Решение по дело №1897/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 134                                         29.04.2021г.                            гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесети март                                                                две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Т. Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 1897 по описа на БОС за 2020г.

 

Делото е образувано по исковата молба на  И.А.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Иван Богоров 1, ет. 1, адвокат  Таня Илиева срещу Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Видно от изложената фактология от ищеца, същият е предоставил на ответника пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 1125/16.03.2017 година и с нотариално удостоверяване на съдържанието peг. № 1126/16.03.2017 година, том I, акт № 74, заверено от помощник нотариус по заместване Сталиан Дичев при Антоанета Дичева - Нотариус рег.№ 450 на Нотариалната камара, с район на действие БРС. С предоставеното пълномощно ответникът е участвал в сделка- продажба и е продал апартамент, с административен адрес гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 1 Б, вх. 12, ет. 8. ап. 24- собственост на ищеца за продажна цена от 71 000 лева, съгласно отразеното в нотариален акт № 67, т. I, рег. № 1558, дело 55 от 11.04.2017 год. на нотариус Антоанета Дичева рег. № 450 на Нотариалната камара, е район на действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър Бургас вх. рег. № 4119 от 11.04.2017 година, акт № 7, том 11, дело № 1915. Ищецът твърди, че продажната цена е получена от ответника по негова банкова сметка ***ственика на имота – ищеца по делото - нито по банков път, нито в брой, въпреки отправените многократни покани, включително и нотариална такава от 29.06.2020 година.

С оглед на което, ищецът е предявявил настоящата искова претенция, с която се иска осъждането на ответника да му заплати сумата от 71 000 лева, представляваща продажната цена на продадения от ответника имот на ищеца. Сумата се претендира със законна лихва от датата на образуване на делото- 29.07.2020г. до окончателното и изплащане.

В последното съдебно заседание, ищецът е направил увеличение на така предявения иск от първоначално заявения размер от 71 000 лева на 115 150,01 лева. Измененението е прието от съда след извършена от ищеца конкретизация, че това е действителната продажна цена за имота, която не е отчетена от ответника, в качеството му на пълномощник и довереник на ищеца.

Ищецът е предявил и иск за мораторна лихва върху претендираната главница от 71 000 лева за периода 10.07.2020г.-28.07.2020г. в размер на 355 лева, който е иск е увеличен от първоначалния размер на 374,72 лева /съдебно заседание на  16.02.2021г./.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме за неоснователен иска за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата на основание упълномощителната сделка, се иска осъждането на ответника да заплати същата сума като такава получена без основание. Първоначално заявения размер на този евентуален иск е от 71 000 лева, като в съдебно заседание на 30.03.2021г. е увеличен на 115 150,01 лева. Сумата се претендира ведно със законната лихва от датата на образуване на делото- 29.07.2020г. до окончателното и изплащане.

Ищецът желае уважаване на главния и акцесорни иск, а при отхвърляне на главния иск, се иска разглеждането на евентуалния иск и неговото уважаване.

Иска се присъждане на разноски за адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, защитава се по делото и ангажира доказателства.

Видно от изложената от ответника фактология, същият не оспорва обстоятелствата, че е бил пълномощник на ищеца, като в това си качество е продал собствения на ищеца апартамент, получил е сумата от продажбата в размер на 71 000 лева по своя сметка и не отчитал и престирал тези пари на ищеца. Ответникът обаче твърди, че е налице постигната договорка между него и ищеца, че сумата от продажната цена ще остане в полза на ответника. Ответникът излага твърдения, че познава ищеца от двадесет години, били са съседи с него, като ответникът е живеел на шестия етаж в *** а ищецът и неговата майка на осмия етаж в същия блок и вход. Ответникът твърди, че ищецът не е работил, а се е издържал от пенсията на своята майка, която е починала през 2017г. Ответникът твърди, че от преди шест години е започнал да помага на ищеца и неговата майка. Първоначално помощта му се изразявала в помощ в бита-поправка на ел. уреди, закупуване на храна, плащане на битови сметки и подобни. През 2013г. се твърди, че ищецът е счупил тазобедрена става и се е обездвижил, като ищецът и майка му са помоли ответника за ежедневна грижа за тях-всекидневно закупуване на храна, заплащане на режийните разноски. Ответникът твърди, че поради малкия размер на пенсията на майката на ищеца, е плащал за храна и лекарства за ищеца и неговата майка, като месечните разходи, които е правил са били в порядъка на 150-180 лева. Общо за периода от 2013г. до смъртта на майката на ищеца през 2017г. ответникът счита че направените от него разходи са в общ размер на 6 200 лева. Освен това се твърди, че от момента на поемане на грижата за ищеца и неговата майка е била налице уговорка, че за тези си грижи ответникът ще получава възнаграждение в размер на 580 лева, като ищецът е говорил, че ще остави на ответника жилището си. Ответникът твърди, че освен него, грижа за ищеца и майка му е полагала и неговата майка и приятелка. Ответникът завява, че е заплатил разходите за погребението на майката на ищеца. След смъртта на майката на ищеца е поел изцяло издръжката за ищеца, заплатил му е здравните осигуровки, заплатил е данъците за апартамента. Ответникът твърди, че тъй като ищецът не му е заплащал уговорената месечна заплата от 580 лева, както и всички направените от него разходи, са се договорили, че продажната цена от сделката с апартамента на ищеца ще се придобие от ответника. Ответникът заявява, че след продажбата на апартамента на ищеца, го е настанил в собственото си жилище на шестия етаж в *** като е следвало да получава наем за това в размер на 280 лева месечно, какъвто не е заплащан. Ответникът твърди, че е направил и други разходи заради ищеца. След продажбата на апартамента се твърди, че между ищеца и ответника е направена калкулация на дължимото възнаграждение и направени разходи, които са установени в размер на 71 723,80 лева. С оглед на така изложеното ответникът твърди, че не дължи на ищеца продажната цена по сделката, по която е бил пълномощник на ищеца, както и не дължи същата в хипотезата на неоснователното обогатяване, тъй като това са му пари, които му се полагат заради положените за ищеца грижи.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за неспорно по делото, че страните се познават, поддържали са добри приятелски и комшийски отношения, като в тази връзка, ищецът, който има здравословен проблем, е упълномощил ответника да продаде следния негов имот: апартамент, с административен адрес: гр. Бургас, к-с „Славейков“, бл. 1 Б, вх. 12, ет. 8. ап. 24. Не е спорно между страните, че апартаментът е продаден на третото лице Н.П.Д., за сумата от 71 000 лева, която сума е получена по банковата сметка на ответника. За размера на сумата по продажбата е представен неоспорен нотариален акт № 67, т. I, рег. № 1558, дело 55 от 11.04.2017 год. на нотариус Антоанета Дичева рег. № 450 на Нотариалната камара, с район на действие БРС, а за направеното плащане на цената на лист 164-165 от делото е находящо извлечение от банковата сметка на ответника. Ответникът не оспорва и изложения от ищеца факт, че не му е предал продажната цена за имота му. Ответникът, като защитна теза твърди, че между тях е имало уговорка, тази сума да остане в полза на ответника, тъй като същият се е грижил за ищеца и неговата майка, както и е заплащал техни разходи. Съдът намира, че от представеното по делото извлечение от левова сметка на ответника на лист 162-163 от делото и от изслушване на ответника в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК, става ясно, че ответникът е получил от купувачката по продажбата по нотариален акт № 67, т. I, рег. № 1558, дело 55 от 11.04.2017 год. на нотариус Антоанета Дичева рег. № 450 на Нотариалната камара, с район на действие БРС и сума в размер на 22 573,54 евро. Като основание за превода на тази сума е записано договор за движими вещи и подобрения.

При така приетата фактология по всеки един от предявените искове съдът намира следното:

1.      Предявеният главен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а именно за предаване на получената от ответника сума от продажбата на имот на ищеца, за което ответникът е бил упълномощен.

Представеното по делото нотариално пълномощно и нотариален акт установяват по безспорен начин, че между ищеца и ответника има валидно сключен договор за поръчка, по силата на който ищецът е възложил на ответника да продаде негов недвижим имот. Безспорно задължение на ответника е, в качеството му на довереник на ищеца, да му даде отчет за извършеното и да му предаде продажната цена, което ответникът не е сторил. Следователно същият дължи на ищеца сумата за получената от него по сделката продажна цена. Съдът намира, че по делото остана недоказано твърдението на ответника, че страните са постигнали съгласие сумата от продажбата на имота да остане за ответника, тъй като той е помагал и се е грижил за ищеца. Действително от събраните по делото гласни и писмени доказателства, може да се направи извод, че ответникът наистина е помагал и се е грижил за ищеца и за неговата майка, докато последната е била жива. Няма писмено съглашение между страните, което да потвърждава тезата на ответника, че между него и ищеца има такова съглашение. По делото е разпитана като свидетел приятелката на ответника-св. Й., чийто показания установяват физическа и парична грижа на ответника за ищеца. Същата споменава, че ищецът е искал да продаде имота си защото е дължал пари на много хора, включително и на ответника. Свидетелката обаче не установява, да има постигнато някакво съглашение между страните по повод продажната цена на имота на ищеца и по конкретно същата да остане за ответника, каквото се твърди по делото от ответната страна. Освен това, ако имаше свидетелски показания в тази насока, същите биха били недопустими предвид на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като предвид на стойността на това споразумение, доказване на съществуването му е недопустимо с гласни доказателства.

При така изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца предаване на получената от него продажна цена от сделката в размер на  71 000 лева, в който размер е основателен предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 284, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че част от продажната цена за недвижимия имот е била и продажбата на движимите вещи, които са се намирали в него. Както вече беше споменато по-горе, действително се представиха доказателства, че ответникът е получил по банковата си сметка от купувача на недвижимия имот и сумата от 22 573,54 евро, за която като основание за превода на тази сума е записано договор за движими вещи и подобрения. По делото обаче няма твърдения в самата искова молба и няма ангажирани доказателства, че договорът за поръчителство, сключен между ищеца и ответника за продажбата на недвижимия имот, включва и продажната на движимите вещи и подобрения в него. С оглед на което и предявената претенция на договорно основание над сумата от 71 000 лева до претендираната от 115 150,01 лева следва да бъде отхвърлена.

2.      Предявеният акцесорен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 във  вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно за присъждане на лихва за забава върху сумата, която не е предадена от ответника на ищеца съгласно сключения между тях договор за поръчителство. Този иск е предявен в размера от 374,72 лева, като се търси лихва за забава за периода 10.07.2020г.-28.07.2020г. върху главница в размер на 71 000 лева.

По делото е представена нотариална покана, изпратена от ищеца и получена лично от ответника на 02.07.2020г. Видно от съдържанието на същата, ищецът е поканил ответника в едноседмичен срок от получаването на същата, да преведе парите от продажбата по сметка на ищеца. Тъй като по делото се установи, че ответникът не е сторил това, то безспорно същият е в забава по отношение на това си задължение. Едноседмичният срок за изпълнение е изтекъл на 09.07.2020г. и от 10.07.2020г. ответникът е в забава. Мораторната лихва се претендира считано от първия ден на забава до датата предхождаща датата на завеждане на исковата молба-28.07.2020г. Извършената по делото икономическа експертиза установи, че за посочения период размерът на лихвата за забава е от 374,72 лева, който размер се претендира от ищеца и следва да му бъде присъден.

С оглед на становището на съда, че претендираната по делото сума е дължима от ответника на договорно основание, то съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск, който има извъндоговорно основание-чл. 59 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски от производството, като е поискал присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Предвид на основателността на иска до размера от 71 000 лева и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвоката на ищците, на основание следва да се присъди възнаграждение в размер на 2 670 лева.

Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за делото, която с оглед на цената на двата разгледани иска възлиза на 2 890 лева.

Дължи се от ответника и разноска за експертиза, платена от бюджета на съда, в общ размер на 123,56 лева, съобразно уважената част на исковете.

Ответникът е направил искане за разноска за платен адвокатски хонорар в размер на 2 680 лева. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на разноски в размер на 1 024 лева, които съответстват на отхвърлената част на иска

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.А.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Иван Богоров 1, ет. 1, адвокат  Таня Илиева, сумата от 71 000 /седемдесет и една хиляди/ лева, представляваща цена за продадения по силата на договор за поръчителство от ответника имот-собственост на ищеца, което е отразено в нотариален акт № 67, т. I, рег. № 1558, дело 55 от 11.04.2017 год. на нотариус Антоанета Дичева рег. № 450 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2020г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 71 000 лева до претендираната от 115 150,01 лева.

ОСЪЖДА  Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на И.А.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Иван Богоров 1, ет. 1, адвокат  Таня Илиева, сумата от 374,72 /триста седемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода 10.07.2020г.-28.07.2020г., дължима върху главница в размер на 71 000 лева за получената продажна цена по нотариален акт № 67, т. I, рег. № 1558, дело 55 от 11.04.2017 год. на нотариус Антоанета Дичева рег. № 450 на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на адвокат Таня Маринова Илиева-Чапарова от АК-гр. Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Иван Богоров 1, ет. 1, сумата 2 670 /две хиляди шестстотин и седемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сума в размер на 2 890 /две хиляди осемстотин и деветдесет/ лева, представляваща държавна такса за делото.

 ОСЪЖДА Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сума в размер на 123,56 /сто двадесет и три лева и петдесет и шест стотинка/ лева, представляваща разноска за експертиза, платена от бюджета на съда.

ОСЪЖДА И.А.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Иван Богоров 1, ет. 1, адвокат  Таня Илиева, да заплати на Г.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 024 /хиляда и двадесет и четири/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част на исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: