Решение по дело №451/2019 на Районен съд - Царево

 

         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                          гр.Царево,                       01.06.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                                 

Председател: Мария Москова

При секретаря : Петранка Бъкларова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело №  451/2019г. по описа  на съда, и за да се произнесе  взе предвид следното:

  

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена подадена от В. В. Ф., ***чрез адвокат Т. И. П., съдебен адрес:*** ***, ПРОТИВ „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.К.Г., ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл.134 от ТЗ за заплащане на сумата в размер общо на  30 643,83 лева, а при условията на алтернативност – за заплащане на процесната сума на основание чл.240 от ЗЗД или на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е съдружник в ответното дружество „***“ ООД, ЕИК *** като притежава 50 дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от капитала на дружеството.Излага, че за периода от 25.3.2014  до 13.10.2015 г., е внесла по сметка на ответното дружество общо в размер на 30 643,83 лева, както следва: на 13.5.2014 - 2146 лева; на 25.3.2014 г. -2440 лева; на 12.9.2014 г. - 250 лева; на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015 г. - 250 лева; на 26.01.2015 г.- 725 лева; на 5.3.2015 - 3511,56 лева; на 5.5.2015г.-2342,40 лева и на 24.8.2015 г. - 7339,65 лева; на 31.8.2015 - 4504,50 лева, на 13.10.2015- 2596,16 лева. В основанието за внасяне на сумите по сметка на ответника е записано „вноска от съдружник” и „вноска за строителство”.

Ищцата твърди, че не й е известно ответното дружество да е приемало решения за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците, въпреки че парични средства са внасяли и останалите съдружници. Посочените по-горе суми са били за заплащане на довършителните работи и въвеждане в експлоатация на собствената на дружеството сграда с идентификатор ***по ККР на град Царево, кв. Василико. Счита, че тези суми са дадени в заем на ответното дружество, въпреки че договори за заем не са били подписвани. Уговорките между съдружниците са били устни, внесените от тях суми, в т. ч и от ищцата, са били осчетоводени от ответника със задължение за връщане, видно от молба вх. №***г. до Окръжен съд Бургас по т. дело №***г, без да е уговорен падеж.

Твърди се, че след 2017 година отношенията между съдружниците се влошили и въпреки, че сградата е била довършена и е било получено удостоверение за ползване, съдружникът с най- голям дял в дружеството Д.Е.подал искане за прекратяване на „***“ ООД на основание чл. 155 т. 1 от ТЗ, по което е образувано т. дело №***г. по описа на ОС- Бургас. По делото ищцата била конституирана като трето лице помагач на страната на дружеството. *** на дружеството, ответник по иска, заел позиция, подкрепяща искането на ищеца. По това дело на ищцата й станал  известен протокол на ОС от 29.7.2015 г., на което тя не е присъствала и не е била поканена, видно от който, тя е била задължена да внесе „дялова вноска” в размер на 11663 лева. Тази сума не е внесена, но с оглед съдържанието на този протокол, както и с оглед основанието, записано във вносните бележки по-горе, ответното дружество е приемало парични суми от съдружниците като допълнителни парични вноски.

Сочи, че на 27.5.2019 г. ответното дружество провело Общо събрание, на което ищцата направила искане за връщане на внесените от нея суми в размер на 30 643,83 лева в срок до 1.6.2019 г., тъй като предоставяне на сумите не е било обвързано със срок за връщането им. Въпреки това обаче, до днес ответникът не й е върнал посочената по-горе сума.

С оглед на изложеното моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати на основание чл.134 от ТЗ сумата в размер общо на 30 643,83 лева, внесена по сметките на ответника, както следва: на 13.5.2014 - 2146 лева; на 25.3.2014г.-2440 лева;на 12.9.2014г. - 250 лева; на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на15.01.2015г.- 250 лева; на 26.01.2015г.- 725 лева; на 5.3.2015 - 3511,56 лева; на 5.5.2015г.-2342,40 лева и на 24.8.2015г. - 7339,65 лева; на 31.8.2015 - 4504,50 лева, на 13.10.2015 - 2596,16 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, алтернативно  - за заплащане на процесиите суми, представляващи главници по договори за заем, на основание  чл. 240 от ЗЗД,  ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, или за заплащане на процесните суми на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,  като платени без основание на основание, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Ангажира доказателства. Претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът„***“ ООД не е депозирал писмен отговор, не е взел становище, не е оспорил ангажираните от ищеца доказателства и не  е направил доказателствени искания.

В с.з., ищецът, редовно уведомен, се представлява от адв.П., чрез която заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена като основателна и доказана.

В с.з., ответното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Д., който оспорва исковите претенции по основание и размер. Прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на първите четири вноски, внесени през 2014г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното:

         Предявени са обективно съединени искове на основание чл.134 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД , а при условията на алтернативност - обективно съединени искове на основание чл.240 или чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

По делото не се спори между страните, а и от представените по делото документи се установява, че ищцата е съдружник в ответното дружество „***“ ООД, ЕИК *** като притежава 50 дяла с номинална стойност по 10 лева всеки от капитала на дружеството.

По делото не се спори между страните, а и от заключението на в.л. А. по назначената и приета СИЕ се установява, че в периода от 13.5.2014 до 13.10.2015 г., ищцата В.Ф. е внесла по сметка на ответното дружество сумите в размер общо на 30 643,83 лева, както следва: на 13.5.2014 - 2146 лева; на 25.3.2014г.-2440 лева;на 12.9.2014г. - 250 лева; на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015г.- 250 лева; на 26.01.2015г.- 725 лева; на 5.3.2015 - 3511,56 лева; на 5.5.2015г.-2342,40 лева и на 24.8.2015г. - 7339,65 лева; на 31.8.2015 - 4504,50 лева, на 13.10.2015 - 2596,16 лева.

