№ 15
гр. Н., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20223620100588 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба на основание чл.108 от ЗС от страна на ищците С. Х. Х. и
М. Х. Х., двамата от с. К., обл. Ш., представлявани от адв. С. Г. от АК-Ш., срещу
ответниците Е. Ф. А. и Н. С. А. от същото село.
В исковата молба ищците заявяват, че са собственици по наследство от баща си, на
недвижим имот в с. К., общ. К.. Баща им закупил имота, състоящ се от земя и сгради, като
сделката била оформена в нотариален акт №*** г. Имотът бил по регулационен план на с. К.
към 1964 г. 1115 кв.м. при граници от две страни улици, М. Х. Х. и А.А.Ч., с построени в
него къща и сайвант. Сега по кадастрална карта и кадастрални регистри имотът бил ПИ с
идентификатор ***, с площ 2093 кв.м., адм. адрес с. К., ул. ***, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, ниско застрояване, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.
Сградите, попадащи в имота били: ***.1 - 19 кв.м. – гараж, ***.2 - селскостопанска сграда с
площ 98 кв.м., ***.3 - селскостопанска сграда 17 кв.м., ***.4 - жилищна сграда с площ 76
кв.м., ***.5-73 кв.м. - жилищна сграда еднофамилна, ***.6 - жилищна сграда еднофамилна,
***.7 - жилищна сграда еднофамилна с площ 32 кв.м. и ***.8 - селскостопанска сграда 12
кв.м. Двете стопански постройки, сега с идентификатори ***.5 и ***.6 съществували още
при закупуването на имота от бащата на ищците, като и двете били без устройствен статут.
Ответниците били съпрузи и собственици на съседния имот УПИ*** в кв.**, който
урегулиран съдържал 1065 кв.м., с жилище и стопанска постройка. Съпрузите се снабдили
през *** г. с нотариален акт №*** г. за собственост по давност на този имот. През 2007 г. за
имотите в село К. била одобрена кадастрална карта. На нея парцелът на ищците *** и този
на ответниците *** били отразени в едно ПИ с идентификатор ***, с осем сгради в него.
Ищците подали заявление в СГКК на *** г. за отделяне на парцела им от този на
1
ответниците. По този повод геодезист трасирал на място границите на имота на ищците, бил
съставен и протокол и изготвен проект, съобразен с границите на парцелите. Въпреки, че
този проект отразявал действителната собственост на страните, ответникът подал
възражение срещу исканото изменение, поради което на ищците бил връчен отказ от
разделяне на имотите, поради спор за материално право. От направените геодезически
измервания се установило, че ответниците навлезли в парцела на ищците, от запад на
североизток, като заградили и без основание владеели 259 кв.м., част от парцел ***,
заключено в граници: от запад-западната регулационна граница на ищците, от изток-ограда
на място, от юг-част от южната улична регулационна линия с дължина 5,40 м и на север-
оградата закачена на ъгъла на стопанска постройка ***.5, но включвала и земята под сграда
***.5 и ***.6. В това място попадали и двете посочени сгради, които без основание се
владеели от ответниците. Въпреки опитите доброволно да постигнат разрешение на спора,
това не се осъществило. Предвид изложеното ищците молят съдът да признае за установено
спрямо ответниците, че са собственици на 259 кв.м. с построените в нея сгради ***.5 с площ
73 кв.м и ***.6 с площ 27 кв.м., които ответниците владеят без основание, както и да ги
осъди да предадат владението на ищците. В хода на делото ищците са заявили и съдът е
допуснал изменение на иска, като искът се счита предявен за реално обособена част от
недвижим имот с площ от 298 кв.м., заключена между точки 1, 2, 3, 4 , 5, 6 , 7, 8, 9 и 10,
отразена в изготвената комбинирана скица към назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, с попадащите в тази част сграда 5 и част от сграда 6.
В предоставения им срок за писмен отговор ответниците са не депозирали такъв, не са
представени доказателства и не са направени доказателствени искания. В хода на делото и в
хода на съдебните прения, чрез процесуалния си представител адв. Кр. Д. от АК – Ш.
оспорват предявения иск и считат, че процесната част от недвижим имот е тяхна
собственост. Твърдят, че са придобили имота си по давностно владение през *** г. в
границите и със сградите, в които и в момента владеят. Предвид това молят исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: Ищцата и ответникът са наследници на Х. Х. Х.
– починал на *** г., като ищцата е негова дъщеря, а ищецът негов син, което обстоятелство
е видно от представеното по делото удостоверение за наследници №*** от *** г. С договор
за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №***, том**, дело №*** г. на
Коларовградски народен съдия, наследодателят на ищците е придобил собствеността на
недвижим имот, находящ се в с. К., обл. Ш., представляващ парцел №*** в квартал 47, с
построени в него къща и сайвант, който урегулиран съдържа 1115 кв.м., при граници: от две
страни улици, М. Х. Х. и А.А.Ч..
През *** г., с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№**, том**, рег. №**, дело №***/*** г. на нотариус П. А., с район на действие РС – Н.,
ответникът Е. Ф. А. е бил признат за собственик на съседния имот на този на ищците –
дворно място, находящо се в с. К., обл. Ш., с площ 1020 кв.м., за което по плана на селото е
2
отреден парцел *** от кв.**, който урегулиран ще съдържа 1065 кв.м., заедно с построените
в него жилище и стопанска постройка, при граници: улица, парцел *** и парцел ***.
Към настоящия момент, съгласно одобрената кадастрална карта за населеното място,
горепосочените имоти на ищците и на ответниците представляват общ имот с
идентификатор *** с площ от 2093 кв.м., при съответните граници с попадащи в имота
сгради с идентификатори: ***.1 - гараж; ***.2 – селскостопанска сграда; ***.3 –
селскостопанска сграда; ***.4 – жилищна сграда; ***.5 – жилищна сграда; ***.6 – жилищна
сграда; ***.7 – жилищна сграда и ***.8 – селскостопанска сграда. От представеното по
делото удостоверение за търпимост на строеж №*** г., изд. отдел ИУТ при Община К. е
видно, че сградите с идентификатор ***.1, ***.2, ***.3 и ***.4 представляват търпими
строежи по смисъла на пар. 127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82 от 2012 г.) във вр. с
пар.16, ал.3 от РП на ЗУТ. За останалите сгради няма данни да са търпими.
От показанията на изслушаните по делото свидетели Ф. А.А. и Е.Х.М. се установява, че
наследодателят на ищците, а след смъртта му самите ищци владеят имота, представляващ
УПИ *** от кв.**, по регулационния план на с. К., както и сградите в имота с номера ***.1,
***.2, ***.3 и ***.4. Ответниците владеели УПИ *** от кв.**, както и сградите с номера
***.5 и ***.6. Относно сградите с номера ***.7 и ***.8 свидетелите твърдят, че те към
момента те не съществуват, а са съборени. Отпреди повече от 20 години, откакто купили
имота, ответниците се установили в имота – УПИ *** и те поставили ограда между техния
имот и този на ищците, която ограда разделяла имотите по начин, че сградите с номера
***.5 и ***.6 останали в техния имот и ответниците живеели в сграда 5 и ползвали сграда 6
от тогава. Свидетелите твърдят, че тези две сгради – с номера 5 и 6 са част от имота на
ищците и принадлежат на ищците.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза от чието заключение се
установява, че регулационният план на с. К. е бил одобрен през 1933 г. В частта на плана,
касаеща имотите на ищците и ответниците е било извършено изменение на плана, одобрено
със заповед №** от *** г. (самата заповед и скица към нея са приложени по делото в копия).
Имотите на страните, както и съседният на ответниците имот от западната страна – УПИ
***, съгласно плана от 1933 г. са били включени в общ парцел VІ от кв.**. С изменението
през 1963 г. общият парцел е бил разделен на три – УПИ ***, УПИ *** (на ответниците) и
УПИ *** (на ищците). Освен това изменение на плана не е извършвана друга промяна
относно имотите, нито е било предвиждано предаване по регулация на някаква част от
нечий имот. Заключението по експертизата сочи също, че изградената между имотите на
страните ограда не съвпада с регулационната граница между двата имота. От експертизата,
както и от представените по делото писмо от Началника на СГКК – Ш. до ищцата, проект за
поправка на кадастрална карта, обяснителна записка и скици, се установява, че с
одобряването на кадастралната карта за населеното място през 2007 г. имотите на ищците и
ответниците са заснети като един общ имот – с идентификатор ***. По искане на ищцата С.
Ю. е било образувано административно производство по разделянето на двата имота, но
ответникът Е. А. е подал възражение, поради което е бил постановен отказ за изменение на
3
кадастралната карта относно имотите на страните. Видно е от заключението на
експертизата, че спорната между страните имотна част е с площ от 298 кв.м. и е заключена
между регулационната граница на имотите, северната граница на УПИ ***, между сгради
***.4 и ***.5 и на юг до южната граница на УПИ*** (между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10
от комбинираната скица – приложение към заключението на експертизата).
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото въз основа
на представените писмени доказателства (всички изброени по-горе), както и въз основа на
гласните доказателства, на които съдът няма основание да не даде вяра и ги счита за
изложени добросъвестно и правдиво. Съдът счита, че на базата на доказаните факти се
налагат следните правни изводи: Безспорно е, че ищците по делото са собственици на УПИ
*** от кв. 42 по регулационния план на с. К., а ответниците са собственици на УПИ *** от
кв.** от същия план. Частта от имота, за която страните спорят попада в имота на ищците,
съгласно регулационния план и е част от УПИ ***. Границата между имотите на страните
ясно е показана в изготвената комбинирана скица-приложение към заключението на
експертизата, очертана е в син цвят и минава през точки 1, 6, 10 и 9. Няма промяна на тази
граница, нито в друга част между имотите на страните от 1963 г. и до момента. Спорната
част от 298 кв.м. принадлежи към имота на ищците. Възражението на ответниците, че са
придобили тази част от имота по давност в резултат на изтекъл давностен срок до *** г.,
както и след това до момента, е неоснователно. Според твърдението на ответниците
владението им би следвало да е осъществявано в периода на действие на Закона за
териториално и селищно устройство /отм./ и на Закона за устройството на територията.
Доколкото в случая се касае до владение на реално обособена част от недвижим имот, то за
да е налице придобито право на собственост на основание давностно владение, следва да са
изпълнени нормативните изисквания за това. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./ реално
определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за
минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. А
съгласно чл. 200, ал.1 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на
населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или
по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Спорната
площ от 298 кв.м. не отговаря на изискването за самостоятелен поземлен имот, съгласно
изискванията на чл.19 от ЗУТ, а както се посочи по-горе не представлява и придаваемо
място съгласно плана на селото. Поради това исковата претенция на ищците относно частта
от дворното място е основателна и доказана и като такава следва да се уважи, като съдът
признае за установено, че ищците са собственици на следната реално обособена част от
недвижим имот, а именно: част от УПИ *** от квартал 47 по регулационния план на с. К.,
обл. Ш., с площ от 298 кв.м., заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1 от скицата
Приложение №1 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от съдебното
решение, при граници на въпросната част: от изток УПИ ***, от запад УПИ ***, от север
УПИ *** и УПИ *** и от юг – улица, както и да осъди ответниците да предадат на ищците
тази имотна част.
4
Относно претенцията за сградите с идентификатори ***.5 и ***.6 съдът счита следното:
Няма данни по делото кога са били изградени въпросните сгради. Доколкото в нотариалния
акт, с който ответниците са признати за собственици на УПИ *** от кв.** (нот. акт №**,
том**, рег. №**, дело №***/*** г. на нотариус П. А.) фигурират жилищна сграда и
стопанска постройка, то следва да се приеме, че към онзи момент през *** г. те са били
изградени. Видно е, обаче че сграда 6 е изградена на регулационната граница между имотите
на ищците и ответниците и вероятно след изменението на плана от 1963 г. Предвид
местоположението й не може да се приеме, че тя е търпима по смисъла на нормативните
изисквания, предвид което съдът счита, че собственическата претенцията на ищците
относно нея (или част от нея), като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
Относно сграда 5, както се отбеляза, също няма данни кога е изградена. Доколкото е
изградена в имота на ищците по силата на приращението може да се счита собственост на
последните, но по делото е установено безспорно от нотариалния акт №**, том**, рег. №**,
дело №***/*** г. и показанията на свидетелите, че ответниците са владяли въпросната
сграда в продължителен период от време, достатъчен, за да я придобият по давност.
Възражението на ответниците в тази насока и относно тази сграда съдът счита за
основателно. То е направено в хода на делото, преди приключване на съдебното дирене и
независимо от обстоятелството, че ответниците не биха могли да придобият по давност
спорната част от дворното място, то няма пречка да придобият по давност сграда, изградена
в чуждо дворно място. В случая владението на ответниците по отношение на сграда ***.5 за
период повече от 10 години е доказано и считайки възражението им в тази част за
основателно, съдът счита, че претенцията на ищците и относно тази сграда, както
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищците
направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, а именно
от разноски в размер от 1240 лв., те следва да платят разноски от 620 лв. От страна на
ответниците не са претендирани разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Ф. А., с ЕГН ********** и Н. С.
А., с ЕГН **********, двамата от с. К. обл. Ш., ул. ***, че С. Х. Х., с ЕГН ********** и М.
Х. Х., с ЕГН **********, двамата от с. К., обл. Ш. ул. ***, СА СОБСТВЕНИЦИ на
следната реално обособена част от недвижим имот, а именно: част от УПИ *** от квартал 47
по регулационния план на с. К., обл. Ш., с площ от 298 кв.м., заключена между точки 1-2-3-
4-5-6-7-8-9-10-1 от скицата Приложение №1 към заключението на вещото лице, която е
неразделна част от съдебното решение, при граници на въпросната част: от изток УПИ ***,
от запад УПИ ***, от север УПИ *** и УПИ *** и от юг – улица.
ОСЪЖДА Е. Ф. А., с ЕГН ********** и Н. С. А., с ЕГН **********, двамата от с. К.
5
обл. Ш., ул. *** да предадат на С. Х. Х., с ЕГН ********** и М. Х. Х., с ЕГН **********,
двамата от с. К., обл. Ш. ул. ***, владението над следната реално обособена част от
недвижим имот, а именно: част от УПИ *** от квартал 47 по регулационния план на с. К.,
обл. Ш., с площ от 298 кв.м., заключена между точки 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1 от скицата
Приложение №1 към заключението на вещото лице, която е неразделна част от съдебното
решение, при граници на въпросната част: от изток УПИ ***, от запад УПИ ***, от север
УПИ *** и УПИ *** и от юг – улица.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл. 108 от ЗС от С. Х. Х., с ЕГН
********** и М. Х. Х., с ЕГН **********, двамата от с. К., обл. Ш. ул. ***, против Е. Ф.
А., с ЕГН ********** и Н. С. А., с ЕГН **********, двамата от с. К. обл. Ш., ул. ***, за
признаване спрямо ответниците, че ищците са собственици на сграда с идентификатор ***.5
и част от сграда с идентификатор ***.6, находящи се в имот с идентификатор ***, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри за с. К., обл. Ш., представляващи съответно
жилище и стопанска сграда в УПИ *** от кв.** по регулационния план на същото село, и за
осъждане на ответниците да предадат на ищците владението над сградите, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е. Ф. А., с ЕГН ********** и Н. С. А., с ЕГН **********, двамата от с. К.
обл. Ш., ул. *** да заплатят на С. Х. Х., с ЕГН ********** и М. Х. Х., с ЕГН **********,
двамата от с. К., обл. Ш. ул. *** направените по делото разноски от 620 лв. (шестстотин и
двадесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6