Р
Е Ш Е Н И Е
№ 22.05.2020 г. град Бургас
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
На двадесет и втори май година 2019
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Мл.с. Красен Вълев
Секретар: Румяна Анчева
Прокурор: Елгина Чалъмова
като разгледа докладваното от съдия Иванова
ЧНД № 379 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило пред Окръжен съд – Бургас удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 2 Cs 212 Js 6501/19,
постановено на 18.07.2019 г., влязло в сила на 16.08.2019
г. на съд в решаващата страна – Amtsgericht Kehl, Федерална Република Германия, с
което на *** гражданин Д.П.А., роден на *** г. е наложена финансова санкция в общ
размер на 373,50 евро, от които 300 евро – парична сума, която е наложена с
решението за осъждане за престъплението, и 73,50 евро – разходи, направени в
съдебното производство, в което е постановен съдебния акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансови санкции, постановено от
съдебен орган в издаващата държава по отношение на българския гражданин Д.П.А..
Съдът разгледа делото в отсъствие на засегнатото лице Д.П.А., на основание
чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като същото е редовно
призовано лично, но не се яви в съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, след
поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно
становищата на страните, намира следното:
Засегнатото лице Д.П.А. е *** гражданин, роден
на *** г., с ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 18.07.2019
г. спрямо Д.П.А. е било постановено Решение № 2 Cs 212 Js 6501/19,
влязло в сила на 16.08.2019 г. на съд в решаващата страна
– Amtsgericht
Kehl, Федерална
Република Германия, с което А. е бил признат за виновен в това, че на
09.04.2019 г., около 7,30 часа, е присвоил в рамките на дейността си като
наемен работник във фирмените помещения на фирма TRANSOFLEX, с адрес: Nachtweide
3, 77767 Appenweier, 10 пакета тютюн на стойност 46,00 евро от кашон с цел да
запази стоката за собствени нужди, с което е осъществил състав на престъпление
по §242, ал.1 StGB
(Наказателен кодекс) – кражба, като му е било наложена
финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 300 евро,
както и парична сума в размер на 73,50 евро, представляваща направени в
съдебното производство разходи.
Съдът намира, че са налице условията по чл. 3, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено от компетентен орган на Федерална Република
Германия – съд в решаващата страна – Amtsgericht Kehl, и е придружено с превод на български език, съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, извършило престъпление на
територията на издаващата държава, като във връзка с воденото производство,
приключило с влязъл в сила съдебен акт, са били направени разноски. Съдът
констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващия орган, такива за
извършеното престъпление, обстоятелствата, при които е извършено, размерът на
направените разходи по съдебната процедура, довела до
постановяване на акта на съда във връзка с престъплението съгласно
законодателството на издаващата държава, наказанието, което е наложено на
засегнатото лице за извършеното престъпление, както и за обстоятелството, че присъдата
е влязла в сила на 16.08.2019 г. Изпълнено е и изискването за изпращане от
страна на издаващата държава на самия съдебен акт, с който е наложена
подлежащата на изпълнение финансова санкция. Съдът констатира наличие на
съответствие между съдебния акт за налагане на финансова санкция и
удостоверението по член 4, издадено от компетентния орган на издаващата
държава.
Описаното в удостоверението деяние съставлява престъпление по българското
законодателство - по чл. 194, ал.1 на Република България, с оглед на което от
формална страна е изпълнено и изискването на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Същевременно, доколкото описаното в удостоверението деяние, съставлява „кражба”,
в случая съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС не е и необходимо да се
извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на деянието, като
условие за признаване и изпълнение на решението.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че като съд на изпълняващата
държава българският съд в настоящото производство няма компетентност да
преценява дали деянието, описано в представените от издаващата държава
документи покрива признаците на състав на престъпление по закона на тази
държава (в случая на Федерална Република Германия). Тази преценка е в
правомощията единствено и само на компетентните органи на тази държава.
Специфична особеност на механизма на взаимното признаване, приложим в случая е,
че националният съд на изпълняващата държава-членка осигурява изпълнението на
постановения в друга държава-членка акт без да осъществява контрол по същество
над него. Поради това българският съд като изпълняващ съд не може да упражнява
контрол по отношение на фактите, описани в представените от румънска страна
документи, нито тяхната достоверност, не би могъл да събира доказателства за
тези факти и да обсъжда такива доказателства. Единствената преценка, която
българският съд дължи е преценката за двойна наказуемост.
Налице са и условията по чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС за признаване и изпълнение на решението, с което е наложена финансова
санкция спрямо засегнатото лице. Изискването на тази норма е лицето, срещу
което е постановено решението за налагане на финансови санкции да притежава
имущество, да получава доходи или да има местоживеене или обичайно пребиваване
на територията на Република България. Съгласно информацията от НБД „Население“ Д.П.А.
е декларирал пред българската администрация постоянен и настоящ адрес на
територията на Република България – постоянен и настоящ адреси***. Докато
постоянен адрес в страната лицето е административно задължено да посочи,
съгласно чл. 90, ал. 1, вр. чл. 93, ал. 2 чл. 94, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и това посочване служи единствено за упражняване или ползване на права и
услуги в нормативно определените случаи, то декларирането на настоящ адрес в
Република България по същество означава, че това лице пребивава именно на
територията на нашата страна. Нито нормата на чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС, нито друг текст от този закон дефинират понятието „местоживеене“. Разяснения
относно съдържанието на това понятие се съдържат в текста на чл. 94, ал. 1 ЗГР, съгласно който настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. При това
положение и съобразно с чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове дадената от ЗГР дефиниция на понятието „местоживеене“ може да се ползва и
за нуждите на производството по признаване и изпълнение в Република България на
решения за налагане на финансови санкции, постановени от друга държава-членка
на ЕС. Следователно, Д.П.А.
е лице с местоживеене в Република България.
На следващо място съдът
констатира отсъствие на което и да е от факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решението.
Издаденото решение е постановено срещу лице, което според българското
законодателство, поради възрастта си, носи както наказателна, така и
административнонаказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
инкриминираното нарушение.
Видно от представеното удостоверение производството спрямо засегнатото лице
е било писмено, като е уведомен, съгласно законодателството на издаващата
държава лично или чрез упълномощен представител относно правото и сроковете за
обжалване.
При така изложените обстоятелства
съдът намира, че са изпълнени всички условия съгласно ЗПИИРКОРНФС досежно
признаване на решението за налагане на финансови санкции срещу Д.П.А..
По делото няма представени
доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с
решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се
иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33 във връзка с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7,
т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА Решение № 2 Cs 212 Js 6501/19,
постановено на 18.07.2019 г., влязло в сила на 16.08.2019
г. на съд в решаващата страна – Amtsgericht Kehl, Федерална Република Германия, с
което на *** гражданин Д.П.А., роден на *** г. е наложена финансова санкция в общ
размер на 373,50 евро, от които 300 евро – парична сума, която е наложена с
решението за осъждане за престъплението, и 73,50 евро – разходи, направени в
съдебното производство, в което е постановен съдебния акт, с равностойност в
български левове по курса на БНБ към дата 22.05.2020 г. - 730,50 /седемстотин и
тридесет лева и петдесет стотинки/ лева, и ИЗПРАЩА същото на Националната агенция за приходите.
Да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за решението на
съда, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Бургас в 7-дневен срок
от узнаването за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.