РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр. Пловдив, 14.03. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1986
по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, П.Т.З., ЕГН ********** с адрес *** сочи, че по реда на Закона за
достъп до обществена информация е подал заявление до председателя на Общински
съвет – Сопот, към което е приложил разписка за внесени 6,00 лева за достъп до
обществена информация, съгласно тогава действаща разпоредба на т.II, т.2 от
Приложение №1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за
условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за
предоставяне на информация за повторно ползване. С решение на председателя на
Общински съвет – Сопот е получил търсената информация, след което с писмо
изпратено по имейл до председателя на същия общински съвет е поискал по
съответния ред – чл.4б от ЗДТ и т.3 от Заповед № ЗМФ-1472/2011г. на Министъра
на финансите, да му се възстанови сумата от 6,00 лева. Това не се случило. Сочи също, че срещу т.II, т.2 от
Приложение №1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за
условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за
предоставяне на информация за повторно ползване е подал жалба, във връзка с
която с решение на АдмС – Пловдив разпоредбата била отменена. Посочва, че
въпреки задължението по чл.195, ал.2 от АПК, Общински съвет – Сопот не е предприел
служебно уреждане на правните последици, за времето на действие на отменената
разпоредба. Твърди, че имуществената му претенция представлява пряка и
непосредствена вреда, причинена му по времето на действие на отменения
подзаконов нормативен текст. Поради тези съображения, ищецът твърди, че ответникът
му дължи обезвреда.
По изложените съображения се претендира осъждане на Община – Сопот да
заплати цената на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В случай
на неуважаване на претенцията, се прави възражение за прекомерност на
разноските на ответната страна.
Ответникът – Община Сопот, в молба-становище, подадена чрез пълномощник,
навежда доводи за недопустимост на иска. В тази връзка твърди, че ищецът бил
длъжен да проведе процедура по чл.195, ал.2 от АПК, а не да завежда иск по реда
на ЗОДОВ. Предвид сочената процедура, която се определя за специална, се счита,
че исковото производство в случая не е приложимо. Иска се прекратяване на
делото. На следващо място се релевират доводи за неоснователност на исковата
претенция. Освен това ищецът бил пропуснал законовия срок съгласно чл.149,
ал.2, във вр. с чл.195, ал.2 от АПК да предяви претенциите си пред
административния орган, а имено до 13.03.2021г., поради което правото му било
преклудирано. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Пловдивският Административен Съд – Дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните
по делото се установява, че със Заявление вх.№В-204/02.09.2019г. (л.7),
подадено по електронен път, ищецът П.Т.З. поискал от Общински съвет – Сопот да
му бъде предоставен достъп до обществена
информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В
заявлението З. посочил, че желае информацията да му бъде изпратена на посочения
от него адрес, като справка-отговор на технически носител. Посочил също, че с
разписка от 02.09.2019г. е превел
сумата от 6,00 лева по посочената банкова сметка, ***** и от Приложение №1 към Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и
реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на
информация за повторно ползване.
По делото е представено заверено копие на Разписка
№0200009575050983
от 02.09.2019г. (л.8), от която е видно, че П.Т.З. е направил паричен
превод в размер на 6,00 лева
в полза на Община Сопот, с основание: „достъп до обществена информация 1 брой CD“.
С Решение №8 от 13.09.2019г. (л.27) председателят на Общински
съвет – Сопот разрешил достъп до обществена информация по подаденото от
З. заявление.
На 04.11.2019г. с молба, подадена по имейл (л.12), З. е помолил
председателя на Общински съвет – Сопот на основание т.3 от Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г. на министъра на финансите и чл.35, ал.3 от ЗДОИ, във
връзка с чл.4б от Закона държавните такси, да бъде възстановена недължимо
внесена сума от 6.48 лева, по заявления с вх.№В-197/22.08 и В-204/02.09.2019г.,
част от които са и претендираните 6,00 лева.
Съгласно отменените
разпоредби т.II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила
на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до
обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване (л.9- л.11), приети с Решение №19 по
протокол №4 от заседание на Общински съвет – Сопот, проведено на 28.12.2011г. и
достъпни на интернет страницата на Община Сопот, „Разходи за предоставяне на
обществена информация, заплащани съгласно Заповед №10 на МФ от 10.01.2001г. за
определяне нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по
Закона за достъп до обществена информация според вида на носителя: Посочените
стойности на разходи са без ДДС и според вида на носителя са, както следва: 2.
CD – един брой – 5,00 лв.; 3. Електронна поща – 1 MB – 0,30 лв.; заплаща се
всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен
вид;“.
От доказателствата приложеното адм. дело №
2629/2019г. на Административен съд Пловдив е видно, че П.Т.З. е обжалвал пред АдмС –
Пловдив т.II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на
Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до
обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване, като
съдът с Решение №440/17.02.2020г., постановено по адм.д. №2629/2019г. е отменил атакуваните нормативните текстове. Съдебният акт е влязъл в
сила на 13.11.2020г.
В хода
на съдебното производство по делото, от страна на Ответника е представено Платежно нареждане за плащане към бюджета от
23.11.2021г. (л.45), съгласно което от страна на ответника Община Сопот е
изплатена сумата в размер на 6.00 лв. на П.Т.З., представляваща претенцията за
имуществена вреда по адм.дело № 1986/2021г.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от
правна страна:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Предвид цитираните законови текстове
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия или бездействия.
В случая е предявен иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се
претендира обезщетение за имуществени вреди, причинени от действието на
отменена като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, приет
от Общински съвет - Сопот. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран
на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Община Сопот, която е юридическо
лице, поради което е и пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.
Следователно искът е процесуално допустим.
Неоснователно е възражението на
ответника за недопустимост на иска, аргументирано с довода, че ищецът бил
длъжен да проведе процедура по чл.195, ал.2 от АПК, а не да завежда иск по реда
на ЗОДОВ. В тази насока на първо място следва да се отбележи, че активността по
силата на цитирана разпоредба, се дължи от страна на административния орган,
който „служебно“ следва да уреди последиците, възникнали от отменения нормативен
акт – в случая т.II, т.2 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила
на Общински съвет – Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до
обществена информация/за предоставяне на информация за повторно ползване.
Въпреки вмененото му от законодателя задължение в чл.195, ал.2 от АПК,
ответникът Общински съвет – Сопот не е предприел служебно уреждане на правните
последици за времето, когато е действала порочната разпоредба. Ето защо
пропускът това да бъде сторено, не следва да е тежест на ищеца, респ. правото
му на иск не е преклудирано към момента на предявяване на претенцията пред
съда. Нещо повече, според чл.195, ал.2 от АПК, правните последици, възникнали
от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като
унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. По делото няма доказателства,
в посочения в разпоредбата срок – т.е. до 13.02.2021г. (3 месеца след влизане в
сила на Решение №440/17.02.2020г. на АдмС - Пловдив, постановено по адм.д.
№2629/2019г.) последиците от незаконосъобразната отменена от съда разпоредба да
са били уредени от страна на ответника. Липса на предприето оспорване срещу
формирания мълчалив отказ по подаденото искане от страна на ищеца за възстановяване
на процесната сума, не преклудира възможността за търсене на обезщетение по
реда на ЗОДОВ. Настоящият състав намира, че именно в хипотезата на неуредени
служебно от страна на органа последици от отменения подзаконов нормативен акт,
в предвидения в чл. 195, ал.2 от АПК срок, ако същите представляват претърпени
вреди, единственият път за зашита пред увреденото лице е този по реда на чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, предвид което предявената
искова претенция се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Следва още да се посочи и това,
че служебното уреждане на последиците, включително и вредите, причинени от
действия или бездействия на административния орган не препятстват допустимостта
на иска за вреди пред съд в посочената хипотеза, след изчерпване на
възможността по административен ред да бъдат уредени. Допустимостта на исковете
за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, произтича и от основния
принцип, предвиден в чл.7 от Конституцията на Република България, съгласно
който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове на нейните
органи, без да прави разграничение за вида им - индивидуални, общи или
подзаконови (вж. Решение № 4915 от 16.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 811/2021
г., VI о., Определение № 7918 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2020
г., III о., Определение № 7155 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2021
г., III о., и др.).
Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Основанията за уважаване на иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесната хипотеза включват
установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.
незаконосъобразен или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, респ.
незаконосъобразна или обявена за нищожна разпоредба от подзаконов нормативен
акт; 2. вреда от такъв административен акт, респ. от такава разпоредба и 3.
пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен
нормативен акт, респ. разпоредба от такъв и настъпилата вреда. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от представените по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че разпоредбата на т.II,
т.2 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет –
Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за
предоставяне на информация за повторно ползване е отменена с влязъл в сила
съдебен акт. Следователно първата кумулативно изискуема предпоставка е налице.
На следващо място, по безспорен
начин се установява, че от действието на тази незаконосъобразна разпоредба на ищеца
са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 6,00 лева
за достъп на информация 1 бр. CD, предоставен по реда на ЗДОИ. Обстоятелството, че сумата е заплатена от
ищеца именно на основание действащата към този момент разпоредба на т.II, т.2
от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот
за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация/за
предоставяне на информация за повторно ползване не е спорно между страните.
Безспорно претендираната от ищеца
сума е заплатена в резултат на действието на посочената разпоредба от местен
подзаконов нормативен акт, отменена впоследствие като незаконосъобразна от
съда, поради което претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена цена на услуга, съставляват пряка и непосредствена последица от
действието на този подзаконовия нормативен акт до отмяната му. Ето защо, съдът
приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между
постановения незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Следователно, в случая от
доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на исковата
молба – 20.07.2021г., са били налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответната страна – Община съвет Сопот, по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В настоящото производство обаче,
е представено неоспорено от ищеца писмено доказателство, че на 23.11.2021г. по
сметка на П.Т.З. *** в размер на 6,00 лева, с което се удостоверява извършено от
ответника плащане на ищеца на обезщетението за претърпени имуществени вреди,
произтичащи от отменената разпоредба на т.II, т.2 от Приложение № 1 към чл.5,
ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация
за повторно ползване.
Съдът в настоящия състав приема,
че доколкото нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК го
задължава да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които
са от значение за спорното право, извършването на плащането следва да се
прецени като правопогасяващ относно спорното правоотношение юридически факт.
След като претендираното от ищеца
обезщетение в размер на 6,00 лева
произтича от претърпени от него имуществени вреди, чиято изискуемост настъпва
от 13.11.2020г. – момента на влизане в
сила на съдебното решение на Административен съд Пловдив съд за отмяна на
процесната разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, то с привеждането на
същата сума по сметка на ищеца ответникът е заплатил своето задължение.
При наличието, на плащане на
претендираната от ищеца сума в хода на съдебното производство и преди
постановяване на съдебното решение, вече е налице погасяване на исковата
претенция, поради което към 23.11.2021г.
единственият възможен диспозитив на съдебния акт / включително и в хипотезата
на чл.237 от ГПК/ е отхвърляне на иска поради плащане на притезанието.
Казано с други думи, тъй като
спорното притезание е погасено чрез плащане, извършено след предявяване на иска,
към настоящия момент предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще
следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. В тази насока е необходимо да се посочи, че в случая е неприложима хипотезата
на чл.78, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и
сторените от ищеца съдебни разноски за водене на исковото производство не следва да се възлагат в негова тежест, доколкото извършеното
плащане на претендираната сума, съответно признание на иска е извършено
от ответника след образуване на настоящото дело и след получаване на призовката
за първото по делото заседание по делото. Видно от
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, за да се възложат направените от ищеца разноски в негова тежест,
следва да са налице две, кумулативно изискуеми по закон материалноправни
предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. В случая не е налице първата, предвидена в чл.78,
ал.2 от ГПК материалноправна предпоставка – ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска, който, след получаване на призовката за насроченото по делото първо
съдебно заседание, е признал и платил. Така
и в този смисъл е Решение № 10905/10.08.2020г. на Върховен административен съд,
постановено по адм.дело № 3430/2020г., Трето отделение.
В случая сторените разноски по производството се
констатираха в размер на 310 лв. – заплатените държавна такса за образуване на
съдебно производство в размер на 10 лв. и възнаграждение за един адвокат в
размер на 300, 00 лв.( при претендирания размер на
адвокатското възнаграждение от 600 лв.)
Този размер на адвокатското възнаграждение, съдът
определи, с оглед възражението на представителя на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за
правна защита и съдействие, който каза се е в размер на 600лв. В тази насока е необходимо да се посочи,
че в случая адвокатското възнаграждение действително е прекомерно,
като са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в
тази им част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Посочената
правна норма, каза се въвежда ограничение единствено
относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде
по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и
относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и
обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално представителство. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е : при интерес до 1000 лв. - 300
лв. Минималният
размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на
адвокатското възнаграждение)
се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското
възнаграждение)
не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В
конкретния случай, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение
по делото следва да се съобрази размера на исковата претенция, а именно : 6, 00
лв., обстоятелството, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност,
както и оказаната
от адвокат Б. правна
помощ по настоящото дело, която
се изразява единствено в
изготвяне на искова молба и писмени становища по делото, без лично явяване в проведените по
делото публични съдебни заседания. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от
ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е 600,00 лв. за настоящата съдебна
инстанция, не следва
да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован". При това
положение съдът намира, че именно минималният размер на адвокатското
възнаграждение, който в случая, каза се е 300 лв., следва да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован", до който размер следва да се намали адвокатското
възнаграждение.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Т.З., ЕГН ********** с адрес *** иск срещу Община Сопот за заплащане на сумата от 6,00 лева (шест лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от действието на
отменената като незаконосъобразна разпоредба на т.II, т.2 от Приложение №1 към
чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет – Сопот за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на информация
за повторно ползване, приета с решение на Общински съвет - Сопот.
ОСЪЖДА Община Сопот, да заплати П.Т.З., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
заплащане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: