РЕШЕНИЕ
№ 1089
гр. Пловдив, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501166 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Б. К., чрез пълномощника адв.М. Б., срещу
решение №*г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр.дело № ***г. С обжалваното
решение е отхвърлен предявения от Г. Б. К., ЕГН ********** срещу ответника КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с
правно основание 439 ГПК за установяване недължимостта на следното парично вземане:
1786,16 лева главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 11.12.2007г.;
541,16 лева, възнаградителна лихва за периода 30.01.2007г. - 30.05; 415,09 лева неустойка за
забава за периода 28.02.2007г. до 26.06.2008г.; 54,85 лева, представляваща държавна такса,
както и 89,30 лева адвокатско възнаграждение, ведно със зак. лихва върху главницата,
считано от 26.06.2008г. до изплащане на вземането, за което вземане е издаден изп. лист от
15.07.2014г. по ЧГД № ***8г. по описа на РС Стара Загора, и е образувано изп. дело № ***г.
по описа на ЧСИ Константин Павлов, като погасено по давност, като неоснователен.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се, че решението е неправилно. Сочи се, че след
настъпване на перемпцията, предвидена в ГПК, извършване на изпълнителни действия след
двугодишния срок са незаконосъобразни и не прекъсват изпълнителната давност. Сочи се
практика на Върховен касационен съд в тази насока. Сочи се, че при образуване на ново
дело след настъпила перемпция, е било необходимо отново да се направи възлагане по чл. 18
1
ЗЧСИ, без което предприетите от ЧСИ действия са незаконосъобразни. Сочи се, че
решението е необосновано. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. П. с който въззивната жалба се намира за
неоснователна, а решението се приема за правилно. Иска се неговото потвърждаване.
Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Посочена е банкова сметка за
плащане на търговското дружество.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че в рамките на образуваното пред ЧСИ
Иван Стръмски изп. дело № ***г. на 2.07.2009г. е подадена молба за образуване на изп. дело
и с която на ЧСИ са възложени всички действия по член 18 от ЗЧСИ. На 17.08.2009 г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ***; на 17.08.2009г. е наложен запор
върху друж. дял на длъжника в ***ЕООД; на 22.01.2013г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника; с молба от 28.11.2016г. е образувано изп. дело пред ЧСИ
Илчева и на 5.12.2016г. е наложен запор върху ТВ, получавано от ***; на 30.11.2016г. е
наложен запор върху банковите сметки в Банка ДСК, Уникредит Булбанк, ОББ и Юробанк
АД; на 16.05.2017г. е наложен запор върху банковите сметки в ТБ Д; на 24.02.2022г. е
наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Райфайзен банк; на 22.05.2023г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от *** АД. По
време на висящността на изпълнителния процес давност не тече според ППВС № 3/1980 г., а
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността. Понастоящем е прието
ТР № 3/2020г. на ОСГТК, с което се прие, че докато трае изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла, като
за тях давността започва да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. В периода 17.08.2009г. до 17.08.2011г. взискателят е бездействал, с оглед на което
изп. производство е прекратено по силата на закона на 17.08.2011г. поради перемпция, като в
този период давност не е текла, нова давност започва да тече от 22.11.2013г. Следващото
прекъсване на давността е на 28.11.2016г., 5.12.2016г., 16.05.2017г., 30.1.2016г.; 16.05.2017г.;
24.02.2022г.; 22.05.2023г., като изп. производство е спряно от съда на 20.05.2024г.
Настоящият съдебен процес е започнал на 13.05.2024г.
2
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Г. Б. К., че след настъпване на
перемпцията, предвидена в ГПК, извършване на изпълнителни действия след двугодишния
срок са незаконосъобразни и не прекъсват изпълнителната давност. Сочи се практика на
Върховен касационен съд в тази насока. Вярно е че в съдебната практика е имало спор дали
при настъпила перемпция по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по едно изпълнително дело извършените
по него изпълнителни действия прекъсват теченето на погасителната давност. Но към
настоящия момент по този въпрос има прието Тълкувателно решение на ВКС ОСГТК от
04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. по т.3, според което погасителната давност се прекъсва от
изпълнителното действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. Ето защо това възражение на жалбоподателя е неоснователно, защото този
правен въпрос е вече еднозначно решен със задължително тълкуване от ВКС.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя Г. Б. К., че при образуване на ново дело
след настъпила перемпция, е било необходимо отново да се направи възлагане по чл.18
ЗЧСИ, без което предприетите от ЧСИ действия са незаконосъобразни. Според въззивният
съд изпълнителните действия са законосъобразни, защото при образуването на второто
изпълнително дело по описа на ЧСИ Гергана Илчева рег. № 765 с район на действие ОС
Стара Загора взискателя КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД изрично в молбата за
образуване на делото /л.308/ е поискал извършване на изпълнителни действия, а именно
опис на движими вещи и запор на трудово възнаграждение. С молба от 11.05.2017г. /л.340/
взискателят КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД е поискал запори върху банкови
сметки на длъжника. РС Пловдив изрично в своето решение е посочил, че изпълнителните
действия прекъсващи теченето на погасителната давност са запори върху трудовото
възнаграждение на длъжника и запори върху банковите сметки. Тоест и за тези две
изпълнителни действия са налице изрични молби от взискателя до съдебния изпълнител,
поради което е нямало никаква нужда да се направи и възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Това
възражение на жалбоподателя е неоснователно. Ето защо решението на РС Пловдив е
правилно, законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела
участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 200 лева за оказана защита от юрисконсулт С. П. по въззивното
дело.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №473/05.02.2025г. на Пловдивски районен съд,
постановено по гр.дело № 8153/2024г.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, от с.*** да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО
3
ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, бул.Панчо Владигеров
21, бизнес център Люлин 6, ет.2 сумата от 200 лева разноски по делото направени пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4