МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1370/15г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда
срещу подсъдимата К.Ц.И. за
престъпление по чл. 249 ал.1 от НК, затова, че на 08.04.2015
г. в гр. Варна, използала платежен инструмент - дебитна карта №
487002ххххххх4709, издадена от Банка ДСК, без съгласието на титуляра - Х.П.С.,
като изтеглила сумата от 200 лева от банкомат на Общинска банка, находящ се на
ул. „Преслав" № 61, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
По делото е
проведено съкратено съдебно следствие
в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК.
В
пледоарията си по
съществото на делото, представителят на ВОП поддържа фактическа обстановка
такава, каквато е описана в ОА. Предвид данните за личността на подсъдимата
предлага на съда да и наложи наказание, в минимален размер, което да бъде
редуцирано по чл. 58а от НК с приложението на чл. 66 от НК. Счита, че следва да
и бъде наложена глоба в размер на 100 лева.
Защитата в съдебно заседание изтъква
съображения, че за подсъдимата са налице многобройни смекчаващи обстоятелства.
Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58 ал. 4 НК с
приложението на чл. 55 от НК. Предлага да не и се налага кумулативно предвиденото
наказание глоба, с оглед нейните доходи, които са в размер на 150 лв. месечно.
В
последната си дума
подс. И. заявява, че съжалява за стореното и моли за справедлива присъда.
Съдът,
като прецени събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от
фактическа страна изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно:
Свидетелят Х.П.С. ***
- партер. Жилището се състояло от всекидневна, в която спял и стая за гости.
Получавал пенсията си в размер на 711 лв. с банков превод в Банка ДСК. Винаги
си я теглел от банкомат в клона на банката на ул. „Русе" до операта. Кода
за достъп бил записан на листче в едно тефтерче, което държал в шкафче във
всекидневната. През месец март 2015 г. С. приел на адреса си в стаята за гости
да нощува подс. И. докато си намерела квартира, включително и мъжа й нощувал на
адреса. Ползвала се с доверието на С., т. к. се познавали от дълги години,
израснала с внука му, като семейни познати били с родителите й. С. й дал ключ
за входната врата и можела да влиза сама без негово присъствие в апартамента
включително във всекидневната. При някое от влизанията във всекидневната подс. И.
намерила кода за банковата карта на С..
На 07.04.2015 г.
пенсията на С. била преведена по банков път на сметката му в Банка ДСК. На
08.04.2015 г. в обедните часове подс. И. отишла в ключарското ателие на С. ***,
постояла продължително време и незабелязано от него взела от чантичката му
банковата карта и си намерила повод да излезе. Отишла до ATM устройство на Общинска банка АД в гр.
Варна на ул. „Преслав" № 61, което е недалеч от ателието и около 14,35
часа, ползвайки банковата карта на С., изтеглила сумата от 200 лева от сметката
му. След това се върнала в ателието и отново незабелязано от С. върнала
банковата карта в чантичката му.
На 09.04.2015 г. С.
отишъл да си изтегли пенсията, както винаги от банкомата на клона на Банка ДСК
на ул. „Русе". Поставил дебитната карта и установил, че от баланса на
сметката му липсва сумата от 200 лева. Като наличност имало 292 лева, а
следвало да са 492 лв. Тази сума трябвало да остане след удръжките за заема му,
който чрез същата сметка изплащал. Т. к. същият не е преотстъпвал никому и не е
губил картата, влязъл в банката и попълнил молба за справка за тегленията,
направени с картата му. На 25.04.2015 г. получил писмо от Банка ДСК, че на 08.04.2015
г. в 14.35 часа има теглене на сумата от 200 лева от сметката му от банкомат в
гр. Варна на ул. „Преслав" № 61. Свидетелят С. твърди, че не знае къде е
банкомата и никога не го е ползвал. При проведен разговор с подсъдимата,
последната отрекла факта на извършено деяние. В последствие свидетелят С.
сезирал полицейските органи.
Била приложена
справка от Банка ДСК /л. 8/, от която се установяват всички данни, касаещи
неправомерно извършената транзакция с карта № 487002ххххххх4709 на С.. Приложен
бил и диск със записи от охранителните камери на ATM устройството на Общинска банка АД в
гр. Варна на ул. „Преслав" № 61, предоставен от изпълнителния директор на
Дирекция „Банкова сигурност" Общинска банка АД - писмо л.15.
От заключението на
изготвената Съдебна видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза е
видно, че подс. И., на 08.04.2015 г. в 14.35 часа използва ATM устройството и в този часови период
друго лице не го е използвало.
До приключване на
досъдебното производство подсъдимата е възстановила изтеглената парична сума в
размер на 200 лв., която е върната на св. Х.С. - приемно-предавателен протокол
/л. 43/.
Фактическата обстановка се установява по категоричен и
безспорен начин от събрания на ДП доказателствен материал, приобщен по реда на
чл. 283 от НПК, като същият изцяло подкрепя самопризнанията на подсъдимата.
Съдът прие, че
в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито взаимно
изключване на факти и обстоятелства.
Предвид изложеното,
призна подсъдимата К.Ц.И. - родена на *** г. в гр. Видин,
живуща ***, българска
гражданка, със средно образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за
виновна в това, че на 08.04.2015
г. в гр. Варна, използвала платежен инструмент - дебитна карта №
487002ххххххх4709, издадена от Банка ДСК, без съгласието на титуляра - Х.П.С.,
като изтеглила сумата от 200 лева от банкомат на Общинска банка, находящ се на
ул. „Преслав" № 61, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
С описаното по
- горе деяние подс. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 249 ал.1 от НК.
От обективна страна: изпълнителното
деяние по чл. 249 ал.1 от НК е осъществено, чрез действия.
От субективна страна: Деянието е извършено
от подсъдимата при условията на пряк умисъл и специална цел, като е разбирала
свойството на извършеното и целяла настъпването на престъпния резултат.
При определяне вида и размера на
наказанието, което
следва да и се наложи съдът прецени принципите на чл. 54 от НК, като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и на подсъдимата,
подбудите за извършване на престъплението и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, установи:
Инкриминираното
деяние разкрива сравнително висока степен на обществена опасност. От друга
страна подсъдимата не е осъждана. Предстои и раждане на ***г. Съобразно това и
в заключение, съдът е задължен да наложи наказание при условията на чл.58а от НК по силата на императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК. Предвид това
и след отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс. И.
обстоятелства определи на същата наказание две години лишаване от свобода, като
намаляйки го с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като наложи и ГЛОБА в размер на 100 лв.
Съдът
намира, че за постигане целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК спрямо нея
са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане по чл.
66, ал. 1 от НК. Тя няма обременено
съдебно минало, а и предстои да стане майка, поради което следва да й бъде
дадена възможност в един отлагателен срок да демонстрира, че наказанието и е
подействало предупредително, възпиращо и поправително възпитателно. В този
смисъл изтърпяването на наказанието й бе отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. С такова по вид и размер наказание съдът намира, че ще се
постигнат целите на специалната и генерална превенция на наказателната
отговорност.
С присъдата подсъдимата е осъдена да
заплати направените разноски по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: