№ 129
гр. София, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600142 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна
жалба, подадена от осъдения Т. В. Д., чрез защитника адв.Т., против
определение №312/25.01.2023г., постановено по чнд №204/2023г. по описа на
СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„Лишаване от свобода“.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като осъденият с цялостното си поведение в местата
за лишаване от свобода е дал доказателства, че се е поправил, остатъкът от
наказанието за изтърпяване е малък, следва да се отчете и че той полага
общественополезен труд и не е наказван, а според психологическото
изследване предсрочното му освобождаване ще има благоприятен ефект
върху него. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на
условно предсрочно освобождаване.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени
в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното
определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с
активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито
съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението,
1
с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и
събиране на нови доказателства.
По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Т. В. Д. е постъпил в СЦЗ на 03.09.2022г., по отношение на него
началото на изпълнение на наказанието по нохд №518/2012г. на РС Варна е на
01.09.2014г., като след прекъсване на изпълнението му той не се е върнал за
срок от 7 години, 1 месец и 1 ден. Към 25.01.2023г. остатъкът от наказанието
е бил 9 месеца и 6 дни. Производството пред СГС е било образувано по молба
на Д. да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е
поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е
изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, през което време
е дал доказателства за поправянето си. Прокурорът е приел, че молбата е
неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на
инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката
на риска от рецидив и вреди е констатирала средни, към високи стойности –
78 точки, тези стойности не са били занижени по времето на престоя на
осъдения в затвора, констатирани са дефицити в областите настоящо
правонарушение, криминално минало, отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, умения за
мислене, посочено е, че рискът от сериозни вреди е среден за обществото и
нисък за осъдения, среден за служителите и останалите лишени от свобода.
Според доклада, Д. има ресурси - образователен ценз, липса на наркотична
зависимост и емоционални проблеми. Прогнозата за развитието на личността
сочи, че осъденият не е дал категорични доказателства за трайна и стабилна
личностна и поведенческа промяна и кумулативно предвидените
предпоставки по чл.439а от НПК не са изпълнени. Предвид този доклад,
представителят на администрацията на ЦСЗ е дал отрицателно становище по
молбата.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния
съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното
предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно,
тъй като към момента той не е дал достатъчно доказателства за трайна
промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При
наличието на непроменени стойности на риска от рецидив от 78т., който риск
2
продължава да е среден, към висок, както и при липса на доказателства за
поведение, сочещо на трайна промяна, не може да се приеме, че по време на
престоя в затвора осъденият Д. е коригирал в достатъчна степен поведението
си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.
Предпоставката да е изтърпял повече от една втора от размера на наказанието
не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след като по
отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в
затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата.
Осъденият е работил едва осемнадесет дни, не се е върнал при прекъсване на
наказанието за срок от седем години, затова настоящият състав намира, че
правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички
предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР
доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд е
обсъдил всички налични материали по делото. Всички защитни възражения
са били надлежно обсъдени, поведението на осъдения, съдебното му минало и
наличните дефицити са подробно изследвани и в мотивите е посочено ясно и
категорично становището на съда по тези въпроси. Напълно невярно е
твърдението в жалбата, че определението е неправилно и незаконосъобразно
предвид изложеното по-горе, напротив, първоинстанционният съд
обосновано е приел, че след като рискът от рецидив и вреди е непроменен, и
съобразявайки съдебното минало и поведението на осъдения, не може да се
приеме, че са постигнати целите по чл.36 от НК и с Д. следва да продължи
работата по изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. По време
на остатъка от наказанието, този срок би следвало да се използва за
поправянето на подсъдимия, което все още не е трайно, каквото е изискването
в това производство. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че
мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са
обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства,
съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също
приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да
продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за
законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че
атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва
да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №312/25.01.2023г., постановено по
чнд №204/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Т. В. Д. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ по нохд №518/2012г. на РС
Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4