О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 15.11.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от съдия Таня Димитрова молба по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).
С молба директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, се прави искане съдът да допълни Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските. Изтъква се, че в мотивите на определението на съда е прието, че ответникът има право на разноски по делото, но с диспозитива на съдебния акт не са присъдени такива в полза на ответника. Настоява се, че доколкото в производствата по ДОПК се прилага специалната разпоредба на чл. 161 от този кодекс, следва на ответника да се присъдят разноски, не както е приел съда – 100 лв., а в размер на 500 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Тоест молбата
На Б.Т.А. е изпратен препис от молбата на ответника по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна, и е дадена възможност за писмен отговор, като такъв е постъпил във вид на становище, с обективирано възражение срещу искането за допълване на съдебния акт, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 500 лв. В условията на евентуалност се поддържа, че размерът на възнаграждението следва да е както го е посочил съдът в мотивите на определението – 100 лв. Сочи се, че доколкото не става въпрос за оспорване на ревизионен акт, поради което е неприложима нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. , но в определения срок, отговор не е постъпил в съда.
По своята същност подадената от ответника по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна молба е и за допълване, и за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските.
Молбата е подадена от надлежна страна – участник в производството по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението, което не подлежи на обжалване, е съобщено на 22.10.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, а молбата е подадена на 01.11.2021 г., т.е. в едномесечния срок.
С Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна е отхвърлена жалбата на Б.Т.А., ЕГН **********, против Заповед № 215 от 17.09.2021 г., издадена от Директора на Дирекция „ОДОП“ Варна, с която е спряно производството по административно обжалване на Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г., образувано по жалба с вх. № 563/10.08.2021 г. по регистъра на Дирекция „ОДОП“ Варна, заведена с вх. № Ф-215/10.08.2021 г. в регистъра на отдел „Обжалване“ при Дирекция „ОДОП“ Варна, подадена от Б.Т.А., считано от датата на издаване на заповедта до получаване на отговор по приключилото производство за извършване на обмен на информация с италианската администрация по искане с референтен № ***, но не повече от 8 месеца.
Съдът е посочил в мотивите на определението, че с оглед изхода на делото и направеното искане от
процесуалния представител на ответника, следва да бъде осъден жалбоподателят да
заплати на НАП сумата 100 (сто) лева на основание § 2 ДР ДОПК, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ. Посочено е и че в случая не става въпрос за оспорване
на ревизионен акт, поради което е неприложима нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и
не следва да се уважава искането на ответника за сумата над 100 лв. до 500 лв.
В диспозитива обаче не е налице произнасяне на съда по разноските.
Безспорно се установява,
че молбата за допълване на съдебния акт е допустима, както и че са налице основания
за допълване на съдебния акт с произнасяне на съда по отношение на разноските с
присъждане на 100 лв. в полза на ответника.
Същевременно съдът
намира, че не са налице основания за изменение/ревизиране на посочения в
мотивите на Определение
№ 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна размер на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, поради недопустимост на молбата в тази част.
От една страна,
изменение на съдебния акт в частта на разноските е обективно възможно при наличие
на произнасяне на съда в частта за разноските, каквото произнасяне очевидно с
оглед искането за допълване на съдебния акт в тази част не е налице. От друга
страна, ответникът не е представил изискуемия съгласно чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, т. 2 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, списък на
разноските, за да претендира изменение на съдебния акт в частта за разноските.
На следващо място, следва отново да се посочи, че спецификата на производството
по реда на чл. 34, ал. 5 ДОПК, което е различно от производството по оспорване
на ревизионен акт, обуславя присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание § 2 ДОПК
вр. чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а не на основание чл.
161 ДОПК, във вр. с чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. (В този смисъл са и Определение
№ 1134 от 22.07.2021 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 1829/2021 г.,Определение
№ 932 от 22.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 1541/2021 г., Определение
№ 798 от 2.06.2021 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 1163/2021 г., Определение
№ 133 от 22.03.2021 г. на АдмС - Стара Загора по адм. д. № 138/2021 г., Определение
№ 2400 от 27.11.2019 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 3572/2019 г., Определение
№ 1073 от 27.05.2019 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 1342/2019 г., Определение
№ 2558 от 14.12.2018 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 3712/2018 г., Определение
№ 2414 от 28.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по ч. а. д. № 3592/2018 г., Определение
№ 2280 от 15.11.2017 г. на АдмС - Пловдив по ч. адм. д. № 2981/2017 г. и др.) Още
повече, че съдът е констатирал, че постановеното спиране на административното
производство е от 17.09.2021 г. за не повече от 8 месеца, а искането до
италианската администрация е направено края на 2020 г. и не е направено
повторно запитване или друг опит, за да се осигури отговор по него.
Предвид изложеното не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските, доколкото същото е недопустимо – по аргумент от чл. 80 ГПК и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Б.Т.А., ЕГН ********** да
заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 (сто) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските с присъждане в полза на молителя на сумата над 100 лв. до 500 лв.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за изменение на Определение № 2629 от 18.10.2021 г. по ч. адм. дело № 2179/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред ВАС, а в останалата част - не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: