№ 2035
гр. Пазарджик, 12.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220101677 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За ищеца „Ейджиби Файнанс“ АД, редовно призовано, се явява адв. М.,
редовно упълномощена да го представлява, с приложено по делото
пълномощно.
Ответниците А. Д. Т. и П. Г. С., редовно призовани, не се явяват. За
двамата ответници се явява адв. М., редовно упълномощен да ги
представлява, с представени по делото пълномощни.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля Ви да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам подадената искова молба и заявените със същата
доказателствени искания. Оспорваме отговорите на ответниците. Във връзка с
1
направените оспорвания на представените с исковата молба - договор за
предоставяне на паричен заем и погасителен план към него и съобразно
личното ви указание за представяне на оригинали на същите, представям на
съда исканите оригинали. След уточнение на конкретните оспорвания по тези
документи ще взема становище.
По отношение на заявеното с отговорите на исковата молба
възражение за погасителна давност, следва да се отбележи, че връщането на
предоставена за ползване сума на погасителни вноски, представлява по своята
същност изпълнение на основно задължение на длъжника на части съобразно
чл. 66 от ЗЗД.
Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност, като непротиворечиво в съдебна практика се приема, че
началният срок, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница и договорна лихва от погасителни вноски по договора за кредит, е
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Конкретно в този
смисъл е Решение 50173/13.10.22 г. по гр.д. № 4674/21 г. на ВКС, Трето
гражданско отделение.
По отношение на неясно заявените възражения в отговорите за
наличие на неравноправни клаузи, искам да отбележа, че по отношение на
процесния договор е неприложим Закона за потребителските кредити, тъй
като същият е обезпечен с ипотека и изрично на основание чл.4, т.2 от
цитирания закон, в редакцията му към подписване на процесния договор,
същият е изключен от приложното поле на този закон.
По отношение на процесния договор за заемателите - ответници в
настоящото производство, не намира приложение и защитата по Закона
защита на потребителите, доколкото същите не попадат в кръга потребители,
съгласно определението на тази дума, на това понятие по параграф 13, т.1 от
същия закон.
Представената в заем сума изрично, видно от договора, е предоставена с
цел – „стартиране на бизнес“, т.е. не са касае за покриване на лични нужди на
кредитополучателите.
Във връзка с представеното и от двамата ответници платежно
нареждане за сумата в размер на 2025 евро, платени по сметка на ищеца на
23.08.2013 г. не оспорваме, потвърждаваме, че тази сума е постъпила по
2
сметка на ищеца, като с така извършеното плащане кредитополучателите са
изпълнили поетото с договора задължение за плащане на такса за управление
на заема, изрично уговорена в чл. 23 ал. 1.
С оглед становището на ответниците, ще взема евентуално
допълнително.
АДВ. М.: Оспорваме исковата молба, както по основание, така и по
размер, съответно поддържаме депозираните отговори и от двамата
ответници по тази искова молба и направените възражения и
доказателствените искания с тези отговори. Запознах се с оригиналите на
договора и на погасителния план. Не поддържаме това оспорване, с оглед
представянето на оригиналите на тези два документа. На този етап е това от
нас.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
В подадената искова молба ищецът твърди, че на 07.09.2022 г. Районен
съд- Пазарджик, след като констатирал, че негова Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1528 от 07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2812 по описа за
2022 г. на Районен съд- Пазарджик, подлежи на изпълнение, издал
Изпълнителен лист № 1361 в полза на „ЕйДжиБи Файнанс” АД срещу
длъжниците А. Д. Т. и П. Г. С. за заплащане на: 6970.44 EUR - непогасена
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2022 г.
до окончателното изплащане; 2846.37 EUR - договорна/възнаградителна
лихва за периода от 20.09.2016 г. до 20.08.2020 г.; 2017,43 EUR - лихва за
забава в размер на законната лихва за период от 20.08.2019 г. до 20.08.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 462,92 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 870 лева.
Сочи се, че впоследствие с Разпореждане № 2210 от 22.03.2023 г. по ч.
гр. д. № 2812 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пазарджик, предвид
постъпили възражения от длъжниците, съдът указал на „ЕйДжиБи Файнанс"
АД. че може да предяви иск относно вземането си против длъжниците А. Д. Т.
3
и П. Г. С.. Разпореждането е връчено със съобщение 202352209800. получено
на 24.04.2023 г. и за „ЕйДжиБи Файнанс" АД е налице интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането в законоустановения
едномесечен срок от съобщението за подадено в срок възражение.
