№ 7482
гр. София, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря Й.ка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело №
20251100503491 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6/02.01.2025г. по гр.д. № 15271 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 58-ми състав е признато за установено , че Й. Т. И.,
ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********,
заплащане на сумите, както следва: сумата от 670,77лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 15.12.2022г., до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. в апартамент № 60 в гр. София, ж.к. ****; сумата
от 19,63лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
15.12.2022г. , до изплащането й, представляваща стойност на цена за
дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
68381/2022г. по описа на СРС , като Й. Т. И., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* съдебни разноски
от 1035,54лв., като са отхвърлени исковете за обезщетение за забава за
плащане на главниците съответно от 4,57лв. за главницата за топлинна
енергия за периода от 31.12.2019г. до 24.11.2022г. и 4,57лв. върху главницата
1
за дялово разпределение за периода от31.12.2019г. до 24.11.2022г. , Като
Топлофикация София“ЕАД е осъдено да заплати на Й. И. И. съдебни разноски
от 79,63лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
22382/22.01.2025г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Й. Т. И.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано.
Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в
имота . Единствен документ в насока на твърдения на ищеца за това
обстоятелството бил списък на етажните собственици, но той не доказвал
вещни права върху имота. Нито едно друго доказателство по делото не било в
подкрепа на този списък. Оспорил качеството си на потребител на топлинна
енергия в срока за отговор. Отделно този списък бил във връзка с протокол от
ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител, не касаел възникване на
договорно правоотношение с ищеца. Самият протокол от това ОС също бил
оспорен, този протокол сочел само година и то 20 години преди процесния
период. Не можело да се ценят документи, които не били приети по делото до
приключване на съдебното дирене. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец –МХ
Елвеко“ООД ЕИК ********* не е изразило становище .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
81725/24.03.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу
Й. Т. И., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Й. Т. И., ЕГН ********** дължи
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумите, както
следва сумата от 670,77лв., ведно със законната лихва от подаване на
2
заявлението- 15.12.2022г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. в
апартамент № 60 в гр. София, ж.к. ****;сумата от 49,44лв. лихва за забава на
плащането на главницата от 670,77лв. за периода от 15.09.2020г. до
24.11.2022г.; сумата от 19,63лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 15.12.2022г. , до изплащането й, представляваща стойност на
цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от
01.11.2019г. до 30.04.2022г., сумата от 4,57лв. лихва за забава на плащането на
главницата от 19,63лв. за периода от 31.12.2019г. до 24.11.2022г.; за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68381/2022г. по описа
на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че за периода
ответникът бил собственик на имота и като такъв - потребител на енергия в
него, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на
стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение, изпаднал в забава на плащането й и дължали обезщетение в
размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от
договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия.
Ответникът Й. Т. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия
в имота, не бил собственик или вещен ползвател на същия през периода,
задълженията са погасени по давност. Дори в издадените от топлинния
счетоводител документи не бил посочен за потребител. Не дължал цената на
дяловото разпределение, нямало договор сключен с МХ Ервеко“ООД.
Ищецът не бил носител на вземане за цена на дяловото разпределение на
енергията. Не бил изпаднал в забава на плащанията. Не оспорвал фактите, за
които били поискани съдебните експертизи. Оспорил е договора с Аква
билдинг Сървис“ЕОО защото не носел негов подпис, оспорил е и протокол от
ОС на ЕС защото нямал дата и не било ясно за кой период действа.
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – МХ Елвеко“ООД ЕИК
********* не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 68381/2022г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 279584/15.12.2022г. .е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК , с която е разпоредено Й. И. да заплати на
3
Топлофикация София „ЕАД сумите, за които е предявен иска, за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 23.01.2023г., подал е възражение
на 2401.2023г. без да сочи конкретни основания за недължимост на сумите, на
24.02.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
24.03.2023г.
Приет е протокол от ОС на ЕС на сграда в гр. **** от 2002г., съгласно
който е взето решение за избор на топлинен счетоводител за сградата - Аква
Билдинг“ София.
Приет е списък на етажни собственици на имоти в бл. 120, вх. В, в който за
ап. № 60 е посочен като собственик И. Т. И. и е положен и подпис за него,
срещу желание за монтиране на вентили и разпределили на двата радиатора в
имота и заявена пълна кубатура на имота от 219 куб.м.
Приет е договор от 08.07.2022г., съгласно който етажните собственици на
сграда в гр. **** са възложили на ЕТ „Аква Билдинг“ да извършва
разпределението на топлинната енергия в сградата.
Прието е удостоверение издадено от ГИС София, съгласно което сграда с
пет входа на ул. **** е с настоящ административен адрес : ж.к. ****.
Приет е договор от 14.03.2005г., искане от МХ „Елвеко“, съгласно които
поради слИ.е на дейността клиенти на на Аква билдинг Сървисиз“ООД по
дялово разпределение на топлинна енергия са прехвърлени на МХ
„Евеко“ООД и последното е поискало това да се отрази в система на
Топлофикация София“ЕАД.
