Р
Е Ш Е
Н И Е
№90
08.04.2022год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 41 по описа за
2022 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Х.Н. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Т.Т., против Решение № 371/ 21.12.2020г.,
постановено по АНД № 20215530202511/2021 г. по описа на Районен
съд Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба серия К, № 4979502, издаден от ОД на МВР Стара Загора за
нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено с
автоматизирано техническо средство. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора издаденият ЕФ е
незаконосъобразен, тъй като е бил приспаднат толеранс на засечената скорост от
минус 3 км/ч, вместо регламентираните минус 3 % толеранс от отчетената скорост
над 100км/ч, което е довело до неправилно определяне на санкцията в по-висок
размер. На следващо място счита, че първоинстанционният съд не е съобразил и
съществуващата в процесния ЕФ неяснота относно мястото на извършване на
нарушението, доколкото били вписани две местоположения – на км.221+950 и на
км.222+000 /разклон за село Змейово/. Въз основа на изложени съображения в
подкрепа на наведените касационни основания е направено искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменен издаденият ЕФ
като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.36, ал.1, т.3 от ЗА, за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната
жалба - Областна дирекция на МВР Стара Загора, в
представено писмено възражение от процесуалния представител юрисконсулт Москова
оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде
потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на Х.Н.Н. срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К, № 4979502 на ОД на МВР – Стара Загора, с който на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, на Х.Н. е наложена глоба в размер на
600лв., за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 08.06.2021г., в 11:48ч., в обл. Стара Загора,
на път I-5,
км.221+500 разклона за с.Змейово, посока към гр.Стара Загора, при ограничение
от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 е извършено нарушение за скорост при
управление на МПС *** с рег.№ ****, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR-M
544.
Установената стойност на скоростта е 101 км/ч при отчетен километров толеранс
от -3км, като превишената стойност на скоростта е 51 км/ч.
За да потвърди ЕФ, Старозагорският районен
съд е изложил съображения за неговата формална и материална законосъобразност.
Констатирано е, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от Министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г, отговаря на
императивните изисквания на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, като
при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на
спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз
основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел, че извършеното нарушение по
чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като
законосъобразно Х.Н. е санкциониран с налагане на предвиденото в закона по вид
и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен
фиш. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са
всички заявени възражения на
жалбоподателя.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че в
съответствие със законово установените изисквания, електронният фиш съдържа
надлежно описание на нарушението - в необходимата и достатъчна степен е
конкретизирано и индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, като
са посочени всички обстоятелства от
значение за съставомерността на деянието и наличието на административно
нарушение, при описание на конкретните параметри на нарушението и пределите на
следващата се за него отговорност от гл. т на правна квалификация и вид/размер
на приложимата административна санкция. Противно на твърдението на
санкционираното лице, не съществува „колизия“ в съдържанието на издадения ЕФ
относно мястото на извършване на нарушението. В електронния фиш конкретно е
посочено, че това е км.221+950 от път I-5, а
вписването „разклона за с.Змейово“, който се намира на км.222+000 от същия път,
само допълнително пояснява в кой участък от посочения първокласен път е
извършено установеното нарушение за скорост. Обосновано и правилно въззивният
съд е приел, че допуснатата неточност при отчитане на максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, изразяваща се в приспаднат
километров толеранс от -3км вместо -3% от установената скорост на движение, не
отрича съставомерния признак, че санкционираното лице е управлявало със
скорост, която е с 50 км/ч повече от разрешената за съответния пътен участък.
Това е така, защото установената в случая с АТСС скорост е била 104 км/ч, а 3%
от 104 са равни на 3,12, който резултат, изваден от 104км/ч дава скорост от
100,88 км/ч. Въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта в участъка от
пътя, където е извършено нарушението, е 50 км/ч и съответно установеното
превишение на скоростта е равно на 50,88 км/ч, което несъмнено е над
50км/ч. Следователно правилно
за установеното нарушение на скорост е приложена административнонаказателната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд за формална и процесуална законосъобразност
на оспорения ЕФ серия К, № 4979502 на ОД на МВР
– Стара Загора и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите
на това решение.
Фактически, правно и доказателствено обоснован
е и направеният от Старозагорският районен съд извод, че по несъмнен начин е
установено и доказано извършеното от Х.Н. нарушение, за което е санкциониран с
издадения електронен фиш серия К, № 4979502 на ОД на МВР – Стара Загора, при спазване на условията и
реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.
По тези съображения Старозагорският административен
съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба основания за отмяна
на решението на районния съд и то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80лв, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 371/ 21.12.2020г., постановено по АНД № 20215530202511/2021 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Х.Н.Н. ЕГН ********** ***, да
заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 80 /осемдесет/лв за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.