Твърди се, че по силата на Договор за предоставяне на паричен заем,
обезпечен с ипотека № 013-ПЗ-003 от 16.08.2013 г., обективиран и обезпечен
с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 171, том I. peг. № 2593, дело № 146 от 2017 г. на Нотариус Ю. В..
peг. № 436 на НК, вписан в Служба по вписванията- гр. Пазарджик под вх.
peг. № 7169, дв. вх. peг. № 7165 от 16.08.2013 г.. акт № 195, том 1, дело №
3900/ 2013 г., „ЕйДжиБи Файнанс“ АД, в качеството си на Заемодател,
предостави на А. Д. Т. и П. Г. С., в качеството им, заедно и поотделно, на
Заемател, паричен заем в размер на 9525 EUR /девет хиляди петстотин
двадесет и пет евро/. Върху непогасена част от предоставената заемна сума е
договорена месечна лихва в размер на 1,5 %, която се дължи и заплаща не по-
късно от 20-то число на всеки текущ календарен месец. Ответниците, като
Заематели, се задължиха да издължат заема до крайния срок- 20.08.2020 г.,
при спазване на следния индивидуален погасителен план: първоначален
гратисен период от 3 /три/ месеца/ за издължаване на главницата по заема,
през който период се дължат 3 /три/ равни месечни вноски по издължаване на
лихва, всяка от които в размер на 142.88 EUR и 81 равни месечни вноски по
издължаване на главница и лихва, всяка в размер на 203,93 EUR /двеста и три
евро и деветдесет и три евроцента/. всяка от които вноски е платима не по-
късно от 20 /двадесето/ число от текущия календарен месец. В случай на
неплащане в срок, на частично и/или забавено плащане на която и да е
дължима месечна погасителна вноска и/или месечна лихва. Заемателят дължи
допълнителна наказателна лихва за просрочие в размер на 2.00 % месечно
върху цялата непогасена част от предоставената заемна сума, считано от
датата на дължимо плащане до момента на окончателно погасяване на всички
просрочени дължими суми за: главница, лихва и наказателна лихва.
Впоследствие (след сключване на процесния договор), законодателят със
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн. ДВ, бр. 59 от
29.07.2016 г.), в чл. 43 въведе правилото, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Действащата в периода 20.08.2019 г. - 20.08.2022
4
г. законна лихва е в размер на 10 % /десет върху сто/.
Твърди се, че съгласно договореностите по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от
Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 013-ПЗ-003
от 16.08.2013 г., заемната сума е предоставена на 23.08.2013 г. чрез два
банкови превода (за сумата от 2025 EUR и за сумата от 7500 EUR) по банкова
сметка на А. Д. Т. при банка „УниКредит Булбанк“ АД.
Твърди се, че заемателите започнали да обслужват заема, но изпаднали
в просрочие и не издължили дължимите суми в договорения срок - 20.08.2020
г.
Твърди се, че към 20.08.2022 г. (датата на изготвяне на Заявлението по
ч. гр. д. № 2812 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пазарджик) задължението
на А. Д. Т. и П. Г. С., заедно и поотделно, като Заемател по горе цитирания
Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 013-ПЗ-003
от 16.08.2013 г., обезпечен и обективиран с договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 171. том I, peг. №
2593, дело № 146 от 2017 г. на Нотариус Ю. В., peг. № 436 на НК. вписан в
Служба по вписванията- гр. Пазарджик под вх. peг. № 7169, дв. вх. peг. №
7165 от 16.08.2013 г., акт № 195. том 1, дело № 3900/ 2013 г., възлиза на сума
в размер на 14835,53 EUR (от която 6970,44 EUR- непогасена главница,
2846,37 EUR- непогасена договорна възнаградителна лихва за периода
20.09.2016 г. - 20.08.2020 г. и 5018,72 EUR- начислена договорна
обезщетителна лихва за просрочие за периода 20.08.2019 г. - 20.08.2022 г.),
като в заповедното и в настоящото производства е заявена сумата от 11834.24
EUR, представляваща, както следва:
1. 6970.44 EUR - непогасена главница.
2. 2846,37 EUR - общ размер на просрочени месечни договорни
възнаградителни лихви с настъпил падеж за периода от 20.09.2016 г. до
20.08.2020 г.. формиран от сбора на посочените по- долу суми:
- 104.14 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.09.2016 г.
- 102,64 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.10.2016 г.
- 101,12 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
5
20.11.2016 г.
- 99,58 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.12.2016 г.
- 98,01 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.01.2017 г.
