Решение по дело №14/2018 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 156
Дата: 26 септември 2018 г. (в сила от 25 октомври 2018 г.)
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20184150100014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              № 156

                             гр.Свищов,26.09.2018 год.

                     

                   Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 25.09.2018 г., в състав:

                                                 Председател:  ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Таня Луканова, като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 14/2018 година, за да се произнесе взема предвид:                

 

                   ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД

 

                   Ищецът „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/ с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. В.Г. твърди, че на 15.03.2010 г. Са  сключили с ответника Е.А.М. Договор за предоставяне на мобилни услуги, които те предоставили, а ответникът не заплатил сумите по съответните фактури – общо 131,75 лева и лихва 9,87 лева.

За посочената сума-141,62 лева ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 1079/2017г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение №671/12.10.2017г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът  предявява настоящия установителен иск . Моли съда да издаде решение , в което да приеме за установено, че към 11.10.2017г.  и към настоящия момент ,ответникът им дължи гореописаната сума и да им се присъдят направените в заповедното и настоящото дело разноски.

          В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК  ответникът Е.А.М. е изпратил до съда платежно нареждане , видно от което е заплатил по сметка на „М.” ЕАД сумата 346,62 лева.Не се явява и не взема становище.

          Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №671/12.10.2017г. по ч.гр.д. 1079/2017г. на СвРС -         Е.А.М. следва да заплати на кредитора М.” ЕАД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** сумата 131,75 лв. за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, с 9,87 лв. – мораторна лихва за периода от 12.10.2014 г. до 25.09.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.10.2017 година до изплащане на вземането.

По делото не се спори, а и съответния договор е представен и приети като доказателства, че Е.А.М. е сключил  с М.” ЕАД с ЕИК *********  Договор за мобилни услуги на 15.03.2010г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е имал неизплатени задължения към ищеца в размер на 131,75 лв. за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, към което с оглед забавеното плащане е начислена  9,87 лв. – мораторна лихва за периода от 12.10.2014 г. до 25.09.2017 г.

В случая ответникът не взема становище, но в  срока за отговор по подадената искова молба е изплатил изцяло задължението по Заповед за изпълнение №671/12.10.2017г. по ч.гр.д.1079/2017г. на СвРС в това число и такси и разноски. Превел е сумата 346,62 лева, с платежно нареждане от 6.07.2018г. С тази сума покрива главница 131,75лв., лихва 9,87 лева  и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. 1079/2017г.- 205,00лева.

В писмено становище, с оглед направеното плащане, ищецът претендира присъждане на разноските в исковото производство.

          С оглед на гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и доказан  , поради което следва да се уважи.Следва да се признае за установено, че към 10.10.2017г.- датата на подаване на  заявлението по чл.410 от ГПК , по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №671/12.10.2017г. по ч.гр.д. 1079/2017г. на СвРС, ответникът дължи гореописаната  сума. На основание чл.235 от ГПК следва да се вземат предвид всички факти , настъпили с хода на делото, в това число погасяване на вземането, чрез изплащане, поради което към датата на решението ответникът не дължи посочената сума.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по  настоящото дело разноски  в размер на 205,00лева, от които 25,00лева-такса за делото и 180,00лева-адвокатско възнаграждение, тъй като с поведението си е станал повод за завеждане на делото.

 

                   Водим от горното , съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 10.10.2017 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Свищовския районен съд) в полза на „М.” ЕАД с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление ***  е  съществувало вземане против Е.А.М. с ЕГН **********,***  за сумата 131,75 лв. за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, с 9,87 лв. – мораторна лихва за периода от 12.10.2014 г. до 25.09.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.10.2017 година до изплащане на вземането,  съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 ГПК № 671/12.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1079/2017 г. на Свищовския районен съд, което към настоящия момент е погасено чрез плащане.

 

ОСЪЖДА Е.А.М. с ЕГН **********,***    да заплати на  „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „М.” ЕАД/ с ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление ***  сумата 205,00 лева, представляваща разноски по исковото производство.

 

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

                  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: