Решение по дело №15/2009 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 163
Дата: 23 април 2009 г.
Съдия: Женя Радкова Димитрова
Дело: 20093100900015
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 януари 2009 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

No-

гр.Варна, 23.04.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публично заседание, проведено на двадесет и трети март, през две хиляди и девета година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ж.Д.

 

при секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. т.д.№15 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е образувано по предявени искове от „Корект-63” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Янкул Войвода”, No-48, ет.3, ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Димитров Бояджиев, ЕГН-**********,***, адв.Г.Б. срещу „Марма хаузес” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Софроной Врачански”, No-6, ет.2, офис No-2, EИK-*********, представлявано от Айман Рашед Абдула, ЕГН-********** и Методи Георгиев Методиев, ЕГН-*********** за заплащане на сумата от 34 915.46 лева, представляващи приети и неплатени СМР по фактура No-180/02.10.2008 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 983.09 лева, представляващо платено ДДС по фактура 180/02.10.2008 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3255 лева, представляваща неустойка за забава върху главницата по фактура No-180/02.10.2008 година за периода от 10.10.2008 година до 26.10.2008 година, на осн. чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 5097.59 лева, представляваща неустойка за забава върху главницата по фактура No-180/01.12.2008 година за периода 27.10.2008 година до 07.01.2009 година, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението.

     С уточняваща молба ищецът е предявил при условията на последващо обективно кумулативно съединяване искове за сумата от 125 лева, представляващи приети и неплатени СМР по фактура No-265/01.12.2008 година, представляващи частичен иск от сумата 121 065.57 лева, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД; сумата от 25 лева ДДС по фактура 265/01.12.2008 година, представляваща частичен иск от 24213.11 лева, общо ДДС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на уточняващата молба - 15.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението.

     С определение от 23.03.2009 година, на осн. чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на частично предявените искове, чрез тяхното увеличаване от 125 лева до размера от 121 065.57 лева, представляващи приети и неплатени СМР по фактура No-265/01.12.2008 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД и от 25 лева ДДС по фактура 265/01.12.2008 година, до размера от 24213.11 лева, общо ДДС.

В исковата си молба от 08.01.2009 година и уточняващата молба от 15.01.2009 година ищецът излага, че по силата на договор за строителство от 17.05.2008 година му е възложено изпълнение на комплексно строителство до фаза груб строеж, а именно изкоп, конструкции, подземни изолации, вкопана канализация и зидарии на обект „Жилищен комплекс Варна мирор”, землище Галата, в кв.УПИ III-61009 в гр.Варна-къщи в каре /12 бр./, съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж. С анекс от 17.10.2008 година е предоговорен предмета. Към момента на подписването на анекса всички СМР, посочени в т.1 от същия са извършени от изпълнителя и съответно приети от възложителя. В т.3 от анекса възложителят се задължава в сроковете по чл.16 и чл.17 от договора да издаде необходимите сертификати за плащане и да заплати на изпълнителя приетите, но незаплатени СМР, както следва: сумата от 114 898.55 лева с ДДС по фактура 180/02.10.2008 година, издадена въз основа на сертификат за плащане 8 по протоколи от 10.09.2008 година; сумата от 87 352 с ДДС, одобрена от възложителя с двустранен протокол, за която сума е изготвен сертификат за плащане 10/28.10.2008 година и издадена фактура 265/01.12.2008 година; сумата от 57 926,58 лева с ДДС, за която сума е издаден сертификат за плащане 11 от 28.10.2008 година и издадена фактура 265/01.12.2008 година. Извършените СМР се приемат и одобряват от възложителя чрез назначения инвеститорски контрол, които са инж.Спахиев и инж.Цонева, видно от уведомително писмо, отправено от възложителя до изпълнителя. Инвеститорът лично одобрява общата стойност за плащане на отделните видове СМР, въз основа на което одобряване издава сертификат за плащане. Към момента на предявяване на иска възложителят, въпреки задължението да заплати извършените СМР, за които са издадени фактури 180/02.10.2008 година и фактура 265/01.12.2008 година не ги е заплатил изцяло, а частично, поради което възниква задължението за заплащане на сумите, ведно със задължението за неустойка.  Моли съдът да постанови решение, с което осъди ответника. В о.с.з., чрез процесуалния си представител подържа исковете.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК, ответника, редовно уведомен не е представил отговор. В о.с.з., чрез законния си представител не оспорва исковете по основание и размер.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и се установява от представеният договор за строителство No-2/17.05.2008 година, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът, в качеството на възложител е възложил, а ищецът, в качеството на изпълнител е приел да изпълни строителни работи, а именно: комплексно строителство до фаза груб строеж, а именно изкоп, конструкции, подземни изолации, вкопана канализация и зидарии на обект „Жилищен комплекс Варна мирор”, землище Галата, в кв.УПИ III-61009 в гр.Варна-къщи в каре /12 бр./, съгласно одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.

Видно от представеният анекс от 17.10.2008 година към договора е, че възложителят е приел извършената работа по къщи В1 и В2, като същите са прието с акт образец 14. Възложителят се е задължил в сроковете по чл.16 и чл.17 от договора да издаде необходимите сертификати за плащане и да заплати на изпълнителя сумата по фактура 180/02.10.2008 година, издадена въз основа на СП 08/10.09.2008 година, както и да заплати одобрената от възложителя сума по двустранен приемателен протокол 10/17.09.2008 година и 11/19.09.2008 година.

Видно от протокол 10/17.09.2008 година и сертификат за плащане е, че е извършена и приета работа в размер на 87352.11 лева с ДДС, а от протокол 11/19.09.2008 година и сертификат за плащане 11 е извършена и приета работа в размер на 57926.58 лева с ДДС, като за тях е издадена фактура 265/01.12.2008 година.

От заключението на в.л., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че по фактура 180/02.10.2008 година е извършено частично погасяване в размер на 7300 лева с ДДС, като размерът на формираната данъчна основа е 34915.46 лева, а дължимия ДДС е в размер на 6983.09 лева. Размерът на мораторната неустойка за периода 10.10.2008 година – 26.10.2008 година е 3255.46 лева, а за периода 27.10.2008 година - 07.01.2009 година е 5097.66 лева.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължението да извърши описаните строително-монтажни работи, а ответника да заплати цената, което води до извода, че е сключен договор за изработка, поради което приложение следва да намерят разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД.

Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, като в тежест на ищцовата страна е да установи приемането на извършената работа, съобразно уговореното в договора. Съгласно чл.16 от договора възложителят се задължава в срок до 5 работни дни от получаване на акта за изпълнени СМР да го провери и завери с или без корекции и да предаде заверен екземпляр на изпълнителя, като плащането се извършва в срок от 5 работни дни след одобряване на документите за плащане по чл.78 и надлежно издадена фактура. Съгласно чл.79 документите, придружаващи искането за плащане са сертификат за плащане с придружително писмо, протокол за приемане на завършен етап, количествено-стойностна сметка за изпълнените работи.

Не се спори между страните, а и се установява от представения анекс, че е налице волеизявление, изходящо от ответника, удостоверяващо неизгоден за същия факт, че е налице приемане на извършената работа, поради което съдът приема за доказан факта на приемане на извършената работа. Горното се установява и от представените приемо-предавателни протоколи и сертификати за плащане, както и от извършеното частично плащане. В тежест на ответника е да установи, че погасил задължението си и тъй като до приключване на устните състезания не се представиха доказателства в тази насока исковете се явяват основателни.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените искове за заплащане на извършени СМР по фактура 180/02.10.2008 година и 265/01.12.2008 година са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, съобразно размера, установен по заключението на в.л. по назначената ССЕ.

На осн. чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважено и искането за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението, а за допълнително предявените искове, считано от датата 15.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението.

С оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава за периода от 10.10.2008 година до 07.01.2009 година, тъй като задължението е станало изискуемо, съгласно договора с изтичането на 5-дневен срок от датата на издаване на фактурата и съпровождащите документи.      

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 8215.20 лева, съобразно изхода на спора и направеното искане.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Марма хаузес” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Софроний Врачански”, No-6, ет.2, офис No-2, EИK-*********, представлявано от Айман Рашед Абдула, ЕГН-********** и Методи Георгиев Методиев, ЕГН-*********** да заплати на „Корект-63” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Янкул Войвода”, No-48, ет.3, ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Димитров Бояджиев, ЕГН-**********,***, адв.Г.Б. сумата от 34 915.46 лева, представляващи приети и неплатени СМР по фактура No-180/02.10.2008 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 983.09 лева, представляващо платено ДДС по фактура 180/02.10.2008 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 3255 лева, представляваща неустойка за забава върху главницата по фактура No-180/02.10.2008 година за периода от 10.10.2008 година до 26.10.2008 година, на осн. чл.92 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението; сумата от 5097.59 лева, представляваща неустойка за забава върху главницата по фактура No-180/01.12.2008 година за периода 27.10.2008 година до 07.01.2009 година, на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Марма хаузес” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Софроний Врачански”, No-6, ет.2, офис No-2, EИK-*********, представлявано от Айман Рашед Абдула, ЕГН-********** и Методи Георгиев Методиев, ЕГН-*********** да заплати на „Корект-63” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Янкул Войвода”, No-48, ет.3, ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Енчо Димитров Бояджиев, ЕГН-**********,***, адв.Г.Б. сумата от 121 065.57 лева, представляващи приети и неплатени СМР по фактура No-265/01.12.2008 година, и 24213.11 лева ДДС по фактура No-265/01.12.2008 година, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2009 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8215.20 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщението до страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: