№ 20093
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110117160 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника С. Н. Н. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ
се в гр. ////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати потребеното и доставено от ищеца количество топлинна
енергия. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответника да му заплат сумата от 1666,47 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018 год. до м.04.2020 год., сумата от
327,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 год. до
02.03.2022 год., сумата от 29,53 лева, представляваща дължима за дялово
разпределение за периода от м.02.2019 год. до м.04.2020 год. и сумата от 7,06 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.03.2019 год. до 02.03.2022 год. Претендира законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда-31.03.2022 год. до окончателното плащане на
сумата, както и сторените в производството разноски.
В хода на производството ответникът Д. Н. Н. е починал и на негово място е
конституиран наследникът му по закон С. Н. Найдено.
Ответникът-С. Н. Н. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
признава исковете, като твърди, че процесните суми са платени.
1
Третото лице помагач-„ТС“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Качеството на ответника на
потребител на топлинна енергия произтича от правото му на собственост върху
топлоснабдения имот, което не се оспорва.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
2
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се в гр. //// е
възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ТС”
ЕООД-видно от договор №3625/13.09.2002 год..
В конкретния случай ответникът, в отговора на исковата молба, заявява, че не
оспорва исковете, поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено по категоричен начин потребената топлоенергия в определено количество
и нейните стойности за исковия период, стойността на услугата за дялово
разпределение, както и дължимите лихви, а именно сумата от 1666,47 лева,
представляващи стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 год. до м.04.2020 год., сумата от 327,50 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 15.09.2019 год. до 02.03.2022 год., сумата от 29,53 лева, представляваща
дължима за дялово разпределение за периода от м.02.2019 год. до м.04.2020 год. и
сумата от 7,06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 год. до 02.03.2022 год. Ответникът твърди, че
задълженията към ищеца са платени, за което представя и доказателства-фискален бон
от 12.01.2023 год.. Извършеното плащане не се оспорва от ищеца, като в молба от
14.11.2023 процесуалния му представител излага, че процесното вземане е погасено с
плащане, като не е платено юрисконсултското възнаграждение.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът към настоящия момент не дължи на ищцовото дружество процесните суми,
поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. /////, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
плащане на сумата от 1666,47 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от м.05.2018 год. до м.04.2020 год. за недвижим имот, находящ се в
гр. ////, сумата от 327,50 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019
год. до 02.03.2022 год., сумата от 29,53 лева, представляваща дължима за дялово
3
разпределение за периода от м.02.2019 год. до м.04.2020 год. и сумата от 7,06 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.03.2019 год. до 02.03.2022 год., като неоснователни поради извършено
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА С. Н. Н., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4