№ 2029
гр. София, 01.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.2 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Д. Д., чрез процесуалния му представител адв.
Л.К. срещу определение № 1036 от 16.01.2020год. на Софийски градски съд, ГО, 2 е
въззивен с-в, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
изменение на решението в частта му за разноските.
Твърди се в жалбата, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно
и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди
се, че пред първоинстанционния и въззивния съд били представени списъци по чл.80 ГПК, в
които подробно са описани направените от жалбоподателя разноски, а по делото са
представени надлежни доказателства за заплащането им. В същото време в обжалваното
определение съдът неправилно е изчислил аритметично размера на разноските по
компенсация, като не е съобразил обстоятелството, че предявените искове са два, от които
единият е уважен изцяло, а другият-само отчасти и до какъв размер, като не е съобразил и
разпределението на съотношението на направените разноски по всеки един от двата
обективно съединени иска.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба не е депозирал писмен
отговор с който за заяви становище по жалбата.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и
задължение на другата страна да заплати направените от страната разноски,в чиято полза
1
съдът е решил делото. Отговорността е обективна и безвиновна и чрез нея се цели поправяне
на вредите, причинени от неоснователно предизвикания правен спор, от който отговорност
съдът не може да освободи ищеца.
В настоящия случай с решение от 17.06.2019г., постановено по в. гр.дело №
13696/2018г. на СГС, ГО, 2 еотд. е отменено решение от 10.08.2018г. по гр. дело №
56260/2016г. на СРС 31с-в, в частта в която е осъдена А. Г. В. да заплати на П. Д. Д., на
основание чл.45 от ЗЗД сумата над 184,80 лева главница, представляваща разходи за ремонт
на стени и таван в кухнята на ищеца и на мебели в същата кухня, както и в частта, с която
ответникът А. Г. В. е осъдена да заплати разноски в размер над 253,73 лева. Същевременно
със същото решение на СГС е потвърдено решението на СРС в частта му, с която е уважен
предявения от ищеца П.Д. срещу А. В. иск с правно основание чл.109 от ЗЗД за осъждане на
последната да преустанови действията по увреждане имота на ищеца.
Със същото решение СГС е осъдил ищеца Д. да заплати на ответника В. и с оглед
изхода на делото по въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 259,36
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от
416,03 лева, представляваща разноски за въззивното производство. Със същото решение на
СГС ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
224,84 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
С обжалваното определение, след като е бил сезиран с искането за изменение на
решението в частта му за разноските, въззивният съд е констатирал, че при изхода на спора
ищецът има правото на разноски пред първа инстанция съответно на сумите 354 лева за
адвокатско възнаграждение общо за двата иска, сума в размер на 165,20 лева за внесен
депозит за експертиза за двата иска, както и сума в размер на 50 лева за държавна такса за
уважения размер на иска по чл.109 ЗС и 9 лева за държавна такса съобразно уважената част
от иска по чл.45 ЗЗД и при това положение общата сума, за която следва да бъде задължен
ответникът възлиза на 603,40 лева, от която пред въззивната инстанция ищецът има право на
разноски съответно на 354 лева за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на така изчислените разноски
правилно е бил изчислен от въззивния съд при условията на компенсация с оглед
частичното уважаване на предявените искове. Противно на твърденията на частния
жалбоподател, че присъдените разноски не са изяснени, съдът е формирал изводи за
размера им по пера, като е съобразил както разходите за държавна такса и експертизи, така
и за адвокатско възнаграждение дължимо общо и за двата обективно съединени иска,
съобразно изхода на спора по всеки един от тях. Нещо повече, съдът е намерил, че
вече присъдените на страната разноски превишават действителният им размер, но след като
е констатирал това обстоятелство, СГС правилно е приел, че не следва да бъде влошавано
положението на ищеца като бъде намален размера на присъдените на ищеца с въззивното
решение разноски за пред първата и въззивната инстанция.
Поради така изложените съображения и поради съвпадане в изводите на двете
2
съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1036 от 16.01.2020год. на Софийски градски съд,
ГО, 2 е въззивен с-в, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
изменение на решението в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3