоси „ ООД представлявано от Симеон Присадашки за временно и безвъзмездно ползване в срок от 10 години , „мандра в с. Чернолик по НА. №45/10.03.1995г. …, което ще се ползва като промишлено помещение за млекопреработвателно предприятие – част от помещенията на мандра „Жоси“. Съгласно чл.8 от договора, наемодателят има право след изтичане на срока на договора да получи отдадения имот.
Впоследствие, съгласно договор за учредяване на право на строеж и преминаване върху недвижим имот, обективиран в НА№22,том IV, рег.№3415,дело №508/2002 ЕТ „Далия МГ- Марийка Георгиева“ чрез пълномощника си Г Ц Г. като собственик на Застроено дворно място находящо се в стопански двор с.Чернолик с площ от 3070 кв.м. имот №721017, ведно с построения в него масивен стопански обект „Млекопункт със застроена площ от 210 кв.м. , учредява на „Жоси“ ООД правото да построи в североизточната част на парцела по регулационната граница с имот 721017- производствена сграда Мандра на площ от 400 кв.м., съобразно утвърден архитектурен проект, както и правото да преминава през имота за сумата от 600 лева. Последват още два договора за учредяване на вещно право на строеж между същите страни - НА №31, томV,рег.№4095, дело №608/2003 и НА №119, том I, рег.№675, дело №93/2008, с което се дава прано на строеж на дружеството за построяване на „Склад и хладилна база“ и масивна сграда, състояща се от сутерен и първи етаж- цех за извара и суроватъчен концентрат.
С писмо вх. № 25/13.07.2015 г. ЕТ е поискала да и се плаща наем в размер на 2 500 лв. месечно за отдадения им имот с договора от 10.03.1995 година. , на което ответникът отговорил с писмо с изх.№1937/17.07.2015 г., че ползва имота на основание отстъпено му право на строеж, визирайки трите нотариални акта за учредено право на строеж и преминаване. С второ писмо с вх. № 28/21.08.2015 ЕТ е поискал от ответника месечен наем в размер на 500 лв за ползването на паровата централа и гаража .
Както в хода на първоинстанционното производство, така и с настоящата жалба, въззивникът категорично отстоява становището си, че се касае за облигационно правоотношение и претенцията му е да му бъдат върнати дадените за послужване вещи на основание чл.249 ЗЗД, поради което и не формулира петитум с вещно- правна претенция. Безспорно е установено, че договорът за наем от 21.07.1999 г. по същество е договор за заем за послужване, тъй като в него не е уговорена наемна цена , а изрично е посочено, че вещите, описани в НА № 45/10.03.1995 г. се предоставят за ползване за 10 г. като промишлено помещение за млекопреработвателно предприятие- част от помещенията на мандра „Жоси“ООД. Тъй като в НА 45/1995 г. е посочено, че са продадени стопански двор, намиращ се извън регулационния план на с.Чернолик със застроена и незастроена площ от 3231 кв.м., за който двор е отреден парцел 17А с кадастрален №1000 ведно с намиращия се в него масивен стопански обект „Млекопункт“ със застроена площ от 210 кв.м. с прилежаща към сградата изба. Следователно, това са и заетите вещи. В исковата молба, обаче , се иска връщане на масивна стопанска сграда „млекопункт“ с идентификатор 81150.721.171.3 с площ от 210 кв.м; гараж с идентификатор 81150.721.171.1 с площ от 60 кв.м и котелно помещение с идентификатор 81150.721.171.4 с площ от 87 кв.м.
На третата година от изпълнението на договора за заем за послужване, страните са преуредили отношенията си, поне по отношение на сградата, наречена в НА № 45/1995 г. „млекопункт“, като с НА, посочен по горе ЕТ“Далия-МГ-Марийка Георгиева“, като собственик на застроено дворно място с площ от 3070 кв.м. и масивен стопански обект „млекопункт“ с площ от 210 кв.м. учредява на ООД „Жоси“ правото да построи производствена сграда „Мандра“ на площ от 400 кв.м. съгласно утвърден архитектурен проект, както и правото да преминава през имота. Последвали са още два НА, с които наново е преотстъпено право на строеж. Същите са реализирани, като съгласно СР 94/28.12.1995 година съществуващата сграда Млекопункт е преустроена в цех за сирене , а част от нея по СР 49/22.10.2002г . е съборена, за да се построи приемо пастьоризационно отделение и лаборатория към мандрата с разгърната площ от 847.94 кв.м. Следователно, правилно районният съд е приел, че ползването на „млекопункта“ и дворното място, което го обслужва и които са предмет на НА № 45/1995 г., собственост на въззивника, вече е на друго основание –учреденото право на строеж и на преминаване, а не по силата на договора за послужване , а млекопунктът става част от новопостроената мандра. Инвеститор на всички тези промени според представените книжа е ответника „Жоси“ ООД, на него е отстъпено и правото на строеж. Ето защо, исковата претенция по отношение на този обект е неоснователна, заявена като искане да се върне дадения за послужване „млекопункт“, доколкото такъв вече не съществува, а новоизграденият е собственост на ответника по силата на отстъпеното право на строеж.
Исковата претенция включва и връщане на дадените в заем за послужване постройки „котелно“ и „гараж“. Такива сгради не съществуват в НА 45/1995 г., към който препраща договора за наем от 1999 г. досежно обектите, дадени за послужване. Тези две постройки не са обект и на отстъпеното право на строеж, предоставени последователно на три пъти от въззивника. От представената комбинирана скица по експертизата е видно, че съществуват, като котелното е описано като част от пастьоризационното отделение, за което има отстъпено право на строеж. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели пред първата инстанция, тези два обекта са изградени от въззиваемия през годините, когато е ползвал имота . По отношение на гаража допълнително се установява, че такава сграда е съществувала преди, но в парцел 17 от имот 1000, който е закупен без нея от ЕТ“Моника-87-Наташа Присадашка“ и в последствие продаден на „Жоси“ ООД. От свидетелските показания и от приложената комбинирана скица такава постройка е предвидена по инвестиционния проект /Генплан/ от 1995 година,като старата постройка е съборена и построена в парцел 17А, собственост на въззивника. Средствата за построяването му са от инвеститора на цялата мандра –„Жоси“ ООД и е функционално обвързан с обслужването колите на мандрата. Ето защо, при липсата на претенция по чл. 108 във вр. с чл. 92 ЗС , връщане на тези две сгради въз основа на изтекъл договор за заем за послужване, е неоснователно, тъй като те не са част от него. Дали тези сгради могат да бъдат обособени самостоятелно, извън построеното от въззиваемия въз основа на отстъпеното право на строеж през различните години също не е предмет на това дело, тъй като изследването на тези обстоятелства стои извън основанията, които обуславят искова претенция по чл. 249 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, ОС счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като сграда „млекопункт“ е преустроена в „Мандра“ с отстъпено право на строеж и преминаване в ползва на въззиваемия. Сградител „котелно“ и „ „ гараж“ се за били отдавани в заем за послужавне, поради което и връщането им не се дължи. Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е направил своевременно искане да му бъдат присъдени разноските,
направени пред тази инстанция, но няма данни за такива. Съгласно представеното
удостоверение за данъчна оценка на сградите, предмет на настоящата искова
претенция, тяхната обща стойност е 5997 ,90 лв., поради което и настоящото
решение е обжалваемо, тъй като касае облигационно правоотношение с цена над визираната в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 42/16.03.2020г. на Районен
съд- гр. Дулово, постановено по гр.д. № 215/2019г.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария
в едномесечен срок от получаването му от старните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.