№ 34271
гр. София, 29.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110122417 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба, подадена от ответника Н. В. И. с искане за
изменение на постановеното решение по отношение на присъдените
разноски. Молителят поддържа, че с решението не са, а следва да бъдат
присъдени разноски, по реда на чл.38 от ЗАдв в полза на ответника и за
заповедното производство.
Ищецът е взел становище за неоснователност на молбата.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК и е спазено изискването на чл.80 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Не се следват разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл.
414 ГПК. Същото не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на
чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде
възмездяван двукратно за едно и също нещо. Тъй като ответникът
противопоставя именно правото си на мотивиране на възражението,
незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва да бъде
1
упражнявано без злоупотреба / чл. 3 ГПК /, каквото би съставлявало
възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422
ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани
за възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
право.(Определение № 45/23.01.2019г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. №
3074/2018 г.)
Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд
не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.
422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка
за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а
не израз на материалноправната защита на длъжника, (определение
№140/19.03.2020г., по ч.т.д. № 236/2020г., на ВКС, II т.о.).
При тези мотиви съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 61196/06.03.2023г. за
изменение на решение №1864 от 08.02.2023г., постановено по гр.д.№
22417/2022г., в частта на разноските, депозирана по реда на чл.248 от ГПК.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3