№ 367
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506094 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6094/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Потребителна
кооперация „И.“ ЕИК **** от с.Владая –СО срещу решение №20057565 от 04.03.2021 г
постановено по гр.д.№24960/2020 г на СРС , 128 състав ; с което е отхвърлен иск на
въззивника с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу “ЧЕЗ Разпределение България” АД
гр.София ЕИК **** , да се признае за установено , че кооперацията не дължи сумата от
8700,02 лева – начислена сума по фактура №********** от 18.05.2020 г , представляваща
корекция за периода 15.11.2019 г – 12.05.2020 г за неизмерена ел.енергия за обект-складова
база в с.Владая-СО ул.Офелиите №5 .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. До СТИ има достъп само
ответникът , а не и ищецът . От 2016 г въззивникът е бил присъединен към ел.мрежа и е
заплащал ел.енергия . Липсва нерегламентиран достъп и извършеното преизчисляване е
незаконосъобразно . Констатациите в констативния протокол са неверни .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Извършена е законосъобразна корекция , а на място е констатирано друго СТИ , което не е
регистрирано при ответника .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
1
12.03.2021 г и е обжалвано в срок на 26.03.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че няма данни ищецът да е присъединен към
разпределителната електрическа мрежа . Констативният протокол е съставен при спазване
на чл.51 във вр.чл.49 и чл.58 ПИКЕЕ. Крайният снабдител има право да извърши корекция
съгласно установената практика на ВКС .
Решението на СРС е неправилно . Първоинстанционният съд е допуснал противоречия в
мотивите си относно качеството на ответника – краен снабдител или оператор на
електроразпределителната мрежа . Безспорно е второто – ответникът е оператор на
електроразпределителната мрежа. Това му качество е от съществено значение в случая ,
защото ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция
.
Действително според чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г/ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за
"задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума , определена от същият този оператор.
От друга страна според чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ общите условия на крайния снабдител
съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по
чл.120 ал.3 ЗЕ.
Очевидно е противоречието между чл.56 ал.1,2 ПИКЕЕ /2019 г/ и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ ,
защото според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител , докато според
2
ПИКЕЕ /2019 г / сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа и той
трябва да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиента за нея . Съгласно чл.15 ал.3 ЗНА
съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степан , а именно чл.98а ал.2 т.6
б.а ЗЕ.
Ответникът не е материално-правно легитимиран за процесното вземане за корекция , а
легитимиран е крайният снабдител . В полза на това разбиране е и фактът , че цялата
съдебна практика на ВКС по чл.50,51 ПИКЕЕ /2013 г/ - част , от която е цитирана и от СРС -
беше , че сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител , като именно по тази
причина е издаден чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ във вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ . В измененията на ЗЕ /ДВ
бр.41 от 21.05.2019 г / с които е изменен чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ липсват други изменения на закона
, от които да се заключи , че е налице промяна на законодателството в полза на оператора на
електроразпределителната мрежа и чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ вече не трябва вече да се прилага.
При наличието на чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме , че чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ делегира
компетентност на КЕВР да определи , че сумата по корекцията вече ще се дължи на
оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител .
Само на това основание – липса на материално-правна легитимация на ответника да
претендира процесната сума – искът се явява основателен . След отмяна на решението на
СРС отрицателният установителен иск трябва да се уважи и на ищеца да се присъдят
разноски пред СРС и СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000
лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20057565 от 04.03.2021 г постановено по гр.д.№24960/2020 г на СРС ,
128 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на Потребителна кооперация „И.“ ЕИК **** от
с.Владая –СО срещу “ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София ЕИК **** с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК , че кооперацията не дължи сумата от 8700,02 лева – начислена
сума по фактура №********** от 18.05.2020 г , представляваща корекция за периода
15.11.2019 г – 12.05.2020 г за неизмерена ел.енергия за обект-складова база в с.Владая-СО
ул.Офелиите №5 .
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Разпределение България” АД гр.София ЕИК **** да заплати на
Потребителна кооперация „И.“ ЕИК **** от с.Владая –СО сумата от 828,30 лева разноски
пред СРС и 374 лева разноски пред СГС .
3
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4