По делото е спорно между страните на какво основание процесните суми са били внесени от ищеца в банковата сметка на дружеството.

От приетото по делото заключение на в.л. по СИЕ се установява, че процесните суми в размер общо на 30 643,83 лева, са били внесени от ищцата по банковата сметка на дружеството и осчетоводени  от дружеството в Сметка 112 „Резерви“, в която сметка постъпват суми от нетната отложена печалба на дружеството, както и от допълнителни парични вноски на съдружниците. Доколкото дружеството е нямало печалба през процесните 2014г. и 2015г., видно от публикувания  в ТР баланс на дружеството, то в.л. е категорично, че внесените от ищцата в сметката на дружеството през процесните 2014г. и 2015г. суми в размер общо на 30 643,83 лева, са допълнителни парични вноски, направени в качеството й на съдружник и са осчетоводени в счетоводството на дружеството като допълнителни парични вноски.

От приложения по делото Протокол от ОС на съдружниците на „***” ООД от дата 27.05.2019г. се установява, че ищцата е направила искане внесените от нея суми в размер общо на 30 643,83 лева да й бъдат върнати в срок до 01.06.2019г., тъй като предоставянето на сумите не е било обвързано със срок.

По делото не се спори между страните, че към настоящия момент процесните суми не са върнати на ищцата. 

         Гореизложената фактическа обстановка налага извода, че в периода от от 13.5.2014 до 13.10.2015 г., в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на „***” ООД, ищцата В.Ф. е внесла по сметка на ответното дружество сумите в размер общо на 30 643,83 лева, както следва: на 13.5.2014 - 2146 лева; на 25.3.2014г.-2440 лева;на 12.9.2014г. - 250 лева; на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015г.- 250 лева; на 26.01.2015г.- 725 лева; на 5.3.2015 - 3511,56 лева; на 5.5.2015г.-2342,40 лева и на 24.8.2015г. - 7339,65 лева; на 31.8.2015 - 4504,50 лева, и на 13.10.2015 - 2596,16 лева, представляващи допълнителни парични вноски.

         Съгласно разпоредбата на чл.134 ал.1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Според ал.3 на допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството, за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви и за връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага. Касае се за особена форма на вътрешно финансиране на дружеството, която поражда допълнително имуществено задължение за съдружника. След постъпването на сумата в касата на дружеството възниква задължение за последното да я върне в установения срок, респ. съдружникът става кредитор  на дружеството с вземане в размер на внесената сума.  В разглеждания случай допълнителните парични вноски В.Ф. в размер общо на 30 643,83 лева е следвало да й бъдат върнати в срок до 01.06.2019г. По делото не е спорно между страните, че към настоящия момент тези допълнителни парични вноски в размер общо на 30 643,83 лева не са върнати на ищеца.

При тези обстоятелства съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява, ответникът да е изпълнил задължението си по чл.134 ТЗ за връщане на съдружника В.Ф. сумата в размер общо на 30 643,83 лева, представляваща допълнителни парични вноски, направени в от 13.5.2014 до 13.10.2015 г., в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на „***” ООД. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е винаги възможно /чл.79, ал.1, вр. чл.81, ал.2 ЗЗД/.

          Що се касае до възражението на адв.Д., направено в първото по делото с.з., за настъпила погасителна давност по отношение на първите четири вноски, направени през 2014г., то следва да се отбележи, че според  задължителната съдебна практика правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК / Решение № *** по т. дело № ***, на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, ВКС/ Тъй ответното дружество не е подало писмен отговор и не е направило възражение за настъпила погасителна давност в срока по чл.131 от ГПК, то правото му да направи възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска,  е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

         По тези съображения съдът намира, че предявените обективно съединени искове за заплащане на основание чл.134 от ТЗ на  сумата в размер общо на 30 643,83 лева, представляваща допълнителни парични вноски, направени в от 13.5.2014 до 13.10.2015 г., в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците на „***” ООД,  ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, са основателни и следва да бъдат уважени.         

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея разноски по настоящето дело в размер общо на 3175.75 лева, от които държавна такса в размер на 1225.75 лева,  адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, както и сумата  в размер на 55.00 лева, представляваща разноски  по ч.гр.д. № *** по описа на РС-Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на В.Ф. срещу „***“ ООД.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.134 от ТЗ, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***я Г.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ  на В. В. Ф.,*** и съдебен адрес:*** ***, адвокат Т. И. П., сумата в размер общо на 30 643,83 лева, представляваща внесени от ищцата по сметката на дружеството допълнителни парични вноски, както следва: на 13.5.2014 - 2146 лева; на 25.3.2014г.-2440 лева; на 12.9.2014г. - 250 лева; на 26.11.2014 г. - 4557,71 лева; на 15.01.2015г.- 250 лева; на 26.01.2015г.- 725 лева; на 5.3.2015 - 3511,56 лева; на 5.5.2015г.-2342,40 лева и на 24.8.2015г. - 7339,65 лева; на 31.8.2015 - 4504,50 лева, и на 13.10.2015 - 2596,16 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 18.10.2019г.  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***я Г.К.Г., ДА ЗАПЛАТИ  на В. В. Ф***, и съдебен адрес:*** ***, адвокат Т. И. П., сумата в размер 3175.75 лева, представляваща разноски по настоящето дело, от които държавна такса в размер на 1225.75 лева,  адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лева, както и сумата в размер на 55.00 лева, представляваща разноски  по ч.гр.д. № *** по описа на РС-Царево с предмет обезпечение на бъдещ иск на В.Ф. срещу „***“ ООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :