МОТИВИ  ПО ПРИСЪДА № 56/20.10.2016 г. по НОХД № 150/2016 г. по описа на СВС.

 

          Подсъдимият редник от резерва И.Г.Д. е на служба в БА от 12.09.2003 г., когато постъпил във ***, където служил до 30.05.2008 г.; от 30.05.2008 г. до 23.03.2009 г. бил в разпореждане по щат на министъра на отбраната. От 23.03.2009 г. до 30.11.2012 г. служил във в.ф.52 970 –Божурище. От 01.12.2012 г. е във *** в разпореждане по щат на министъра на отбраната. Уволнен дисциплинарно със Заповед на министъра на отбраната № КВ 248/20.05.2013г. връчена на подсъдимия на 10.10.2013г. /поради укриване от негова страна/ от която дата същия вече не е военнослужещ.

Наказван 4 /четири/ пъти по дисциплинарен ред, без поощрения. Неженен.Осъждан с присъди № П-217/ 2012 г. на СВС на 5/пет/ години лишаване от свобода и др. по-леки наказания и с присъда № 155/2014г. на СВС на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода.

          Подсъдимият Д.  бил  картотекиран в списък на Министерство на отбраната от месец юли 2010 година до месец април 2013 година включително като лице – едночленно семейство, ІІ-ра група, с право на получаване на компенсационни суми по Наредба № Н-22/2010 г. изменена с Наредба № Н -15/2012 г. на Министерство на отбраната за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, за това, че живее при условията на свободно договаряне под наем на адрес *** / Том 2-ри, л.99-л.112 дос.пр./.

          За да бъдат картотекирани като нуждаещи се от жилище и да им бъдат изплащани месечни компенсационни суми за живеене при условията  на свободно договаряне военнослужещите / респективно цивилните служители на МО/ подавали до командира на съответното военно формирование чрез  жилищната комисия на съответното военно формирование комплект от документи: заявления-декларации всеки месец за това, че живеят на свободен наем и  че не притежават собствено жилище – Приложение № 8 към чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № Н-22/2010 г. на МО, копие от договор за наем сключен със собственика на жилището в което живеят, удостоверение за настоящ адрес – документи които се изискват като основание за изплащане на компенсационната сума с оглед чл.37 ал.1 т.1 и 2 от горепосочената наредба. Документите / заявления-декларации и копия от договори за наем/ съобразно тази наредба били подавани в началото на всеки месец от военнослужещия до жилищната комисия на военното формирование. Право на получаване на компенсационни суми имали военнослужещите които били картотекирани ІІ-ра група като нуждаещи се от жилище в населеното място в което служели и ползвали жилища при условията на свободно договаряне, т.е. под наем. Жилищната комисия на база подадените документи от съовтетния военнослужещ изготвя протокол всеки месец, който се утвърждава от командира на военното формирование, който издава заповед за изплащане на месечни компенсационни суми на съответните военнослужещи, като плащането се извършвало от финансовата служба на военното формирование  с банков превод по представени от военнослужещите лични банкови сметки.

          На 10.12.2012 г. , 03.02.2013 г., 04.02.2013 г., 02.04.2013 г. и 30.04.2013 г. подсъдимият Д. подал до командира на ***,чрез жилищната комисия на *** заявления-декларации с оглед чл.37  от Наредба № Н-22/2010 г. на МО за това, че не притежава собствено жилище и живее на свободен наем в жилище намиращо се в ж.к.”Обеля-1” бл.114, вх.В, ап.66 собственост на св.Л.Н.П., към които декларации подсъдимия приложил и копия от договор за наем от 16.10.2012 г. сключен между него и св.П. за отдаване на горепосоченото жилище под наем,  заверени от него с надпис „вярно с оригинала” и подпис положен от подсъдимия / том 1-ви л.38 до л.47 и в плик на л.37 от том 1-ви заявление-декларация от 10.02.2012 г. с номерация 47 от дос.пр./. На основание  тези декларации и копието от договор за наем от 16.10.2012 г., командира на *****  издал заповеди както следва: № ФСД – 01-1/09.01.2012 г.; № ФСД – 01-6/06.02.2013г.; № ФСД – 01-11/11.03.2013 г.; № ФСД -01-16/05.04.2013г.  и № ФСД-01-17/07.05.2013г. за изплащане на компенсационни суми на военнослужещи живеещи при условията на свободно договаряне в това число и подсъдимия И.Г.Д. за месеците от декември 2012 година до април 2013 година / пет месеца/.  На база на тези заповеди от финансовата служба на в.ф. ***** с банков превод по лични сметки на подсъдимия били преведени компенсационните суми за тези пет месеца – по 110 лева месечно или общо 550 лева / том 2-ри , л.82 до л.96 дос.пр./.

          В заявленията-декларации от 10.12.2012 г. / 1 брой/ , 03.02.2013 г. / 1 брой/ , 04.02.2013 г. / 2 броя/, 02.04.2013 г. / 1 брой/ и 30.04.2013 г. / 1 брой/  подсъдимият Д. умишлено декларирал невярното обстоятелство, че живее под наем на адрес ******** а към тях приложил неистински документ – копие от договор за наем от 16.10.2012 г. за същото жилище сключен между подсъдимия и собственичката на жилището св.Л.Н.П.. Този договор за наем от 16.10.2012 г. е неистински документ тъй като собственичката на имота не е сключвала такъв договор за наем на тази дата с подсъдимия Д.  и не е полагала подписа си в графа „наемодател”. Именно чрез използването на тези  шест броя заявления-декларации с невярно съдържание и на копията от договор за наем от 16.10.2012 г., които съставляват неистински документи подсъдимия получил без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума общо в размер на 550 лева собственост на Командването   на военновъздушните сили  в чиято структура се намира *** и в този смисъл им е причинил материална щета. В действителност подсъдимият в този период от време : 10.12.2012 г. до 14.05.2013 г. не живеел под наем в жилището  в кв.”*****” собственост на св.П., тъй като нямал сключен договор за наем с нея за този период от време, а само пребивавал от време на време в този имот по покана на действителната наемателка на имота – св.Татяна И.С. ***. Подсъдимият имал истински сключен договор за наем на този имот със собственичката П. от 16.05.2010 г. за срок от шест месеца , който договор изтекъл на 16.11.2010 г. / том 1-ви , плик на л.37,  документ с номерация 31/ , но този договор  подсъдимият го сключил с П. не лично , а чрез помощта на своята близка св.Т. С., която го занесла за подпис на собственичката П.. Подсъдимият и св.П. не се познавали и не са се виждали.

          Видно от заключението на графическата / почеркова/ експертиза по делото / том 2-ри л.20-26 дос.пр./ е  че  заявленията-декларации от 10.12.2012 г. / оригинал/ , от 03.02.2013 г. /копие/, от 04.02.2013 г. / два броя-копия/, от 02.04.2013 г./ копие/ и  30.04.2013 г. / копие/ са подписани от подсъдимия бивш редник И.Г.Д. / първата декларация-оригинал/ респ.за останалите декларации които са копия инкриминирания подпис в графа „ подпис” е копие на подпис положен от подсъдимия. Подписите в графа „ наемодател”  на представените копия от договор за наем от 16.10.2012 г. сключен между Л.Н.П. и И.Г.Д. не са положени от Л.Н.П.. Не може да се отговори дали подписите в графа „ наемодател” на договора за наем от 16.10.2012 г. са положени от подсъдимия , тъй като те не съдържат достатъчен брой почеркови признаци  което ги прави негодни за идентификационно изследване. Подписите в графа „ наемател” на представените копия от договор за наем от 16.10.2012 г. са положени от подсъдимия И.Г.  Д..

          Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза / том 2-ри, л.32-37 дос.пр./ е че общо за периода  от месец юли 2010 година до април 2013 година подсъдимият  е получил компенсационни суми за живеене в условията на свободно договаряне, изплатени му от в.ф. ***** общо в размер на 2 750 лева, а за периода декември 2012 година до април 2013 година включително общо 550 лева / пет суми по 110 лева/.

          Горната фактическа обстановка се доказва изцяло от показанията на свидетелите по делото, заключенията на цитираните два броя експертизи – графическа и съдебно-счетоводна, приложените инкриминирани документи – заявления-декларации от 10.12.2012г., 03.02.2013 г., два броя от 04.02.2013 г. , от 02.04.2013 г. и 30.04.2013 г. / том 1-ви л.38 до л.47 и в плик на л.37 от том 1-ви заявление-декларация от 10.02.2012 г. с номерация 47 от дос.пр./., копието на договор за наем от 16.10.2012 г. , приложените заповеди на командир на в.ф. ****** и платежни нареждания за преводи / том 2-ри, л.82 -96 дос.пр./, справките за това, че Д. е бил картотекиран по наредбата / том 2-ри л.99-112 дос.пр./ и всички останали писмени доказателства по делото. 

          При тази фактическа обстановка съдът намира, че с описаното деяние подсъдимият И.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.212 ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като:

          За периода от 10.12.2012 г.  до 14.05.2013 г. в  град Божурище, обл.София, при условията на продължавано престъпление чрез използване на документи с невярно съдържание – заявления-декларации до командира и жилищната комисия на ***** от 10.12.2012г., 03.02.2013 г., два броя от 04.02.2013 г. , от 02.04.2013 г. и 30.04.2013 г. и чрез използване на неистински документи – копия на договор за наем от 16.10.2012 г. получил без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума в размер на 550 лева собственост на Командване на военно-въздушните сили / *****/ с намерение да ги присвои.

          В съдебно заседание представителя на прокуратурата поддържа изцяло обвинението по обвинителния акт, което счита за доказано от всички събрани доказателствени материали. Изтъква се, че собственичката на имота св.П. не е подписвала договор за наем с подсъдимия на 16.10.2012 г. , а само такъв от 16.05.2010 г. , който е бил за срок от шест месеца и е изтекъл  в края на същата година. Сочи се, че това се подкрепя от графическата експертиза по делото. Прокуратурата сочи, че подсъдимият никога не е заплащал наем на собственичката на жилището П. с която дори и не се познават, а единствено св.Татяна С. – истинската наемателка на имота в кв.”Обеля” е плащала наем на собственичката на жилището П.. Изтъква се, че именно чрез използването на тези документи с невярно съдържание – заявленията-декларации и неистинския документ – договора за наем от 16.10.2012 г. подсъдимият е получил без правно основание общата сума от 550 лева с което е нанесъл щета на Командването на ВВС / *****/ като се сочи , че подсъдимият с пряк умисъл знаейки , че документите са с невярно съдържание /заявленията-декларации/ и че договора за наем от 16.10.2012 г. е неистински ги е подал до командира и жилищната комисия на военното формирование с цел да получи имотна облага, която не му се следва. В заключение прокуратурата иска подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода от 3 години ефективно , като предявения граждански иск от КВВС се уважи изцяло.

          Представителя на гражданския ищец КВВС – юрк.Д. поддържа становището на прокуратурата и моли съда да уважи предявеният граждански иск в пълен размер.

          Подсъдимият дава кратки обяснения по делото като заявява, че написаното в обвинителния акт ,че не е живял под наем в ******** за тези пет месеца от декември 2012 до април 2013 година не е вярно. Същия сочи, че е живял под наем в този период , касаещ обвинението и лично е заплащал на собственичката на имота П. наем в размер на 300 лева или на ръка или по банков път. Д. изтъква, че не е получавал компенсаторните суми за периода на обвинението / посочените пет месеца/ тъй като  банковата му сметка е била запорирана. Други обяснения подсъдимият е отказал да дава, като единствено в очната ставка проведена на второто съдебно заседание от 20.10.2016 г. със собственичката на имота свидетелката П. е посочил , че финансовите отношения с П. ги е оправял чрез свидетелката Т.С. , а не лично с Л.П..За защита / при съдебните прения/ подсъдимият изтъква, че е подложен на репресия от прокуратурата, че родителите му са починали както и брат му и сам се бори с всички трудности в живота. Сочи се, че не той , а командването на ВВС му дължи пари за което води отделни граждански дела. Изтъква се факта, че графическата експертиза по делото е правена върху копия на документи което според него е абсурдно. В пледоарията си Д. изтъква, че имал ключове и неограничен достъп до апартамента и собственичката П. е знаела, че той пребивава в апартамента. Отново посочва, че не е получил въпросните 550 лева , тъй като е имал запор върху банковата сметка. В заключение подсъдимия иска от съда да бъде оправдан по репресивното обвинение на прокуратурата.

          Служебно назначеният защитник на подсъдимия счита деянието за несъставомерно , тъй като не са налице четирите елемента на престъпния състав на чл.212 от НК – обективна и субективна страна, обект и субект. Сочи се , че в случая няма извършено престъпление, а се касае за гражданско правни отношения и този извод се подкрепя от показанията на свидетелките сестри Стойневи.

          Съдът не приема доводите на защитата и подсъдимия, че  в случая се касае за гражданско правни отношения и за липса на състав на престъпление по чл.212 и сл. от НК. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д.  за това, че е живял под наем в жилището в кв.”*****”, собственост на св.П. през инкриминирания период от време – декември 2012 година до април 2013 година. Този факт се опровергава от показанията на собственичката св.П., която е категорична, че отношения с подсъдимия Д. като наемател и то опосредствени  чрез  истинската наемателка св.Татяна С. е имала единствено през 2010 година когато е подписала поднесен от Т.  С. договор за наем от 16.05.2010 г. и то за срок от шест месеца. Тази свидетелка – П. е категорична, че други договори за наем за имота си не е подписвала, не познава / освен от съдебните заседания/ подсъдимия и не е имала никакви контакти с него, не е получавала наем за жилището си от него. Същата допуска в показанията си, че подсъдимия може да е пребивавал в жилището й в кв. „ Обеля” за периода декември 2012 – април 2013 г. , но по покана на наемателката Т. С. , а не и в резултат на законни наемни отношения между нея като собственик и подсъдимия. Самия подсъдим първоначално в обясненията си посочи, че лично е плщал наем от 300 лева на П. / на ръка или по банков път/ , а в последствие в очната ставка с нея си променя обясненията, като посочва, че наем е плащал чрез Татяна С.,  без лично да е имал контакт с П.. В това отношение твърденията на подсъдимия са опровергани категорично от показанията на П. и тези на сестрите С., които сочат, че наем за имота е заплащан единствено от св. Татяна С., не и от подсъдимия. Съдът изцяло кредитира показанията на собственичката на жилището Л.П.. Те се подкрепят и от показанията на свидетелките сестри – Т.и Р. С.. И двете са категорични , че наемни отношения със собственичката е имала само Т. С., която е заплащла наем на апартамента. Да, подсъдимият е пребивавал в жилището от време на време / дори домоуправителят на входа св.В.П. не го е виждал и не го познава/ , но без сключен договор за наем със собственичката, а в резултат на добрата воля на своята позната от град Самоков- Татяна С.. Тези три свидетелки -  П., Т. С. и Р.С. са категорични, че единствено през 2010 година Л.П. е подписала договор за наем, страна по който е бил подсъдимия , за да може той да го използва в службата си и да получава компенсаторни суми. Други договори за наем – през 2011 и 2012 година сестри С. не знаят да е имало, а св.П. е категорична , че не е подписвала.  Заключението на графическата експертиза по делото е категорично подписа в графа „ наемодател” на копието от договор за наем от 16.10.2012 г. не е положен от Л.Н.П., но в графа „ наемател” подписът е на подсъдимия. Кой е положил подписа в този договор за наем в графа „ наемодател” поради недостатъчния брой почеркови признаци експертизата не може да установи , но е безспорно, че подсъдимият е използвал този неистински документ / договор за наем/ , като е знаел, че не е подписан от Л.П.. По същия начин в шестте заявления-декларации до командира и жилищната  комисия  на в.ф. ******** Б. подсъдимият съзнателно е отразил невярното обстоятелство, че живее под наем в апартамента в кв.”О.” собственост на П.  макар да знае , че няма наемни отношения с нея в този инкриминиран период – декември 2012 – април 2013 г.

Подсъдимият е съзнавал, че използвайки тези документи получава без правно основание компенсационните  суми в размер на 550 лева за инкриминирания период, каквато е била и гланата му цел – да получи парите. Неоснователни са доводите му , че парите не са получени от него , тъй като имал запор наложен върху банковата му сметка  за което представя запорно съобщение от 24.02.2011г. / л.67 от НОХД № 150/16 г. на СВС/ . Факта, че му е наложен запор по сметката му в банка ДСК № 166709 не означава, че той не е получил инкриминираните суми по обвинението в размер на 550 лева. Те са му преведени по лични банкови сметки , а това, че по една от тях му е наложен запор не означава, че той не е получил парите. Всъщност по тази сметка в банка ДСК подсъдимият е получил компенсанционните суми за декември 2012 г. и януари 2013 г. За останалите три месеца – от февруари до април 2013 г. парите са му преведени по друга сметка в „Райфайзенбанк”. Това е видно от приложените платежни нареждания в том 2-ри , л.84,л.87, л.90, л.93 и  л.96 от дос.пр. Безспорно в случая се касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК,  тъй като подсъдимият с петте си деяния е осъществил състав на едно престъпление , извършил ги е през непродължителен период от време при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Действително графическата експертиза по делото с изключение на заявлението-декларация от 10.12.2012 г. / което е оригинал/ е изследвала основно копия на инкриминирани документи, тъй като оригиналите на заявленията-декларации от 03.02.2013г. , 04.02.2013г., 02.04.2013г., 30.04.2013 г. и договора за наем от 16.10.2012 г. не са намерени, но това не е попречило на експерта изследвайки основно копия на документи да направи своите категорични изводи / посочени по-горе в мотивите/ , които съдът възприема изцяло.

 

          По изложените съображения съдът счита, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл.212 ал.1  вр.чл.26, ал.1 от НК.

          Причини за извършване на престъплението – ниското правосъзнание на подсъдимия.

          Мотиви – желанието на подсъдимия да се облагодетелства материално по неправомерен начин.

          При определяне на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и вида и размера на наказанието съдът взе впредвид следните обстоятелства за подсъдимия:

          - смекчаващи - ниския размер на предмета на престъплението, краткия период през който са извършени петте деяния.

          -отегчаващи - лошите характеристични данни – четири пъти наказван по дисциплинарен ред , осъждан с присъда № П-217/2012 г. на СВС в сила от 18.04.2013 г.

          След като съпостави изложените обстоятелства, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено под средния размер от предвиденото в закона към минимума, поради ниския размер на предмета на престъплението и краткия период през който са извършени петте деяния.

          Съобразно изложеното съдът определи на подсъдимия И.Г.Д.  за извършеното от него престъпление по чл.212, ал.1  вр.чл.26, ал.1 от НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на  2 /две / години и 6 /шест/ месеца, което следва да бъде изтърпяно ЕФЕКТИВНО, тъй като преди довършване на престъпната си дейност по настоящето дело – 14.05.2013 г. е осъден с влязла в сила присъда № П-217/2012 г. на СВС , която е в сила от 18.04.2013 г. и втози смисъл разпоредбата  на чл.66 НК в случая е невъзможно да бъде приложена.

           С оглед разпоредбата на чл.41 ал.6 НК и чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде изтърпяно от подсъдимия в затворническо общежитие от закрит тип  при първоначален „ строг режим”.

          По делото е предявен и приет за разглеждане граждански иск  от Командване на военновъздушните сили срещу подсъдимия за сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева причинена имуществена щета от престъплението по чл.212 ал.1  вр.чл.26, ал.1 от НК.

Съдът счита, че същият е основателен и доказан по размер с оглед изложените по-горе мотиви , поради което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати тази сума на гражданския ищец по делото – Командване на военновъздушните сили  в чиято структура се намира военно формирование ******* Б.

 Подсъдимия следва да заплати в полза на държавата и минималната държавна такса върху уважения граждански иск която в случая е 50 /петдесет/ лева.

          Подсъдимият Д.  с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК следва да заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски военен съд направените съдебно-деловодни разноски в размер на 319.88/ триста и деветнадесет лева и 0.88 ст./, както и 5 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

26.10.2016 г.                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :