Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.04.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито
заседание на първи април две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№2356/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20209210401526 на ЧСИ С.П.с рег. №921
от РКЧСИ, срещу отказ от 18.01.2021 г. да бъдат намалени приетите с
разпореждане от 18.01.2021 г. за събиране разноски за възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя до 200,00 лв., както и срещу
определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че е
депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесното адвокатско
възнаграждение с искане да бъде намалено на 200,00 лв. Излага доводи, че в
случая не са извършвани от процесуалният представител на взискателя никакви
действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1 от 09.04.2004 г.
на ВАдв.С за минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ). Твърди, че дългът е
погасен в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че адвокатът на взискателя е
извършил само действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително
дело, поради което му се дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10
т.1 НМРАВ възнаграждение. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с
никаква правна или фактическа сложност. Излага, че не следва да отговаря за
разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. Моли
съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението
за разноските, съгласно направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело И.С.К.не
е подала възражение в законовия срок.
Частен съдебен изпълнител С.П.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и за представителство по
изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10
т.1 и т.2 НМРАВ. Счита, че на взискателите се дължи адвокатско възнаграждение
както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство, защита и съдействие, тъй като адвокатът им е поискал с молбата за образуване и налагане на запор на
банкови сметки. Твърди,
че минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай,
изчислен по правилата на чл.10 вр. чл.7 НМРАВ, би следвало да е размер на 400,00
лв., а не както е претендиран – 200,00 лв. за образуване на изп. дело и 150,00
лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по водене на
изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
На 21.12.2020 г. в кантората на ЧСИ С.П.с
peг. №921 е образувано изпълнително дело №20209210401526 въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 02.12.2020 г. на основание съдебно решение от
30.10.2020 г. по гр.д. №50567/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, с взискател
адв. И.С.К.и длъжник „Топлофикация-София“ ЕАД, за събиране на паричната сума от
372,69 лв. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И.И.Д..
В депозираната молба за образуване на
изпълнително дело от 21.12.2020 г. се претендират освен сумите по изпълнителния
лист и направените по изпълнителното дело разноски. В нея е възложено на
съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да изпрати покана за доброволно
плащане и едновременно с това да наложи запор на банкова сметка *** „Централна
кооперативна банка“ АД. Представен е договор за правна защита и съдействие от
18.12.2020 г., в който е отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на
довереника си сума в размер на 350,00 лв. за образуване и водене на
изпълнителното дело.
На 07.01.2021 г. на длъжника е връчена
покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен
общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя – 350,00
лв. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, приложен към молбата за образуване на изпълнителното дело, и 152,72
лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.01.2021 г.
На 06.01.2021 г. ЧСИ е изпратил на
електронната поща на „Централна кооперативна банка“ АД съобщение за налагане на
запор на всички банкови сметки на длъжника в същата банка. На 07.01.2021 г. третото
задължено лице е отговорило, че е наложен исканият запор, по сметките на
дружеството-жалбоподател има авоари и е направил превод на поставената под
запор сума в размер на 875,41 лв. по банковата сметка на съдебния изпълнител.
На 12.01.2021 г. длъжникът е депозирал
по делото възражение срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение
да бъде намалено до 200,00 лв. – за
образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде
намален размерът на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 18.01.2021 г.
съдебният изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на
таксите и разноските. Със съобщение, изх. №1441/18.01.2021 г., получено на
19.01.2021 г., длъжникът е уведомен за постановлението. В двуседмичния срок по
чл.436 ал.1 ГПК същият е депозирал процесната жалба.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР №3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се
приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера
на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения
въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано
от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава
от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомило за начислените
разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на
последния на 07.01.2021 г. В поканата сумата за разноски по изпълнителното дело
са включени 350,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателите за адвокат над минималния размер по
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателите е
извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително
производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да
наложи запор върху банкова сметка ***-длъжник, което е довело до погасяване на
целия дълг. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина
на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен
изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради
което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е
основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата
вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето
основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от
спецификата на всяко конкретно изпълнително производство. Законът дава изрична
възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение,
което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на взискателя с
предприемането на изпълнителни действия по него. Предвид фактът, че длъжник е
„Топлофикация-София“ ЕАД, което дружество е изцяло собственост на Столична
община, платежоспособен титуляр е на банкови сметки, и е активен участник в
гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо
от допълнителни указания и съдействие от взискателя. Поначало се предполага в
съдебната практика, че такъв тип дружества разполагат с необходимия финансов ресурс,
за да изпълнят регулярните си парични задължения. Следва да се вземе предвид и
процесуалното поведение на съдебен изпълнител С.П.в случая, който не е дал
възможност на длъжника доброволно да погаси задълженията си по изпълнителния
титул. ЧСИ е връчил на третото лице „Централна кооперативна банка“ АД запорно
съобщение на 06.01.2021 г., т.е. преди връчването на поканата за доброволно
изпълнение по правилото на чл.507 ал.1 ГПК. Смисълът на посочената правна норма
е да се обезпечи вземането, предмет на изпълнителния титул, но и да се даде
възможност на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение. Затова
запорът на вземания по банкови сметки по същността си е „обезпечителен“. Едва
при липса на доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-дневен срок
съдебния изпълнител има правомощието да иска да му бъдат преведени запорираните
суми, да извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за което
е разпоредбата на чл.428 ал.2 ГПК – „Поканата съдържа името и адреса на взискателя
и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението
си, ще се пристъпи към принудително изпълнение“. Преди изтичане на 14-дневния
срок (в случая на 21.01.2021 г.) ЧСИ е наложил запор на банкови сметки с
разпореждане да му бъдат преведени указаните суми, вдигнал го е и е извършил
разпределяне на постъпленията. В срока за доброволно изпълнение законът
позволява на съдебния изпълнител единствено да налага мерки за обезпечаване на
дълга, без да извършва имуществено разместване. Тъй като в срока за доброволно
изпълнение са събрани дължимите суми, то последващи изпълнителни действия,
представляващи сурогат на доброволното изпълнение, не са искани от взискателя и
не са предприемани от ЧСИ.
С оглед процесуалното поведение на
страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно
минималните размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице
основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания. Предвид изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се
възложи сума в размер на 200,00 лв.
По
отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към
ЗЧСИ жалбата също е основателна. Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи,
че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а
съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие (решение №278/25.06.2012 г. по гр.д.
№414/2012 г., четвърто ГО на ВКС). Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТРЗЧСИ (която е
събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ). Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по
правилото на б. „б“. Така изчислен размерът на таксата по т.26 следва да е в
размер на 57,27 лв. По делото са събрани авансови такси от съдебния изпълнител
в размер на 66,00 лв. с ДДС, а в поканата за доброволно изпълнение е посочено,
че дължимите такси по ТТРЗЧСИ са в общ размер – 152,72 лв. Следователно ЧСИ е
начислил такса по т.26 в размер на 86,72 лв.
Предвид изложеното размерът на таксата е
неправилно определена от съдебния изпълнител и размерът ѝ следва да бъде
намален от 86,72 лв. на 57,27 лв.
Предвид изложените мотиви, настоящият
въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде
намален на 200 лв., а размерът на таксата т.26 ТТРЗЧСИ е неправилно определена
от съдебния изпълнител, поради което и размерът ѝ следва да бъде намален
на 57,27 лв.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба,
подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление:***, по изпълнително дело №20209210401526
на ЧСИ С.П.с рег. №921 от РКЧСИ, отказ от 18.01.2021 г. да бъдат намалени
приетите с разпореждане от 18.01.2021 г. за събиране разноски за възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя до 200,00 лв., както и срещу определения размер на
пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на разноските,
поставени в тежест на длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, за възнаграждение за процесуално
представителство на взискателя И.С.К.на
200,00 лв. и пропорционалната такса по
т.26 ТТР към ЗЧСИ на 57,27 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.