№ 1570
гр. С., 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110126237 по описа за 2024 година
Предявен е иск от М. Х. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л-Г“, бл. 45,
вх. 1, ап. 21, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Я“ № 23Б, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост поради изтекла
погасителна давност на сумата от 552,63 лв. – разноски по заповедно и исково
производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.04.2022 г. по гр. д. №
13409/2017 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 1410/2022 г. на ЧСИ
С Х, рег. № ***.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен
лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на
процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през
който взискателят е бездействал. След влизане в сила на решението по делото не са
извършвани изпълнителни действия. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основателност по
съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Оспорва процесните
вземания да са погасени по давност. Твърди, че в случая е приложима общата
петгодишна давност, както и че по изпълнителното дело са извършени действия,
прекъсващи давността. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така
както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено
1
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се
формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
заповедното производство, тъй като към датата на неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният
интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила. Ето защо по предявения отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден в полза на ответника
срещу него изпълнителен лист за процесното вземане, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело, а в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок.
В конкретния случай между страните не се спори и с проектодоклада по делото,
обявен за окончателен в проведеното на 30.10.2024 г. открито съдебно заседание,
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за
процесната сума, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело.
Посочените обстоятелства освен, че са безспорни между страните, се установяват и от
материалите, находящи се в приложеното по делото изпълнително дело №
20228630401410 по описа на ЧСИ С Х, рег. № 863 в КЧСИ, гр.д. № 13409/2017 г. по
описа на СРС, 126 с-в и в.гр..д. 13102/2017 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав.
Видно от материалите по изпълнителното дело по молба на кредитора „Т. С.“ ЕАД от
11.05.2022 г. е образувано изп. дело № 20228630401410 по описа на ЧСИ С Х, рег. №
863 в КЧСИ срещу длъжника М. Х. Н. за принудително събиране на вземания по
процесния изпълнителен лист от 21.04.2022 г., издаден по гр.д. 13409/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, 126 състав, за сумата в размер на 552,63 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство. При това положение
за ищеца е налице правен интерес от предявения иск.
На първо място, следва да бъде посочено, че в конкретния случай е приложима
общата петгодишна погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно
който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Видно от приложените по делото гр. д. № 13409/2017 г. по описа
на СРС, 126 с-в и в. гр. д. № 13102/2017 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав,
вземането, за което е издаден процесният изпълнителен лист, е установено с решение
№ 5147 от 23.07.2018 г. по в. гр. д. № 13102/2017 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен
състав, което е влязло в законна сила на 23.07.2018 г. видно от извършеното върху
същото отбелязване. Следователно от тази дата е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
2
(насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица). Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа
(да иска прилагане на нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска прилагане на нови изпълнителни способи).
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано с
Разпореждане на ЧСИ от 11.05.2022 г. и въз основа на молба на кредитора „Т. С.“ ЕАД
от същата дата, с която е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия
– налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника
след извършване на съответните справки, а при липса на открити банкови сметки на
името на длъжника и сключен трудов договор със същия – да се насрочи опис и
оценка на движимите вещи. От материалите, находящи се в изпълнителното дело, се
установява, че ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника –
извършени са справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ (РБСС) за
банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическо лице, както и справки в
НОИ относно регистрирани трудови правоотношения с длъжника и получени от
последния доходи от пенсия и добавки. Изпратените са покани за доброволно
изпълнение и покани за принудително изпълнение. В посоченото по-горе
тълкувателно решение се приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Ето защо
гореописаните действия по проучване на имуществото на ищеца и изпращането,
респ., връчването на покани за изпълнение не са прекъснали течението на
погасителната давност.
Погасителната давност е била прекъсната с налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника със запорни съобщения с изх. № ***/25.05.2022 г. до „ПИБ“ АД, с
изх. № ****/25.05.2022 г. до „***** “ АД, получени от съответните банки на
31.05.2022 г., както и с налагането на запор върху получаваната от длъжника пенсия
със запорно съобщение с изх. № ****/25.05.2022 г. до Националния осигурителен
инстирут (НОИ), получено от последния на 31.05.2022 г. Дали наложените запори са
били резултатни или безрезултатни е без значение за прекъсването на давността, тъй
като разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква само предприемане на действие за
3
принудително изпълнение, не и резултатност на предприетото действие.
На 19.03.2024 г. е подадена молба от „Т. С.“ ЕАД, с която е направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия. Направено е искане да бъде
извършена нова справка за новооткрити банкови сметки на длъжника и при наличие
на такива – да се наложи запор върху същите; да бъде наложен запор върху
получаваната от длъжника пенсия, след направена справка; да бъде насрочен опис и
оценка на собствените на длъжника движими вещи, находящи се на настоящия/
постоянния адрес. Подаването на молбата е било обусловено от необходимостта от
поддържане на висящността на изпълнителното дело предвид липсата на постъпления
въпреки наложените запори върху банковите сметки на длъжника и получаваната от
последния пенсия.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че след влизане в сила на
решението, с което е установено вземането, за което е издаден процесния
изпълнителен лист, когато е започнала да тече нова петгодишна давност,
погасителната давност е била и прекъсвана с предприетите по искане на взискателя
валидни изпълнителни действия по налагането на запор върху вземания на ищеца по
банковите му сметки и получаваната от него пенсия. От прекъсването на
погасителната давност е започнала да тече нова давност – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД. От
датата на влизане в сила на съдебното решение, на която дата е започнала да тече
новата давност, до датата, на която е прекъсната давността с предприемането на
съответните изпълнителни действия, между отделните изпълнителни действия, както и
от датата на последното изпълнително действие до датата на подававане на исковата
молба в съда и към приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не е
изминал петгодишен срок, поради което и процесното вземание не е погасено по
давност.
Освен изложеното дотук, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в
случая петгодишният период обхваща и периода на обявено извънредно положение в
Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от
посочения закон считано от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения
за частноправните субекти с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от
ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо
давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. спрял да тече и продължил
да тече считано от 21.05.2020 г.
С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, който
своевременно е направил искане за присъждане на такива. Делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно
4
открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ответника не е
взел участие и е с относително нисък материален интерес. Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
намира, че в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в минимален размер на 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л-Г“,
бл. 45, вх. 1, ап. 21, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, иск по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост
поради изтекла погасителна давност на сумата от 552,63 лв. – разноски по заповедно и
исково производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.04.2022 г. по гр.
д. № 13409/2017 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. д. № 1410/2022 г. на
ЧСИ С Х, рег. № ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Х. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „Л-Г“, бл. 45, вх. 1, ап. 21, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, сумата от 50 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5