Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №1428 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 23.12.2020
год. /уточнена с молба от 09.03.2021 год./ на длъжника ЗК „Уника“ АД, чрез
юрисконсулт Г.П./надлежно упълномощена/, срещу постановление от 08.12.2020 год.
по изпълнително дело №20208510402567 по описа на частен съдебен изпълнител М.П.,
с рег.№851 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв.
Жалбоподателят поддържа, че получил
покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело, с която бил
поканен да заплати сумите по изпълнителния лист, както и разноски и такси по
изпълнението, в т.ч. възнаграждение за един адвокат в размер на 2 343.61
лв. Върху тези суми в общ размер на 147 915.87 лв. бил наложен запор върху
банковата му сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД, като на 01.12.2020 год. посочената
сума било преведена по сметка на частния съдебен изпълнител. Частният съдебен
изпълнител бил приел за събиране в производството на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
вр. с чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 2 343.61
лв. – разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство. Същевременно не бил ясен договорения начин на оказване на
безплатната правна помощ, а именно на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА се
предоставя същата. Освен това в изпълнителното производство не можело да се
определят и събират разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, доколкото от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ГПК следвал извода, че се имал предвид направен от взискателя разход.
Съдебният изпълнител не можел да определя размера на дължимото възнаграждение
при безплатна правна помощ. Следвало взискателят да представи и доказателства,
че реално е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. Сочи също така, че
претендираният адвокатски хонорар бил прекомерен, тъй като не съответствал на
фактическата и правна сложност на извършените от процесуалния представител на
взискателя действия, които били сведени до подаването на молба за образуване на
изпълнителното производство, която имала преди всичко бланкетен характер.
Взискателят Р.Л.Г.счита, че жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение. Размерът на
адвокатското възнаграждение бил определен на основание чл.
38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
в размер на 2 343.61 лв., от които 200 лв. – за образуване на
изпълнителното производство и 2 143.61 лв. – за процесуално
представителство. В случая видно било от данните по делото, че взискателя била
предоставена безплатна правна помощ, като съдебният изпълнител бил определил
възнаграждението съобразно минималните стойности на адвокатския труд.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално недопустима, евентуално неоснователна.
Същата била подадена от нелегитимирана страна – трето лице. Разпоредбата на чл.
38, ал. 2 ЗА била приложима по аналогия и в изпълнителното производство, като
разноските за адвокатското възнаграждение в този случай били за сметка на
длъжника съгласно общото правило на чл. 79 ГПК. Приетото за събиране адвокатско
възнаграждение не било прекомерно завишено, тъй като според чл. 78, ал. 5 ГПК
то не можело да бъде по-малко от минимално определеното съобразно чл. 36 ЗА. Съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
минималното възнаграждение за образуване на изпълнително производство било 200
лв., а според чл. 10, т. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, минималното
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната
по изпълнителното дело в частност възлизало на 2 143.61 лв. Т.е. общият
минимален размер на възнаграждението бил 2 343.61 лв. и в този смисъл без
значение била фактическата и правна сложност на делото и колко процесуални
действия бил извършил упълномощеният от взискателя адвокат за събиране на
присъдените в негова полза суми. Следователно не била налице прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20208510402567 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 27.11.2020 год. на
взискателя Р.Л.Г., чрез адв. С.Б./надлежно упълномощен/, въз основа на
изпълнителен лист от 26.11.2020 год. по решения по гр.дело №306/2020 год. по
описа на САС, ГК, 12 с-в, издаден срещу ЗК „Уника“ АД за сумата от 100 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.03.2017 год. до окончателното изплащане. С молбата е
поискано налагането на запор на банковите сметки на длъжника, както и да бъдат събрани от него и разноските за възнаграждение на
един адковат, оказал безплатна правна помощ на взискателя на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
На 30.11.2020 год. на длъжника е била надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните
суми: 100 000 лв. – главница, 38 250 000 лв. – законна лихва за
периода от 05.03.2017 год. до 11.12.2020 год., 2 343.16 лв. – разноски по
изпълнителното дело /за адвокатско възнаграждение/ и 7 322.26 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ /разноските и таксите по изпълнението са определени с постановление на
съдебния изпълнител от 27.11.2020 год./.
На 30.11.2020 год. на „Райфазенбанк /България/“ ЕАД е било
връчено запорно съобщение, като на 11.12.2020 год. третото задължено лице е
подало молба, в която е посочило, че признава вземането, върху което е наложен
запор, че по банковата сметка на длъжника има достатъчна наличност и че няма
претенции от трети лица.
Своевременно – на 03.12.2020 год. длъжникът
е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв. Искането е било
оставено без уважение с обжалваното постановление от 08.12.2020 год., което е
било надлежно съобщено на длъжника на 10.12.2020 год.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението
на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния
способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е
била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената
правна помощ е била договорена като безвъзмездна на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, при безплатна правна
помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а когато е предоставена
в изпълнителното производство – от съдебния изпълнител.
Изпълнението е образувано от взискателя за събиране на
вземания по изпълнителния лист в общ размер на 138 250 лв. /100 000 лв. –
главница + 38 250 лв. – законна лихва/. Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. /в редакцията й към момента на постановлението на
съдебния изпълнител от 27.11.2020 год., която е и действаща/, минималният
размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а
съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1 000 лв. – 200 лв. и за вземания над 1 000 лв. –
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7, като дължимостта
на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита,
изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от
подаване на молба за образуване на изпълнително производство.
В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното
дело, че такива действия – извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК –
посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна /виж чл. 426, ал. 3
вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК/, не са предприемани, а
същевременно длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени по
изпълнителни способи, които не са приложени. В този смисъл настоящият съдебен
състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на
направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
наредбата.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника ЗК „У.“ АД постановлението от 08.12.2020 год. по изпълнително
дело №20208510402567 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на
КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до размера от 2 343.61
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/