№ 3
гр. Поморие, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:Нася Ив. Япаджиева
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Гражданско дело №
20252160100719 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба на молба подадена от Л. Т. К. от гр.Поморие, против Д. С.
Т. от гр.Поморие , за налагане на мерки за защита от домашно насилие по ЗЗДН, спрямо
ответника по молбата. Към молбата е приложена декларация от молителката по чл.9, ал.3
ЗЗДН. След оставяне на молбата без движение, с допълнителна молба с вх.
№5095/14.11.2025Г. молителката е уточнила, че е имала интимна връзка с ответника
продължила няколко години и приключила след като ответникът е „влязъл в затвора“.
Молбата е допустима и доколкото в същата се сочи, че молителката е имала
интимна връзка с ответника няколко години, същата е подадена от активно легитимирано
лице, търсещо защита от субекти по чл.3 т.2 от ЗЗДН, отговаря на изискванията на чл.9,
ал.1 ЗЗДН, редовна е, поради което делото следва да се насрочи в открито заседание в срок
не по-късно от един месец от днес.
С молбата се иска от съда и издаване на заповед за незабавна защита от
домашното насилие, като се твърди, че през последните месеци ответника следи
молителката и многократно отправя обиди и заплашителни изрази по неин адрес на
обществени места – „курво мръсна, проститутке, мърша долна, ще ти съсипя живота, обичам
да те тормозя“ Сочи, че на 4.11.2025г. между 7.00 - 7.15ч. била следена и обиждана с груби
и нецензурни думи от Т., а на 04.11., 05.11.2025г., 07.11. и 10.11. по колата си започнала да
намира хвърлени сурови яйца.
В проведените открити съдебни заседания по делото молителката, представлявана
1
от упълномощен адвокат, поддържа искането си за налагане на защитни мерки по ЗЗДН.
Oтветникът оспорва молбата като оспорва твърдението за наличие на интимна
връзка с молителката. Сочи че същата обикаляла около дома му без да знае защо.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е приложена
декларация от молителката с вх. № 5268/24.11.2025г. за осъществено спрямо нея домашно
насилие, с твърдения идентични на описаните в уточняващата молбата, с посочване на
конкретни дати – 04.11. 2025г, 05.11.2025г., 07.11.2025г., 10.11.2025г. Конкретно проявите на
насилие са следене, пресрещане, отправяне на обиди, а последните прояви се изразявали в
замерване с яйца на личния й автомобил.
От служебно изисканите справки се установи, че спрямо ответника не са налагани
мерки за защита, същия не се води на отчет в ОДПЗ Бургас и е осъждан.
По делото е изискано АНД № 266/2024г. по описа на РС Поморие, образувано въз
основа на акт за констатиране на проява на дребно хулиганство съставен от служител при
РУ Поморие против Д. С. Т.. С постановеното решение съдът е признал Д. С. Т. за виновен в
това че на 05.02.2024г. 16.00ч. в гр. Поморие извършил непристойна проява, нарушаваща
обществения ред и спокойствие изразяваща се в оскърбително отношение към Л. Т. К. като
отправил спрямо последната неприлични изрази „курва“, свиркаджийка“ , „ебеш се за
пари“- дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ. В протокола от проведеното
по АНД № 266/2024г. с.з. е отразено изявление на ответника по настоящото дело “не съм
обиждал Л. Т. К., с нея сме ходили преди много време и откакто се разделихме не съм я
обиждал...“
В открито с.з. н а 16.12.2025г. съдът пристъпи към възпроизвеждане на съдържанието на
представената от молителката флаш памет като възпроизведеното съдържание е отразено в
протокола. По делото са представени: Протокол за предупреждение от 19.12.2024г.
съставен от мл. ПИ на основание чл. 65 от ЗМР с който Д. Т. е предупреден да не извършва
действия изразяващи се в нанасяне на телесна повреда спрямо Л. Колев; да не отправя
закани и заплахи против нея, да не унищожава и поврежда нейни движими вещи
Протокол за предупреждение от 08.03.2023г съставен от мл. ПИ при РУ Поморие, на
основание чл. 65 от ЗМР с който Д. Т. е предупреден да не влиза в нежелана комуникация
с Л. К.;
Протокол за предупреждение от 29.03.2023г съставен от мл. ПИ при РУ Поморие, на
основание чл. 65 от ЗМР с който Д. Т. е предупреден да не отправя обиди към Л. К. и да
преустанови всякаква форма но нежелана комуникация в нежелана комуникация с Л. К.;
Протокол за предупреждение от 11.06.2025г. съставен от мл. ПИ при РУ Поморие, на
основание чл. 65 от ЗМР с който Д. Т. е предупреден да решава възникналите въпроси с Л.
К. по установения от закона ред.
По делото е представено и Постановление за прекратяване на наказателно производство от
2
01.12.2025г. образувано по подаден сигнал от Д. Т. за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Видно от изложеното в обстоятелствената част на постановлението е прието, че няма
доказателства Л. К. да е отнела от автомобила на Д. Т. сумата от 1150лв., но същата е взела
от паркирания автомобил на Т. едно картонче и го е оставила на предното стъкло на друг
паркиран автомобил.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Наличието на интимна връзка между страните макар формално да се оспорва от
ответника, съдът намира за доказана от изявленията му направени по АНД № 266/2024г. „ с
нея сме ходиле преди много време“, затова и съдът намира, че молбата е допустима
подадена от надлежна страна в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
От събраните по делото доказателства се установява, че през последните 2-3
години между страните има периодични конфликти, като след подадени сигнали от Л. К. по
отношение на ответника са издавани предупредителни протоколи. Последния е от
11.06.2025г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От
събраните по делото - 4 бр. записи се установява, че ответника посещава района в който
работи молителката, спира автомобила си или мотоциклет с който се предвижва,
приближава автомобила на молителката паркиран на паркинг пред Винпром „Черноморско
злато“ Поморие, след което се отдалечава с автомобила си. На три от записите се вижда, че
същия плюе върху автомобила за който молителката твърди и не се оспорва, че е нейна
собственост. Според настоящия състав посещението на паркинга където е паркирала
автомобила си молителката, обикалянето около автомобила й и плюенето по него, може да
се определи като следене и упражнявано върху нея психическо насилие.
Молителката е подала декларация в която е посочила конкретни дати на които
спрямо нея е извършено домашно насилие – следене, пресрещане с обиди и хвърляне на
яйца по автомобила й.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства, съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване,
3
че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена
сила.
Такива доказателства от ответната страна не само, че не са ангажирани, но от
преценката на събраните по делото доказателства може да бъде обоснован извод, че
ответникът е извършил актове на психическо и емоционално насилие спрямо молителката,
тъй като декларацията в тази част не е опровергана, като не е ангажирано нито едно
доказателство, което да обори декларираните от нея твърдения за следене, пресрещане,
отправяне на обиди. Според съда ответника е извършил на посочените от молителката дати
психическо насилие. За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, има
характеристиките на домашно насилие, е необходимо да се прецени дали въпросното деяние
е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по
неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа
стабилност на този, срещу когото е насочено. Домашно насилие е налице и тогава, когато то
е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно
накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. От
представените предупредителни протоколи, акт за констатиране на дребно хулиганство се
установява, че в един по ранен период от време спрямо Л.К. е извършено домашно насилие.
В случая от дълго време ответницата е обиждана, следена, а от представените записи се
установява, че ответника посещава района където е паркирала автомобила си молителката,
отива до автомобила и се връща без посещението му до паркинга да е свързано с друга
причина. В тази връзка съда кредитира подадената декларация в която се сочи, че е следена
и обиждана от ответника
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се наложат мерките по чл. 5, ал. 1,
т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Този извод на съда произтича от самия характер на извършения акт на
домашно насилие. Наличието на обиди, следене и посегателство върху автомобила
мотивира съда да приеме, че посочените мерки са подходящи и на извършителя следва да
бъде забранено да доближава пострадалото лице и жилището й. С оглед интензивността и
характера на проявите съдът счита, че мерките следва да бъдат наложени за срок от
12месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита съобразно
правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Л. Т. К., ЕГН ********** срещу осъществено от
страна на Д. С. Т., ЕГН ********** домашно насилие като:
4
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН извършителя Д. С. Т., да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л. Т. К. ЕГН: **********, постоянен
адрес гр. Поморие, ул. ..., общ. Поморие, обл. Бургас.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1 от ЗЗДН на Д. С. Т., ЕГН ********** ДА
ПРИБЛИЖАВА Л. Т. К. ЕГН: ********** и жилището, находящо се на постоянен адрес гр.
Поморие, ул. ..., обитавано от Л. Т. К. на по малко от 100 метра за срок от 12 месеца
считано от издаването на заповедта за незабавна защита – 14.10.2025 г.
ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
по сметка на Районен съд – гр. Поморие сумата от 25 лева (двадесет и пет лева),
представляваща държавна такса за производството.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. С. Т., ЕГН ********** за последиците по чл. 21, ал. 2
ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Препис от решението и издадената заповед да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок
от датата, на която е обявено – 14.01.2025г.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5