- 96,42 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.02.2017 г.
- 94,81 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.03.2017 г.
- 93,17 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.04.2017 г.
- 91,51 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.05.2017 г.
- 89.83 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.06.2017 г.
- 88,11 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.07.2017 г.
- 86,38 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.08.2017 г.
- 84,61 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.09.2017 г.
- 82,82 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.10.2016 г.
- 81,01 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.11.2017 г.
- 79.16 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.12.2026 г.
- 77.29 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.01.2018 г.
- 75.39 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.02.2018 г.
- 73.46 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
6
20.03.2018 г.
- 71,51 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.04.2018 г.
- 69,52 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.05.2018 г.
- 67.50 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.06.2018 г.
- 65.46 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.07.2018 г.
- 63.38 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.08.2018 г.
- 61,27 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.09.2018 г.
- 59.13 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.10.2018 г.
- 56.96 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.11.2018 г.
- 54.76 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.12.2016 г.
- 52,52 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.01.2019 г.
- 50,25 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.02.2019 г.
- 47.94 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.03.2019 г.
- 45,60 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.04.2019 г.
- 43,23 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.05.2019 г.
- 40,82 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.06.2019 г.
7
- 38.37 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.07.2019 г.
- 35.89 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.08.2019 г.
- 33,37 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.09.2019 г.
- 30,81 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.10.2019 г.
- 28,21 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.11.2019 г.
- 25,57 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.12.2016 г.
- 22,90 - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж 20.01.2020
г.
- 20,18 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.02.2020 г.
- 17.43 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.03.2020 г.
- 14,63 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.04.2020 г.
- 11,79 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.05.2020 г.
- 8,91 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.06.2020 г.
- 5,98 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.07.2020 г.
- 3,01 EUR - част за лихва от непогасена месечна вноска с падеж
20.08.2020 г.
Частта за лихва от всяка една от месечните погасителни вноски е
посочени в подписания между Заемодателя и Заемодателите Погасителен
план, неразделна част от Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен
с ипотека № 9 013-ПЗ-003 от 16.08.2013 г.
8
3. 2017,43 EUR - общ размер на обезщетение за просрочие (забава) за
изплащане на непогасените суми за главница в размер на законната лихва за
периода от 20.08.2019 г. до 20.08.2022 г., формиран от сбора на посочените
по- долу суми:
- 42,19 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.08.2019 г. на 4746.05 EUR, за периода
20.08.2019 г. - 20.09.2019 г.;
- 42.34 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.09.2019 г. на 4916,62 EUR, за периода
20.09.2019 г. - 20.10.2019 г.;
- 45,25 EUR - начислена обезщети тел на (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.10.2019 г. на 5089,74 EUR, за периода
20.10.2019 г. - 20.11.2019 г.;
- 45.35 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.11.2019 г. на 5265,46 EUR, за периода
20.11.2019 г. - 20.12.2019 г.:
- 48.39 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.12.2019 г. на 5443.82 EUR, за периода
20.12.2019 г. - 20.01.2020 г.;
- 50.00 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.01.2020 г. на 5624,85 EUR. за периода
20.01.2020 г. - 20.02.2020 г.;
- 48.41 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.02.2020 г. на 5808,60 EUR, за периода
20.02.2020 г. - 20.03.2020 г.;
- 53,29 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.03.2020 г. на 5995,10 EUR, за периода
20.03.2020 г. - 20.04.2020 г.;
- 53,26 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.04.2020 г. на 6184,41 EUR, за периода
20.04.2020 г. - 20.05.2020 г.:
- 56,68 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.05.2020 г. на 6376,55 EUR, за периода
9
20.05.2020 г. - 20.06.2020 г.;
- 56,59 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.06.2020 г. на 6571,57 EUR, за периода
20.06.2020 г. - 20.07.2020 г.;
- 60.18 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за просрочени
суми за главница в размер към 20.07.2020 г. на 6769,52 EUR, за периода
20.07.2020 г. - 20.08.2020 г.:
- 1415.50 EUR - начислена обезщетителна (законна) лихва за
просрочени суми за главница в размер към 20.08.2020 г. на 6970,44 EUR, за
периода 20.08.2020 г. - 20.08.2022 г.
Обезщетенията за забава в размер на законната лихва са изчислени чрез
приложение на НАП за изчисляване на законна лихва, общодостъпно на
посочена страница в интернет, резултати от които изчисления са приложени
към настоящата.
Искането към съда е да постанови решение, с което да установи, че А.
Д. Т. и П. Г. С. дължат на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД:
- сумата 6970,44 EUR /шест хиляди деветстотин и седемдесет евро и
четиридесет и четири евроцента/, представляваща главница, дължима по
Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 013-ПЗ- 003
от 16.08.2013 г.. обезпечен и обективиран с договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 171, том I, peг. №
2593, дело № 146 от 2017 г. на Нотариус Ю. В., peг. № 436 на НК, вписан в
Служба по вписванията - гр. Пазарджик под вх. peг. № 7169, дв. вх. peг. №
7165 от 16.08.2013 г., акт № 195. том I, дело № 3900/ 2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2022 г. (датата на подаване на Заявлението
по ч. гр. д. № 2812 по описа за 2022 г. на Районен съд- Пазарджик) до
окончателното изплащане;
- сумата 2846,37 EUR - общ размер на просрочени месечни договорни
възнаградителни лихви с настъпил падеж за периода от 20.09.2016 г. до
20.08.2020 г.;
- сумата от 2017,43 EUR - общ размер на обезщетение за просрочие
(забава) за изплащане на непогасените суми за главница в размер на
законната лихва за периода от 20.08.2019 г. до 20.08.2022 г.,
10
Претендират се направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Към исковата молба са приложени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата А. Д. Т., с който моли съдът да остави без
движение исковата молба, тъй като същата е нередовна. В исковата молба
липсват съществени обстоятелства относно предявения срещу нея иск.
Сочи, че не е посочено кога и какви суми са плащани от всеки от
заемателите за погасяване на предоставения заем. Не е посочено, кога са
преустановени плащанията. Има твърдения, че са преустановени плащанията,
но не е посочено, кога е станало това. Не е посочено, кои месечни вноски не
са погасени от заемателите.
Оспорва основателността на предявените срещу нея искове, както по
основание и най-вече по размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
задължения. С исковата молба се претендирало заплащане на лихви и на
периодични задължения (месечни погасителни вноски по договор за заем),
които се погасявали с тригодишна давност, която за част от тези задължения
била изтекла преди предявяване на претенцията.
Прави се възражение и че сключения между страните договор е
нищожен. Като алтернативно възразява, че съдържа нищожни клаузи, вкл.
такива които са нищожни, поради това че са неравноправни. С оглед на това
възражение, се твърди, че ако се приеме, че съществува договор за заем, то
предоставената по този договор за заем сума не е 9 525 Евро, предоставената
реално сума по договора е 7500 Евро, защото ищецът е предоставил 2025
Евро, които веднага още същия ден са му върнати от заемателкта А. Т.. При
това положение с извършените ежемесечни плащания в размер на 203,93 Евро
е погасена по-голяма част от главницата от 7500 Евро и неиздължената
главница не е в претендирания размер от 6970,44 Евро, а пъти по-малка, като
съответно са по-малки по размер и претендираните от ищеца лихви.
Твърди се, че реално са заплатени и по-големи от договорените лихви,
11
защото платените от ответницата лихви са за предоставен в размер на 7500
евро заем. Реципрочно - реално са договорени по-голям по размер лихви. И
съответно недопустими по размер лихви.
Възразява се и срещу претендираните от ищеца лихви, защото законът
забранява, да се начисляват лихви върху лихви (анатоцизъм), а точно такава е
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху месечните
вноски, които съдържат и възнаградителна лихва.
Оспорват се в пълен обем истинността на следните представените с
исковата молба писмени доказателства: Договор за предоставяне на паричен
заем обезпечен с ипотека № 013-ПЗ-003 от 16.08.2013 г.; Погасителен план
към Договор за предоставяне на паричен заем обезпечен с ипотека № 013413-
003/16.08.2013 г.
Във връзка с това им оспорване, моли съдът да задължи по силата на
закона ищеца, да представи в съдебно заседание оригиналите на оспорените
доказателства.
Съгласни са, да бъде извършена поисканата от ищеца съдебно-
счетоводна експертиза, но не са съгласни тази експертиза да бъде извършена
на база изходящи от ищеца документи. Вещото лице следва да извърши
експертизата си единствено и само на база на извлечение от банковите сметки
на заемодателя и на заемателите. Освен това експертизата не следва да се
извършва на базата на договора за заем, който е оспорен като нищожен.
Размерът на непогасената главница следва да бъде съобразен с размера на
реално предоставения заем, който размер е спорен въпрос и е единствено от
компетентността на съда. Също така размерът на претендираните лихви е
обусловен от размера на главницата, върху която се дължат и поради това и
този въпрос също е от компетентността на съда.
Претендират се сторените по делото разноски, които на основание чл.
80 ГПК са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства,
а именно посочените платежни нареждания. Изразено е становище по
доказателственото искане на ищеца за ССчЕ. Направени са доказателствени
искания.
В срока по 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
12
исковата молба и от ответника П. Г. С., с който моли съдът да остави без
движение исковата молба, тъй като същата е нередовна. В исковата молба
липсват съществени обстоятелства относно предявения срещу него иск.
Сочи, че не е посочено кога и какви суми са плащани от всеки от
заемателите за погасяване на предоставения заем. Не е посочено, кога са
преустановени плащанията. Имало твърдения, че са преустановени
плащанията, но не е посочено, кога е станало това. Не е посочено, кои
месечни вноски не са погасени от заемателите.
Оспорва основателността на предявените срещу него искове, както по
основание и най-вече по размер.
Прави възражение за изтекла погасителлна давност на претендираните
задължения. С исковата молба се претендирало заплащане на лихви и на
периодични задължения (месечни погасителни вноски по договор за заем),
които се погасявали с тригодишна давност, която за част от тези задължения
била изтекла преди предявяване на претенцията.
Прави се възражение и че сключеният между страните договор е
нищожен. Като алтернативно възразява, че съдържа нищожни клаузи, вкл.
такива които са нищожни, поради това че са неравноправни. С оглед на това
възражение, се твърди, че ако се приеме, че съществува договор за заем, то
предоставената по този договор за заем сума не е 9 525 Евро, предоставената
реално сума по договора е 7500 Евро, защото ищецът е предоставил 2025
Евро, които веднага още същия ден са му върнати от заемателката А. Т.. При
това положение с извършените ежемесечни плащания в размер на 203,93 Евро
е погасена по-голяма част от главницата от 7500 Евро и неиздължената
главница не е в претендирания размер от 6970,44 Евро, а пъти по-малка, като
съответно са по-малки по размер и претендираните от ищеца лихви.
Възразява се и срещу претендираните от ищеца лихви, защото законът
забранява, да се начисляват лихви върху лихви (анатоцизъм), а точно такава е
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху месечните
вноски, които съдържат и възнаградителна лихва.
Оспорват се в пълен обем истинността на следните представените с
исковата молба писмени доказателства: Договор за предоставяне на паричен
заем обезпечен с ипотека № 013-ПЗ-003 от 16.08.2013 г.; Погасителен план
към Договор за предоставяне на паричен заем обезпечен с ипотека № 013413-
13
003/16.08.2013 г.
Във връзка с това оспорване, моли съдът да задължи по силата на
закона ищеца, да представи в съдебно заседание оригиналите на оспорените
доказателства.
Съгласни са, да бъде извършена поисканата от ищеца съдебно-
счетоводна експертиза, но не са съгласни тази експертиза да бъде извършена
на база изходящи от ищеца документи. Вещото лице следва да извърши
експертизата си единствено и само на база на извлечение от банковите сметки
на заемодателя и на заемателите. Освен това експертизата не следва да се
извършва на базата на договора за заем, който е оспорен като нищожен.
Размерът на непогасената главница следва да бъде съобразен с размера на
реално предоставения заем, който размер е спорен въпрос и е единствено от
компетентността на съда. Също така размерът на претендираните лихви е
обусловен от размера на главницата, върху която се дължат и поради това и
този въпрос също е от компетентността на съда.
Претендират се сторените по делото разноски, които на основание чл.
80 ГПК са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства,
а именно посочените платежни нареждания.
С определението си по реда на чл. 140 от ГПК № 2506/28.09.2023 г.
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Приел е
представените от страните и приложени съответно към исковата молба на
ищеца и към писмените отговори на ответниците, писмени доказателства.
Произнесъл се е по доказателствените искания на страните. Указал им е
разпределението на доказателствената тежест в производството.
В днешното съдебно заседание в изпълнение на задължението си по чл.
183 от ГПК ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител
представи по делото оригинала на процесния договор за паричен заем
обезпечен с ипотека от 16.08.2023 г., както и оригинала на погасителния
план към същия договор
Процесуалният представител на ответниците заяви, че във връзка с така
представените оригинали на документите, не поддържа направеното с
14
писмените отговори на исковата молба оспорване на тези два документа.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и приложени съответно към
исковата молба на ищеца и към писмените отговори на ответниците писмени
доказателства.
НЕ ПРИЕМА по делото и връща на процесуалния представител на
ищеца днес представените оригинали на договор за паричен заем от
16.08.2013г. и на погасителен план към него от същата дата, тъй като счита,
че оригиналите на същите не следва да са по делото, предвид неподдържането
на направеното оспорване от страна на ответниците
С представянето им в днешното съдебно заседание ищцовата страна
изпълни задълженото си по чл.183 от ГПК.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело ч.гр.дело № 2812/2022 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението на съдебно-
икономическата експертиза, изготвена от вещото лице М. Л.. Констатира, че
заключението е депозирани от вещото лице при спазен срок по чл. 199 от
ГПК.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 47 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и служебни отношения със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
15
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм писмено заключение, което поддържам.
За дадените периоди в изчислението, приложените към исковата молба
таблици с направени разпечатки за изчисляване на законната лихва, съдържат
припокриване на дати, т.е. налице е олихвяване на всяко 20–то число два
пъти. Началният период е 21-ви, крайният е 20-ти. Във вашите изчисления
крайният е 20-ти и началният е 20-ти, което за всяко 20-то число има
начисляване два пъти на лихви, веднъж в единия период и веднъж в другия
период. Затова 20-то число е с размер на дължими главници с падеж до 20-то
число. От 21–во число към вече падежиралите преди това главници се
добавят и тази с падеж на 20-ти.
Работих при изготвяне на заключението с документите, приложени по
делото.
АДВ. М.: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ. М.: Не съм съгласен със заключението за дължими законни
лихви, тъй като в случая се касае за начисляване на лихви върху лихви, което
е абсолютно незаконосъобразно.
Съвсем ясно става от претенцията направена в исковата молба, че се
претендира законова лихва върху възнаградителните лихви, за което
съществува забрана в закона, поради това считам, че неправилно са
изчислени законовите лихви.
Да това е.
АДВ. М.: Считам, че възражението е абсолютно голословно, в исковата
молба е ясно и категорично, че претендираните обезщетения за забава на
изпълнение в размера, както е по договора, изчислен от вещото лице, така и
съобразно размера на законната лихва, е единствен и само в падежиралите
главници.
СЪДЪТ счита, че заключението на вещото лице М. Л. ще следва да
бъде прието като доказателство по делото, като обективно изготвено и
даващо отговор на поставените задачи.
Поради което и по доказателствата, съдът
16
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението на вещото лице
М. Л..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с
представената от нея справка-декларация, а именно сумата в размер на 400
лв., от които сумата в размер на 300 лв. да се изплати на вещото лице по
внесения от ищеца депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от днес да довнесе разликата
за възнаграждението на вещото лице в размер на 100 лв., като му УКАЗВА, че
при неизпълнение на това задължение в дадения срок, в полза на вещото лице
ще бъде издаден изпълнителен лист за невнесената част от възнаграждението.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. М.: Във връзка с направеното изявление от ищцовата страна, че
не оспорва факта на заплащане от страна на ответницата на сумата от 2025
евро на 23.08.2013 г., Ви моля да задължите ищеца да каже - дали преди това
е заплатил на доверителите ми същата сума.
АДВ. М.: Относно така поставения неясен въпрос, мога да отбележа
следното: съгласно процесния договор за предоставяне на паричен заем,
ищецът в настоящото производство и заемодател по същото, не е поемал
задължение за заплащане на каквото и да е към ответниците, а единствено е
поел задължение да предостави в заем процесната сума в размер на 9525 евро.
За изпълнение на въпросното задължение към исковата молба са представени
2 броя платежни нареждания от дата 23.08.2013 г. за сумите 2025 евро и
допълнително 7500 евро.
Така представените доказателства не са оспорени от ответниците.
Липсва възражение от страна на същите, че заемодателят не е предоставил
заемната сума
Отново потвърждавам, че заплатената от ответницата А. Т. сума в
размер на 2025 евро извършено на 23.08.2013 г., е в изпълнение на поетото от
заемателите задължение по чл. 23 ал. 1 от процесния договор, по силата на
17
която разпоредба заемателите неотменимо и безусловно са се съгласили и
задължили, едновременно с предоставяне на заемната сума, да заплатят на
заемодателя такса за управление на заема, която такса е в уговорения размер
от 2025 евро.
АДВ. М.: Аз може би не се изразих правилно като казах “заплатят“, че е
предоставена в заем, това ми беше въпросът. Грешката е моя.
Може ли да отговори ищеца - Дали същия ден преди да бъде платена
от моите доверители, заемодателят е предоставил в заем сумата 2025 евро,
това е моят въпрос.
Настоявам адв. М. да ми отговори на въпроса – Дали заемодателят,
който е ищец в настоящото производство, е предоставил в заем сумата от
2025 евро преди доверителите ми да заплатят същата сума в изпълнение по
договора?
АДВ. М.: Доколкото аз съм единствено и само процесуален
представител на ищеца, считам, че достатъчно подробно отговорих на така
поставения въпрос, същият се изяснява и от предоставените към исковата
молба доказателства за предоставяне на заемната сума.
В случай, че процесуалният представител на ответниците е желаел да
ангажира обяснения на ищеца, същият е следвало своевременно с отговора на
ИМ да заяви такова.
Бях достатъчно подробна и ясна, както с изпълнение на задълженията
за предоставяне на заема, така и основанието, на което е заплатена сумата, за
която се дават доказателства от ответниците.
Нямам други искания. Не възразявам да се приключи събирането на
доказателства.
АДВ. М.: Считам, че след като процесуалният представител на ищеца
не може да отговори на така поставения въпрос, ще следва управителят на
дружеството да бъде задължен от съда да се яви в съдебно заседание, за да
отговори на този въпрос.
Също така считам, че не е преклудирана възможността да се правят
доказателствени искания в първото по делото съдебно заседание,
преклудират се само възможността за направата на възражения, но не и на
доказателствени искания, иначе то за какво е това съдебно заседание.
18
АДВ. М.: Противопоставям се на така заявеното искане, същото касае
представени още с исковата молба доказателства.
АДВ. М.: От представените с исковата молба доказателства и от
представените с отговора на исковата молба други такива, не може да бъде
даден отговор на този въпрос, а именно от представеното с исковата молба
платежно нареждане, не говоря за 2-та броя, говоря само за едно платежно
нареждане, а именно за сумата 2025 евро се вижда, че преводът е направен на
23.08.2013 г.
С отговора на исковата молба е представено платежно нареждане от
същата дата, но не може да се направи извод кое платежно нареждане
прехожда другото. За това считам, че е необходимо да се даде отговор на този
въпрос, защото това е съществено относно направеното от нас възражение за
неравноправни клаузи, съответно за нищожност на клаузите, а именно
относно въпросната клауза за заплащане на такси, които всъщност не са
такси, а по този начин се предоставя кредит в много по-малък размер, а се
плащат лихви и разноски върху непредоставен в цитирания в договора размер
заем. Това е изключително съществено и именно в това се състои
квинтесенцията на настоящия съдебен спор.
АДВ. М.: Считам, че въпросът, който се поставя към ищеца накратко
представлява интерпретиране на представените по делото доказателства и
като такъв не би следвало да бъде допускан.
По отношение на продължаваното поддържане на становището за
нищожност и неравноправност, както беше заявено на клаузи от договора,
обръщам внимание, конкретни оплаквания и конкретни клаузи по процесния
договор по отношение, на които се претендира неравноправност не са
посочени нито в отговорите на исковата молба, нито в днешното съдебно
заседание.
В тази връзка отново обръщам внимание, че целта на процесния
договор, т.е. услугата, която е предоставена на ответниците, е заемната сума
да бъде ползвана от същите, съгласно изрично уговорената в същия договор
цел, посочена в чл.2 ал.1, а именно - стартиране на бизнес, както и заплащане
на всички такси за управление на заема, което безспорно не предоставя на
заемателите по договора и настоящи ответници, качеството потребители.
19
Съгласно параграф 13 т. 1 от ЗЗП, където изрично е указано, цитира: „че
потребител е физическо лице, което ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска дейност.“.
По отношение на процесния договор, както не е приложим Закона за
защита на потребителите, така отново заявявам, че е неприложим и Закона за
потребителския кредит, в редакцията му към момента на сключване на
процесния договор, тъй като последният е такъв обезпечен с ипотека и
изрично, съгласно разпоредбата на чл. 4, т.2 от последния закон, е изключено
приложеното по него също.
АДВ. М.: Няма какво да добавя.
Съдът по направеното от пълномощника на ответниците искане счита,
че същото намира правното си основание в разпоредбата на чл. 176 от ГПК, а
именно за явяване управителя на ищцовото дружество за даване обяснения по
поставения от адвокат М. въпрос. Настоящият съдебен състав счита, че
същото не следва да бъде уважавано, а съображенията за това са, че след
искането на адвокат М. за изясняване на обстоятелството относно плащането
на процесната сума в размер на 2025 евро, процесуалният представител на
ищеца изложи подробно обстоятелства във връзка с това.
Не се налага задължаването на управителя на ищцовото дружество да се
яви в съдебно заседание за даване на обяснения по този въпрос.
Страните ще имат възможност да вземат становище в хода по същество
на делото и да изложат своите твърдения и обстоятелства във връзка с така
представения документ.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на пълномощника на ответниците за
задължаване на управителя на ищцовото дружество да се яви в съдебно
заседание и да отговори по реда на чл.176 от ГПК на днес поставения от
адвокат М. въпрос.
20
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания, моля да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо председател, моля да постановите
решение, с което да уважите изцяло ищцовата претенция. В хода на процеса
безспорно се установиха вземанията, предмет на настоящото производство,
както по основание, така и по размер.
Моля да присъдите на доверителя ми и сторените, както в настоящото,
така и в заповедното производство разноски, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК, като моля към сумата по списъка да бъде добавен
допълнителния депозит определен днес, т.е допълнително сумата от 100 лв.,
за което ще представим доказателства в указания от вас срок за плащане.
АДВ. М.: Уважаема госпожо съдия, моля Ви да отхвърлите предявените
срещу доверителите ми претенции, за заплащане на суми по дадения заем и
преди всичко да отхвърлите претенцията за заплащане на сумата 2025 евро,
които както се установява от доказателствата по делото, а именно
съдържащите се в исковата молба признания, съответно от приложените към
нея писмени доказателства, съответно и от представените с отговора на
исковата молба писмени доказателствата, същата сума не е предоставена в
заем. А с договора е направено едно заобикаляне на закона, с което на
доверителя ми реално е предоставена само сумата от 7 500 евро, а не както се
претендират 9525 евро, защото най-напред сумата от 2025 евро е
предоставена от ищеца за заемотодател на доверителите ми, които незабавно
са я върнали буквално в рамките на минути, видно от приложеното към
исковата молба платежно нареждане за тази сума. Тя е приведена на
21
доверителите ми на 23.08.2013 г. в 13 ч. 31 мин. 27 секунди., а доверителката
ми А. Т. е върнала тази сума на 23.08.2013 г. в 13 ч. 52 мин. 12 секунди. Т.е
касае се за заобикаляне на закона, така както е заобиколен закона с въвеждане
на клауза в договора, че парите се предоставят за „някакви си бизнес
начинания“, няма такова нещо. Доверителите са писали – „за потребление“,
но са ги принудили да подпишат такъв договор. Няма доказателства, че тези
пари са изразходвани именно за бизнес начинания, така както се твърди, но
към исковата молба няма такива доказателства, съответно доверителите ми не
са търсили тези пари в качеството си на търговци, те не са търговци, както се
твърди, и искат да ги направят търговци - зорлем.
Съответно видно от тези доказателства, че тази сума не е предоставена
в заем на доверителите ми, касае се едно заобикаляне на закона, както казах, с
което се цели предоставяйки по-малка сума, да се върне по-голяма и
съответно да се дължат възнаградителни лихви, и съответно там каквото си
търсят върху по-голямата сума от 9525 евро. Такава сума не е предоставена
на доверителите ми и то е въпрос на анализ на доказателствата по делото и
както вече го казвам и на други места- всяка информации се възприема по
нравственост. Надявам се съдът да е добронамерен, да не е злонравен и ако е
такъв ще възприеме нашето становище, че се касае за заобикаляне на закона.
Благодаря Ви за вниманието.
Ще се опитам да представя писмена защита в срок, който ми дадете.
АДВ. М.: Само моля да обърна внимание, тъй като има искане за
присъждане на разноски, което не беше повдигнато, или иначе е заявено в
отговорите на исковата молба.
Първо обръщам внимание на съда, че ответникът А. Т. няма
доказателства да е заплатила възнаграждението за адвокат, което се
претендира да бъде присъдено, от една страна. А от друга страна, моля в
случай, че счетете, че е налице хипотеза, в която разноските да бъдат
дължими към ответниците да се съобразите с факта, че исковата претенция е
предявена срещу двамата ответниците с искане за солидарно осъждане на
същите, да заплатят една и съща парична сума и в този случай
възнаграждението е едно, а не за всеки от ответниците.
22
Ще представа писмени бележки в указан от Вас срок.
СЪДЪТ на основание чл.149 ал.3 ГПК определя на страните
едноседмичен срок от днес за представяне на писмени защити по делото.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:26 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23