№ 982
гр. Добрич, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230102316 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Т. - БОГ -
Д." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
***, представлявано от ***я си Б. Щ. Д., чрез: адвокат О. Д. А. АК - Варна
/надлежно упълномощен/, с която срещу „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич,п.к.9300, ***,
хотел България, представлявано от ***ите Б. Б. П., К. И. П. и Х. И. П., са
предявени следните кумулативно обективно съединени искове:
1) ответникът да бъде осъден да извърши следните заместими действия
- премахване на поставени чрез заваряване метални листове ламарина пред
трите изхода на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ „Вариете“
с административен адрес: гр. Добрич, ***, разположен на етаж минус 1 в
сграда с идентификатор ***** по КККР на град Добрич, одобрени със Заповед
№ РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, находяща се в ПИ с идентификатор
*****, който имот се състои от следните самостоятелни обекти :
самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор *****.42 с площ
298,88 кв. м. и с предназначение: за търговска дейност ; самостоятелен обект в
сграда № 1 с идентификатор *****.43 с площ 194.00 кв.м. и с
предназначение : за склад и самостоятелен обект в сграда с № с
идентификатор *****.44 с площ 50.00 кв.м. и с предназначение:
инфраструктурен обект в сграда, ведно с ид.ч. от общите части на вътрешно
стълбище с площ 70,00 кв.м., който обект е обособен като самостоятелен
съгласно одобрен от Гл. архитект на Община град Добрич инвестиционен
проект по Удостоверение № 70-00- 267/13.03.2002г. по чл. 202 от ЗУТ - иск
по чл. 109 от ЗС;
1
2) ответникът да преустанови действията си по складиране на
строителни материали , преграждащи евакуацията и ползването на трите
изхода на гореописания имот през коридори и стълбище, представляващи
общи части на сграда ***** по КККР на град Добрич - иск по чл. 109 от ЗС.
3) ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2400 лева,
представляваща обезщетение на нанесени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от невъзможността ищецът да отдава под наем процесния
имот за периода 27.03.2024г. - 23.07.2024г. /или по 600 лева месечно/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2034г. до
окончателното плащане - иск по чл. 45 от ЗЗД.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства:
Съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № 152, тсм XVII, рег.№ 4450, дело №3806/2003г., вх. №
8312/01.08.2003г. по регистъра ни Службата по вписвания гр. Добрич, ищецът
е собственик на следния недвижим имот, представляващ „Вариете“ с
административен адрес: гр. Добрич, ***, разположен на етаж минус 1 в сграда
с идентификатор ***** по КККР на град Добрич, одобрени със Заповед № РД-
18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК , находяща се в ПИ с идентификатор *****,
който имот се състои от следните самостоятелни обекти : самостоятелен обект
в сграда № 1 с идентификатор *****.42 с площ 298,88 кв. м. и с
предназначение: за търговска дейност ; самостоятелен обект в сграда № 1 с
идентификатор *****.43 с площ 194.00 кв.м. и с предназначение : за склад
и самостоятелен обект в сграда с № с идентификатор *****.44 с площ 50.0
кв.м. и с предназначение: инфраструктурен обект в сграда, ведно с ид.ч. от
общите части на вътрешно стълбище с площ 70,00 кв.м., който обект е
обособен като самостоятелен съгласно одобрен от гл. архитект на Община
град Добрич инвестиционен проект по Удостоверение № 70-00-
267/13.03.2002г. по чл. 202 от ЗУТ - иск по чл. 109 от ЗС.
Гореописаният обект е обособен като самостоятелна реална част - т.нар.
първа част „Вариете", съгласно одобрен от гл.архитект инвестиционен проект
по удостоверение №70-00-267/13.03.2002г. на Община гр .Добрич по чл.202 от
ЗУТ, разположен е в сутерена на хотел «България» в гр. Добрич и се състои от
търговска зала, складове, подготвителни помещения и санитарни възли.
Входът за клиенти на обект «Вариете» се осъществява откъм площад
«Свобода» в гр. Добрич, както и по общо за сградата вътрешно стълбище, а за
правилната и безопасна експлоатация съобразно неговото предназначение са
предвидени и функционират 3 /три/ аварийни изхода, които осигуряват при
необходимост евакуация на посетителите и персонала през коридори и
стълбище, представляващи общи части на сградата на хотела.
Трайното предназначение на процесния недвижим имот е „ВАРИЕТЕ",
като се пояснява, че в електронното издание на Български тълковен речник
думата „вариете" е описана като: „Увеселително заведение със забавна
програма за посетителите". Като увеселително заведение процесният имот се
посещава обикновено вечер от посетители / клиенти /за развлечение и
2
забавления.
Сградата на хотел „България" с РЗП 2 634 кв.м., в която е разположено
процесното вариете в голямата си част се явява в собственост на ответното
дружество, придобита по силата на апортна вноска в капитала си, видно от
Акт за назначаване на вещи лица № 20230217101837/20.02.2023г.
За да изпълни функциите на вариете, съгласно предназначението си
процесният имот следва да отговаря на чл. 34, ал. 1, т.2 и т.3 от Наредба №
81213-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, поради което конструктивно са изпълнени и се
използват 3 /три/ аварийни изхода.
На 27.03.2024г. ищецът установил, че трите аварийни изхода на
процесния имот са преградени с големи метални листове ламарина, които са
трайно прикрепени чрез заваряване. По този начин се осуетява възможността
за евакуация на посетителите на вариетето през коридорите и стълбището,
които се явяват общи части на сградата в режим на етажна собственост,
представляваща хотел «България». За невъзможността за ползването на
аварийните изходи е съставен констативен протокол с per. № 1918/27.03.2024г.
по регистъра на Нотариус В. Т. per. № 158 на Нотариалната камара с район на
действие - PC гр. Добрич
Пълен контрол и достъп до всички входове, коридори, стълбища, както и
до пропусквателната система на сградата има единствено „Хотел България"
ЕООД. Ответникът отговаря за експлоатацията и техническата поддръжка на
наземните и подземните линии и съоръжения в сградата, както и за
електроснабдяването й.
Твърди се ответното дружество безконтролно и по свое усмотрение да е
преградило с големи метални листове ламарина трите аварийни изхода на
процесния имот. По този начин ищецът е възпрепятстван спокойно и
необезпокоявано да използва собствения си имот - вариете по предназначение.
Без осигурено безпрепятствано използване на аварийни изходи за евакуация
на посетителите увеселителното заведение - вариете не може да
финкционира, по аргумент от чл. 34, ал. 1, т.2 и т.3 от Наредба № 8121з-647 от
01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация
на обектите. В тази посока е и полученото от РЗ ПБЗН - Добрич
разпореждане.
С писмена покана ищецът поканил ответника да премахне поставените
препятствия - ламарини, преграждащи аварийните изходи на вариетето.
Ответникът обаче нямал намерение да изпълни законовите си задължения. В
нарушение на чл. 50 от ЗС ответникът умишлено създал за ищеца пречки за
ползването на процесния имот, които били по-големи от обикновените.
Към датата на подаване на исковата молба зад поставените от ответника
прегради, водещи към коридорите и стълбищата на хотела, били натрупани
големи количества строителни материали.
От 27.03.2024г. - датата, на която е съставен горепосоченият
Констативен протокол per. № 1918/27.03.2024г., вариетето не приема
посетители и не работи. С трето лице ищецът бил сключил договор за
3
отдаване под наем на имота си срещу месечна наемна цена от 600 лева. В тази
връзка се твърди ищецът да е претърпял имуществени вреди от 2400 лева,
изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем
процесния имот за периода 27.03.2024г. - 23.07.2024г. /или по 600 лева
месечно/.
По гореизложените съображения се настоява ответникът да бъде осъден
да премахне поставени чрез заваряване метални листове ламарина пред трите
евакуационни аварийни изхода на собствения на ищеца недвижим имот,
представляващ „Вариете“, както и да бъде осъден да премахне поставените от
него строителни материали, преграждащи ползването на 3 /трите/ аварийни
изхода към имота. Настоява се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 2400 лева, представляваща обезщетение на нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава под
наем процесния имот за периода 27.03.2024г. - 23.07.2024г. /или по 600 лева
месечно/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
24.07.2034г. до окончателното плащане. Претендират се сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с които
ответникът, чрез упълномощения адвокат П. А. - ДАК, оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорват се
изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е заварил метални
листове пред трите аварийни изхода на обекта, собствен на ищеца. Ответникът
нито е поставял описаните в исковата молба метални листове, нито е възлагал
поставянето на такива. Пояснява се, че когато ответното дружество е закупило
обекти в процесната сграда, тези метални листове вече били поставени. Това
фактическо положение било заварено и ответното дружество нямало никакво
отношение към него. Тези метални листове били поставени в определен минал
момент с цел да се разграничи ясно обектът, притежаван от ищеца, от
останалите обекти в сградата. На получена от ищеца покана ответникът
отговорил писмено, че не е извършвал нищо, с което да препятства ползването
на процесния обект „вариете“.
Пояснява се, че ответникът, по силата на договор за наем от 01.06.2023
г., е отдал под наем притежаваните от него обекти в процесната сграда на
трето за спора лице. Към сочената от ищеца дата - 27.03.2024 г. повече от 9
месеца, имотите, собствени на ответника, се стопанисват от трето лице, а не от
ответника.
Според ответната страна, налице е сериозно противоречие между
твърденията на ищеца в исковата молба и доказателствата, приложени към
същата тази искова молба. Макар ищецът да твърди, че са блокирани три
аварийни изхода от заведението му, то в приложения към исковата молба
нотариален акт от 01.08.2003 г. е записано, че този обект разполага само с
един авариен изход. Според ответника, ако процесният обект изобщо
разполага с авариен изход, то той е само един, а не три, както се твърди в
исковата молба.
Оспорва се ищцовото твърдение, че за евентуална евакуация от
4
процесния обект се ползват коридор и стълбище, които са общи части на
сградата на хотела. Визираните от ищеца коридор и стълбище не са общи
части на процесната сграда. Те обслужват само притежаваните от ответника
обекти в сградата. Твърди се, че няма такъв обект на собственост като
„авариен изход“. Това е само едно изискване към начина, по който този обект
се ползва. Ако обектът се ползва като книжарница, например, такова
изискване няма да има. Ищецът не е собственик на „авариен изход“.
Приложеният към исковата молба нотариален акт не поражда такива права.
Нещо повече - в този нотариален акт няма индивидуализация откъде
преминава маршрутът при аварийно напускане на заведението на ищеца. Сочи
се, че ищецът не е носител на сервитутни права спрямо имот на ответника.
Имотът на ищеца не е господстващ спрямо имот на ответника. Ответникът не
притежава имот, който да е служещ спрямо имота на ищеца и не е задължен да
осигурява ползването на имота на ищеца, като обременява собствения си
имот.
Общите части на сградата, които обслужват обекта на ищеца и спрямо
които той има права, са стълбището, което осигурява достъп до обекта му,
фоайето пред входа на този обект и общите части по смисъла на чл. 38 от ЗС -
покрива на сградата, носещите й стени, основи и др.
В нотариалния акт от 01.08.2003 г., чрез който ищецът е закупил
процесния обект, е записано, че имотът се закупува ведно с 2.574% идеални
части от общите части на сградата. Общата площ на сградата е 2 634 кв.м.,
което означава, че идеалните части, които ищецът притежава, са с площ от
67,799 кв.м. (2 634 х 2.574%). Към исковата молба са приложени три схеми на
самостоятелни обекти в сградата, които общо представляват процесния имот -
бар-вариете. Във всяка една от тях е записано, че прилежащите части към
обекта са „ид.ч. от общите части на вътрешно стълбище с площ 70,00 кв.м.“
Сочи се, че в нотариалния акт от 01.08.2003 г. е записано, че имотът е
„достъпен по общо вътрешно стълбище“. Така цитираното общо вътрешно
стълбище се ползва единствено и само от ищеца за достъп до собствения му
обект. Стълбището не продължава под нивото на вариетето; когато, от партера
на сградата, се тръгне надолу по стълбището, се достига само до имота на
ищеца.
За да се достигне до процесното заведение, ответникът пояснява, че е
нужно да се влезе в сградата през обща за цялата сграда входна врата,
намираща се откъм площад „Свобода“; след влизане в сградата следва входно
фоайе, което също е обща част на сградата и се ползва от ищеца и
посетителите на заведението. Именно в това входно фоайе се намира
стълбището, което води до заведението на ищеца. Твърди се, че към момента
на подаване на отговора стълбището, което води до процесното заведение, е
изцяло обсебено от ищеца, защото той е поставил ПВЦ плоскости и врата в
началото на стълбището, като по този начин е изградил своеобразен
контролно пропускателен пункт още на входа на сградата. Вратата пред
стълбището е заключена и никой, освен ищеца или определени от него лица,
няма достъп до вътрешното стълбище с площ от 70 кв.м.
Ответното дружество пояснява, че пред самия вход на заведението,
5
собствено на ищеца, след слизане от общото вътрешно стълбище, също има
фоайе, което е с площ от около 150 кв.м. Това фоайе също е обща част на
сградата и не е част от имота на ищеца, но и то се ползва единствено и само от
него. С оглед на преграденото вътрешно стълбище, никой, освен ищеца, не
може да достигне до това фоайе.
Така описаните общи части, които ищецът е завзел, според ответника,
заедно с носещите стени на сградата, нейния покрив и основи, изцяло
изчерпват и дори значително надхвърлят площта от общите части на сградата,
която ищецът притежава. Като се добави ползваната площ от входното фоайе
на сградата, което се намира на нивото на площад „Свобода“, ищецът
еднолично, според ответника, ползва общи части от сградата с площ от над
200 кв.м., при условие, че притежава само 67,799 кв.м. от общите части на
процесната сграда.
Тези факти, според „Хотел България“ ЕООД, правят изцяло
неоснователно твърдението на ищеца, че има някаква пречка пред него да
ползва полагащи му се общи части от процесната сграда. Напротив - той
ползва общи части с площ много по-голяма от тази, която притежава и му се
полага.
Към писмения отговор ответникът прилага схема на процесното
заведение, собственост на ищеца, върху която в жълт цвят е маркирал
описаното по-горе фоайе, което се намира пред входа на заведението и за
което се сочи , че е обща част на процесната сграда, а не е част от имота на
ищеца.
Твърди се, че приложеният към исковата молба констативен протокол от
27.03.2024 г. не доказва нито един елемент от ищцовата претенция и няма
никаква доказателствена сила и стойност по няколко причини: първо - на
огледа, в резултат на който е съставен протоколът, не е присъствал
представител на ответника; второ - огледът е извършен в границите на обекта,
който е собствен на ищеца и констатира някакво фактическо положение вътре
в него, за което ответникът няма как да носи отговорност; трето - протоколът
фиксира фактическо положение към точно определен момент, което датира
отпреди повече от седем месеца; четвърто - помощник-нотариусът, съставил
констативния протокол, няма нужната компетентност, за да прави изводите,
които са обективирани в протокола; пето - в констативния протокол е
записано, че същият е съставен на основание чл. 488а от ГПК, а такъв текст в
ГПК няма; шесто - в протокола е налице констатация наличието на прекъснати
кабели, които се твърди, че са прекъснати по нареждане на ищеца, за да се
представи на помощник-нотариуса една, едва ли не, апокалиптична картина и
за да се постигне по-силно въздействие.
Твърди се, че ищецът не е възпрепятстван да ползва собствения си имот.
Сочи се, че в исковата молба не се твърди описаният договор за наем да е
прекратен. Според ответника дали ищецът получава плащане по договора за
наем е въпрос на изпълнение на същия, който въпрос следва да бъде разрешен
между ищеца и третото лице и е неотносим към предмета на спора.
Пояснява се, че процесният обект работи само около три-четири месеца
6
в годината - през зимния сезон; от ноември до февруари, като приема клиенти
само два дни през седмицата - в петък и събота, което било посочено и на
указаното върху входа му работно време. През останалата част от годината
заведението не работело.
Сочи се, че в исковата молба няма твърдения договорът за наем да е
прекратен. Не са представени доказателства за изявления на третото лице
наемател, от които да е видно дали наистина обектът не работи и на какво се
дължи спирането на плащанията по договора за наем. Според ответника,
напълно възможно е третото лице наемател да не плаща дължимия от него
наем, защото изпитва финансови затруднения или защото има някакви
претенции към ищеца. Акцентира се, че неплащането на наема е
неизпълнение на договорно задължение, което дава основание на ищеца да
предяви иск срещу своя контрагент, а не да търси обезщетение за вреди от
ответната страна. В допълнение се сочи, че ищецът няма право да претендира
ДДС върху уговореното наемно плащане, което било и изключително ниско.
Твърди се, че договорът за наем е симулативен - сключен е за целите на
настоящия спор. Оспорва се достоверността на датата на договора за наем и
анекса към него, приложени към исковата молба.
В обобщение, ответникът настоява за връщане на исковата молба като
недопустима, респ. за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендира
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружетсво, чрез адв. О. И. – АК – Варна
и адв. В. З. – АК – Добрич, поддържа исковата молба и настоява за уважаване
в цялост на предявените искове. В срок представя писмена защита. Излагат се
твърдения, че в хода на съдебното дирене по безспорен начин е доказано, че
изходите за евакуация и аварийния изход на процесния недвижим имот
„ВАРИЕТЕ" са преградени с метални листове ламарина и метални решетки от
пода до тавана на коридорите, които са общи части на етаж минус 1 в сградата
в режим на етажна собственост с идентификатор *******, публично известна
като хотел «България». Според ищеца в процеса е доказано, че преградите са
поставени умишлено в нощта срещу 25.03.2024г. от ответното дружество,
което е собственик на хотелската част на сградата и единствено то има достъп
до горе-посочените коридори. Доказано е и, че никога преди посочената дата
изходите не се били преграждани и пред тях никога не е имало каквито и да
било препятствия, които биха затруднили евакуацията на посетителите на
вариетето в случай на внезапно възникнала опасност. Като доказателство за
това, че изходите никога не са били преграждани преди посочената дата -
25.03.2024г, според ищеца, са представените и приети от съда и неоспорени от
ответника писмени доказателства - Писмо от PC «ПБЗН» с per. № 722600 -
34/18.02.2025г. със съответните приложения - Разпореждане № ПР - ПБЗН -
ДЧ 1 - 5 - 6/01.12.2023г. и Разпореждане № ПР - ПБЗН - ДЧ 1 - 5 -
4/01.04.2024г. Разпореждане № ПР - ПБЗН - ДЧ 1 - 5 - 6/01.12.2023г. е
издадено от компетентен държавен орган в рамките на неговите правомощия
и видно от съдържанието му никъде няма констатирани нарушения на
изискванията на чл. 41, ал.2 т.4 вр. чл. 36, ал. 1, 7 от Таблица 8 на Наредба 1з -
1971/2009г. за СТПНОБП на МВР и МРРБ досежно изходите на процесното
7
вариете. Представеното като писмено доказателство Разпореждане № ПР -
ПБЗН - дч 1 - 5 - 4/01.04.2024г., видно от датата на издаване е изготвено след
като св. Н. П. е сезирала с молба PC «ПБЗН” за това, че през нощта на
25.03.2024г. ответното дружество - собственик на сградата е преградило
евакуационните и аварийния изход на вариетето. В Разпореждането, което е
издадено на 01.04.2024г.подробно са описани преградените и блокирани
изходи, от където следва, че същите действително са поставени на сочената
дата - 25.03.2024г. от имащия достъп и техническа възможност да извърши
преграждането, а именно от ищцовото дружество.
