№ 40779
гр. София, 17.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Частно
гражданско дело № 20211110170801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на *** ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу
Ж. Г. Т..
Като разгледа заявлението съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В настоящия случай с договора за предоставяне на поръчителство от 30.07.2020 г.,
сключен между Ж. Г. Т. и „***“ ЕООД, дружеството е поело задължение към Ж. Г. Т. да
сключи договор за поръчителство с „***“ АД за обезпечаване задълженията й по договор за
кредит, сключен с ***“ АД, срещу което длъжникът се е задължила да му заплати
възнаграждение в размер 531,52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в
размер на 66,44 лева, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит.
Като разгледа този договор, съдът приема, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
нищожност на съответната сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с
тях правни последици. Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели
постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се
обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки икономически по-силната си
позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-
конкретни уговорки са договаряне на необосновано високи цени, използване на недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи
недобросъвестна конкуренция, както и уговорки, при които се използва монополно
положение на едната страна, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. С чл. 9
ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките свободно да договарят
съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода, като е постановил, че
съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с императивни правни норми и с
добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до нищожност на сделките на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
1
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В процесния случай между Ж. Г. Т. и ***“ АД е сключен договор за кредит в размер
на 800 лева, по силата на който Ж. Г. Т. се е задължила да върне на дружеството тази сума,
заедно с уговорена възнаградителна лихва в общ размер 908,48 лева, платими на 8 месечни
погасителни вноски. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено
допълнително парично задължение за Ж. Г. Т. под формата на възнаграждение в размер на
531,52 лева – тоест повече от 1/2 от размера на кредита. Срещу получаването на това
възнаграждение „***“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „***“
АД, по силата на който евентуално да заплати дължимите от Ж. Г. Т. суми по договора за
кредит при неизпълнение на задълженията й, като в случай на плащане същият разполага с
правото да получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на
плащането (чл. 143, ал. 1 ЗЗД). Поради това съдът намира, че липсва еквивалентност на
престациите на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във
вреда на Ж. Г. Т. и води до неоснователно обогатяване на „***“ ЕООД за нейна сметка. Тези
съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство
противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тоест същият не е породил предвидените с него правни последици, включително вземане за
възнаграждение в полза на заявителя.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заявлението
на *** ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж. Г. Т. следва да бъде
отхвърлено в частта за сумата 531,52 лева – възнаграждение за предоставяне на
поръчителство.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 45 лева –
такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендираните разходи и такси за събиране на
вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение
за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено
изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни
престации от страна на заемателя. Заплащането на посочените разходи и такси е договорено
да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за
заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с
които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените
вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По изложените съображения Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
*** ЕООД срещу Ж. Г. Т. в частта за сумите 531,52 лева – възнаграждение за предоставяне
на поръчителство и 45 лева - такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3