По делото са приети Общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г.
съгласно чл. 33 от които суми по фактури следва да се заплащат в 45-дневен
срок от изтичане на периода за който се отнасят, като обезщетение за забава
се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са изравнителни сметки, фактури, сочещи като потребител на
енергия в имота Й. Т. И..
Приет е констативен протокол съгласно който на двете дати за отчет на
уреди в имота през 2020г. не е осигурен достъп за същото до ап. 60.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и
третото лице-помагач е посочило , че в сградата се доставяло топлинна
4
енергия, за първия отчетен период начисленията били при условия на
неосигурен достъп-за 5 отоплителни тела и за 1 потребител за БГВ, а за втория
период достъп бил осигурен и не били начислени суми за отопление, защото
нямало отоплителни тела в имота, за БГВ не били начислени суми, в имота се
ползвал бойлер. Дяловото разпределение било направено коректно съобразно
правилата и реално доставената топлинна енергия била на стойност от
2137,44лв.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца
нямало данни за заплащане на процесните суми, за дялово разпределение
начисленията били за 19,63лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, за които е издадена
заповед за изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването, че е
5
носител на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-
148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба за
топлоснабдяването .
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо
водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
6
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема , че по делото е установено, че ответникът е бил в
договорни отношения с ищеца за процесния период за доставка на топлинна
енрегия в него. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който
купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената
на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те
са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
7
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с открИ.ето
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество
по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай приетият по делото списък на етажните собственици
на имоти в бл. ****, носи подпис положен за ответника. Този списък не е
оспорен от ответника, поради което и установено по делото е, че изявлението
направено за него в този списък е направено от него. С отговора на исковата
молба са оспорени протокола и договора от 2002г., но не е оспорен списъка на
етажните собственици, а и оспорването и на протокола и на договора не касае
автентичността им в частта за подписите на лицата, посочени като техни
автори. В този списък ответникът е положил подпис като собственик на ап.
60, заявил е желание за монтиране на 2 бр. вентили и уреди за измерване на
потреблението, кубатура на имота и неговия абонатен №. Така направеното
изявление съдът приема, че представлява извънсъдебно признание от
ответника, че е собственик и като такъв е потребител на топлинна енергия в
имота. Вярно е, че този списък не е титул за собственост върху недвижим
имот. За нуждите на производството по иск по чл. 150 от ЗЕ обаче
изявлението в списъка на етажните собственици следва да се цени като
извънсъдебно признание на неизгоден на автора му факт и няма пречка да се
съобрази като доказателство за този факт. Този списък не носи дата, но с
оглед на изявленията по него – заявено желание за монтиране на
разпределители и вентили, като съобрази че дяловото разпределение на
енергията е въведено с Наредбата за топлоснабдяване от 2002г., то съдът
приема за установено по делото, че този списък е бил във връзка с дяловото
разпределение на енергията в имота и е направено не по-рано от 2002г.
Изявлението на ответника е насочено към правоотношение, свързано с
доставката на топлинната енергия в имота , поради което и съдът приема, че
следва да се цени и по отношение на ищеца във връзка с доставката на
8
топлинна енергия в имота. Няма основание се приеме, че за доставка на стока
за топлоснабдяването на имота (топлинна енергия) ответникът няма качество
на потребител, но за предоставяне на услугата във връзка с топлоснабдяването
на имота ( дяловото разпределение на енергията) ответникът има такова
качество . Двете са свързани и не случайно правилата за заплащането им
сочат ищеца като носител на вземанията за същото. Действително, списъкът
е от 2002г., което е далеч назад във времето съотнесено към процесния период.
Въззивникът обаче не е ангажирал доказателства че е настъпила промяна в
собствеността и по-конкретно в притежанието на вещното право на ползване
върху имота, поради което и няма основание да се приеме, че такова е
осъществено.
Така съдът приема за установено, че за процесния период ответникът
отговаря пред ищец за заплащане на потребените в имота стоки и услуги по
топлоснабдяването му. Районният съд не е обосновал изводите си с
документи, които не са приети по делото и оплакванията на въззивника
направени в хода на пледоариите пред СГС са неоснователни.
С въззивната жалба не са въведени други оплаквания срещу изводите на
районния съд. При обосноваване на същите не е допуснато нарушение на
императивна правна норма от районния съд. Приетите по делото заключения
по съдебните експертизи установяват основателност на исковете за сумите, за
които те са уважени от районния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да бъде поставена в тежест на въззивника , въззиваемият не е
ангажирал доказателства че е направил разноски пред СГС поради което
такива не му се следват. Подадените отговор и допълнителна молба са
бланкетни, в о.с.з. не се е явил юрисконсулт, поради което няма основание за
присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт .
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78, ал. 10 от
ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/02.01.2025г. по гр.д. № 15271 по описа
за 2023г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – МХ Елвеко“ООД , ЕИК *********
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10