Определение по дело №64693/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8885
Дата: 16 ноември 2021 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20211110164693
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8885
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110164693 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 390 от ГПК.
ФИРМА, ЕИК ********** е сезирало съда с искане за допускане обезпечение на
бъдещи искове, с правно основание чл. 318, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, които ще
предяви срещу ФИРМА, ЕИК **********, за сумата общо в размер на 8468,40 лева,
представляваща главница по договори за търговска продажба, за което са издадени фактури,
както следва: № **********/29.04.2021г.; № **********/21.05.2021г.; №
**********/26.05.2021г.; № **********/28.05.2021г.; №**********/01.06.2021г.; №
**********/03.06.2021г. и № **********/25.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на бъдещите искове до окончателно
изплащане на вземането, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху движимото
имущество на бъдещия ответник /производствени машини и оборудване/, до размера на
сумата от 8 468,40 лева.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Софийски районен съд е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата по
аргумент от чл. 390, ал.1 от ГПК.
За да е допустимо обезпечението на бъдещ иск, съдът трябва да установи, че ищецът
има право на обезпечение на иска. Това право съществува, когато са налице следните
предпоставки: искът следва да е допустим и вероятно основателен, или без да е вероятно
основателен, молителят да представи гаранция в определен от съда размер; да съществува
обезпечителна нужда, която предполага без обезпечението на ищеца да бъде трудно да
осъществи правата си по решението и обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на
обезпечителната нужда. При обезпечението на бъдещ иск молбата е самостоятелна – няма
отделна искова молба, която да индивидуализира исковата претенция, чието обезпечение се
иска. По тази причина молбата трябва ясно да индивидуализира бъдещия иск чрез посочване
на обстоятелствата на които се основава, и на петитума.
1
Съдът намира, че в случая изискванията на закона, за допускане на обезпечение на
бъдещ иск не са налице, поради което съдът намира молбата за неоснователна.
Исковата молба е нередовна, което от своя страна прави искането за допускане на
обезпечение неоснователно като недопустимо, тъй като така както е предявена молбата на
първо место не е ясно как са предявени исковете /дали се касае за един договор за покупко-
продажба, по който са издадени фактурите, или се касае за отделни доставки/продажби, като
последното индикира на предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове/.
Отделно от това не е конкретизирана и посочената обезпечителна мярка, както и съдът не
може да установи дали тя съответства на обезпечителната нужда. Първо съдът не може
общо да допусне обезпечение, като наложи запор върху цялото оборудване на бъдещия
ответник, всяка от машините и оборудването следва да е конкретизирана,тъй като запор
може да бъде наложен само върху конкретна корпорална и индивидуализирана вещ, както и
следва да е ориентировъчно посочена и ясна нейната цена с оглед преценка дали мярката
съответства на обезпечителната нужда, която се равнява на сумата, чието обезпечение се
цели /съответно в случая сумата от 8 468,40 лева/. Противното би засегнало недопустимо
правната сфера на бъдещия ответник, в случай, че оборудването като цяло е на стойност
многократно надвишаваща процесната сума.
По изложеното и с оглед спецификата на обезпечителното производство и
задължението на съда по чл.395, ал.2 от ГПК да се произнесе в деня на подаване на молбата
по чл.390 от ГПК, то процедурата по чл.129, ал.1-2 от ГПК е неприложима, тоест съдът не
може да дава последващи указания за отстраняване нередовностите на молбата, поради
което съдът следва да постанови отказ при констатирана нередовност - в този смисъл
Определение №513/22.10.2010г. по гр.д.№504/2010г. на ВКС, ІІІг.о.
Така мотивиран, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 88743/16.11.2021г. за допускане обезпечение на бъдещи
искове, с правно основание чл. 318, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, които ФИРМА, ЕИК
********** ще предяви срещу ФИРМА, ЕИК **********, за сумата общо в размер на
8468,40 лева, представляваща главница по договори за търговска продажба, за което са
издадени фактури, както следва: № **********/29.04.2021г.; № **********/21.05.2021г.; №
**********/26.05.2021г.; № **********/28.05.2021г.; №**********/01.06.2021г.; №
**********/03.06.2021г. и № **********/25.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на бъдещите искове до окончателно
изплащане на вземането, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху движимото
имущество на бъдещия ответник /производствени машини и оборудване/, до размера на
сумата от 8 468,40 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от молителя пред Софийски
Градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

2
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3