Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 428
27.07.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1084 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, гр.Д., представлявано от Я.Е. П., подадена чрез
пълномощник, против Решение към MRN 20BG002002031999R1/01.07.2020г., с рег.№32-319847/02.11.2020г.,
издадено от директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
Митници.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че с него на
дружеството била увеличена митническата стойност, съответно дължимите държавни
вземания, за стоки по MRN 20BG002002031999R1/01.07.2020г. на основание чл.74, параграф
3 от Регламент 952/2013, във вр. с чл.140 от Регламент 2015/2447, както и
промяна на тарифни номера за част от декларираните стоки. Счита се, че за да
пристъпят към определяне на по-висока митническа стойност митническите органи
трябвало да обосноват наличието на съмнения, относно достоверността на
митническата стойност и после да докажат, че били спазили процедурата по
нейното увеличаване. В решението били описани т. нар. „справедливи цени“, които
били статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4
години, но същите не можело да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не
попадали в дефиницията „митническа стойност“, дадена по чл.70 и чл.74 от
Митническия кодекс. От друга страна, в решението си административният орган се
позовавал на решение по дело №291/15 на Съда на Европейския съюз, но в него не
се говорило за договорна стойност, която да била необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В
тази връзка, в решението липсвали мотиви относно изчислената
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.
нар. „справедливи цени“ касаели сходни стоки. На следващо място се сочи, че
най- важното в решението било изложеното на стр.3 от него, в която било посочено,
че основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност била по-ниска от определената рискова прагова стойност. Единствения
извод, който можел да се направи от текста бил, че определената рискова прагова
стойност, изчислена на базата на тези справедливи цени, всъщност представлявала
минимална митническа стойност, а съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС било забранено митническата стойност да се основава на
минимални митнически стойности. Във връзка с описаното, възниквал и въпросът
как била определена като стойност тази справедлива цена, тъй като не било
достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени конкретни
стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били записани тези
стойности. Посочва се още, че нямало достъп до информация „ТНESEUS“, на
официалния сайт, нито имало заповед, която да определя тези стойности. Сочи също,
че дружеството представило всички необходими документи, но митницата не
извършвала проверка в счетоводството му. Счита се, че митническите органи
трябва да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74 параграф 2, и
само ако не открият договорени стойности за идентични и сходни стоки, за
най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или
стойност, която да е формирана след като са отчетени всички разходи за
производството на такива стоки, можело да се премине към определяне на стойност
по чл. 74 параграф 3 от Митническия кодекс. Именно това условие не било
спазено, тъй като имало събрани по делото писмени доказателства за налични
вносове на идентични или сходни стоки на територията на страната, за което
говорил и текстът на самото решение, в страница 5 от което било записано, че
били намерени такива стойности, но понеже били необичайно ниски, затова били
отхвърлени. В същото време чл.141 параграф 3 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС постановявал, че когато се намери повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, се прилагала най-ниската от тях. Тази
разпоредба била императивна и не давала възможност на митническите органи да я
дерогират и да преминат към прилагането на чл.74 параграф 3 от Митническия кодекс.
Подчертава се, че органите нямат право на изборност кое правило да приложат.
След като имало налични стойности на „идентични“ или „сходни стоки“ по смисъла
на Митническия кодекс, те нямали право да преминават към определяне на
стойността по следващ способ - чл. 74 параграф 3 от Митническия кодекс, под
претекст, че стойността на „сходните стоки“, внесени от трети лица, била ниска.
Това представлявало нарушение на правилата за определяне на митническата
стойност и по своята същност определяло тези „справедливи цени“ като минимални
митнически стойности, което било абсолютно забранено от чл. 144 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на ЕС. От друга страна, не било ясно защо
административният орган пристъпил към определяне на митническата стойност по
чл. 74 параграф 3 от Митнически кодекс, тъй като жалбоподателят представил на
митническите органи фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките,
фактура за транспортните разходи до страната, с което доказал декларираната
митническа стойност.
По
изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на
сторените в производството разноски. Допълнителни доводи се излагат в писмени
бележки и в съдебно заседание чрез пълномощник на оспорващото дружество.
Ответникът
- Директор на ТД “Северна морска“ към
Агенция Митници, чрез процесуалния си представител, в съдено заседание и в
писмен вид, изразява становище за
неоснователност на оспорването. Моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
условия на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2020г.
с митническа декларация MRN 20BG002002031999R1/01.07.2020г.
(л.41), „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, чрез представителя си „ЕС-ПИ
КОНСУЛТ“ ООД, декларирало пред митническите власти за допускане за свободно
обръщение с крайно потребление „употребявани дрехи“ - 395 пакета, с брутно тегло
9875 кг. и нетно тегло 9760 кг., с тарифен код - код по комбинирана
номенклатура, 63090000, с държава на изпращане/износ – Пакистан и държава на
получаване България, местонахождение на стоките Варна, на обща фактурна
стойност 12 660 USD, при валутен курс 1.74130 лева за 1 USD, и статистическа и
митническа стойност 22 044.86 лева, с деклариран метод на определяне на
стойността – „договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)“, с
изпращач/износител „ДЖИ ЕНД КЕЙ ТЕКСТИЛ ИНТРЕНШЕНЪЛ“, гр.Карачи, и получател
„ЕВРОТЕКС” ЕООД, гр.Димитровград.
Към декларацията
са били представени още Търговска фактура JK-EXP-4264-2020,
Опъковъчен списък, Морска товарителница,Търговска товарителница MEDUPK674661, Търговска
фактура **********.214.3197/2020 и др.
На 01.07.2020г. началникът
на Митнически пункт „Варна запад“, адресирал
до управителя на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД писмо изх.№32-187842/01.07.2020г. (л.67), с
което изискал в 7-дневен срок от връчването на писмото дружеството да представи
документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност на
внасяните стоки.
Тъй като
началникът на митнически пункт „Варна запад“ приел, че стоки по декларацията са
с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз и цените им били по-ниски от справедливите,
валидни за тях в Европейския съюз, уведомил с писмо изх.№32-187827/01.07.2020г.
(л.69) управителя на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, че в случая е необходимо учредяване на
обезпечение за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките.
От страна на
митническите органи била извършена митническа проверка на стоката по митническа
декларация MRN №20BG002002031999R1/01.07.2020г., резултатите от която са
обективирани в Протокол с
№20BG9940M027208/02.07.2020г. (л.49). В протокола е записано, че при
осъществената проверка на пристанище „Варна“ бил направен оглед на колетите,
при което се установило, че те съдържали употребявани дрехи. От стоката,
предвид естеството ѝ, не били взети мостри.
С писмо вх.№32-192880/06.07.2020г.
(л.59), „ЕВРОТЕКС“ ЕООД представило на ТД „Северна морска“ документи и
информация.
От началника на
МП „Варна запад“ при ТД „Северна морска“ до началника на отдел „Митническа
дейност“, ТД „Северна морска“ е била адресирана Служебна бележка рег.индекс
32-196897/09.07.2020г. (л.40), относно рисков профил 8815-30/04/2020г. по
митническа декларация MRN 20BG002002031999R1/01.07.2020г., с получател
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД, като е изискано компетентно становище относно декларираната от
дружеството митническа стойност.
В Служебна
бележка рег.индекс 32-221292/30.07.2020г. (л.34), адресирана до началник на МП
„Пристанище Варна запад“, инспектор от отдел „Митническа дейност“ в сектор
„Митически процедури“ посочил, че
митническата стойност на стоката по митническа декларация с MRN
20BG002002031999R1/01.07.2020г. следва да бъде определен на основание чл.74,
параграф 2, буква „б“ от Регламент №2447/2016, като се вземе предвид
декларираната митническа стойност по декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. с митническа стойност в
размер на 3.76 лв./кг. В служебната бележка е посочено още, че справедлива цена
на този вид стока била 7.39 лв./кг. За целите на проверката на декларираната
митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ на база
налична информация в митническата информационна система, митническите органи
използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база
данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки,
за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен
период, обикновено четири последователно години – т. нар. „справедливи цени“.
Посочено е, че основателни съмнения можело да съществуват конкретно, когато
декларираната стойност била по-ниска от определената рискова прагова стойност.
За целите на управление на риска рисковата прагова стойност можело да бъде
определена на база на тези справедливи цени. Същите се предоставяли на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Предвид, че
декларираната цена на стоките била по-ниска от посочената справедлива цена,
валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ, възниквали
съмнения за декларираната митническа стойност. В служебната бележка са описани
обстоятелства, свързани с внесената стока от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, като е посочено,
че няма представена застрахователна полица към придружаващата стоката
документи, нямало представен външнотърговски договор, сключен между
пакистанското дружество и вносителя, от който да били видни условията по
сделката, договорени поръчки, начин и срокове на разплащане и др. В търговска
фактура №JK-EXP-4264-2020 от 30.01.2020г. липсвала информация относно срока и
начина на разплащане по сделката. На база представената от вносителя информация
и документи не можело да се потвърди, че било реализирано единствено плащане по
сделката и съмненията относно декларираната митническа стойност на стоката
оставали. Нямало категорични доказателства за реално платена и подлежаща на
плащане цена на стоката. След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, се установило, че за периода
юни 2019г. - февруари 2020г. „ЕВРОТЕКС“ регулярно внасяло стока „употребявани
дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани
по-високи стойности за внасяната стока. Извършен бил анализ на митническата
стойност на стоки с код КН …. 00, с
произход Пакистан, във всички държави-членки на ЕС за 2019, 2018 и 2017г., като
средностатистическата стойност, изчислена на база вноса във всички
държави-членки била 8.61 лв./кг. за 2019г., 8.90 лв./кг. за 2018г. и 8.68
лв./кг. за 2017г. Данните били от сайта на Европейската комисия. От изложеното
можело да се направи извод, че декларираната договорна стойност на внесените
стоки била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради това, че съмненията
продължавали и след представянето на някой документи, митническата стойност не следвало да се определи въз основа
на метода на договорената стойност.
До „ЕВРОТЕКС“
ЕООД е било изпратено писмо рег.№243545/20.08.2020г. (л.25) от директора на ТД
„Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което, в съответствие с нормата на
чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл.8 от Делегиран
регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на
подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, управителят
на дружеството е бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на
митническия орган относно митническа декларация MRN
№20BG002002031999R1/01.07.2020г. В писмото се сочи, че митническите органи не
приемат така декларираната митническа стойност на стоката по декларацията.
Налице били съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност и
нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката. В писмото е посочена справедлива цена на ЕС за стоката в
размер на 7.39 лв./кг. След извършен сравнителен анализ се установило, че за
периода от юни 2019 г. до февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“ регулярно внасяло стока
„употребявани дрехи“ от Пакистан в приблизително същото количество и били
декларирани по-високи стойности за стоката. Декларираната митническа стойност в
случая била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническа стойност при сходно стоки в ЕС. Породените съмнения не отпаднали и
след представянето на допълнителни документи от дружеството вносител, поради
което митническата стойност не следвало
да се определи по метода на договорната стойност. Съгласно писмото, на
основание чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, е определена
нова митническа стойност за стоката в общ размер на 39 697.60 лева. На
основание чл.101 от цитирания регламент и чл.54, ал.1 от ЗДДС по декларацията
възниквало задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер
на 1944.97 лева – мито, и 7891.73 лева – ДДС. С писмото, съгласно чл.26 ал.1 от АПК дружеството се уведомява за започване на административното производство,
като на основание чл.22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 му се предоставя
възможност за изразяване на становище по посочените мотиви в тридесетдневен
срок от получаване на писмото. Последното е било получено от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД,
видно от известието за доставяне на л.33 от делото.
На 02.11.2020г.
от директора на ТД „Северна морска“ към
Агенция Митници е издадено процесното Решение към МД с MRN
20BG002002031999R1/01.07.2020г., с което на първо място се отказва да се приеме
митническата стойност на декларираната стока по МД с MRN
20BG002002031999R1/01.07.2020г. и се определя митническа стойност на стоката по
нея в размер на – 36 697.60 лева. В т.3
от диспозитива на решението е указано да се коригират данните за стоката по МД
с MRN 20BG002002031999R1/01.07.2020г. В
т.4 от решението е указано да се вземе под отчет изчисленият с решението размер
на държавните вземания, като в т.5 е посочено, че начислените и взети под отчет
суми са мита 1168.38 лева, ДДС 4805.87 лева. В т.6 са посочени дължимите да досъбиране суми - мита 776.59
лева и ДДС 3085.86 лева, ведно с лихва за забава. С т.8 на решението
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД е определено за длъжник. В решението е посочено, че вносителят
е предоставил еднократно обезпечение чрез депозит в размер на 13 201.50 лева.
В мотивите на
решението административният орган посочил, че след разглеждане на представените
документи за стока „дрехи втора
употреба“ по митническата декларация се установило, че нямало
представена застрахователна полица към придружаващите я документи, както и
към допълнително представените с писмо №32-192880 от 06.07.2020г. Нямало
представен външнотърговски договор, сключен между пакистанското дружество
„J and К intemational Pvt“ Ltd. и вносителя „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, от който да били
видни условията по сделката, договорени поръчки, начини и срокове на разплащане
и др. В търговската фактура № JK-EXP-4264/2020 от 30.01.2020г. липсвала
информация относно срока и начина на разплащане по сделката. Представено
било копие за валутен превод от „Райфайзенбанк“ за сумата от 20 000 USD към
„Flow Int“ l LLD, без да била посочена фактура или друг документ като основание
за преведена сума. Валутният превод бил от дата 03.01.2020г., и предхождал
датата на доставката. Посочено също, че справедливата цена на ЕС, за вида
внесени стоки, била в размер на 7.39 лв./кг. За целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години - т. нар.
„справедливи цени“, съгласно нормата на § 1 т. 40 от допълнителните разпоредби
от Закона за митниците. Прието е, че основателни съмнения можело да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност била по-ниска от определена рискова
прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност
можело да бъде определена на базата на тези справедливи цени. Същите се
предоставяли на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Предвид
това, че декларираната цена на стоките била по-ниска от посочената справедлива
цена, валидна за тях в ЕС, съобразно разпоредбите на т.40, §1 от ДР на ЗМ и на
база извършен сравнителен анализ чрез Система за предоставяне на информация за
управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А за сходни стоки,
възниквали съмнения относно декларираната митническа стойност. След извършен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система се установило, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г. „ЕВРОТЕКС“
ЕООД регулярно внасяло употребявани дрехи от Пакистан, в приблизително същото
количество и били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършен бил анализ на митническата стойност
на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във всички държави-членки за
2019г., 2018г. и 2017г., който показал, че средностатистическата стойност,
изчислена на база вноса във всички държави членки, била 8.68 лв./кг. за 2017г.,
8.90 лв./кг. за 2018г. и 8,61 лв./кг. за 2019г. Данните били от сайта на
Европейската комисия - https://trade.ec.europa.eultradehelp/statistics, като
посочените в колона „EUR/kg“ стойности представлявали митническата стойност на
стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB
Пакистан, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи
до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. От изложеното можело
да се направи извода, че декларираната договорна стойност на стоката - „употребявани
дрехи“, била необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на
митническата стойност при сходни стоки в ЕС. Поради това, че съмненията
продължавали относно това, че декларираната стойност на внесената стока
представлявала цялата платена или платима за нея сума, не следвало да се
определи въз основа на метода на договорната стойност. Прието е, че когато
истинността на договорната стойност не може да бъде проверена се прилагат други
методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща
в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента и около вноса. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 140 параграф
2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, ако съмненията не
отпаднели, митническите органи можело да решат, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013. Съгласно чл. 74 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато
митническата стойност на стоките не можело да се определи съгласно чл.70, тя се
определяла, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигнело до първата от тези букви, по която можело да се определи
митническата стойност на стоките. Посочено е още, че за приблизително същия
период не се установили декларирани митнически стойности по реда на член 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за „идентични стоки“. Били открити стоки
„употребявани дрехи“ от същия износител, но не можело да се определи
категорично, че се касаело за „идентични стоки“, които да били еднакви във
всяко отношение. В този случай, след разглеждане на единичните цени, по които
били закупувани разглежданите стоки, митническата стойност следвало да се
определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл.74,
параграф 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. При изследване на метода
съгласно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 бил направен
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително
същото време“. При направения анализ в митническата информационна система MIS3A
за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия
или приблизително същия момент на сходни стоки, не били намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности на сходни стоки, от други вносители,
които не били необичайно ниски. В чл. 74, параграф 2, буква „в“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 бил регламентиран третият вторичен метод за определяне на
митническата стойност на стоките – „стойността, основаваща се на единичната
цена, по която се продавало на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки
на лица, които не са свързани с продавачите“. Този метод също бил неприложим в
конкретния случай, тъй като липсвала статистическа или друг вид база данни,
съдържаща данни за единичната цена, по която се продавало на митническата
територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки,
включително за идентични и сходни стоки. Разпоредбите на чл. 74, параграф 2,
буква „г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 също не можело да бъдат приложени в
случая. Поради липсата на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл. 74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на митническа
стойност на стока №1.
Поради изложеното за определяне на
митническата стойност по разглежданата митническа декларация е приложен метода
на чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013. Органът е посочил, че
митническата стойност на внесената стока следва да бъде определена на 3.76
лв./кг., като се вземе предвид
декларираната митническа стойност по МД MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. Последното се
излага в мотивната част на решението, като основание за определяне именно на
тази стойност. В диспозитива на
решението обаче е посочено, че като база
за сравнение на митническата стойност по процесната декларация била МД MRN 20BG002002032415R6/08.07.2020г.
Размерите на
допълнителните държавни вземания за стоките по митническа декларация с MRN
20BG002002031999Rl/01.07.2020г. от правна страна са основани на разпоредбите на
чл.84, ал.1, т.1 от 3М, във вр. с чл.66в от 3М във връзка с чл.74, параграф 3
от Регламент (EC) № 952/2013, във вр. с чл.140 и чл.144, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. с чл.77, параграф l, във вр. с чл.85, параграф 1, във вр. с
чл.101, параграф 1, във вр. с чл.102 от Регламент №952/2013г., във вр. с чл.54,
ал.1, чл.56 от ЗДДС, във вр. с чл.59 от АПК.
Оспореното
решение е връчено на представител на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД на 04.11.2020г., като
приложение към писмо рег.№32-320956, видно от приложеното по делото известие за
доставяне – л.12.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ), заключението по която беше прието от съда и същото не се оспори от
страните. Експертът е установил, че платената цена от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД за
процесните стоки е в размер на 12 660 USD, като други подлежащи на плащане суми
по фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020г. нямало. Плащането на фактурата било
извършено по банков път чрез международната система за банкови разплащания
SWIFТ. Извършено било плащане в размер на 20 000 USD към „Flow Int‘l“ LLC. С
тази сума, съгласно сключено споразумение за плащане били покрити задължения
към „Джей енд К текстил“, както следва 3590 USD по фактура 618/2019г., 12660 USD по фактура 4264/2020г., 3750
USD по фактура 432/2020г. – общо 20 000 USD. Други плащания по посочената
фактура не били извършвани. Налице било съответствие между платената цена за
стоките и декларирана стойност по процесния ЕАД. От направен анализ ставало
ясно, че артикулите по фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020г. били различни по
вид от тези по фактура 360/2019-19 и не можело да се извърши подробно и
коректно сравнение на цените по тези две фактури.
В
обстоятелствената част на заключението е посочено, че експертът е направил
анализ на счетоводната информация в „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, от който станало ясно, че
преди доставката по процесната МД дружеството имало надплатена сума (авансово
платена) в размер на 16 410 USD. На 30.01.2020г. била отразена процесната
фактура JК-EXP-4264-2020 на обща стойност 12 660 USD. След прихващане с
авансовата сума оставал надплатен остатък в размер на 3 750 USD. Остатъкът бил
използван за погасяване на последваща фактура JK-EXP-4324-2020 от 07.03.2020г.
Други плащания по посочената фактура не били извършвани. От приложената по
делото документация (лист 60, т.4) ставало ясно, че „ЕВРОТЕКС“ ЕООД имало
сключено споразумение с доставчик J and К Textile Intemational, да превежда
своите задължения към Flow Int"L LLC, поради наличието на вътрешни разчети
между тях. Извършено било банково плащане на 03.01.2020г. в размер на 20 000
USD от разплащателна сметка в долари при банка „Райфайзен Банк“ ЕАД. Като
доказателства за извършеното плащане вещото лице изискало и били предоставени от
счетоводството на жалбоподателя, SWIFT и банково извлечение. От тях се виждало:
дата на извършване /нареждане/ на плащането 03.01.2020г. от разплащателна
сметка на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД за сумата от 20 000 USD, с описание на превода РR. 30-12-2019 GDI, получател FLOW INT'L LLC 1375
COURT Р НANOVER Р ARК, IL 60133, с посочен номер на сметка на получателя, при
банка US BANК, 3901 Кircboff RD., Rol1ing meadows USA. Сумата била получена от
FLOW INT‘;L LLC на 07.01.2020г. На следващо
място, от ЕВРОТЕКС“ ЕООД били изискани фактурите по процесната декларация
20ВG002002031999R1 и тези по ползваната от митическите органи
19BG002002011762Rl/16.07.2019г. За всяка една от тях били получени обобщена
фактура и подробно описание на стоките по фактурата. От направения анализ на
подробното описание на фактура JK-EXP-4264-2020/30.10.2020г. станало ясно, че
се касаело за 20 артикула дрехи втора употреба, всеки с индивидуално
наименование, посочена единична цена, количество и стойност. Стоките са описани
в ССчЕ в таблична форма (л.168). От анализа на подробна фактура 360/2018-19 от 24.05.2019г. станало
ясно, че се касаело за 65 артикула дрехи втора употреба, всеки с индивидуално
наименование, посочена единична цена, количество и стойност. Извършеното
засичане на внесените артикули по двете доставки (сътв. фактури) показало липса
на съвпадение на наименованията между отделните артикули. Обективиран е извода, че артикулите по
фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020г. са различни по вид от тези по фактура
360/2018-19.
По делото са
представени преводите на фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020г. /подробно
описание/ (л.189), за покупката на стоките по процесната МД с MRN
20BG002002031999R1/01.07.2020г. и описана в същата МД, и на фактура SHC-360-2018-19/24.05.2019г. /подробно
описание/ (л.186). за покупката на стоките по МД
19BG002002011762Rl/16.07.2019г. и писана в същата МД.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
от лице с правен интерес и е насочена
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното
решение изхожда от директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към
Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и е
компетентен съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, да издава решения от вида на
процесното.
Решението е
обективирано в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване.
Не се установи в
хода на процедурата по издаване на оспореното решение да са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
Независимо от
горното, настоящият състав намира оспореното решение за издадено в нарушение на
материалния закон, предвид следните съображения:
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Съгласно чл. 70, параграф 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл.71 и чл.72 от същия регламент). Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
Митническата стойност следва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716,
т. 20.
В член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са регламентирани вторични
методи за определяне на митническата стойност. Съгласно параграф 1, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Правила относно стойността на
стоките за митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза (по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 "Неприемане на
декларираните договорни стойности" от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1
от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, "Когато митническите органи
имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от
Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна
информация". Според параграф 2, ако съмненията им не отпаднат,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се
определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В оспореното решение, за да мотивира
основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C-291/15. Цитираното
решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на
член 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за
определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки –
метод, който фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, изменен с
Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996
г., когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг
начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за
извършен банков превод, представени като доказателство за действително
платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на
искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни доказателства или
сведения за установяване на точността на декларираната договорна стойност на
тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент
(ЕИО) № 2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо и в
настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
В член 1, параграф 2, точка 14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е регламентирано, че „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава
възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско
отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика
на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009г. по дело
C-256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза, митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки. Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически
формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по
тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и
информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за
извършването на тези формалности или контрол. - чл.15, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
На това принципно положение е
основана и процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
В случая, в оспореното решение
административният орган е посочил, че съмненията относно декларираната
митническа стойност на стоката - „употребявани дрехи“, произтичат от това, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
Приетото е в насока наличие на невъзможност от представените документи да се
установи истинността на договорната стойност, като изводите са ориентирани към
прилагане на други методи за остойностяване с цел определяне на митническата
стойност. Поради липсата на данни относно физически характеристики, качество,
репутация, търговска марка, единични цени, по които се продавало най-голямото
сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната
стока, разпоредбите на чл.74, параграф 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 не можело да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на
стока № 1 (стоката по процената МД). Приложение намирал чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013.
Настоящият съдебен състав счита, че
при така изложените в решението мотиви не може да бъде проверено дали в
издадения акт митническите органи са обосновали надлежно „основателни съмнения“
относно декларираната стойност на стоките, съобразно разпоредбата на член 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да достигнат до извод за
неприемане на тази декларирана договорна стойност.
За да премине към определяне
митническата стойност на процесните стоки по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, административният орган е възприел наличие на обосновано съмнение за
отхвърляне на декларираната митническа стойност, като реално платената такава
за съответния внос. Мотивирал е същото с установена разлика между декларираната
цена на стоките и справедливата такава за територията на ЕС в размер на 7, 39
лв./кг., последната определена срез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS).
Съдът, като взе предвид заключението
на експерта по ССчЕ,
което
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадено, и изложените в
същото установявания, приема, че митническите органи незаконосъобразно са
обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството
жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата
ТЕЗЕЙ“ цена от 7.39 лв./кг. Тази цена, съгласно разпоредбата на § 1, т. 40 от
ДР на ЗМ, може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата
стоки от продуктов код 6309 00 00, но тя не може да се приеме за рискова
прагова стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при
вноса на сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. В тази
връзка следва да се отбележи, че приетото от решаващия орган наличие на разлика
между декларираните от жалбоподателя цени на процесния внос, с тези събирани и
съхранявани чрез системата „ТЕЗЕЙ“, за целите на статистическия анализ, в
действителност дава на органа основание да предприеме действия по изискване на
повече от представените от вносителя документи, към самата митническа
декларация, въз основа на които да обоснове своето заключение за съответствие
или несъответствие на декларираната от вносителя цена към платената такава.
Именно такова съответствие следва да е налице съгласно нормата на чл. 70 §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013г., за да се приеме, че декларираната цена е
действително платената или подлежаща на плащане цена. Тази разлика обаче не дава автоматично право на органа да премине към
определяне на митническата стойност по реда на чл. 74 от Регламента.
Приетото по делото заключение
опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи, че
декларираната стойност на стоките представлява тяхната действително платена
цена при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза.
Действително разпоредбата на чл.70,
параграф 1, т.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., дава възможност на митническите
органи да решат, че стойността на стоките не може да бъде определена въз основа
на декларираната договорна стойност, ако от представените от вносителя
документи, формиралото се съмнение за реалност на платената по сделката
стойност не отпадне. Преди да се изследва правилното определяне на митническата
стойност по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. обаче, с оглед дължимата от
органа последователност при прилагане на предвидените в тази норма хипотези,
следва да се обследва дали в действителност са били налице предпоставките за
преминаване към този ред на определяне митническата стойност на стоките.
В конкретния случай, посредством
установяванията по ССчЕ се формира извод, че стойността на декларирания внос
напълно съответства на издадената за същия фактура JK-EXP-4264-2020/30.01.2020г., като платената по нея сума
съвпада с направените банкови транзакции в полза на съответния контрагент.
Оспореният акт не съдържа какъвто и
да било анализ за други извършени от „ЕВРОТЕКС“ ЕООД плащания към същия
контрагент (този по цитираната фактура) или към трето лице, по отношение на
които да се твърди, че съставляват плащания за процесните стоки, надхвърлящи сумата по процесната
фактура, която е била издадена за вноса на стоките, обект на процесната МД. Задължението
по посочената в МД фактура за вноса,
видно от приетото по делото заключение на ССчЕ е напълно погасено, чрез
извършени банков превод, подробно описан в заключението, като допълнителни
плащания по фактура JK-EXP-4264-2020/30.01.2020г. не били извършвани.
Единственото плащане било 12 660 USD, колкото е и декларирано пред
митническите органи с процесната МД.
Противно на изводите на
административния орган, от представените към митническата декларация
доказателства се установява реално платената цена на процесните стоки. В тази
насока са и направените от вещото лице констатации, поради което се опровергава
изводът на органа за съмнение, че декларираната от дружеството стойност
съставлява реално платената или подлежаща на плащане стойност за внесените
стоки. Видно от изготвеното по делото заключение платената цена от „ЕВРОТЕКС“
ЕООД за процесните стоки е в размер на 12 660 USD, като други подлежащи на
плащане суми по фактура JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020г. няма. Налице било
съответствие между платената цена за стоките и декларирана стойност по
процесния ЕАД. Така установеното предопределя приложение на чл. 70, параграф 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Освен това следва да се отбележи, че
от направеното от съда сравнение на артикулите, предмет на фактура
JК-ЕХР-4264-2020/30.01.2020г. (л.189), доказваща покупката на внасяните от
„ЕВРОТЕКС“ ЕООД стоки с МД с MRN 20BG002002031999R1/01.07.2020г. и тези по фактура
SHC-360-2018-19/24.05.2019г. (л.186), доказваща покупката на стоките по МД
19BG002002011762Rl/16.07.2019г., използвана от административния орган като база
за определяне на митническата стойност на стоките по вноса от 01.07.2020г.,
наред с другите приложени методи от органа, показа липса както на пълна
идентичност на артикулите, така и липса на възможност да се определи, че същите са сходни или напълно идентични с
внасяните в случая. В тази насока следва да се има предвид също, че в двете
фактури описанието на стоките е различно структурирано – няма код на стоките
във фактурата, ползвана от органа за база при определянето на митническата стойност
на внесените на 01.07.2020г. стоки. До този извод е стигнало и вещото лице в
заключението си по ССчЕ.
Предвид изложеното, следва да се
приеме, че като немотивирано е пристъпил към определяне на митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вместо на базата на договорната им стойност, административният орган
е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. При
извършване на проверка на декларираната митническа стойност на внесените стоки,
стойността не следва да бъде сравнявана с т. нар. „справедлива цена“, извлечена
от информационната система „ТЕЗЕЙ“ и посредством другите използвани подходи в
случая, и оттам да се стига до определяне на нова цена по методите в чл.74 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Липсата на мотиви представлява
съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за
приемане на акта за незаконосъобразен, тъй като е препятствана възможността да
се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за
определяне на митническата стойност на стоката по МД с MRN
20BG002002031999R1/01.07.2020г. В случая тази липса на мотиви е довела и до
нарушение на материалния закон.
За настоящия съдебен състав остана
необяснимо и защо мотивирайки „основателните си съмнения“ относно декларираната
стойност на стоката, митническите органи са определили новата митническа
стойност на 3.76 лв./кг. Детайлен анализ на стоките от използваната за база
декларация MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г. не е извършен в атакувания
административен акт. Дали стойността на стоките, точно по използваната от
органа сделка по внос е най-ниската такава, остава неясно. Тази неяснота се
засилва и от противоречиво изразената воля на административният орган в
мотивите на решението за база на
сравнение да се използва внос по МД MRN 19BG002002011762R1/16.07.2019г, а в диспозитивната част да се
посочва, че това е станало чрез друг внос по МД MRN
20BG002002032415R6/08.07.2020г.
Липсва
каквато и да било аргументиране от страна на органа в тази посока, като
последното препятства и дължимия от съда контрол по отношение на това
обстоятелство.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че дори и да се възприеме посочената от органа
невъзможност за определяне цената на процесните стоки по реда на чл. 70,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то същият не е изложил конкретни
мотиви и не е обосновал в необходимата степен определената по реда на чл. 74,
параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 стойност на стоките.
По изложените съображения оспореното
решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2 и т.4 от АПК и
като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на съдебното
производство, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде уважена в размер на 890 лева, от които 50.00 лева внесена държавна такса, 300 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 540 лева за възнаграждение на един адвокат, като последното съдът
не намира за прекомерно предвид
близкия до минимума размер, регламентиран в по чл.8, ал.1 от Наредба и № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и фактическата и правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN
20BG002002031999R1/01.07.2020г., с рег.№32-319847/02.11.2020г., издадено от
директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА
Агенция „Митници“ да заплати на „ЕВРОТЕКС“ ЕООД, ЕИК126531386, гр.Димитровград,
разноски по делото в размер на 890 (осемстотин и деветдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: