Решение по дело №165/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на Гражданско движение „ Боец – България обединена с една цел“, представлявано от Г. Б. Г. от Видин против решение № ППН-02-598/ 07.05.2025г. на Комисия за защита на личните данни.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и нищожност на оспорения акт, като издаден от некомпетентен орган и при липса на законова опора, в противоречие с материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона- основния за отмяна по чл. 146, т.3, 4 и 5 от АПК. Иска се отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен в частта на наложената глоба. По отношение на разпореденото по т. 1 от решението не се изтъкват доводи.

В с.з., процесуалния представител и лично Г. поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – КЗЛД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспореният акт е правилен и законосъобразен поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. Претендира разноски за ю.к. възнаграждение.

Въз онова на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложена преписката във връзка с

оспореното решение, в което е разпоредено на Сдружение „БОЕЦ - БЪЛГАРИЯ ОБЕДИНЕНА СЕДНА ЦЕЛ“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, [жк], [адрес], представлявано, от Г. Б. Г. - Председател, в качеството му на администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на личните данни с разпоредбата на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като минимизира имената и заличи подписите на физическите лица, включително да се заличат ръкописно изписаните текстове от публикуваните копия на одитни доклади, становища, докладни записки и др., изготвени от администрацията на Народното събрание, поместени в статията, публикувана на 04.11.2022г., на уебсайта на,сдружението - www.boec-bg.com, под заглавие: „БОЕЦ показваме с документи защо В. Р. не трябва да бъде председател на парламента!“, достъпна на URL: https://w\vw.boec-bg.conVarchives/6399. и на основание чл. 58, § 2, буква „и“ във, връзка с| чл. 83 от Регламент ЕС 2016/679, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000лв. за нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

В КЗЛД с писмо с вх. № ПАИКД-13-70/09.11.2022г. е постъпило уведомление за нарушение на сигурността на личните данни по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679 от Народното събрание на Република България. В уведомлението се посочва, че на 04.11.2022г., на дискусионна интернет страница на сдружението „БОЕЦ“, в качеството на администратор на електронния сайт, е публикувана статия в която има публикувани документи - копия на одитни доклади, становища, докладни записки и др., изготвени от администрацията на Народното събрание или външни лица, в които се съдържат лични данни - имена, длъжност и саморъчните подписи на авторите на документите и други служители от администрацията на Народното събрание, участвали във вътрешната процедура по тяхното съгласуване, както и имената и саморъчните подписи на външни лица. Документите съдържат информация за развитието на конкретни трудови и служебни правоотношения между физически лица и Народното събрание, както и имена, месторабота, образование на служители на изпълнители по обществени поръчки.

С писмо № ППН-02-598/09.11.2022г. постъпва сигнал от Народното събрание срещу Сдружение „БОЕЦ“ с идентичен предмет относно същият случай. С писмо № ПАИКД-13-70#1/16.11.2022г. е изискана информация и относими документи от Народно събрание, във връзка с постъпилото уведомление. С Докладна записка № ПАИКД-13-70#4/28.11.2022г. постъпва Уведомление по чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679. На проведено на 30.11.2022 г. заседание на КЗЛД е взето Решение за извършване на проверка на място на Народно събрание, поради наличие на „високо ниво на риск“ за правата н свободите на физическите лица.

Със Заповед № РД-15-36/02.02.2023г. председателя на КЗЛД разпорежда извършване на проверка, която е извършена на 04.05.2023 г. в сградата на Народно събрание. Установено е, че в публикуваните и цитирани по-горе документи се съдържат незаличени лични данни -

имена, длъжност и саморъчните подписи на авторите на документите и други служители от администрацията на Народното събрание, участвали във вътрешната процедура по тяхното съгласуване, както и имената и саморъчните подписи на външни лица. Документите съдържат и информация за развитието на конкретни трудови и служебни правоотношения между физически лица и Народното събрание, както и имена, месторабота, образование на служители на изпълнители по обществени поръчки на двадесет и девет лица - служители в администрацията на Народното събрание, контрагенти и служители на контрагенти. Проверка е приключила на 16.11.2022 г. и е съставен Протокол № 1/07.11.2022г., Протокол,№ 2/10.11.2022г. и Протокол № 3/16.11.2022г.

С писмо № ППН-02-598#1/03.02.2023г. е изискано писмено становище от Сдружение „БОЕЦ“, във връзка с постъпилото уведомление и сигнал от Народно събрание. С писмо № ППН-02-598#2/08.02.2023г. е постъпило становище от Г. Г. - Председател на Сдружение „БОЕЦ“. На 18.04.2024г., проверяващият екип е извършил служебна справка "на уеб салта на Сдружението и е установил, че документите са достъпни от активните линкове в статията сайта и е счел, че, нарушението е в хипотезата на продължаващо, считано от датата на публикуване - 04.11.2022 г., до момента на извършване на справката -18.04.2024г. Последвало е оспореното решение.

При така установените факти по делото и след извършена проверка по реда на чл. 168, ал.1 вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице - адресат на акта и в срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

Решението е издадено в изискуемата се писмена форма и съдържа необходимите реквизити и от компетентен орган. Компетентността в административноправния смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. В този смисъл КЗЛД е такъв орган и видно от представените извадки от ДВ за избор на членове и председател има мандат. Поради това и направеното възражение за нищожност е неоснователно.

Сдружението „БОЕЦ“ е действало в качеството на „администратор на лични данни“ по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679.

По отношение на твърдението, че сдружението извършва журналистическа дейност и публикува материали с журналистическа цел се установява, че в регистрацията на дружеството в търговския регистър липсва такава дейност и цел. Това е твърдение е във връзка с предвиденото в чл.25з, ал.3, т.1 от Закона за защита на личните данни изключение, че когато данните се обработват за журналистически цели, не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679. Съда счита, че с действията си сдружението, действайки в качеството на „администратор на лични данни“ по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, е нарушило разпоредбата на чл. 5, §1,6. „в“ от Регламента - „личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват (свеждане на данните до минимум)“.

В решението обаче, настоящия състав счита, че липсват мотиви относно размера на наложената „имуществена санкция“. Комисията се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 и въз основа на него извежда своите изводи и констатации за допуснато нарушение. В него за допуснатото нарушение е предвидено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер до 10 000 000 EUR. Защо е наложен конкретния размер от решението не става ясно. Изложени са общи доводи, че поради естеството на констатираното нарушение и в условията на оперативна самостоятелност КЗЛД приема за целесъобразно налагането на налагане на имуществена санкция с предупредително и възпиращо действие и ще допринесе за спазване от страна на сдружението установения правов ред и същевременно е реакция на държавата към извършеното нарушение и има дисциплиниращо действие. Счетено е , че размерът на санкцията е абсолютен минимум, предвид, че се касае за второ нарушение на „Боец“ с наложена санкция.

От една страна сумата от 10 000лв. не може да се определи като абсолютен минимум, а от друга не са приложени доказателства за извършено предишно такова нарушение.

След като се отчете, че макар да не се касае за журналистическа дейност, сдружението има за цели упражняване на граждански контрол върху управлението на страната, за постигане на прозрачност в управлението и граждански контрол върху изпълнение на предизборните обещания на политическите партии, върху назначенията в държавната администрация и фирмите с държавно участие. Тези цели не могат бъдат постигани в днешно време без способите на журналистическото изразяване, един от които е публикуването на материали от обществен интерес, какъвто без съмнение е конкретния. Също така следва да се съобрази факта, че публикуваните лични данни са на служители от Народното събрание, който е един от най-публичните органи и в този случай защитата им е по-занижена. Като отчита и поведението на сдружението, а именно ,че администраторът не е предприел мерки за отстраняване на нарушението от датата на публикуване до момента на справката през 2024г. въпреки че е информиран за подадения сигнал и образувано производство, настоящия състав счита, че целите на административното наказание могат да бъдат постигнати и с налагането на по-нисък размер на санкцията. Като справедлив такъв следва да бъде определена сумата от 3000лв.

По изложените мотиви жалбата е частично основателна и следва да се измени оспореното решение, като се намали размера на админстративното наказание. По отношение на разпореденото от КЗЛД минимизиране имената и заличаване на подписите на физическите лица, включително и ръкописно изписаните текстове от публикуваните копия на одитни доклади, становища, докладни записки и др., изготвени от администрацията на Народното събрание, поместени в статията, публикувана на 04.11.2022г., като законосъобразно следва да бъде изпълнено от администратора.

От жалбоподателя е претендирана сумата от 1010лв. деловодни разноски. От ответника е претендирано ю.к.възнаграждение, което следва да се определи на 100лв.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството, редуцирани съобразно изменението на наказанието“имуществена санкция/ и уважената част от жалбата и определя сума в размер на 437лв., деловодни разноски.

Воден от горното и на осн.чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № ППН-02-598/ 07.05.2025г. на Комисия за защита на личните данни в частта относно наложената имуществена санкция, като намалява размера й от 10 000лв. на 3000лв. В останалата част решението като законосъобразно следва да се остави в сила, а жалбата да се отхвърли.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни да заплати на Гражданско движение „ Боец – България обединена с една цел“, представлявано от Г. Б. Г. разноските по делото в размер на 437 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена пред В. А. съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.