РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:АтА.с Иванов
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500090 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
К. А. М., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Бл., ул. „К.и М.“ №., чрез
адвокат А. Б., обжалва решение № 97 от 21.03.2024 г., постановено по гражданско
дело № 1550 от 2022 г. на Районен съд Петрич, в частта, с която са отхвърлени
исковете му, предявени срещу ТПНОИ Кюстендил и „Технострой“ ЕАД, с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за установяване на трудов стаж за периода
от 31.11.1982 г. до 01.10.1985 г. АтакувА.та част на решението била неправилна и
необосновА.. Тя била постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, касаещи неправилна интерпретация на доказателствата по
делото, довели до неправилни фактически и правни изводи, и нарушение на
материалния закон. Изводите на РС били в колизия със събраните доказателства.
От последните се доказали всички съществени елементи на претендирания от
ищеца трудов стаж, а именно: задължителното му осигуряване за пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия,
при работите, на които е придобил този стаж - такива се съдържали в
представеното УП-3 с изх. № 72 от 15.08.2023 г. и в разплащателната ведомост.
1
Ищецът не бил длъжен да установи с точност всеки един момент от претендирания
от него период за установяване на трудовия му стаж. Достатъчно било
съдържанието на споменатите доказателства да сочи на отделни моменти от
трудовото правоотношение, а не на целия период от време, който се претендира
като трудов стаж. Във всеки конкретен случай, според представените писмени
доказателства, съдът бил този, който следва да направи преценка дали последните
установяват вероятността на претендирания стаж. В настоящия казус били налице
не 1, а цели 6 документа, удостоверяващи тези обстоятелства: 1/ трудов договор от
08.08.1983 г., сключен между ищеца и предприятието „СГ-СК-ОПС-СП
Механизация и Автотранспорт“-поделение Софстрой, удостоверяващ започването
на работа на ищеца като *** и мястото му на работа, 2/ уведомление № 332 от
21.04.1987 г., с което работникът е бил уведомен за служебното му преназначение с
трудов договор № 156 от 18.04.1986 г., на същата длъжност, при пълен работен ден,
към предприятието „СМУ-Метални конструкции“-С., където е работил от
01.04.1986 г. до 30.04.1987 г., 3/ пропуск на работника да влиза в предприятието, в
което е работил, 4/ служебна бележка от февруари 1988 г., издадена от един от
работодателите, 5/ удостоверение за придобита квалификация на ***, и 6/ копие на
трудова книжка на свидетелката, разпитА. по делото, съвпадащо с времето и
предприятията, при които са работили през относимия по делото период. Всички
посочени писмени доказателства били подкрепени от съответните РПВ, приети
като доказателства по делото, представени от „Технострой“ ЕАД, за част от
претендирания период - от 08.08.1983 г. до 01.10.1985 г. /2 г., 1 м. и 15 д./, с които се
установявал реално положеният труд от ищеца, размерът на получаваното от него
трудово възнаграждение и начинът на осигуряването му. Тези доказателства били
издадени от работодателите, при които е придобит стажът, и не били оспорени от
ответната в процеса стрА.. Същите надлежно установявали вероятността на
трудовия стаж. Разписанието обхващало времето на претендирания стаж при
ответника „Технострой“ ЕАД и давало сведения за длъжността на ищеца /***/,
звеното, в което същият е работил, квалификационната му степен, образованието и
че е бил осигуряван по действащото тогава законодателство, видно от
представените по делото РПВ. Данните в тези документи били напълно
достатъчни, за да направят твърде сериозна вероятността ищецът наистина да е
работил при съответните работодатели през съответния времеви период. Налице
било и частично признание на иска от ответника „Технострой“ ЕАД за времето от
08.08.1983 г. до 01.10.1985 г. /2 г., 1 м. и 15 д./. Моли се за отмяна на обжалвА.та
част на решението и уважаване на претенцията за периода от 31.11.1982 г. до
2
01.10.1985 г.
Подаден е отговор от „Технострой“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „Т.“, бул. „П. К.“ № 5, представлявано от И. Н. К.. Решението
било правилно в обжалвА.та му част. Видно от РПВ, въз основа на които ищецът е
получавал срещу подпис трудовото си възнаграждение за пълен 8-часов работен
ден, за длъжността „***“, което време се признавало за трудов и осигурителен
стаж, при осигуряване на работника при условията на действащото тогава
законодателство, считано от 08.08.1983 г. до 01.10.1985 г., за част от претендирания
период /31.11.1982 г. - 15.08.1983 г./, в „Технострой“ ЕАД, правоприемник на „СК-
ОПС-СП Механизация и автотранспорт“, не се съхранявали ведомости за заплати
и трудовоправни документи, въз основа на които да може да се установи
осигурителен стаж или осигурителен доход, съгласно приобщените към делото
декларации от изпълнителния директор на „Технострой“ ЕАД. Районен съд Петрич
правилно приел, че данните, съдържащи се в РПВ, представени от „Технострой“
ЕАД за надлежно установения трудов стаж, и декларациите, че за периода от
31.11.1982 г. до 15.08.1983 г. не се съхраняват ведомости за заплати и
трудовоправни документи, не са достатъчни и отхвърлил иска с постановеното
решение. Моли се за потвърждаване на атакувА.та част на съдебния акт.
Не е подаден отговор от ТПНОИ Кюстендил.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
След като се запозна с материалите от първоинстанционното производство,
въззивният съд констатира, че жалбата се явява основателна и трябва да бъде
уважена.
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
Претендира се установяване на трудов стаж за времето от 31.11.1982 г. до
01.10.1985 г.
Разпитан е свидетел. Събирането на гласни доказателства е допустимо. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов
стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от
работодателя, при когото е придобит стажът, по време на полагане на последния. В
ал. 2 на чл. 6 са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление
3
по чл. 62, ал. 3 от КТ, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение, трудови книжки, решения на компетентни органи
за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и
контрол, както и други подобни документи. Изброяването не е изчерпателно. С
тези разпоредби законодателят е предвидил изискване за допустимост на
свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличие
на писмени доказателства, които установяват вероятността на същия. Достатъчно е
съдържанието на споменатите доказателства да сочи на отделни моменти от
трудовото правоотношение, а не на целия период от време, който се претендира
като трудов стаж. Във всеки конкретен случай, според представените писмени
доказателства, следва да се направи преценка дали последните установяват
вероятността на претендирания стаж /Решение № 277 от 23.05.2025 г. на ВКС по
гр. д. № 1063/2025 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева,
Определение № 60741 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2021 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Драгомир Драгнев, Определение № 596 от 02.07.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 4410/2019 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов,
Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 952/2017 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Майя Русева, и Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 228/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя АтА.сова/. В настоящия казус са
налице достатъчно такива стабилни писмени доказателства - пропуск /л. 7 от
делото на РС/, трудов договор /л. 8 от делото на РС/ и разчетно-платежни
ведомости /приложения към делото на РС/. Те са издадени от работодателя, при
когото е придобит стажът, по време на полагане на последния и не са оспорени от
ответните страни. Същите надлежно установяват вероятността на трудовия стаж.
Пропускът задава началния момент на претендирания стаж. Трудовият договор
дава сведения за длъжността на ищеца, поделението, в което същият е работил, и
мястото на полагания от него труд. Ведомостите пък касаят края на стажа. Данните
в тези три документа са напълно достатъчни, за да направят твърде сериозна
вероятността ищецът наистина да е работил при съответния работодател през
релевантния времеви период. Те намират нужното потвърждение в събраните
гласни доказателства.
Показания е дала бившата съпруга на ищеца. За нея са представени необходимите
писмени доказателства, упоменати в чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР. Тя е работила при
същия работодател.
Както е ноторно, съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора,
като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
4
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се
отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от
ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и
всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти:
обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на
свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение, слух,
възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията
на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при
възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и
дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или
по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от остА.лите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност
/„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С.,
1997 г., стр. 48/.
В гражданския процес винаги се дава предимство на показанията на тези от
свидетелите, които са депозирани в резултат на личните впечатления на същите за
изнесените пред съда факти. Особено важен се явява начинът, по който
свидетелите са узнали тези факти - присъствали ли са при осъществяването им,
имат ли впечатления от други факти, по които може да се съди за
правнорелевантните, узнали ли са правнорелевантните факти от трети лица или от
някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на
свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в
показанията си /Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков/.
Свидетелката Ася Георгиева е била очевидец на работата на ищеца като *** в
славните и романтични времена на градежа на социалистическа С.. Споделените от
нейна стрА. сведения се характеризират с хармоничност, последователност и
5
точност /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на
свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр.
55/. Фактът, че същата е бивша съпруга на ищеца, не води автоматично до
компрометиране на показанията й. Законодателят е създал едно предположение
относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна
заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по
делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус свидетелските
показания на Георгиева не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл.
172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на съпрузи, роднини и
близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с остА.лите
доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този
смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски
показания само защото изхождат от съпруг, близък или роднина /Решение № 428 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка
Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, съпружеската, роднинската или
близката връзка на свидетеля с някоя от страните, сама по себе си, не е основание
показанията на този свидетел да се считат за недостоверни. Не съществува забрА.
да бъдат разпитвани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания
да бъдат приети за установени относими към делото факти и обстоятелства
/Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
Свидетелката Георгиева подробно и напоително е разказала за труда, който
двамата с бившия й съпруг са положили при изграждането на панелните „гета“ на
С. - „Люлин“, „Дружба“, „Младост“ и „Зона Б5“, през периода 1982-1989 г.
Показанията й са за нейни непосредствени впечатления за релевантни за спора
факти и обстоятелства. Те са ясни, последователни и категорични и не се
опровергават от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани
/така и Решение № 50091 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3017/2022 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов/.
Настоящият състав на въззивната инстанция достигна до различен и
6
противоположен извод по съществото на спора от този на първостепенния съд.
Решението на последния трябва да бъде отменено в атакувА.та част и да се
постановено друго, с което искът да бъде уважен за периода от 31.11.1982 г. до
01.10.1985 г.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАдв, ТПНОИ Кюстендил
трябва да заплати на адвокат А. Б. съответно възнаграждение за двете инстанции,
определено при отчитане на частичното уважаване на претенцията, фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия, което е
справедливо да възлиза на 300 лева за производството пред районния съд и 200
лева за процеса пред окръжния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от КТ, споровете за установяване на трудов
стаж са трудови, като задължителното привличане на съответното ТПНОИ като
ответник в процеса не променя характеристиката на спора. Според чл. 280, ал. 3, т.
3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по
трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, както и за обезщетения и трудови възнаграждения с цена
на иска над 5000 лева. Исковете по реда на ЗУТОССР не попадат в изключенията
по чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, поради което настоящото въззивно съдебно решение
няма да подлежи на касационно обжалване /така и Определение № 4574 от
14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 552/2024 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
Емил Томов, Определение № 3918 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1428/2023 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева, и др./.
Воден от изложените съображения, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 97 от 21.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 1550
от 2022 г. на Районен съд Петрич, в частта, с която са отхвърлени исковете на К. А.
М., предявени срещу ТПНОИ Кюстендил и „Технострой“ ЕАД, с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за установяване на трудов стаж за периода
от 31.11.1982 г. до 01.10.1985 г.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - К.адрес гр. К., бул. „Б.“ №. представлявано
от П. В. М., и „Технострой“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „Т.“, бул. „П. К.“ №, представлявано от И. Н. К., че К. А. М., ЕГН
**********, адрес с. К., общ. П., обл. Бл., ул. „К.и М.“ №, е работил в
7
предприятието „СК- ОПС-СП Механизация и автотранспорт - Монтажно
управление“, поделение С, с място на работа ДСО-Софстрой-Г. С., считано от
31.11.1982 г. до 01.10.1985 г., на пълен /8-часов/ работен ден, на длъжност „***“,
което време се признава за трудов и осигурителен стаж, при осигуряване на
работника при условията на действащото тогава законодателство.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - К.,
адрес гр. К., бул. „Б.“ №, представлявано от П. В. М., да заплати на адвокат А. Д. Б.,
вписА. в Адвокатска колегия Благоевград, с кантора в гр. П., ул. „Ц. Б. III“,
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗАдв, за
осъщественото от нея процесуално представителство на К. А. М., ЕГН **********,
адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „К. и М.“ №, в размер на 300 /триста/ лева за делото
пред Районен съд Петрич и 200 /двеста/ лева за делото пред Окръжен съд
Благоевград.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8