Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.01.2024

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

11.01.

Година

2024

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

440

по описа за

2023

година.

Предявени са искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е.Р.К. от ***, действащ чрез пълномощника адв. Д.Х., в която твърди, че с Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г., издадено от началник РУП към ОДМВР – Кърджали, на ищеца е била наложена глоба в размер на 200 лв. Цитираното НП било обжалвано пред Районен съд – Кърджали и впоследствие пред Административен съд - Кърджали, който с Решение № 160/16.11.2018 г. по КАНД № 133/2018 г. отменил атакувания акт /НП/. В производството пред районния съд жалбоподателят бил представляван от пълномощник по договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 120 лв. 

Излага съображения, че в конкретния случай били налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид обстоятелството, че на Е.Р.К. от *** били причинени имуществени вреди в размер на 120 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 453/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали и КАНД № 133/2018 г. по описа на Административен съд - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Кърджали да заплати на Е.Р.К. от ***, сумата в размер на 120 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производствата по АНД № 453/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали и КАНД № 133/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждането на деловодни разноски. 

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР – Кърджали, чрез юрисконсулт М. П. депозира отговор на исковата молба, в която излага съображения за недопустимост на предявения иск. Счита, че с оглед датата на депозиране на исковата молба, както и предвид датата на влизането в сила на релевантното решение по КАНД № 133/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е изтекла 5-годишната давност. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме исковата претенция за допустима, релевира възражение по отношение на исковата претенция, относно неговата основателност. Сочи, че от данните по административно-наказателното производство се установявало, че ищецът е извършил нарушението, за което е санкциониран. В този смисъл счита, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането. Излага възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция по настоящото производство. Твърди наличие на предпоставките на чл. 5 от ЗОДОВ и моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Въвежда доводи, че в продължение на 5 години ищецът е бездейства, респ. не е предявил претенцията си, поради което не следвало да черпи права от това, респ. да му се присъждат лихви. 

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор В. изразява становище, че предявеният главен иск е основателен и доказан по размер. Налице била имуществена вреда, произтичаща от заплатения адвокатски хонорар в производството по обжалване на процесното наказателно постановление. 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че с Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г., издадено от началник РУП към ОДМВР – Кърджали, на Е.Р.К. от *** е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, както и административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП. В срока по чл. 59 от ЗАНН, ищецът в настоящето производство, е депозирал жалба против цитираното НП, поради което по описа на Районен съд гр.Кърджали е образувано АНД № 453/2018 г. С Решение № 324/28.06.2018 г. по посоченото административно наказателно дело съдът е потвърдил наказателното постановление. Така постановеният акт е обжалван пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 160/16.11.2018 г. по КАНД № 133/20218 г. е отменил частично решението на районния съд и се е произнесъл по същество като е отменил Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г. в частта му по т. 2 относно наложената „глоба“ в размер на 200 лв. Решението на административния съд е окончателно.

В производството пред районния съд Е.Р.К. от *** е бил представляван от пълномощник – адв. Д.Х. Процесуалното представителство на пълномощника в производството пред районния съд се изразява в изготвянето на жалба и участие в две съдебни заседания, проведени на 15.05.2018 г. и 29.05.2018 г. Видно от приложените в кориците на АНД № 453/2018 г. договор за правна защита и съдействие от 27.03.2018 г. и пълномощно от същата дата/л. 4/, К. е упълномощил адв. Х. да го представлява и защитава интересите му в производството по обжалване на Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г. пред Районен съд - Кърджали. Страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., платимо в брой. В цитирания договор изрично е отразено с цифри и словесно, че е заплатена в брой сумата от 120 лева.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменения по съдебен ред, като незаконосъобразен Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г., издадено началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ, който в случая се явява и съд по компетентния съд по местоживеенето на ищеца и седалището на ответника по иска. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен ЕФ. В тази връзка, процесната искова молба е подадена в канцеларията на съда на 15.11.2023 г. и тъй като Решение № 160/16.11.2018 г. по КАНД № 133/2018 г. на Административен съд – Кърджали е влязло в законна сила на 16.11.2018 г., то исковата претенция не е погасена по давност, респ. въведените в отговора на исковата молба доводи в тази насока от пълномощника на ответника са неоснователни и не е налице хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.  

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното наказателно постановление, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация, а именно срещу ОДМВР – Кърджали, която дирекция е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК, в структурата на което ЮЛ е заемал длъжност издателят на отмененото наказателно постановление. 

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР – Кърджали, за имуществени вреди, причинени на ищеца Е.Р.К. от ***. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

За уважаването на иска по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното постановление/следователно и приравнения от закона по правни последици електронен фиш/ е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от административен орган и представляват властнически акт на органите на администрацията, въпреки че пораждат наказателноправни последици. Тяхното издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая не е спорно, че срещу ищеца е било съставено наказателно постановление, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, което е било отменено с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, поради което е доказана първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно НП, с които е било наложено административно наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпилите за ищеца вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по делото е безспорно, че в производството пред районния съд, чието решение е било предмет на проверка от касационната инстанция, която е отменила Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г. в частта му по т. 2, Е.Р.К. е бил надлежно представляван от адвокат, осъществил процесуално представителство по делото, изразяващо се в изготвяне и внасяне на жалба и участие в съдебни заседания.

Съдът приема за доказано в настоящия процес, че ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 120 лв. за процесуално представителство и защита в производство пред Районен съд - Кърджали, при уговорено такова в размер на 120 лв. Това обстоятелство се установява намиращия се в АНД № 453/2018 г. оригинал на договор за правна защита и съдействие от 27.03.2018 г./л.4 от делото/.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно даденото разрешение с  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело № 2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления/по своите правни последици и ЕФ се приравнява на НП/, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищеца във воденото пред районния съд производство по обжалване на отмененото частично като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1300-000190/15.03.2018 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали. Видно от съдържанието на приложения договор за правна помощ и съдействие от 27.03.2018 г. и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по АНД № 453/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, чийто акт е бил отменен от касационния съд, който с решението си е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП в частта му по т. 2. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 120 лв. в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила уговорения размер на адвокатското възнаграждение.

Размерът на договореното възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие от 29.03.2018 г. е под минималния такъв, предвиден в действалата до 15.05.2020 г. редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. В случая с оглед размера на санкцията – 220 лв., минималният размер на възнаграждението е 300 лв./. Безспорно с Решение № 4419/2020 г. на ВАС – в сила от 15.05.2020 г., нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е изменена, при което е добила следната редакция:  „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.“ С оглед действащите към настоящия момент редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при имуществен интерес от 220 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение би бил 400 лв.    

Предвид гореизложеното и след като съобрази размера на наложеното административно наказание – глоба общо в размер на 220 лв., чиято отмяна се е целяла с депозирането на въззивната жалба, вида и характера на осъществената правна защита и съдействие в производството пред Районен съд – Кърджали, съдът намира, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерим с извършената реална правна защита и съдействие и фактическата и правна сложност на делото пред районния съд, поради което така поисканият размер на обезщетение от 120 лв. се явява доказан, т.е. същият би обезщетил ищеца за действително понесените от него вреди от причиненото му от държавния орган непозволено увреждане. 

С други думи в конкретния случай претендираното обезщетение, произтичащо от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за една инстанция, не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.

Според съда, по делото не са налице предпоставките за приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал. 1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, и в ал. 2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай единствено пострадалият е виновен за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или, че поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ. с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Видно от материалите по АНД № 453/2018 г. по описа на Районен съд - Кърджали и мотивите към съдебния акт на Административен съд - Кърджали, с който е отменено частично НП, липсват доказателства, които да установяват противоправно поведение на пострадалия, което да е причина за настъпването на вредоносния резултата или да е допринесло за настъпването му.

Следва да се отбележи, че към датата на приключване на съдебните прения пред районния съд е била в сила редакция на чл. 63 от ЗАНН, която не е предвиждала присъждането на разноски на страните в производствата по ЗАНН.  С § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОДОВ /ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 е създадена нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по обжалване на НП пред районните, а на касация- пред административните съдилища, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Същото законодателно решение е въведено и в действащата понастоящем разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /нов- ДВ бр. 109/2020 г. , в сила от 23.12.2021 г./  

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена от 120 лв., се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ОД на МВР- Кърджали да заплати на Е.Р.К. от *** сумата в размер на 120 лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено от него адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 453/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Върху така присъдената главница и с оглед депозираното надлежното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва, следва да бъде присъдена такава, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено частично като незаконосъобразно – 16.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика - напр.: Решение № 4653 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9545/2018 г., III о., Решение № 15751 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2017 г., III о, Решение № 7467 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 38/2018 г., III о., Решение № 1310 от 11.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2021 г., III о.

При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодни разноски в исковото производство, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, съобразно уважената част на исковата претенция, а именно в размер на 410 лв., от които внесена държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.08.2023 г. В тази връзка, независимо от надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в исковото производство по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г./, с оглед цената на главния иск и ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че не се налице основанията за редуциране на разноските, произтичащи от заплатеното адвокатско възнаграждение. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски от такъв характер в пълен размер, тъй като заплатеното възнаграждение е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.         

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, да заплати на Е.Р.К. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 120 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие в производството по АНД № 453/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, да заплати на Е.Р.К. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в исковото производство в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: