РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Ихтиман, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200514 по описа за 2025 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
С. Г. Ч. от гр. *********** е обжалвала електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси № **********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 лв.
В жалбата са наведени доводи за това, че административнонаказателната отговорност
е погасена по давност, както и че не е извършено административното нарушение.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди,
че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 16.05.2021 г. около 18,36 часа с устройство № 10012, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. №
*********, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като видно от приложената
история на обработката на нарушението на 24.08.2021 г. е издаден обжалваният електронен
фиш, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на С. Ч. е наложена
глоба в размер на 300 лева за това, че за лек автомобил „***********“, рег. № ************
е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява
нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
1
От приложената по делото справка с данните за движение на ППС рег. №
************ се установява, че към момента на извършване на нарушението за лекия
автомобил е нямало заплатена винетна такса.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено,
че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
В случая от обективна страна е установено, че към 16.05.2021 г. за лек автомобил рег.
№ ***********, чийто собственик е жалбоподателят, не е била заплатена дължимата
винетна такса за движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от
наказващия орган административно нарушение.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е
погасена по давност.
В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на
административнонаказателното производство: погасяване на административнонаказателното
производство преди неговото образуване по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; погасяване на
административнонаказателното преследване при издаване на наказателното постановление
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН; давност за изпълнение на административното наказание по чл. 82
ЗАНН.
Освен тези давностни срокове в административнонаказателното производство по
силата на чл. 11 ЗАНН се прилагат и разпоредбите от общата част на Наказателния кодекс
за погасяване на наказателното преследване по чл. 80 и 81 НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5
НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода,
наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя
страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. абсолютната давност при наложено
2
наказание глоба е четири години и половина.
Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било
извършено на 16.05.2021 г., а електронният фиш е издаден на 24.08.2021 г., т.е. с издаването
на фиша давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. По делото няма
данни в период от 3 години след издаването на фиша не са били предприемани каквито и да
е действия, прекъсващи давността, т.е. административнонаказателното преследване е било
погасено на 24.08.2024 г. Освен това на 16.11.2025 г. е изтекла и абсолютната давност за
наказателно преследване за извършеното нарушение, поради което и съдът намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и административнонаказателната
преписка – прекратена.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски. В случая се претендира
адвокатско възнаграждение въз основа договор за правна защита и съдействие и анекс към
него в размер на 1200 лева. От страна на наказващия орган е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което според съда е основателно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, проведено е едно съдебно
заседание, а процесуалният представител на жалбоподателя не е навел допълнителни
обстоятелства, включително и такива, по смисъла на §1а от Наредба № 1/09.01.2004г. за
възнагражденията за адвокатската работа, поради което и съответно на извършените
процесуални действия във връзка с осъществената защита и справедливо по размер би било
възнаграждение от 500 лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Ч. ЕГН
********** сумата от 500,00 лв. (петстотин лева) разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3