№ 14111
гр. София, 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110109390 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „**********" ЕООД срещу Д. А., с която при
условията на обективно кумулативно съединение са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79. ал. 1 вр. с чл. 222 вр. с чл. 200 ЗЗД за сумата от 16 000 лева,
представляваща неплатена цена по договор за замяна на МПС от 08.07.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на искова молба до окончателното плащане, и с правно основание
чл. 86 ЗЗД за сумата от 235,96 лева представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 09.01.2025 г. до 17.02.2025 г.
Ищецът твърди, че на 03.07.2023г. сключил с ответника договор за замяна на МПС в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който се задължил да
прехвърли собствеността върху лек автомобил „**********“, модел „************“ с рег. №
************** срещу задължението на ответника да му прехвърли собствеността върху
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „*************“ с рег. № **************, като
доплати сумата от 16 000 лв. в срок до 08.01.2025г. Въпреки точното изпълнение на поетото
задължение по договора от страна на ищеца, ответникът не престирал парично в срока за
това и изпаднал в забава, считано от 09.01.2025г. Уточнява, че уговорката в договора за
начин на плащане – от банковата сметка на бащата на ответника, била включена по
настояване на нотариуса по съображения за стриктно съблюдаване на изискванията по
ЗМИП, но не обуславяла извод за възникването на задължението в патримонума това трето
лице. При евентуално тълкуване на уговорката като обещание за задължаването на трето
лице счита, че по арг. от чл. 23 ЗЗД ответникът остава пасивно материално легитимиран да
отговаря по предявените искове. С тези доводи отправя исканията си до съда за осъждане на
1
ответника да му заплати съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца признава, че на
17.04.2025г. представляваното от него дружесто е получило от ответника плащане на
стойност 14 000 лв., което следвало да се отнесе в погашение на съдебно прдявените
вземания за законна и мораторна лихва и част от главницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с правно
основание чл. 79. ал. 1 вр. с чл. 222 вр. с чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е да докаже сключването
на валиден договор за замяна, точното изпълнение на задълженията му по договора, размера
и изискуемостта на договореното парично доплащане, както и изпадането на ответника в
забава и размера на дължимото се обезщетение за това.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
При така разпределена доказателствена тежест с оглед липсата на подаден отговор от
ответника и след съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира предявените
искове за доказани по основание и размер.
От представения договор за замяна на МПС се установява, че на 08.07.2024г. страните
са постигнали съгласие „**********“ ЕООД да прехвърли на Д. А. собствеността върху лек
автомобил **********, модел ************ с рег. № **************, а в замяна Д. А.
прехвърля на „**********“ ЕООД собствеността върху собствения си лек автомобил
Мерцедес, модел Е 220 Д, с рег. № *************. С договра страните се уговарят, че Д. А.
дължи на „************“ ЕООД доплащане в размер на 16 000 лв. в срок до 08.01.2025г.
От представеното извлечение за транзакция /на л. 40 от делото/ съдът приема за
установено, че след завеждане на делото на 17.04.2025г. по банков път ищцовото дружество
е получило сумата от 14 000 лева с посочено основание „CAR PAYMENT BMW X5 FOR
ALEYNA DENIZ”.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Извършеното плащане в погашение на
задълженията на ответника хода на процеса безспорно представлява такова обстоятелство.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД . Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
2
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения намира
приложение специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД , според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
н а чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява
се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД .; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че от основанието на банковия превод следва извод, че ответникът е
посочил кое свое задължение погасява с плащането, а именно - вземането за цената на
автомобила по договора. От тук плащането на стойност 14 000 лева следва да бъде отнесено
по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД в погашение на съдебно предявеното вземане за главница,
при което предявеният иск ще се уважи частично за непогасената част от сумата - 2 000 лв., и
ще се отхвърли като неоснователен за разликата до 16 000 лв.
В полза на ищеца ще се присъди законната лихва върху погасената с плащане част от
главницата - 14 000 лв., за периода от датата на завеждане на иска - 17.02.2025г., до
плащането – 17.04.2025г., чийто размер, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор възлиза на 318,03 лв.
Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца ще се присъди
законната лихва върху сумата от 2000 лв. от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
Като основателен и доказан следва да се уважи предявеният иск по чл. 86 ЗЗД за сумата
от 235,96 лв.
По разноските:
Тъй като искът се отхвърля частично поради плащането в хода на процеса съдът
намира, че право на разноски има само ищецът, при което ответникът следва да бъде осъден
да му заплати сумите от 649,50 лв. за държавна такса и 1 000 лв. за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А., гражданин на Република Турция, родена на *************г.,
притежаваща паспорт № *************, издаден на 13.01.2024г. и разрешение за
пребиваване № ************, изд. на 15.05.2024г. от МВР с ЛНЧ ********** да заплати на
„**********“ЕООД, с ЕИК ************ на основание чл. 79. ал. 1 вр. с чл. 222 вр. с чл.
200 ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща главница за неплатена част от цена по
договор за замяна на МПС от 08.07.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на искова молба – 17.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 318,03 лв. за
законна лихва върху сумата от 14 000 лв., представляваща погасена с плащане в хода на
процеса част от главницата, изчислена за периода от датата на исковата молба – 17.02.2025г.
до датата на плащането – 17.04.2025г., както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 235,96
лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 09.01.2025 г. до 16.02.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цената по договор
за замяна на МПС от 08.07.2024 г. за разликата над уважения до пълния предявен размер от
16 000 лв., като погасен с плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основане чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А., гражданин на Република Турция,
родена на *************г., притежаваща паспорт № *************, издаден на 13.01.2024г.
и разрешение за пребиваване № ************, изд. на 15.05.2024г. от МВР с ЛНЧ
********** да заплати на „**********“ЕООД, с ЕИК ************ сумата от 1649,50 лв.
за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4