Доказателства, че преградите са поставени след горепосочената дата,
според ищеца се съдържат и в свидетелските показания на разпитаните в
о.с.з. на 16.05.2025г. св. Н. П., св. Л. Д. и св. П. С. - *. С показанията на св. Л.
Д., поред „Т. – Бог – Д.“ ЕООД се оборват и „лъжливите“ свидетелски
показания на водените от ответното дружество пред съда свидетели - С. Д. и
С. П.. Твърдяните в показанията на свидетелите на ответника факти, а именно
че преградите били там още преди да бъде закупен хотела, противоречат на
основни нормативни документи, гарантиращи безопасността на посетителите
на вариетето, каквато е например Наредба 1з - 1971/2009г. за СТПНОБП на
МВР и МРРБ досежно изходите на процесното вариете. Ищецът настоява
показанията на двамата свидетели, доведени за разпит пред съда от ответника,
да се ценят в съответствие с изискванията на чл. 172 от ГПК, предвид
обстоятелството, че и двама са служители във фирми, които се явяват
обвързани лица с ответното дружество, от където следва, че те са
заинтересовани от изхода на делото. От показанията на св. Н. П., според
ищеца, се доказа, че прегражденията пред евакуационните и аварийния изход
на процесното заведение, чийто наемател се явява свидетелката, са поставени
през нощта срещу 25.03.2024г. В показанията си същата пояснява, че причина
за поставянето на тези заграждения са крайно влошените отношения между
собствениците на хотела и собственика на вариетето. Свидетелката
установява, че в процесия имот електозахранването е прекъснато, като са
отрязани кабелите, които идват от общия за двата обекта трафопост, намиращ
се в сградата на хотела. Допълнително същата пояснява, че след 01.04.2025г.
входът, през който се влиза в наетото от нея вариете, е преграден с метални
листове по нареждане на ответника. Според ищеца това е извършено след
проведената СТЕ, назначена по настоящото дело от съда, което е едно
новопостъпило обстоятелство, доказващо заинтересоваността на ответника от
преграждането на входа и изходите и създаване на пречки пред ищеца за
спокойно и необезпокоявано използване на собствеността си.
В писмените си бележки ищцовото дружество сочи, че по проведена
СТЕ се събрани безспорни доказателства относно времето на поставяне на
преградите, начина на тяхното поставяне и наличието им към момента на
провеждане на експертизата, както и обстоятелствата относно създадените
пречки по използване на вариетето по неговото предназначение. От
експертизата се установявало, че поставени метални листове ламарина на две
места възпрепятстват не само ползването на евакуационните изходи, но и
нормалното функциониране на обекта - зареждане с консумативи и изнасянето
8
на отпадъци. Наличието на струпани строителни материали - дървени,
метални, текстилни и пластмасови също се установявало от вещото лице.
Излага твърдения за основателността и на предявения облигационен иск. В
заключение претендира за уважаване в цялост на предявените искове и
присъждане на разноски.
От своя страната, ответното дружество също представя в срок писмени
бележки. Навежда твърдения, че ищецът в хода на процеса не доказва, не само
главно и пълно, но дори и косвено, че той му пречи да ползва обекта си.
Според ответната страна цялата претенция стъпва само на бланкетни
твърдения, предположения и догадки. От представените от ищеца писмени
доказателства се установял само факта, че на соченото от ищеца място има
поставени метални листи и строителни материали - този факт обаче не бил
спорен по делото. Още в писмения отговор ответникът заявил, че такива
листи и материали са поставени, но не от него. Не се знаело кой и кога ги е
сложил. Тези листи и строителни материали се намирали там още преди
закупуването на хотел „България“ от ответното дружество.
Що се отнася до показанията на свидетелите, водени от ищцеца, според
ответната страна никой от тях не е споделил пред съда свои лични
наблюдения за това ответникът да е поставил процесните метални листи и
строителни материали. Никой от тези свидетели не е очевидец на подобно
действие, нито знае кой го е извършил. Ответникът намира, че показанията на
св. Л. Д. не са особено надеждни и събуждат съмнение поради следните
съображения: с разпореждане от 01.04.2024 г., издадено именно от този
свидетел, в качеството му на служител на РСПБЗН - Добрич, той е определил
на дружеството наемател на процесното заведение срок за изпълнение на
дадените предписания до 07.05.2024 г. ; по делото няма представени
доказателства свидетелят, на 07.05.2024 г. да е извършил проверка дали
предписанията му са изпълнени, въпреки че е бил длъжен да го стори; пред
съда свидетелят е заявил, че е посетил обекта и е констатирал, че
предписанията му не са изпълнени, но не е съставил никакъв акт (протокол),
който да обективира това негово официално посещение и констатациите от
проверката му, като е признал, че не е наложил санкция за неизпълнение на
предписанията, аргументирайки се с факта, че заведението не е работило.
Според ответното дружество противоречията в показанията на този свидетел
идват от това, че от една страна той твърди, че проверки и контрол
осъществява само по отношение на обекти, които са в експлоатация, а от друга
същият този свидетел, на 01.04.2024 г. съставя протокол, с който дава
задължителни предписания като за обект в експлоатация, въпреки че към тази
дата, както по негови думи, така и по твърдения на ищеца, заведението вече не
работи от близо една седмица.
Според ответното дружество водената от ищеца свидетелка П. С. - *
също не установява свои лични впечатления за това кой е поставил
процесните листове ламарина. На въпрос дали знае кой ограничава достъпа до
заведението, тя е отговорила с предположение , че това са новите собственици
на хотела. Посочената свидетелка била в изключително близки отношения с
пълномощник на ищцовото дружество – И. И., поради което следвало да се
9
отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на делото. Що се отнася до
показанията на св. Н. П., то според ответника тя същото е заинтересована от
изхода на делото, като наемател на процесния имот. Наред с това в
показанията й се откриват и противоречия .
Дружеството „Хотел България“ ЕООД акцентира, че е отдало под наем
сградата на хотела много преди ищеца да има каквито и да е претенции за
запушване на изхода на заведението му, т.е. то не стопанисва процесната
сграда и няма как да носи отговорност за поставянето на тези ламаринени
листи. На следващо място, се сочи, че в сградата обекти притежават и трети
лица - банка, куриерска служба и друго увеселително заведение (пиано бар),
като по делото няма доказателства, които да изключват тези плоскости да са
поставени от някой от тези субекти.
Наведени са твърдения, че ищецът не е препятстван да ползва
процесното заведение, тъй като по документи и нормативна уредба същото
разполага с един авариен/евакуационен изход, който е свободен и няма пречка
да се ползва. Акцентира се, че в нотариалния акт от 01.08.2003 г. е записано,
че процесното заведение е с авариен изход /един/, който се осигурява през
коридор, стълбище, представляващи общи части на хотелския комплекс“.
Следователно, според ответната страна, титулът на ищеца за собственост
върху процесния обект доказва, че той има само един авариен изход, а не три,
каквито са претенциите и твърденията му. В тази връзка дружеството се
позовава на отразеното на стр. 9 от СТЕ на вещото лице А. Е. , където е
записано следното: „в проекта за делба от 2002 г., в чертежа на
разпределението, е означен един изход за евакуация, който в обяснителната
записка е наречен „авариен““. Ответникът оспорва извода на вещото лице, че
заведението има два изхода за евакуация, направено при изслушването му
пред съда, намирайки, че то не почива на обективни данни и противоречи на
останалите доказателства по делото.
В допълнение, ответникът излага, че търговската зала на заведението на
ищеца е 298 кв.м. , а според чл. 41, ал. 2, т.1 от Наредба №1з-1971 от
29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, помещения, които се намират в подземни етажи и са за
до 15 човека и до 300 кв.м., имат един евакуационен изход. Процесното
помещение се намира в подземен етаж и е с площ до 300 кв.м., което означава,
че има един евакуационен изход, така като е записано в нотариалния акт от
01.08.2003 г. и в проекта за делба от 2002 г. Същото разполага с един изход,
който е свободен и може да се ползва от ищеца. Освен това, по документи и
съгласно КККР на гр. Добрич обектът на ищеца следва да се състои от
търговска зала с площ от 298 кв.м. и обособен склад към нея с площ от 194
кв.м., но на място, тези два обекта не са разделени със стена, а продължават да
се ползват като един обект. По делото било безспорно установено, че
търговска дейност ищцовото дружество развива и в склада, като между двете
помещения няма преграда, като по този начин е налице заобикаляне
правилата за категоризация на процесното заведение, в това число и
изискванията за пожарна безопасност. Нормативно установеният максимален
капацитет на заведението на ищеца е 145 души, докато от събраните
10
доказателства се установявало, че в него се допускат по 500 - 600 души.
Искът по чл. 45 от ЗЗД ответникът също намира за изцяло недоказан. От
заключението по допуснатата ССчЕ било видно, че ищецът е получил
уговорения заем за процесния имот.
По гореизложените съображения се настоява за отхвърляне в цялост на
предявените искове, като се претендират разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото ,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение № 70-00-267/ 13.03.2002 г., издадено от
Дирекция ТСУСАЖП при Община гр.Добрич, на осн.чл.202 от ЗУТ /лист 17
от делото/, Хотел “БЪЛГАРИЯ” , с РЗП 23814 m2, е реално делим на 9
самостоятелни части съгласно одобрен от главния архитект инвестиционен
проект, първата от които е процесният обект, наименуван “ВАРИЕТЕ " - ЗП -
612,98 кв.м. – сутерен. В приобщената към доказателствения материал
обяснителната записка към проекта за делба от 2002г. , одобрен от Главния
архитект на Община град Добрич, на търговски обекти, разположени в
сутерена и първия етаж в зоната за широк достъп на хотелско – ресторантски
комплекс „България“ , е отразено, че чрез проекта за делба се обособяват девет
реални части: Бар – грил – 798 в.м.; Бар – Вариете – 612.98 кв.м.; Басейн с
фитнес зала и физиотерапия – 1079,94 кв.м.: Игрална зала и клуб – 957 кв.м.,
Билетен център – 51,84 кв.м.; Офис и телевизионно студио – 234.23 кв.м.;
Офис „Дарик Радио“ – 59,21 кв.м.; Фризьорски салон – 63, 54 кв.м.; Зала за
електронни игри – 110,58 кв.м. Що се отнася до процесния имот в
обяснителната записка е вписано, че същият се намира на нивото на сутерена,
достъпен е по общо вътрешно стълбище, а авариен изход се осигурява през
коридор и стълбище, представляващи общи части на хотелския комплекс. В
табличен вид е отразено, че ЗП на вариетето е 612,98 кв.м, ведно с 2,574 % ид.
части /или 245,05 кв.м./ от припадащата част от терена .
С Договор за покупко – подажба, обективиран в нотариален акт , вписан
в СВп.гр. Добрич под вх. рег. № 8312.01.08.2003г., акт. № 152, том XVII , дело
№ 3806/2003г. /л. 10 от делото/ ищецът “Т.-Бог- Д. ” ЕООД придобива
процесния недвижим имот със застроена площ 612,98 кв.м.,обособен като
самостоятелна реална част - т.нар. ”първа част “Вариете" съгласно одобрен от
гл.архитект инвестиционен проект по Удостоверение № 70-00-267 /13.03.2002
г. на Община гр.Добрич по чл.202 ЗУТ и разположен в сутерена на хотел
“България", построен в Урегулиран поземлен имот, обозначен като парцел II,
отреден за хотел в кв.50 по ПУП на ЦГЧ на гр.Добрич, който обект
“ВАРИЕТЕ " е достъпен по общо вътрешно стълбище и се състои от търговска
зала, складове, подготвителни и санитарни възли и е с авариен изход, който се
осигурява през коридор, стълбище, представляващи общи части на хотелския
комплекс, ведно със 2,574 % идеални части от общите части на сградата и
2,574% идеални части от отстъпеното право на строеж върху цитирания УПИ,
при граници на обекта: север - обект “игрална зала и клуб ", юг - хотелски
блок, изток - обект “басейн, фитнесзала и физиотерапия ", запад - общи части
на хотела обслужващи помещения.
11
Видно от находящо се на л. 16 от делото Удостоверение № УРО4-
6/19.05.2017г., издадено от Община град Добрич, процесният имот – вариете
със ЗП 612,98 кв.м. е реално делим на 4 дяла, съгласно одобрен на 10.05.2017г.
от гл. архитект инвестиционен проект – план № 84/09.05.2017г., а именно: Дял
1 - Вариете — ЗП 298,98 кв.м.; Дял II - Общи части (стълбище) - ЗП
=70,00кв.м.; Дял III - Инфраструктурен обект в същ. сграда (гардероб +
тоалетна) — ЗП=50,00м2 и Дял IV— Склад - ЗП =194,00 кв.м. ;
Представен е към исковата молба договор за наем от 15.11.2019г.,
сключен между ищеца, като наемодател, и „Вип Руум“ ЕООД, като наемател,
за временно и възмездно ползване на процесното заведение за срок от три
години, считано от 15.11.2019г. при месечна наемна цена от 500 лева без ДДС.
С анекс от 15.11.2002г. срокът на договора за наем е удължен с три години.
Съобразно заключението по изслушаната ССчЕ в счетоводството и на двете
страни по договора за наем са осчетоводени разчети за вземания/задължения,
като ищецът е издавал и съответните фактури. По делото не са ангажирани
доказателства договорът да е развален преди изтичане на уговорения срок.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че вписаните в
Търговския регистър по партидата на ответното дружество обстоятелства са
общоизвестни и не се нуждаят от доказване, в т.ч. за собствеността на сградата
на хотел“България“ - гр. Добрич.
По делото е представен договор за наем от 01.06.2023г., безсрочен,
съгласно който ответникът, като наемодател, предоставя за ползване на
„Наеми Добрич“ ЕООД, като наемател, притежаваните от него обекти,
находящи се в сградата на хотел България.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заключението
по изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице
арх. А. Е.. Експертът докладва, че при извършения оглед на място е
установила, че процесното заведение не работи. Електрозахранването в обекта
било прексънато. Пояснява се, че съгласно одобрената строителна
документация, предназначението на обект “ВАРИЕТЕ” със ЗП 612,98 ,
разположен на минус 1 етаж в сграда с идентификатор *****, е бар-вариете -
луксозно заведение с барово обслужване и с музикално-артистична програма.
При проверка с одобрените от Община град Добрич строителните книжа
експертът е констатирал, че през 2017г. е одобрен проект за делба на имота,
съгласно който същият е делим на три самостоятелни обекта, всеки с отделен
идентификатор, и обща част към тях, както следва: самостоятелен обект с
идентификатор *****.42 с предназначение за търговска дейност и площ
298,98 кв.м., самостоятелен обект с идентификатор *****.43 с предназначение
склад и площ 194,00 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор *****.44 с
предназначение инфраструктурен обект в сграда и площ 50,00 кв.м., ведно с
ид.части от общите части на вътрешно стълбище с площ 70,00 кв.м. На място
обаче се установява, че одобреният проектът за делба от 2017 г. не е
реализиран. Обекти с идентификатори *****.42 и *****.43 на терен не са
разделени чрез преграда съгласно одобрения проект /този факт се признава и
от ищеца и е отделен за безспорен по делото/.
12
Вещото лице пояснява, че в проекта за делба от 2002 г. /приложение 5
към експертизата – л. 174 –л. 176 от делото/, в чертежа на разпределението, е
означен един изход за евакуация, който в обяснителната записка е наречен
“авариен”. В обяснителната записка на делбата е отразено, че „авариен изход
се осигурява през коридор и стълбище, представляващи общи части на
хотелския комплекс“. Според арх. Е. този изход обаче е за евакуация, а не е
авариен, тъй като вратата се отваря навътре. Според експерта /Приложение
№7 към СТЕ – л. 178 от делото/ в действителност по този проект от 2002г.
процесното помещение /търговската зала/ има предвидени два изхода за
евакуация /по смисъла на чл.37 от Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар/: първият / означен „ИЕ1“/ съвпада с входа на помещението и
осъщестява евакуация извън сградата през фоайето, означено като 2.5, по
трираменната стълба, означена Ст2, към кота 0,00 /партера/, през фоайето 2.2.,
входното преддверие 2.1 и вход 2; вторият /означен “ИЕ2”/ е в
противоположния край на заведението и осъщестява евакуация извън сградата
през коридор 2.16, по двураменната стълба Ст3 към кота 0,00 (партера), през
обслужващия ВХОД 3. Пояснява се, че пътят за евакуация по коридор “2.16” е
означен е точковидна линия /Приложение № 7 към СТЕ/ и той преминава през
стълбище “2.18”, в което е поместена двураменна стълба “СтЗ”. Експертът
докладва, че всички обособени обекти, находящи се на сутерен I /Приложение
№ 8 към СТЕ/ съгласно проекта за делба от 2002г. имат излаз към двор,
откъдето с външна еднораменна стълба се свързват с площада пред хотела.
Вещото лице пояснява, че през 2017 е изработен и одобрен от Главния
архитект на Община град Добрич нов инвестиционен проект за делба на
процесния имот – вариете , съдържащ челен лист и обяснителна записка
/Приложение № 13 към СТЕ/ и съществуващо разпределение /Приложение №
14 към СТЕ/. Експертът е установил, че в този проект от 2017г. е посочена
същата застроена площ на имота- 612,98 кв.м., но разпределението му се
различава от разпределението при първата делба от 2002 г, когато вариетето е
обособено като самостоятелен обект поради следните изменения по проект:
фоайето с трираменната стълба има по-малка дълбочина ; на мястото на
умивалнята има санитарен възел и склад; има нов склад вдясно от входната
врата на залата; обособен е коридор зад дансинга, а мястото на дисководещия
и останалите складове са премахнати; не е отразена дилатационната фуга.
Пояснява, се, че новото разпределение - делба /приложение 15 към СТЕ/ е
следното: чрез надлъжна преградна стена залата на вариетето се разделя на
две части, достъпни от фоайето: вариете с изход към коридора зад дансинга, а
оттам - към коридор 2.16; склад с изходи към коридор 2.17. По това
разпределение от 2017г. санитарните възли се обособяват като
инфраструктурен обект, а фоайето със стълбата Ст.2 - като обща част.
Експертът докладва, че площта на фоайето със стълбата Ст.2 е била включена
в границите на вариетето, което представлява самостоятелен обект с
идентификатор *****.11 по КК. Прави извод, че при втората делба фоайето на
кота -4,00 с трираменната стълба става обща площ на новообособените три
самостоятелни обекта. Тази делба е отразена в изменение на кадастралната
13
карта, след което са издадени схеми на трите новообразувани самостоятелни
обекта: на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****1.42.с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, с площ 298,98
кв.м. ведно с прилежащи части: ид.ч. от общите части на вътрешно стълбище
с площ 70,00 кв.м. /приложение 17 към СТЕ/; на самостоятелен обект е сграда
с идентификатор *****1.43. с предназначение: за склад, с площ 194 кв.м.,
ведно с прилежащи части: ид.ч. от общите части на вътрешно стълбище с
площ 70,00 кв.м. /Приложение 18 към СТЕ/ и на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *****1.44. с предназначение на самостоятелния обект:
инфраструктурен обект в сграда, с площ 50 кв.м., ведно с прилежащи части:
ид. ч. от общите части на вътрешно стълбище с площ 70,00 кв.м. /приложение
19 към СТЕ/.
При огледа вещото лице е констатирало, че независимо от изменението в
кадастралната карта, според което процесният обект е разделен на три
самостоятелни обекта и обща част към тях, на място проектът от 2017 г. за
делба не е реализиран. Установени са разлики между разпределенията от 2002
г. и състоянието по време на огледа, изразяващи се в следното:
- На кота 0.00: /Приложение 21 към СТЕ/: във фоайе 2.2 пред
трираменната стълба са поставени: лека плътна преграда П1 с еднокрила
врата, пред възходящото рамо, което води до втория надземен етаж /мецанина/
- Поглед 1 на Приложение № 23 към СТЕ/; млека плътна преграда П2 с
еднокрила врата, пред низходящото рамо, което води към сутерена (етаж -1)
на кота -4,00, където се намира процесният обект “ВАРИЕТЕ” - Поглед 2 на
Приложение № 23 към СТЕ ;
- На кота -4,00: /Приложение 22 към СТЕ/:
= вместо умивалня - преддверие с изход към коридора /Поглед 7/,
тоалетна и склад, с по-малки размери, преустроени по проекта за делба от
2017 г;
= вместо склад към бара — изход за евакуция с две стъпала към
коридора /поглед 8/, подиум - на 40 см. от пода на залата и три стъпала към
вратата /поглед 9/;
=между коридори 2.17 и 2.16 е монтирана преграда ПЗ /поглед 11/ с две
чупки, обща широчина 5,50 м. и обща височина - 4.20 м.; състояща се от:
плътна част с височина 2,00 м - 6 листа стоманена ламарина 100/200 см,
поставени вертикално със застъпване един до друг; заварките между лист 1
(до вратата на склада), лист 2 и лист 3 са направени и са видими откъм
коридор 2.17 , а тези между лист 4, лист 5 и лист 6 са направени откъм
коридор 2.16;
= ажурна част с височина 2,20 м - от оградна мрежа, поставена над
плътната част, откъм страната на коридор 2.16;
Експертът докладва, че при огледа е установила, че преграда ПЗ
/Приложение № 22/ прекъсва връзката между двата коридора. Констатирала е,
че от вариетето към коридор 2.16 се излиза през изхода за евакуация “ИЕ2”,
където е монтирана стоманена решетка с еднокрила врата /Поглед 12 на
Приложение № 28 към СТЕ/ . По време на огледа е установено, че този изход
14
не може да се ползва, защото откъм коридора е монтирана плътна преграда П4
/Приложение № 22 към СТЕ/. Арх. Е. докладва, че преграда П4 с размери 2,30
/ 2,50 е поставена на изхода за евакуация “ИЕ2” /поглед 13 на Приложение №
28/, изградена от листи стоманенена ламарина, заварени за рамките на
стоманената решетка.
Експертът пояснява, че проследявайки означения с точковидна линия
път за евакуация /Приложение № 22 към СТЕ/, се оказва, че при напускане на
сградата, се стига до подземния паркинг, а за да се излезе навън, трябва да се
ползва стълбата Ст3 до кота 0,00, откъдето има изход към надземния паркинг.
Вещото лице е установило, че пътят за евакуация е прекъснат при врата без
брава, заключена с катинар /Поглед 18 на Приложение № 29/, както и че
стълбата Ст3 е недостъпна. Арх Е. пояснява, че при извънредна ситуация се
забранява да се ползват асансьори.
В обобщение експертът докладва, че до процесното заведение се
достига от североизток, откъм площада, през входа на кота 0,00, означен като
“ВХОД 2” /Приложение № 23 към СТЕ/, като се преминава пред входно
преддверие 2.1 и фоайе 2.2 с трираменна стълба Ст2, която стълба
осъществява достъп до заведението, което се намира на кота -4,00. Достъпът
до заведението е ограничен чрез лека преграда с еднокрила врата, монтирана
пред низходящото рамо на стълбата и която врата се заключва /по делото не е
спорно, че тази врата е монтирана от ищеца и той разполага с ключ от нея/.
Експертът е установил, че трираменната стълба, която води до процесното
заведение, не е поместена в стилбищна клетка (стълбище), като на кота 0,00
стълбата е разположена във фоайе 2.2 с площ около 85 кв.м., а на кота -4,00
стълбата е разположена във фоайе 2.5 с площ 70 кв.м. Пояснява се, че партера
надолу, тази стълба води само до заведението, собственост на ищеца.
Установено е, че пред входа на заведението /пред търговската зала/ на ищеца
се намира фоайето 2.5 с площ 70 кв.м., в което е поместена трираменната
стълба Ст2. Експертът докладва, че това фоайе не обслужва друг обект, освен
заведението на ищеца.
Що се отнася до изходите на заведение , вещото лице в обобщение
пояснява, че в проекта за делба от 2002 г., в чертежа на разпределението, е
означен един изход за евакуация, който в обяснителната записка е наречен
“авариен”. В действителност обаче, според арх. Е., по този проект процесното
помещение /търговската зала/ има предвидени два изхода за евакуация по
смисъла на чл.37 от Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар/:
първият /означен “ИЕ1”/ съвпада с входа на помещението и осъщестява
евакуации извън сградата през фоайето 2.5, по трираменната стълба Ст2 към
кота 0,00 /партера/, през фоайето 2.2., входното преддверие 2.1 и ВХОД 2;
вторият /означен “ИЕ2”/ е в противоположния край на заведението и
осъщестява евакуация извън сградата през коридор 2.16, по двураменната
стълба СтЗ към кота 0,00 /партера/, през обслужващия ВХОД 3. Според
експерта за авариен изход /по смисъла на чл.38 от Наредба № 1з-1971 от 29
октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар/ може да служи изходът към коридор 2.17 /поглед 9 на
15
Приложение № 25/, при услови, че стъпалата в залата се заменят с рампа до
котата на коридора.
Що се отнася до действащия проект за делба от 2017г. , експертът
заявява, че него не е означено кои са изходите за евакуация от двете
новообособени помещения - търговска зала и склад. Дава заключение, че
такива могат да бъдат входовете-изходи към фоайе 2.5, изходът от търговската
зала към коридор 2.16 и от склада към коридор 2.17. /Приложение № 22 към
СТЕ/.
Относно поставената към експерта задача да опише и означи схематично
коридорите и стълбището на сградата, към които отвеждат аварийните изходи
на заведението, експертът акцентира, че проектът от 2017 г. не е реализиран,
поради което върху проекта за делба от 2002 г. / на Приложение 31 / е
маркирал с непрекъсната зЕ. линия - пътищата за евакуация от изходите за
евакуация до стълбите, които водят към кота 0,00 /а оттам - извън сградата/:
ИЕ1 - фоайе 2.5 - стълба Ст2; ИЕ2 - коридор 2.17 - стълба Ст№, а с
прекъсната зЕ. линия - пътя за евакуация през аварийния изход - по коридор
2.17 - коридор 2.16 - стълба Ст.3. Констатирано е, че при проекта за делба от
2017 г. пътищата за евакуация са същите, а всеки от обособените
самостоятелни обекти - склад и вариете - има по два разсредоточени изхода за
евакуация.
Към датата на огледа вещото лице е установило, че има поставени
метални листове ламарина на две места: преграда ПЗ между коридор 2.16 и
коридор 2.17; преграда П4 при изход за евакуация “ИЕ2” към коридор 2.17;
Така поставените прегради възпрепятстват не само ползването на
евакуационните изходи, но и нормалното функциониране на обекта -
зареждане с консумативи и изнасянето на отпадъци. По време на огледа в
коридорите 2.16 и 2.17 имало струпани строителни материали, мебели, вещи,
като и всякакъв вид отпадъци - дървени, метални, текстилни и пластмасови,
които намалявали проходимата широчина на коридорите и възпрепятствали не
само евакуацията при екстремни ситуации, но и нормалното движение във
връзка с обслужването на процесния обект. Ориентировъчно тези материали
са около 60 кв.м. /2 х 20 м дължина на коридорите 2.16 и 2.17 х 1 м заета
широчина /средно/ х 1,5 м височина /средно/ на материалите и отпадъците.
При изслушването си в съдебно заседание арх. Е. обобщава, че по
проект и по състояние към момента на огледа процесното заведение има два
изхода /Приложение № 31 – л. 202/ - ИЕ1, през който се излиза на терен , и
ИЕ2, който експертът определя също като евакуационен. Според експерта
като авариен изход може да се ползва изхода в средната част на западната
стена, означен с пунктирана зЕ. линия на Приложение № 31. Допълнително
пояснява, че маркираната в червено на Приложение № 21 към СТЕ врата
/Поглед 2 на Приложение № 23/, водеща до входа на заведението, по време на
огледа е била отключена от представител на ищцовото дружество. Допълва, че
изход ИЕ1 , минаващ през фоайе 2.5, принадлежащо към процесното
заведение, и стълбище 2 /Приложение № 31/ може да се ползва. Пояснява, че
след одобряване на проекта за делба от 2017г. фоайе 2.5 също принадлежи към
процесния имот, но не и към сградата на хотела. Разяснява, че съгласно
16
проекта за делба от 2002г. в чертежа на разпределението е отразен само един
изход за евакуация, който в обяснителната записка е наречен евакуационен.
Изследвайки чертежите обаче, експертът прави извод за наличието на още
един изход съгласно проекта за делба от 2002г. – ИЕ1 и ИЕ2 /Приложение 7
към СТЕ/. Що се отнася до проекта за делба от 2017г., който е одобрен,
експертът пояснява, че на място я няма преградната стена, която разделя на
два самостоятелни обекта първоначалната голяма зала на „Вариетето“. Арх. Е.
докладва, че при огледа на процесното заведение е установила три изхода на
процесния имот , посочени на Приложение № 31 към СТЕ – изход ИЕ1 е бил
свободен; достъпът до евакуационен изход ИЕ2 е бил възпрепястван
посредством врата , заключена с катинар; от аварийния изход се стигало до
заключена врата. Разяснява, че ламарини са били поставени в коридор 2.17,
т.е. на аварийния изход , от който не можело да се премине в коридор 2.17.На
другите два изхода – ИЕ1 и ИЕ2 на Приложение № 31 към СТЕ експертът
пояснява, че по време на огледа нямало поставени ламаринени листове.
Допълва, че в коридори 2.16 и 2.17 установила строителни материали и други
амортизирани вещи.
По искане на страните са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на посочените от ищеца свидетели: Л. Д. Д.; П. Е. С. - * и Н. С. П.,
както и на водените от ответника: С. И. Д. и С. Н. П..
Свид. Л. Д. разяснява, че работи в РС „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Добрич на длъжност *** и като такъв е извършвал проверки
във „Вариетето“, находящо се в хотел „България“. Там се помещавала
дискотека „Вип руум“. Свидетелят издал Разпореждане № ПР-ПБЗН-ДЧ1-5-
6/01.12.2013г. /находящо се на л. 145 от делото/ , в което описал
несъответствия с правилата и нормите за пожарна безопасност, които
установил, свързани с пет точки: за обособяване на досие; евакуационни
схеми; привеждане в съответствие на вътрешните пожарни кранове;
монтиране на евакуационно осветление, както и поддържане и обслужване на
автоматичната пожароизвестителна система. След издаване на
разпореждането , посочените от него неща били оправени. Следващото
съставено от него разпореждане било във връзка с жалба с № ********* от
26.03.2024г., в която било описано, че част от изходите на заведението били
блокирани . При извършена проверка установил, че това наистина е така.
Дискотеката разполагала с три евакуационни изхода, като единият основен
излизал към площад „Свобода“, а останалите два изхода преминавали през
подземията и излизали през подземния паркинг на хотел „България“. Два от
тези изхода били блокирани, единият бил със заварена врата от външната
страна, а другият, стигащ до фоайето под земята, бил преградено с метални
листи, с ориентировъчен размер 2 метра височина на 1 метър широчина,
заварени един към друг, като по този начин била изградена преграда, която не
позволявала по-нататъшното преминаване на потока от посетители вътре в
дискотеката. За такъв тип заведение нормативно били необходими 3 свободни
изхода за евакуация. Свидетелят съставил разпореждане от две точки – да се
осигури безпрепятствено отваряне на вратите, които били заварени и всички
прегради и други препятствия, поставени по евакуационните пътища да бъдат
17
премахнати, за да може заведението да работи. Впоследствие АУАН не бил
издаден, тъй като заведението не работело.
Свид. П. С. - * пояснява, че като *** в „***“ ЕООД , което се занимава с
продажба на почистващи и перилни препарати, е имала търговски
правоотношения с „Вип Руум“ около 5 години, до към март 2024г.
Заведението спряло да работи заради затворени аварийни изходи и съответно
свидетелката спряла да извършва доставки за него. Разяснява, че доставките
до него били осъществявани през подземен паркинг, през който се минавало с
бус, и който водел до склада на заведението. Отпред, от площада, заведението
нямало как да бъде зареждано . Оттам свидетелката никога не е минавала , за
да доставя стоки. Винаги ползвала задния изход, откъм подземния паркинг на
хотела. В процеса на свидетелката работа разбрала, че заведението не работи
заради заварени аварийни изходи, като не го обслужвала от месец март 2024г.
Знае, че собствениците на вариетето нямат достъп до имота си, като
предполага, че новите собственици на сградата ги ограничават. Пояснява, че
заведението е посещавала и като клиент, като винаги е минавала през
аварийния заден изход.
Свид. Н. П. разяснява, че е наемател на процесното заведение и *** на
дистотека „Вип Руум“, която се помещава в него, считано от 2019г. През
периода 2000г. – 2009г. също била *** на заведението. Твърди, че от
26.03.2024г. обектът не работи поради заварени ламарини на единия
евакуационен изход и преграждане с ламарини на коридор, водещ до
аварийния изход. Разяснява, че заведението винаги е имало два аварийни и
един евакуационен изход. Единият авариен бил с метална врата – влизало се в
едно помещение и се излизало на горния край на дълъг коридор, който се
сливал с общ коридор. Другият излизал от самата търговска зала. Имало и
евакуационен изход отзад, който бил с решетка. Върху металната решетка на
евакуационния изход имало заварени ламарини. Аварийните изходи се
отваряли, но не можели да се ползват, защото пътят към тях бил преграден
със заварени ламарини, имало и натрупани строителни отпадъци. Предполага,
че листовете ламарина били поставени от новите собственици на хотел
„България“. При предявяване на Приложение № 31 към СТЕ свидетелката
посочва, че изход ИЕ2 е евакуационен, има поставена от тях метална решетка,
за която имали и ключ. Сега от външната страна на тази врата имало заварена
ламарина и този изход бил неизползваем. По отношение на аварийния изход
на Приложение № 31 към СТЕ разяснява, че той има дървена врата, отваряща
се навън. Този изход можел да се отваря, но близо до него имало решетка и
заварени ламарини, два метра, и нямало как да се ползва. Що се отнася до
достъпа през вход ИЕ1, той бил свободен. След този изход имало врата
/свидетелката разполагала с ключ за нея/ и след нея стълбище, по което се
слизало – после имало друга врата, фоайе и оттам се влизало в търговската
зала. Било декларирано, че заведението разполага със 150 седящи место, но
понякога се събирали 300-350 души. Споделя, че вечерта на 23 срещу 24 март
2024г. заведението работело до към 5.00 – 6.00 сутринта. На 24.03.2024г. до
към 23.30 ч. свидетелката била в дискотеката, като дотогава нямало никакви
прегради. Сутринта на 25.03.2024г. установила, че има заварени ламарини,
18
както и че токът е спрян. В сградата на хотел „България“ имало и други
обекти. Предполага, че собствениците на хотела са сложили ламарините, тъй
като помежду им имало пререкания във връзка с подземния паркинг. Тончо на
25.03.2024г. имало инцидент горе на паркинга. Този инцидент не бил свързан
пряко с работата на заведението, но тогава спрял тока в него. С другите
наематели на обекти в хотела свидетелката нямала пререкания.
Свид. С. Д. разяснява, че е *** на групата „**“ и е назначен в една от
фирмите на „** холдинг“ ООД. Като *** винаги присъствал на огледи и
разговори за покупка на движимо и недвижимо имущество . Бил и на един от
първите огледи на хотел „България“ в края на 2022г. Разгледали целия хотел –
от Панорамата до мазите. Слезли и до пералното помещение. Там имало
метални прегради , като било разяснено, че те били на „Вариетето“. Тогава
свидетелят разбрал, че заведението не е част от хотела. При предявяване на
снимките към СТЕ, свидетелят пояснява, че металните прегради, за които
говори, са на Приложение №26, Поглед 11.
Свид. С. П. пояснява, че работи като *** в „** логистик“, част от „**
груп“. Превозвал работници на строителна фирма от гр. Генерал Тошево до
хотел „България“ през периода от края на месец март до края на месец април
2023г. Свидетелят превозвал работниците до хотела , чакал ги цял ден и
вечерта ги връщал. Влизал е в подземните части на хотела, там се извършвали
ремонтни работи и имало натрупани отпадъци. Спомня си за две метални
прегради долу в мазата, до пералните помещения. Попитал работниците за тях
и те му обяснили, че те водят до „Вариетето“, където те нямали работа. При
предявяване на снимките към СТЕ, свидетелят пояснява, че металните
прегради, за които говори, са на Приложение №26, Поглед 11.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Предявените са следните кумулативно обективно съединени искове : по
чл. 109 от ЗС премахване на поставени чрез заваряване метални листове
ламарина пред трите евакуационни и аварийни изхода на собствен на ищеца
недвижим имот; по чл. 109 от ЗС ответникът да бъде осъден да премахне
поставените от него строителни материали, преграждащи ползването на 3
/трите/ аварийни изхода през коридори и стълбище; по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за пропуснати ползи.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС включва съдебно установяване и
потвърждаване, че ищецът е титуляр на правото на собственост върху вещта,
върху която ответникът е извършил несъвместимо с това право въздействие
или посегателство. Искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен, само
когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователни
действия или състояния. Поради това ищецът по този иск следва да посочи в
какво конкретно се състои посегателството върху обекта на правото на
собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото
пълноценно ползване на имота, тъй като не всяко въздействие върху имота
може да бъде предмет на петиторна защита, а само което е неоснователно. С
оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства по всяко
19
дело, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали
неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск
създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените. За да бъде уважен искът по чл. 109
от ЗС, действието на ответника по възпрепятстване правото на собственост
следва да продължава и към момента на приключване на съдебното дирене по
спора. В този смисъл е и Решение № 5 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2844/2016 г., II г. о., според мотивите на което граматическото тълкуване на
употребената глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква
установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно
действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на
собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана
отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има
позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника.
Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи
неоснователните действия или бездействия на ответника към датата на
приключване на съдебното дирене, които му създават пречки за упражняване
на правото му на собственост, както и че тези пречки са по- големи от
обикновените.
Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Доказателствената тежест при исковете по чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите е такава, че ищецът следва да докаже, че
ответникът е причинил съответното деяние; че извършеното деяние е
неправомерно; че деянието е причинило вреди; че е налице причинна връзка
между деянието и вредите, като вината на ответника е единственото нещо,
което се предполага до установяването на противното; освен това ищецът
следва да докаже конкретния размер на причинените от ответника
имуществени вреди. Пропуснатите ползи представляват неосъществено
увеличаване намимуществото. За да е налице пропусната полза, следва да
съществува сигурност в увеличаването на имуществото на ищеца по иск за
пропуснати ползи, тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. При иск за пропуснати ползи от нереализирани доходи от
наем, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи
евентуалния доход през процесния период .
В тежест на ответника е оборването на презумпцията по чл. 45, ал.2 от
ЗЗД.
По исковете по чл. 109 от ЗС:
Правнорелевантните по делото въпроси са колко изхода има
процесното заведение към датата на възникване на етажната собственост и
дали те предоставят достъп до общи части на сградата, които следва да се
ползват свободно от ищеца като етажен собственик на обособен
самостоятелен обект. Предпоставка за уважаване на така предявените искове
20
по чл. 109 от ЗС е и да бъде доказано, че именно ответникът със свое действие
или бездействие е станал причина за накърняване на правата на ищеца.
Съгласно Решение № 50018 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1849 / 2022 г. на
ВКС, I Г.О., общите части са принадлежност към отделните обекти в сграда с
учредена етажна собственост по смисъла на чл. 98 от ЗС и неотменна част от
собствеността върху отделния обект, правото на собственост върху който не
може да се упражнява пълноценно, без ползването на общите части.По
принцип етажната собственост е неперсонифицирана съвкупност от правни
субекти, като основните предпоставки за учредяването й са наличие на сграда,
завършена в груб строеж, самостоятелно обособени обекти в тази сграда,
които принадлежат на различни лица. Възникването на етажната собственост
е въз основа на закона, без да е необходим нарочен акт или волеизявление на
етажните собственици, като дяловете им в етажната собственост се определят
също от закона /чл. 40 от ЗС/. В случая не е спорно, че в сградата на хотел
България, на сутерена и на първия етаж, през 2002г. са самостоятелно
обособени няколко обекта , които принадлежат на различни лица .Чл.38, ал.1
от ЗУЕС примерно изброява кои части от сградата са общи на всички
собственици. Преценката коя вещ има характеристиката на обща част на
сградата се извършва според това дали тя служи за общо ползване. Тази
преценка обаче е въпрос на конкретни факти и е различна за всеки отделен
случай. Коридорите и стълбищните площадки биха могли да обслужват само
отделни обекти , а не да са общи части по смисъла на ЗУЕС. Статутът на
помещенията в сграда етажна собственост, възникнала чрез продажба от
едноличния собственик, се определя от предназначението, което собственикът
е придал на обособените помещения при възникване на етажната собственост,
а не от предназначението им по архитектурния проект – в този смисъл
Решение № 555 от 01.10.2024 г. по гр. д. № 3485 / 2023 г. на ВКС, I
Г.О. Според Решение № 118 от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 6772/2013 г., на ВКС, I
г.о. изброяването на общите части в първата част на чл. 38, ал. 1 от ЗС е
примерно, а не изчерпателно, а във втората част е дадена обща дефиниция, от
която следва да се изхожда, когато се преценява коя вещ има характеристика
на обща част на сградата. Меродавният момент, към който се преценява дали
част от сградата-етажна собственост е обща част, е моментът на възникване на
етажната собственост /така Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994/2015
г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 81 от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 3017/2019 г. на
ВКС, ГК, I г.о., Решение № 27 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 2665 / 2021 г. на
ВКС, II Г.О./. Етажната собственост възниква по право от момента, в който
един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали
собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда
, която продължава да съществува, докато отделните обекти в сградата са
собственост на различни лица. В настоящия случай следва да се приеме, че
етажната собственост е възникнала със сключването на договора за делба на
недвижим имот , одобрен през 2002г., към който момент следва да се прецени
какви общи части са придадени към процесното заведение.
Според съда, правото на собственост върху процесното заведение не
може да се ползва без преминаване през фоайе 2.5 и без стълбището, означено
21
като Ст. 2 на Приложение № 31 към СТЕ, обслужващи изход ИЕ1. От
събраните по делото доказателства обаче не може да се направи извод, че към
датата на възникване на етажната собственост през 2002г. коридорите, към
които водят изход ИЕ2 и аварийния изход на Приложение № 31 към СТЕ,
представляват общи части и съответно служат за общо ползване от етажните
собственици. Проведеното от ищците доказване на този релевантен факт е
непълно. На практика ищцовото дружество основава претенциите си на база
фактическото положение /това, което е било до март 2024г. /, което обаче се
различава съществено от правното такова. Част от изводите на вещото лице
арх. А. Е. В., изготвило СТЕ, също следват фактическото положение, което
обаче се различава от правното. Даденият от вещото лице извод при
изслушването му в открито съдебно заседание, че изход ИЕ2 и аварийния
изход по Приложение № 31 към СТЕ водят към общи коридори на сградата и
обслужват процесния имот, при отсъствието на утвърден проект, се явява
необосновано от фактическа страна. Освен това в тази му част заключението
надхвърля компетентността на вещото лице, чиито задачи са формулирани във
връзка с установяване на релевантни за спора факти, а не даване на правни
изводи. Съгласно представените по делото проекти за делба от 2002г. и 2017г.,
одобрени по надлежния ред от Главния архитект на Община град Добрич,
както и видно от акта за собственост, от който ищецът черпи собственически
права, процесният имот разполага с един авариен изход, който се осигурява
през коридор и стълбище - ИЕ1 на Приложение № 31 към СТЕ, достъпът до
който съобразно установеното от вещото лице арх. А. Е. е свободен . Според
експерта този изход не е авариен, а е евакуационен по смисъла на Наредба №
1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар/ . Към 2002г. обаче , когато е одобрен
първият проект за делба , с които етажната собственост възниква, цитираният
от вещото лице нормативен акт все още не е бил действащ. За
основателността на исковете по чл. 109 от ЗС, касаещи изход ИЕ1 , е
ирелеванен въпросът дали той има характеристиките на „авариен“ или
„евакуационен“ по смисъла на цитираната наредба. СТЕ и показанията на
свид. Н. П., водена от ищеца, установяват, че достъпът през този изход не е
ограничен нито с поставени чрез заваряване метални листи, нито чрез
складиране на строителни материали. Ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване твърденията си ответникът да възпрепятства по
какъвто и да е начин му достъпа му до изхода, означен като ИЕ1 на
Приложение № 31 към СТЕ. Този изход би могъл да се ползва свободно от
посетителите на процесното заведение, като според съда това именно е
изходът, предвиден за процесния имот при възникване на етажната
собственост през 2002г.
Както беше посочено, според арх. А. Е. на проекта за делба от 2002 г.
обаче вместо един изход , процесното заведение съобразно чертежа разполага
с два изхода – ИЕ1 и ИЕ2, които според експерта са евакуационни по смисъла
на цитираната Наредба от 2009г. В тази част съдът не кредитира заключението
по съдебно-техническата експертиза, не само защото вещото лице няма
компетенции да дава правни изводи, а и поради това, че тъй тази Наредба е
22
приета през 2009г. и следователно към 2002г. изработеният и одобрен проект
за делба няма как да е бил съобразен с разпоредбите й. Проектът за делба от
2002г. е одобрен при действието на Наредба № 2 за противопожарните
строително-технически норми /обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 3 от
1994 г./. Недопустимо е в настоящото производство да се изследва въпроса
дали предвидените изходите на процесното заведение при одобряване на
проекта за делба през 2002г. съответстват на изискванията на приетата чак
през 2009 г Наредба.
По надлежния ред през 2017г. Главният архитект на Община град
Добрич е одобрил нов проект за делба относно процесното заведение, въз
основа на които са нанесени и съответните изменения в КККР на град Добрич.
Установи се, че проектът за делба от 2017г. обаче не е реализиран на място.
Съгласно обяснителната записка към проекта процесното заведение се
раздела на четири отделни обекта: вариете, общи части /стълбище/,
инфраструктурен обект и склад, като не се променят съществуващите
санитарни помещения, преградни стени и конструкции. Промяната по този
проект се състои в обособяването на малка площ към вариетето за склад и
изграждането на зид между новополучилия се склад и вариетето. Няма спор
по делото, че този проект не е реализиран на място, тъй като зид между склада
и вариетето не е изграден. В чертежа към този проект няма обозначени
изходи. В проекта за делба от 2017г. няма предвидени изменения, касаещи
изходите на имота, поради което съдът следва да реши спора при фактическо
установяване, че процесното вариете както към момента на възникване на
етажната собственост съгласно делбата от 2002г. и одобрените строителни
книжа, така и към настоящия момент разполага само с един изход - ИЕ1 на
Приложение № 31 към СТЕ, достъпът до който съобразно установеното от
вещото лице арх. А. Е. е свободен .
В настоящия казус може да се направи еднозначен извод, че е налице
съществено различие между фактическото и правното положение. Съобразно
заключението по приетата СТЕ процесното заведение на практика разполага
не с един, а с три изхода – ИЕ1, ИЕ2 и авариен изход в средната част на
западната стена, означен с пунктирана зЕ. линия /Приложение № 31 към СТЕ/.
Съобразно изложените от ищеца твърдения, тези изходи са се ползвали
свободно от него и от посетителите на заведението до месец март 2024г. При
изслушването си арх. Е. заяви, че коридори 2.16 и 2.17 по Приложение № 31
към СТЕ – л. 202 от делото , обслужват процесния имот , както и други
обекти, които се намират на това ниво. Този извод на вещото лице обаче не
съответства на събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност /акт за собственост и одобрени проекти за делба/. Според съда
експертът е достигнал до този извод, изследвайки фактическото положение, а
не правното такова. Ищецът основава исковете си на фактически твърдения,
че до месец март 2024г. свободно е ползвал означените на Приложение № 31
три изходи и съответните коридори . Не се установи по делото обаче тези
коридори да са общи части по смисъла на ЗС. Видно от Договора за покупко-
продажба от 01.08.2003г., от проекта за доброволна делба на хотелски
комплекс „България“ от 2002г., както и от Удостоверение № УРОЧ-
23
6/19.05.2017г., издадено от Община град Добрич, общите части от хотелския
обект, които ищецът притежава и може да ползва обхващат общите части на
вътрешно стълбище и са със ЗП 70 кв.м. Според съда се касае за фоайе 2.5 и
стълбището, означено като Ст. 2 на Приложение № 31 към СТЕ, обслужващо
изход ИЕ1, който се ползва свободно от ищеца. Установи се, че на този изход
има поставена от ищеца врата. На този изход няма заварени метални листове,
достъпът до него не е ограничен чрез струпани строителни материали .
Размерът на припадащите се идеални части от общите части на сградата
се определя по правилото на чл. 40, ал. 1, изр. 1-во от ЗС при учредяването на
етажната собственост. Както беше посочено по-горе притежаваните от ищеца
общи части се равняват на 70 кв.м. , които той необезпокоявано ползва. Няма
доказателства, а и твърдения, че след делбата през 2002 г. са извършвани
промени в общите части, с които те са променени и преобразувани или
присъединени към обекта на ищеца. Изход ИЕ2 и аварийния изход, както и
коридорите, към които тези изходи водят /Приложение № 31 към СТЕ / не са
предвидени за общо ползване съгласно делбата от 2002г. , поради което те не
представляват по естеството си обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от
ЗС. Фактическото обособяване от страна на ищеца на тези два изхода към
индивидуален обект в сградата не е достатъчно условие тези изходи и
съответните коридори да станат обща част по смисъла на ЗС – това може да
стане само чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни
собственици и въз основа на одобрен инвестиционен проект, каквото в случая
не е налице / в този смисъл Определение № 315 от 25.05.2016 г. по гр. д. №
1814 / 2016 г. на ВКС, I Г.О.
В обобщение – следва да се обоснове извода, че не е установено към
момента на възникването на етажната собственост нито изход ИЕ2 и
аварийният изход по Приложение № 31 към СТЕ да са обособени като изходи
съгласно одобрения от Главния архитект на град Добрич проект за делба, нито
коридорите, към които водят тези изходи – 2.17 и 2.16 по Приложение № 31
към СТЕ , да представляват обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.По
отношение на тези два изхода /ИЕ2 и аварийния/ с исковата молба не е заявено
друго основание на претенцията за премахването на поставени метални
листове и строителни материали освен твърдението, че тези метални листове
и материали се намират върху пространства, които са част от общите части на
сградата, в която се намира процесното заведение.
Гореизложените съображения са достатъчни да обосноват извод за
неоснователност на предявените искове по чл. 109 от ЗС, без да е необходимо
да се изследват другите предпоставки за уважаване на исковете. За пълнота
следва да се отбележи, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на
твърденията си, че метални листове и строителни материали са поставени от
ответното дружество. Ищецът не установи конкретни противоправни
действия на ответника, засягащи правото му на собственост, поради което
предявените искове по чл. 109 от ЗС следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Претенциите на ищеца се основават на предположения , но не и на
установени по делото конкретни факти. По делото не е ангажираното нито
едно доказателство, че именно ответното дружество е предприело фактически
24
действия по заваряване на метални листове и струпване на строителни
материали. Водените от ищеца свидетели също изразяват предположения, че
тези действия са предприети от новите собственици на хотела, без обаче да
излагат свои преки наблюдения. Показанията на тази група свидетели
представляват интерпретация на информация и предположения, поради което
не могат да имат доказателствена стойност. Уважаването на иск по чл. 109 от
ЗС изисква доказване на релевантните за спора факти, при условията на пълно
и главно доказване, а не чрез предположения. А при липсата на други
доказателства по делото, следва да намерят приложение неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които
задължават съда да приеме, че по делото не се установиха конкретни
действия, чрез които ответното дружество да възпрепятства ищеца
необезпокояване да ползва собствения си имот. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им следва да бъде пълно /т. е., да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за
предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на гореизложеното при съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно
доказване на елементите от фактическия състав на предявените искове по чл.
109 от ЗС, поради което същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По отношение на иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД настоящият състав намира
следното:
За уважаване на иска с правно основание с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в тежест
на ищецът е да докаже наличието на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. В настоящия случай по делото не се установи
противоправно поведение от страна на ответника. Гореизложените мотиви по
исковете с правно основание чл. 109 от ЗС са приложими и по иска по чл. 45
от ЗЗД досежно извода, че не са налице противоправни действия от страна на
ответника, възпрепятстващи упражняването на правото на собственост на
ищеца. Следователно липсва елемент от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и изследването на останалите елементи се явява безпредметно. С оглед на
това, предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат, липсва
необходимост да се обсъждат всички останали доводи и възражения на
страните и събраните в тази връзка доказателства. За пълнота следва да бъде
отбелязано, че изискванията на Наредба № 81213-647 от 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
на която ищецът многократно се позовава, не са елемент от фактическия
състав на предявените искове.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски . Същият
претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както
следва: 4 800 лева с включен ДДС - заплатено възнаграждение за адвокат
/уговорено и реално заплатено по банков път, видно от приложени по делото
25
договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане – л.
260 – л. 262 от делото/; 350 лева – депозит по назначената по делото СТЕ;
289.50 лева – допълнителен депозит по СТЕ; 300 лева - депозит по ССЕ; 250
лева – допълнителен депозит по ССЕ.
Ищецът е заявил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, при което в контекста на приложното поле на
чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените
разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Имайки предвид цената на предявените искове по чл. 109 от ЗС , опредЕ. по
реда на чл. 73 от ГПК, съответно на 608 лева и н 960 лева /съобразно
заключение на СОЕ/, както и цената на иска по чл. 45 от ЗЗД, възлизаща на
2400 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по реда на чл.7, ал.2, т. 1. и т. 2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа възлиза общо на 1340 лева без ДДС и 1608 с ДДС. Съдът,
като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, обема и вида на
събраните по делото доказателства, процесуалните действия на
пълномощника на ищеца, броя на проведените по делото открити съдебни
заседание /4/, намира, че претендираното от ответника възнаграждение следва
да бъде редуцирано до размер от 2500 лева без ДДС или 3000 лева. С ДДС.
Следователно в полза на ответника са дължими разноски, както следва:
3000 лева – адвокатско възнаграждение и 1189,50 лева – депозити за вещи
лица, или общо 4189,50 лева.
Водим от изложеното, Районният съд.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. - БОГ - Д." ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от ***я
си Б. Щ. Д., срещу „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Добрич,п.к.9300, ***, хотел България,
представлявано от ***ите Б. Б. П., К. И. П. и Х. И. П., кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
1) ответникът да бъде осъден да извърши следните заместими действия
- премахване на поставени чрез заваряване метални листове ламарина пред
трите изхода на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ „Вариете“
с административен адрес: гр. Добрич, ***, разположен на етаж минус 1 в
сграда с идентификатор ***** по КККР на град Добрич, одобрени със Заповед
№ РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК , находяща се в ПИ с идентификатор
*****, който имот се състои от следните самостоятелни обекти :
самостоятелен обект в сграда № 1 с идентификатор *****.42 с площ
298,88 кв. м. и с предназначение: за търговска дейност ; самостоятелен обект в
сграда № 1 с идентификатор *****.43 с площ 194.00 кв.м. и с
предназначение : за склад и самостоятелен обект в сграда с № с
идентификатор *****.44 с площ 50.00 кв.м. и с предназначение:
26
инфраструктурен обект в сграда, ведно с ид.ч. от общите части на вътрешно
стълбище с площ 70,00 кв.м., който обект е обособен като самостоятелен
съгласно одобрен от гл. архитект на Община град Добрич инвестиционен
проект по Удостоверение № 70-00- 267/13.03.2002г. по чл. 202 от ЗУТ - иск
по чл. 109 от ЗС;
2) ответникът да преустанови действията си по складиране на
строителни материали , преграждащи евакуацията и ползването на трите
изхода на гореописания имот през коридори и стълбище, представляващи
общи части на сграда ***** по КККР на град Добрич - иск по чл. 109 от ЗС.
3) ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2400 лева,
представляваща обезщетение на нанесени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от невъзможността ищецът да отдава под наем процесния
имот за периода 27.03.2024г. - 23.07.2024г. /или по 600 лева месечно/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.07.2034г. до
окончателното плащане - иск по чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Т. - БОГ - Д." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от ***я си Б. Щ. Д., да
заплати на „ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Добрич,п.к.9300, ***, хотел България, представлявано
от ***ите Б. Б. П., К. И. П. и Х. И. П., сумата от 4189,50 лева - съдебно -
деловодни разноски, включваща 3000 лева – адвокатско възнаграждение с
ДДС и 1189,50 лева – депозити за вещи лица, или общо 4189,50 лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
27