Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 28.04.2023г. гр. Н.
Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в публичното заседание в
следния състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
Секретар Радостина
Менчева
като разгледа
докладваното от с.Майска
Гр.д.№ 1073 по описа за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на Т.В.Т., ЕГН **********,*** чрез адв. ж.И. и адв. А.Ж. *** против В.К.Н., ЕГН **********, Н.К.Н., ЕГН ********** и П.Н.Ш., ЕГН ********** ***.
Моли, да бъде постановено решение, по
силата на което съдът да разпредели реалното ползване върху съсобствеността
между страните на следния недвижим имот - имот с идентификатор № *****по КККР на гр.Н., целият с площ от 703 кв.м., с адрес на имота: гр.Н., п.к. 8230, ул.Х.К.№ **, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/,
номер по предходен план ***, кв.**, парцел **, при съседи: ****, ****, **** и ****.
Твърди се от ищеца, че правото на собственост за всеки един от съсобствениците е било придобито чрез наследяване на техни праводатели и правни сделки. Ищецът твърди, че е собственик на ¼ ид. част от правото на собственост върху поземления имот, а ответниците имат следните дялове - В.К.Н. – 3/8 ид. части, Н.К.Н. – 1/8 ид. част и П.Н. Миндова – ¼ ид. част. Сочи се също така, че с Нотариален акт за суперфиция № **** на PC Поморие ищецът Т.Т., Д.В.Т., Т.В.К. и К.В. Н. взаимно си били остъпили право на строеж върху поземления имот за изграждане на една жилищна сграда - близнак на обща площ от 220 кв.м.. Сградата се състояла от два близнака, източен и западен, всеки от по 110 кв.м., като ищецът и неговият брат Д.В.Т. получили западния близнак, като той получил втори етаж и южната половина от избата, а Д.Т. - първи етаж и северната половина от избата. За Т.В.К. и К.В. Т.се отредил източния близнак, като Танка К. получила и първия етаж и северната половина от избата, а К.Т.получила втори етаж и южната половина от избата. В резултат на така учреденото право на строеж били изградени сгради с идентификатори № ***** и № *****, които според ищеца следва да бъдат изключени от незастроената част от поземления имот. Към незастроената част от поземления имот обаче следвало да бъде включена и площта под сгради с идентификатори № *****, № ***** и № ***** За тях ищецът твърди, че не е учредявано право на строеж и същите били изградени незаконно, макар и нанесени на кадастралната карта. Ищецът твърди, че съществува спор относно начина на ползване на незастроената част от съсобствения между него и ответниците поземлен имот, поради което моли да се постанови решение на основание чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността, с което да се разпредели незастроената част от Поземлен имот с идентификатор № *****за реално ползване между всеки един от четиримата съсобственици, съобразно квотата в съсобствеността. Представени са писмени доказателства. Прави се доказателствено искане за назначаване на експертиза.
Ответниците
В.К.Н., ЕГН **********, Н.К.Н., ЕГН ********** и П.Н.Ш., ЕГН **********, депозират писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Е.И.,***. Исковата молба се счита за
неоснователна. Защитата на страната твърди това, понеже между съсобствениците вече е имало извършено съдебно разпределение на реалното
ползване на процесното съсобствено дворно място- Решение № 414 от 27.09.1993 г.
по гр.д. № 224/93 г. на НРС, потвърдено с Решение № 361 от 25.06.1997 г. по гр.
д. № 113/94 г. на БОС, както и от Решение № 202 от 07.11.2001 г. по гр.д. №
202/2000 г. на НРС. След постановяване на тези съдебни актове нямало настъпила
промяна на съществени обстоятелства, която да налага преуреждане на съдебното
разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Разпоредителните действия на
останалите съсобственици след постановяване на посоченит съдебни актове не било
промяна в обстоятелствата, която да налага ново разпределение на ползването.
Посочена е съдебна практика. Прави се и възражение по отношение иска насочен
към В.Н. и П.Ш., в частта по отношение на прилежащия
двор на източния близнак, за разпределение на която част от двора, ищецът
изрично се бил отказал от право на ползване, видно от Решение № 202 от
07.11.2001 г. по гр.д. № 202/2000 г. на НРС. Въз основа на посоченото решение
липсвало основание за ищеца да иска преразпределение на ползването на тази част
от съсобственото дворно място по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като нямало
настъпила никаква промяна в съществените обстоятелства, при които е било
извършено съдебното разпределение на реалното ползване с посоченото решение.
Оспорва се и твърдението на ищеца, че
към
незастроената част от поземления имот
следвало да бъде включена и площта под сгради с
идентификатори *****, ***** и *****, за които съсобствениците не били учредявали право на строеж и
същите били изградени незаконно, макар и нанесени на кадастралната карта. Това
се опровергавало от наличните по делото писмени доказателства - Заявление
№ ***** г. на СВ при Районен съд - гр. Н.. Този писмен документ удостоверявал,
че освен за двете описани в исковата молба на ищеца жилищни сгради, с обща
застроена площ от 220 кв.м, съсобствениците на процесното дворно място взаимно си били учредили през 1992 г. право на строеж
за изграждане в съсобственото дворно място и на сграда за комплексно обслужване
с площ от 130кв.м., която били разпределили помежду си, като са дали своето
съгласие на съсобственика К.В. Н. да изгради и стане собственик на още един
временен гараж с площ от 25кв.м. в североизточната част на съсобствения парцел.
Посоченото се доказвало с Удостоверение с изх. № 223 от 12.05.1992 г. на Община
Н., Заповед № 23 от 28.02.1992 г. на Община Н., ведно със скица № 155 от
09.03.1992 г. на Община Н., Заповед № 76 от 12.05.1992 г. на Община Н., ведно
със скица № 429 от 08.06.1992 г. на Община Н. и двете извадки от одобрения на
18.06.1992 г. от Община Н. проект за гараж на К.Н., съдържащ подписите на
всички съсобственици на дворното място. Оспорва се като неправилно и
необосновано заявеното в исковата молба твърдение на ищеца, че само за
изградената в процесното дворно място сграда - близнак на обща площ от 220 кв.м има учредено право на строеж.
Това противоречало и се опровергавало от всички гореописани документи, които
удостоверявали, че от процесното дворно място следва да се изключат още и тези
площи, за които съсобствениците през 1992 г. взаимно са си отстъпили право на
строеж за изграждане на още една сграда за комплексно обслужване на площ от 130 кв.м. както и на два гаража с обща
площ от 60 кв.м., които са станали собственост на Т.В.К.,
видно от разрешение за строеж № 21 от 30.03.1993 г. на Община Н. и на К.Н.,
видно от разрешение за строеж № 49 от 18.06.1992 г. на Община Н., които площи
също следвало да бъдат изключени от незастроената площ на процесното дворно
място. Сочи се, че на 05.08.2014 г. ищецът Т.Т. и ответникът В.Н. изрично да
дали своето съгласие на съсобственика си П.Ш., да постави в съсобственото
дворно място павилион на площ от 12
кв.м. видно от техни нотариално заверени декларации, Разрешение № 160 от
20.07.2015 г. на Община Н. и одобрена схема за поставяне. Ответната страна
оспорва предявения иск като изцяло необоснован и поради липсата на представени
от ищеца доказателства за принадлежността на правото му на собственост както
върху описания в исковата
молба ПИ с идентификатор № 51500. 502. 38, така и за заявените от
него като изградени в този имот сгради с идентификатори *****, 1500.502.38.1,*****,
***** и ***** по кадастралната карта на гр. Н.. Прави
се искане за предоставяне общ дял за ползване на ответниците В.Н. и Н.Н. в
съсобственото дворно място, които съсобственици притежавали общо ½ ид.ч. от
правото на собственост върху него. Представени са писмени доказателства. Прави
се искане за присъждане на разноски.
Моли, да бъде
постановено решение, по силата на което съдът да разпредели реалното ползване
върху съсобствеността между страните при квоти от по 1/2ид.ч. за ищеца и
ответника върху недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор 51500.506.299 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н., Бургаска обл., с
административен адрес гр.Н., КК“Слънчев бряг-запад“, целият с площ от 500кв.м.,
идентичен с УПИ VІІІ-210, кв.6103, по плана на к.к.Слънчев бряг-запад, при
граници на ПИ: №№ ***************. Представя писмени доказателства-заверен
препис на титул за собственост и схема от СГКК-Бургас. Отправено е искане за
допущане на съдебно-техническа експертиза.
След поотделна и съвокупна преценка на
събраните по делото доказателства, досежно участието на страните в
съсобствеността и техните квоти, обема на незастроената част от дворно място,
върху което подлежи на разпределение правото на ползване се установява от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а
видно и от представените писмени доказателства налице е възникнала по силата на
наследяване от В. Д.Т. и последващи сделки съсобственост на ПИ с идентификатор
№ ******.
Така по силата на нот.акт за дарение на
недвижим имот № ****** г. на Поморийски районен съд В. Д.Т. е придобил по
дарение дворно място от 606- шестстотин и шест кв.м., находящо се в гр.Н. -
новата част върху което се отрежда парцел Vl-8/шест — осем/ в кв. № 68А по плана на гр.Н. - новата част
целият урегулиран от 805 кв.м., към момента- ПИ с идентификатор № ******.
След смъртта си В. Д.Т., поч. на
30.09.1971 г. съгласно данните по представено Удостоверение за наследници е
оставил следните наследници: Петра
Тръпкова Т.- преживяла съпруга и четири деца: Т.В.Т., Д.В.Т., Т.В.К. и К.В. Н..
С нот.акт за прехвърляне на недвижим имот № 273, том I, дело
№ 461/1974 г. на PC Поморие, Петра Тръпкова Т.е прехвърлила своята идеална
част от гореописания поземлен имот на четирите си деца чрез дарение. Така всяко
от четирите деца е станало собственик по силата на наследяване и дарение на по
1/4ид.ч. от процесния имот. След като са станали съсобственици при равни квоти
четирите деца Т.В.Т., Д.В.Т., Т.В.К. и К.В. Н. взаимно са си учредили право на строеж
върху дворното място, съгласно нот.акт за супирфиция № **** на PC
Поморие. По силата на тази суперфиция е изградена в
дворното място една жилищна сграда на обща площ от 220 кв.м., която се състои
от два близнака източен и западен, съответно с идентификатори № ***** и № *****,
всеки от по 110кв.м., като за Т.В.Т. е
отреден втори етаж и южната половина от избата в западния близнак, за Д.В.Т. е
отреден получава първи етаж и северната половина от избата в западния близнак, за
Т.В.К.- първия етаж и северната половина от избата от източния близнак, а за К.В.
Т.е отреден втори етаж и южната половина от избата в източния близнак.
С Решение № 414 от 27.09.1993 г. по гр.д. № 224 от 1993
г. по описа на PC Н. е извършено
по реда на чл.32, ал.2 от ЗС разпределение ползването на дворното место на
източна и западна част като границата за ползване е определена по калканната
стена на сградата и западната част от двора е отредена за общо ползване на Т.Т.
и Д.Т., а източната част от местото е отредена за ползване от Танка К. и К.Т.,
като за последните две е сторено и разпределение на източната половина от
дворното место.
По делото е представено и решение № 202/07.11.2001г. по
гр.д.№ 202/2000г. по описа на РС-Н. с което е извършено разпределение по реда
на чл.32, ал.2 ЗС на реалното ползване само на източната половина от дворното
место между К.Т.и Т.К..
Досежно участието в съсобствеността и
квотите на останалите страни по делото следва да се посочи следното: Част от
братята и сестрите са извършили последващи разпореждания с притежаваните от тях
ид.части, поради което към настоящият момент съсобственици са страните по
делото и това е станало по следния начин: Д.В.Т. е дарил на В.К.Н. 1/4ид.ч.
с Нотариален акт № ********* г., вх.рег.№ 169/29.02.2000 г. на СВ гр.Н.. Този
съсобственик съгласно Удостоверение за наследници с изх.№ **3/10.10.2018 г. е
придобил по наследство от майка си К.В. Т., починала на 13.08.2003г. 1/12
ид.ч.. Освен това с Нотариален акт № *********г. на СВ гр.Н. е бил дарен с 2/12
ид.ч. от другите наследници на майка му - преживял съпруг Киро Н.Н. и Н.К.Н./дъщеря/.
С Нотариален акт № ********* г., вх. per.
№
1929/26.04.2017 г. на СВ при РС-Н., той е продал 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху
поземления имот на Н.К.Н.. Така отв.В.К.Н. към момента е собственик на 3/8ид.ч.,
а отв.Н.К.Н. е собственик на 1/8 ид.ч.
от дворното място.
Т.В.К. е дарила собствените си 1/4ид.ч от дворното място на отв.П.Н. Миндова съгласно отразяването в
нот.акт № *********г., вх.peг. № 5509/13.07.2011 г. на СВ при
РС-Н. и нот.акт № 45, т.8, дело № 1387/2016 г., вх. per. № 2755/25.05.2016 г. на СВ при РС-Н..
Т.В.К.,
видно от разрешение за строеж № 21 от 30.03.1993 г. на Община Н. и на К.Н.,
видно от разрешение за строеж № 49 от 18.06.1992 г. на Община Н. са изградили в ползваната от тях източна част на
дворното место два гаража с обща застроена площ от 60кв.м..
По делото са
налични данни, че съобразно дадено на 05.08.2014г.
съгласие от Т.Т.
и В.Н. с нот.заверени декларации, отв.П.Ш., да постави в съсобственото дворно място павилион на площ от 12 кв.м. е издадено Разрешение № 160 от
20.07.2015 г. на Община Н. и е одобрена схема за поставяне на павилиона.
Вещото лице
изготвило заключението по допуснатата по делото СТЕ представя два варианта за
разпределение ползването на дворното место, при които се запазва фактическото
положение при извършеното разпределение на ползването на дворното место от
съсобствениците, като са съобразени настъпилите във времето, след постановяване
на двете съдебни решения изменения.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
С оглед
изложеното до тук предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС е допустим, тъй като се
иска разпределението на съсобствен имот, който може да се ползва от
всички съсобственици и се търси начин ползването да се разпредели, след като
съсобствениците не са се споразумели. Властно да направи такова
разпределение е мнозинството от съсобствениците, т.е. притежателите на повече
от половината от общата вещ. Съдът съобразно чл. 32 ЗС се намесва само когато
не може да се вземе решение по управлението на общата вещ, респективно нейното
ползване, или когато взетото решение води до увреждане на вещта, включително
накърняване субективните права на съсобствениците. В конкретния случай въпреки
че мнозинство може да се формира, то същото не се е произнесло по този
въпрос и след предявяването на иска, поради което според съда
производството е допустимо.
При съсобственост съгласно разпоредбата на чл.31 ЗС,
всеки от съсобствениците следва да си служи с общата вещ, без да възпрепятства
правото на другите собственици. В това производство на установяване подлежат
правото на собственост и съответните квоти за всяка една от страните,
фактическото положение при ползването на съсобствената вещ. За да бъде уважен
иска за разпределяне на правото на ползване даден обект, следва да е налице
възможност с оглед на фактическото положение, да се разпредели ползването
съобразно правото на собственост.
По възраженията за наличието на две предходни влезли в
сила решения по чл.32, ал.2 ЗС, следва да се посочи, че производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е
спорно производство на съдебна администрация на граждански правоотношения между
съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това
производство приключва с решение на съда, което замества липсващо решение на
мнозинството по чл.
32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Това
съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.
В съдебната практика е трайно възприето /Решение №
878/19.11.2009 г. по гр. д. № 745/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение №
71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение №
1197/18.12.2008 г. по гр. д. № 4916/2007 г., І г.о. на ВКС и др. /, че при
разпределяне реалното ползване на съсобствен имот, като акт на обикновено
управление, следва да се съобразява съществуващото на място фактическо
положение без да се разпорежда извършването на преустройства. Изхожда се от
фактическото състояние и не могат да се разпореждат или взимат предвид никакви
промени в имота. Всякакви бъдещи промени могат да бъдат основание за последващо
разпределение на ползването, доколкото решението по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила
на пресъдено нещо и при промяна на обстоятелствата може да бъде постановено
ново решение.
В настоящия случай от установеното от фактическа
страна е безспорно, че след
постановяване на двете съдебни решения, са настъпили изменения както в квотите
на съделителите, така и досежно фактическото положение при използването на
дворното место./в т.см.вж.Р № 143/06-10-2015г. по гр.д.№ 1325/15г. I г.о.
ВКС, Р.№ 224/28.06.2012. по гр.д.№ 694/11г. , I г.о.
ВКС/.
Неоснователно е възражението на ищеца, че
допълнително изградените от останалите съсобственици гаражи и пристройки, не
следва да се вземат предвид, с аргумент, че са незаконно построени, тъй като за
производството по чл.32, ал.2 ЗС е без значение законността на строителството, доколкото
всеки съсобственик разполага със законови възможности да предяви петиторна претенция
за защита правото си на собственост. В случая обаче се установява по делото, че
част от съделителите са извършили допълващо застрояване, съответно са поставили
временни постройки в рамките на предоставената им за реално ползване част по
предходните решения със съгласието на останалите съделители. Така те за заели и
реално ползват съответстващата им ид.ч. от дворното место и е несправедливо по
реда на чл.32, ал.2 ЗС да предявяват претенции към оставащата свободна част от
дворното место, тъй като по този начин се домогват да увеличат площта на
реалното си ползване и излизат извън притежаваните то тях ид.ч., т.е.
надвишават правата си в съсобствеността.
От
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, което съдът
възприема като пълно, ясно и обективно изготвено се установява, освен промяната в съсобствеността е настъпило и
фактическо изменение, а именно направено е разширение на основната сграда в
западната половина както към улицата, така и към вътрешния двор, която към
момента е с площ от 196кв.м.. Тази сграда е нанесена в кадастралната карта с
идентификатор 51500.50.238.7. Експерта е установил също така, че освен
изградените в източната половина едноетажни постройки отразени като сгради 3, 4
и 5 има и други постройки, които не са отстранени в кадастралната карта. Тук
следва да се посочи, че съсобствениците са изграждали допълващо застрояване
само в отредените им за ползване дялове по съдебните решения и със съгласието
на останалите съсобственици. При предложените варианти се запазва установеното
фактическо положение при по-голямата част от съсобствениците, като в източната
половина то се запазва напълно, а промени са предложени в западната половина,
при която се установяват промени в собствеността и квотите в съсобствеността на
нови съсобственици. Предложени са от експертизата два варианта, като вещото
лице пояснява, че вторият вариант е изготвен по молба на един от
съсобствениците, тъй като е завил желание да може да влиза и паркира в зоната
за общо ползване/маркирана в сив цвят в изготвените варианти/ от всички
съсобственици с автомобила си, по тази причина при вторият вариант са намалени
на по 31,5кв.м. дяловете на Т.Т. и В.Н., като е оставена ширина от 4,2м. в
зоната за общо ползване от всички съсобственици, като разликата с първия
вариант е че при него тази ширина е 2,5м., а дяловете на тези двама
съсобственици са в обем от по 39,5кв.м..
Процесуалният
представител на ищеца посочва предпочитания за вариант първи, докато
процесуалният представител на ответниците – за вариант втори по СТЕ.
Настоящият съдебен състав намира втори вариант за нецелесъобразен и твърде
неудобен за страните при ползването на имота, още повече, че при него дяловете на
двама от съсобствениците се намаляват, за да бъде увеличена площта за общо
ползване от всички съсобственици, за която един от тях е заявил желание пред
експерта, че желае да влиза с автомобила си. Целта на разпределението на
реалното ползване е всеки съсобственик да ползва част съответстваща на квотата
му в съсобствеността. Няма основание да се удовлетворява искане на един от
всички съсобственици, което касае увеличаване на обема на зоната за общо
ползване от всички съсобственици, но за удовлетворяване на искането му следва
да се намаляват дяловете на други съсобственици. Още повече, че почти двойното
разширяване на зоната за общо ползване от 2,50м./при първи вариант/ на
4,20м./при втори вариант/ практически се обезмисля, тъй като подхода към нея
преминава през стеснение с ширина от
2м.. Освен това определената при първи вариант ширина от 2,5м. е напълно
достатъчна за паркиране и обслужване на лек автомобил. Така и именно
предложеният от експертизата вариант първи.
С оглед изложеното, при
съобразяването на фактическото положение и състояние на имота, конкретните
съществуващи към момента и и наличните в него сгради и постройки, както и с
оглед пълното съответствие разпределението на притежаваните от страните права в
съсобствеността, съдът намира, че вариант № 1 е най-удачен, оптимален,
най-справедлив и отговарящ на интересите на страните. Както се посочи по-горе,
при бъдещи изменения на обстоятелствата, включително при изместване на някоя от
границите и промяна в площта на имота, може да бъде поискано ново
разпределение. Към настоящия момент обаче вариант № 1 отговаря най-пълно на
съществуващото фактическо положение.
По разноските:
Според установената съдебна
практика /Определение
№ 389/08.10.2010 г. по ч.гр. д. № 293/2010 г., II ГО на ВКС, Решение №
275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., II ГО на ВКС и др. / се приема,
че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните
трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема
в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно
за вещта. Съдебното решение ползва и страните по делото и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения
се разпределят според правата в съсобствеността.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.32,ал.2 от
ЗС, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн.чл.32,ал.2 от ЗС ползването между Т.В.Т., ЕГН **********, В.К.Н., ЕГН **********, Н.К.Н., ЕГН ********** и П.Н.Ш., ЕГН ********** – всички с адрес: ***, на поземлен имот с идентификатор № *****по КККР на гр.Н., целият с площ от 703 кв.м., с адрес на имота: гр.Н., п.к. 8230, ул.Х.К.№ **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, номер по предходен план ***, кв.**, парцел **, при съседи: ****, ****, **** и ****, съгласно вариант № 1, отразен на приложение - скица № 2, находящ се на ст.149 по гр.д.№ 1073/2020г. на РС-Н. от заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т.Т.П., приподписано от съдията-докладчик и представляващо неразделна част от решението.
ОБЯВЯВА скица по вариант № 1, отразен на приложение -
скица № 2, находящ се на ст.149 по гр.д.№ 1073/2020г. на РС-Н. от заключението на
съдебнотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Т.Т.П. за неразделна част от настоящото
решение.
Разноските остават в тежест на страните, както са
понесени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: