Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 08.11.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 558 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.Н.П. ЕГН ********** срещу НП № 1717а - 840/10.04.2019г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се прави искане за приложение на по – благоприятна разпоредба.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 03.04.2019г. около 14.43 часа в гр. Д. по бул. „***“ до ***не изпълнява полицейско разпореждане да преустанови движението си на управлявания от него мотоциклет за извършване на проверка, с което осуетява същата.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 64 ал. 4 от ЗМВР, съобразно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които като еднопосочни, логични, последователни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

От показанията на актосъставителя Д.П.Д. и свидетеля Г.Д.П. се установява, че жалбоподателят след като не е спрял на подадения ясен сигнал, впоследствие е бил установен в близост до дома, в който живее. При проведена беседа с него е установен моторът с топъл двигател. А и самият жалбоподател е откликнал на посещението на служителите на реда, отваряйки и показвайки мотора. Същевременно жалбоподателят неколкократно се е извинил за действията си на актосъставителя Д. и на свидетеля П., обяснявайки, че не е искал така да се получи, но тъй като автомобилът му е бил повреден, се е наложило спешно да ползва мотора.

В тази насока са и показанията на свидетеля М.Н.Я., които отразяват ясно неизпълнението на разпореждането на полицейския орган. Според показанията на свидетеля, жалбоподателят не е спрял на подадения сигнал, като впоследствие е установен. Свидетелят Я. заявява, че е разпознал мотора, син на цвят, с оранжеви джанти.

Описаното нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителя и свидетелите по АУАН и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и на свидетелите, поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви.

С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Предвиденото наказание по чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е глоба от 100 до 500 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне размера на наказанието, наказващият орган не е отчел смекчаващите вината обстоятелства – липсата на други нарушения на разпоредбите на ЗМВР, за които да е бил санкциониран по административен ред /липсват доказателства в тази насока/. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, поради което следва да измени размера на наложената глоба от 400 лв., като постанови такава в минималния размер, предвиден в закона, а именно - 100 лв. Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажно, поради значимостта на охраняваните от разпоредбата на чл. 257 ал. 1 във вр. с чл. 64 ал. 4 от ЗМВР обществени интереси, свързани с възложените на полицейските органи функции по опазване на обществения ред и спокойствие на гражданите.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 1717а - 840/10.04.2019г., издадено от Началника на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, с което на А.Н.П. ЕГН ********** за нарушение по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257 ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв., като:

Намалява размера на наложеното административно наказание глоба на 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/