РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300600827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Разпореждане № 1533/04.03.2021 г. Районен съд – гр. Пловдив XVI-ти
н.с., е прекратил наказателното производство по ч.н.д. № 231/2021 г. по описа
на съда, на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
частната тъжителка – Н. В. В.. Жалбата е бланкетна, като в нея не са посочени
конкретни доводи срещу обжалваното разпореждане.
Към въззивната жалба е постъпило и допълнително изложение от
частната тъжителка, с което се излагат съображения за неправилност. Твърди
се, че дължимата държавна такса за образуване на наказателното
производство пред първата инстанция, е внесена в указания от Районния съд
срок. Сочи се, че тъжителката не е представила данни за лицето, срещу което
е подадена тъжбата, по обективни причини, независещи от нея. С тези
съображения, се иска атакуваното Разпореждане да бъде отменено, а делото –
да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание на 13.05.2021 г., жалбоподателката поддържа
направените с въззивната жалба и с допълнението към нея искания. Твърди,
че е изпълнила всички указания на първостепенния съд, с изключение на
представянето на удостоверение с личните данни на лицето, срещу което е
1
подадена тъжбата – Ат. Б., което е станало поради забавяне от страна на
Община „Съединение“.
Лицето, срещу което е подадена тъжбата – АТ. Г. Б., редовно призована,
се явява лично, като моли съда актът на първостепенния съд да бъде
потвърден и да бъде призната за невинна по повдигнатите й с частната тъжба
обвинения.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, становището на жалбоподателката, изложено в частната жалба и
пред настоящия съдебен състав, съобразно правомощията си по чл. 313 и
чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на разпореждането
служебно и по посочените от страните основания, приема за установено
следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството пред първостепенния съд е образувано по повод
подадена тъжба от Н. В. В. срещу Ат. Б. за деяния, квалифицирани по чл. 146,
ал. 1, чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. С Разпореждане №
328/18.01.2021 г., тъжбата била оставена без движение, като са дадени
указания в 7-мо дневен срок: да се посочи ЕГН на лицето, срещу което е
подадена тъжбата; да се посочи кога е извършено престъплението и кога
тъжителката е разбрала за него; да се внесе дължимата държавна такса. В
Разпореждането е указано, че при неотстраняване на нередовностите,
производството по делото ще бъде прекратено. Съобщението с указанията на
съда било получено лично от Н. В. на 02.02.2021 г.
На 09.02.2021 г. същата е депозирала молба по пощата, в която е
посочила, че е узнала за деянието на дата 15.07.2020 г. По отношение на
момента на извършване на престъплението, е заявила „не мога да посоча,
освен това, че е едно продължавано престъпление и към днешна дата“. Към
молбата е приложила документ за платени държавна такса и такса за издаване
на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с информация относно три
имена, точен адрес и ЕГН на лицето, срещу което е подадена тъжбата. Съдът
постановил да се издаде удостоверение, като същото било получено от Н.В.
лично на 12.02.2021 г. На 22.02.2021 г. тъжителката депозирала до Районен
съд – гр. Пловдив молба, в която посочила трите имена, адреса и датата на
раждане на лицето, срещу което е подадена тъжбата, като поискала срокът й
да бъде удължен с още 7 дни, за да предостави и ЕГН на лицето. Съдът
уважил молбата на тъжителката, като удължил срока до 26.02.2021 г.
На 01.03.2021 г. тъжителката отново депозирала молба до РС – гр.
Пловдив, в която посочила датата на раждане на лицето, срещу което е
подадена тъжбата и отново поискала от съда срокът за отстраняване на
нередовностите да бъде удължен.
2
С разпореждането, предмет на настоящата проверка, съдията-докладчик
е прекратил наказателното производство по НЧХД № 231/2021 г. на
горепосочените основания. Приел е, че в предоставения срок не са
отстранени нередовностите в тъжбата, поради което и същата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, доколкото липсват данни за
обстоятелствата на престъплението. Изложени са аргументи в тази насока, а
именно, че не е внесена държавната такса, че не е посочена датата, на която е
извършено деянието и кога тъжителката е узнала за него, както и че не са
посочени трите имена и ЕГН-то на лицето, срещу което е подадена тъжбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд
незаконосъобразно е приел, че тъжителката не е изпълнила нито едно от
дадените й указания, въпреки удължения срок за изпълнението им. Напротив,
както бе посочено по-горе, с молба от 09.02.2021 г. Н. В. е посочила, че е
узнала за деянието на дата 15.07.2020 г., като към молбата е приложила и
документ за платена държавна такса. С молба от 22.02.2021 г. тъжителката е
посочила трите имена, адреса и датата на раждане на лицето, срещу което е
подадена тъжбата.
Въпреки това обаче, крайният извод на Районния съд относно това, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 3 от НПК, е правилен. В
предоставения й от съда срок, Н. В. не е отстранила всички нередовности,
констатирани от съдията-докладчик по делото – същата не е посочила
момента на извършване на престъплението, както и ЕГН на лицето, срещу
което е подадена тъжбата. Доколкото не е изпълнила указанията на съда, да
отстрани недостатъците в тъжбата си, свързани със съществен елемент от
състава на престъплението, в дадения й преклузивен срок, правилно
първостепенният съд е приел, че следва наказателното производство да бъде
прекратено.
С оглед конкретизацията на момента, за който тъжителката посочва да е
узнала за престъплението, твърдението й, че не знае кога е извършено
деянието и че се касае за продължавано във времето престъпление,
законосъобразно е оценено от съда като препятстващо възможността както за
проверка на основанията за образуване на дело от частен характер /каквото
основание е спазването на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК/, така и за
отстраняване на вътрешното противоречие между заявения категоричен
момент за узнаване на деянието и твърдението на Н. В., че същото
продължава във времето, дори и след депозиране на молбата й от 09.02.2021
г.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
Разпореждането на РС - Пловдив следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът констатира, че жалбоподателката не е внесла дължимата
съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
3
Министерството на правосъдието (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2
от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от
2005 г.) държавна такса за настоящото производство в размер на 6 лв., която
следва да бъде осъдена да заплати.
Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1533/04.03.2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Пловдив XVI-ти н.с.
ОСЪЖДА Н. В. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив сумата от 6 лв., представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Да се уведомят страните за постановеното решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4